Дилма Русеф – от партизанка до първата жена президент

| от |

Измъчвана по време на военната диктатура, бившата партизанка Дилма Русеф се превърна в управленец с твърда ръка в сянката на бившия държавен глава Лула да Силва преди да стане първата жена президент на Бразилия.

На 66 години тя тръгва като големия фаворит на президентските избори след силна контраофанзива срещу еколожката Марина Силва, бивша нейна съюзничка, чийто рязък възход я накара да трепери в началото на кампанията. Южноамериканската Ангела Меркел от левицата е също толкова строга, колкото неприветлив беше политическият й кръстник Луис Инасио Лула да Силва, профсъюзният работник, превърнал се в президент (2003 г.-2010 г.).

„Щастлива съм, както рядко съм била в живота си, от шанса, който историята ми даде да бъда първата жена ръководител на Бразилия“, заяви Русеф на 1 януари 2011 г., приемайки президентската лента от ръцете на Лула да Силва. „Да наследя президента Лула е предизвикателство“, допълни тя.

Дилма Русеф беше министърка на мините и енергетиката при Лула от 2002 до 2005 г., след това началничка на кабинета му от 2005 до 2010 г. Освен това по онова време тя беше председателка на Управителния съвет на петролния гигант „Петробрас“. Преди това тя никога не се беше явявала на избори. Бразилците едва я познаваха. Постепенно те свикнаха със силния глас и стила на „желязна лейди“ на президентката, чиято постоянно топирана прическа е подарък за карикатуристите.

Президентката, която е завършила икономика, критикува публично министрите си и е известна с гневните си изблици на четири очи. Тя борави с цифри с лекота, познава до най-малката подробност всяка програма на правителството си. Дилма Русеф рядко показва интимната си страна – суеверна, страстна читателка, която не си ляга без да е обърнала няколко страници, почитателка на сериала „Игра на тронове“. Понякога тя си подарява нощна езда с мотоциклет, инкогнито в столицата Бразилия.

В рядък намек за преживяванията си по време на диктатурата от 1964 до 1985 г. тя разкрива емоциите си: „В живота си съм се изправяла пред много трудни ситуации, физическа агресия до границата на поносимото. И нищо не ме отклони от посоката ми, нито от моите ангажименти и пътя, който си бях начертала“, заяви тя, след като беше освиркана преди мача на откриването на Мондиала през 2014 г. на 12 юни в Сао Пауло.

Дилма Вана Русеф е родена на 14 декември 1947 г. в Бело Оризонте в семейство от средната класа. Баща й Педро Русеф е български имигрант, адвокат и привърженик на комунизма, а майка й Дилма Жане да Силва, която е учителка, я насърчава много рано да чете – Балзак, Зола, Достоевски.

По време на диктатурата тя членува в леви нелегални въоръжени организации под фалшивите имена „Естела“, „Ванда“ и „Луиза“. Степента й на участие във въоръжените действия продължава да е обект на полемика и до днес. Арестувана на 22 години, тя е жестоко измъчвана и прекарва близо три години в затвора. На снимка в биографичната й книга, публикувана една година след идването й на власт, тя е с вдигната брадичка и дързък поглед пред военния, който я разпитва след 22-дневни мъчения. Невиждана дотогава снимка, която развълнува цялата страна.

Русеф има една дъщеря Паула и 4-годишен внук Габриел. След 30-годишен брак тя се разведе с бащата на дъщеря си Карлуш де Араужо, който също бил хвърлен в затвора по време на диктатурата. С него тя участва през 1979 г. в основаването на Бразилската работническа партия, която напуска през 2000 г., за да се присъедини към редиците на Партията на трудещите се на Лула.

В годините тя заема постове в правителството на щата Рио Гранде до Сул, където прекарва голяма част от живота си. Лула обича да разказва за срещата им: „Появи се една другарка със своя малък компютър. Започнахме да говорим и си дадох сметка, че имаше нещо различно в нея. Тогава си помислих: „Мисля, че открих моята министърка на енергетиката“. През 2005 г. скандалът „Мансалао“, свързан с купуване на гласове на депутати в парламента обезглавява ръководството на Партията на трудещите се и антуража на Лула. Тогава той прави Русеф свое протеже.

За четири години на президентския пост Русеф продължи успешно борбата на Лула срещу дълбокото социално неравенство в Бразилия. Парадоксално тя разочарова в своята област – икономиката. /АФП, БГНЕС

 
 

Apple започва производство в Индия с iPhone SE

| от chronicle.bg |

В следващите няколко месеца Apple ще започне слобяването на iPhone SE смартфони в Индия чрез контрактор в Бангалор, съобщи Reuters.

Това е поредният ход на компанията за намаляване на цените на производството на iPhone. Идеята на преместването е да се намалят разходите и да се увеличи пазарният дял на телефоните, които са скъпи за стандартите в Индия. И въпреки това, почти половината от телефоните на индийците са на Apple.

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg

 
 

Най-срамните моменти от „Оскар“-ите

| от chronicle.bg |

Преди 16 години на червения килим за раздаването на наградите „Оскар” певицата Бьорк се появи в меко казано нестандартно облекло – цялото й тяло беше обхванато от пера, а около врата й извиваше шия…лебед. Това, разбира се, не е най-шокиращият момент в историята на наградите „Оскар”.

Подготвили сме ви галерия с много, много срамни моменти, за които да се сещате в най-тежкия си ден и да знаете, че на тези звезди тогава им е било по-тежко. Спъване на сцената, извикване на грешно име или качване на сцената, без да разбереш, че наградата всъщност е за друг…

Унизителни моменти са съпътствали различни звезди през всяка от годините и ние сме ви подготвили само малка част от тях.

След като разгледате галерията, в главата ви е звучат следните реплики от  „Game of Thrones”: “Shame! Shame! Shame!” (превод: „Срам! Срам! Срам!”)

 
 

Китай ще създаде свръхмощен компютър с производителност 1 ексафлопс до 2018 г.

| от chronicle.bg |

Китайски специалисти планират да създадат до 2018 г. нов свръхмощен компютър, с производителност 1 ексафлопс (квинтилион (10 на 18-та степен) операции в секунда), предаде ТАСС.

Разработката „Тянхъ 3″ ще бъде „най-напредналата в света, надминаваща всички съществуващи аналози“. Тя ще превъзхожда десетократно „Сънуей ТайхуЛайт“ – най-мощният засега компютър от версията „Топ 500″.

„В текущата година Китай ще направи пробив в това направление, както при процесора, така и в съпътстващата технология. В резултат ще бъде създаден прототип на свръхмощна изчислителна машина с производителност 1 ексафлопс. Фактически сме изправени пред нов етап в производството на компютри. Това ще позволи на Китай по-бързо, с по-голяма точност и широк обхват да решава редица сложни научни проблеми“, казаха учените.

В частност се планира данните от машината да се използват в генното инженерство при анализа на структурата и последователността на подреждане на протеините.

„Предполага се, че благодарение на този компютър ще се направят нови открития в областта на медицината“, каза Мън Сянфей, директор в Държавния център за суперкомпютри в гр. Тянцзин.

Изобретението ще се създаде изключително въз основа на национална технология и ще бъде готово за експлоатация в режим на проект до 2020 г. Китайските учени казаха, че той ще бъде представен преди американските учени да покажат на света своята окончателна версия на компютъра със скорост повече от 1 ексафлопс.

Източник: БТА