Дилемата с руския газ

| от |

Действията на Русия в Крим доведоха до международната ѝ изолация – и до сблъсък със Запада. Германия също оказва натиск, но го прави съвсем тихо. Поради простата причина, че е силно зависима от руските доставки на газ, пише Дойче веле.

163468919gazprom

Тези дни германската канцлерка Ангела Меркел направи едно изказване, което накара мнозина да наострят уши. „Ще трябва да преразгледаме цялата ни енергийна политика“, заяви Меркел, а думите ѝ станаха повод за най-разнообразни спекулации. Което не е никак учудващо с оглед на факта, че Европейският съюз е изключително зависим от руските енергийни доставки. Дали наистина предстои обрат в европейската енергийна политика? Обрат, който да направи Европа независима от руския нефт и газ?

Зависимостта от Газпром и сие

Фактите показват, че поне в краткосрочен план обратът ще е трудно осъществим. Близо една трета от внасяния от ЕС газ е с руски произход. Същото важи и за внасяния петрол. Германската зависимост е дори още по-висока: 36 процента от вноса на газ и 39 процента от вноса на нефт идват от Газпром и сие. А понеже най-големият транспортен коридор за руския газ минава през Украйна, евентуалното спиране на доставките заради изострянето на кримската криза може да засегне силно и Западна Европа. Половината от експортирания от Русия газ, около 160 милиарда кубически метра, стига до Европа именно през този канал.

Спирането на доставките би могло да бъде компенсирано за период от три месеца благодарение на запасите в Европейския съюз. Освен това има и алтернативи – например Северен поток, през който се транспортират 55 милиарда кубически метра газ от Русия към Германия, както и газопроводът Ямал, през който преминават 33 милиарда кубически метра газ, предназначени за балтийските държави, Полша и Германия.

Дотук добре, но какво ще стане, ако конфликтът между Запада и Русия ескалира още повече и това доведе до решение за налагане на нефтено и газово ембарго на Русия? Особено що се отнася до природния газ, ще е много трудно да се намери алтернатива на руските доставки. Изчисленията сочат, че за да се намери заместител на руския газ, ще са необходими сериозни технически и икономически усилия.

Европа принципно разполага с възможността да внася втечнен газ – например от Алжир. А Холандия и Норвегия биха могли да увеличат своя добив на газ. В момента Германия внася от Норвегия 24 процента от необходимите ѝ количества газ, а от Холандия – 23 процента. В Норвегия добиваните количества могат да бъдат увеличени до 20 милиарда кубически метра, а вносът на втечнен газ би могъл да се удвои. Само че втечненият газ е два пъти по-скъп от руския, а и не може да се разчита на бързи доставки. Накратко: за Европа – и особено за Германия, освобождаването от руските доставки на газ ще представлява изключително сложна задача – както в логистичен, така и във финансов план.

А петролът?

Съвсем различна е ситуацията с доставките на руски нефт. Предлагането на световния пазар е голямо, във връзка с което цените са сравнително умерени. Алтернативни доставчици има достатъчно, като например Канада. Както обаче заяви наскоро един от говорителите на федералното правителство: „Дебатът за възможните алтернативи, като например внос на газ от Канада или от САЩ, е интересен, но за момента по-скоро теоретичен, тъй като тези страни не изнасят газ“.

Федералният министър на икономиката Зигмар Габриел заяви на свой ред, че няма разумна алтернатива на вноса от Русия. И предупреди, че раздухваната в момента паника е излишна и неоправдана: „Дори в мрачните времена на Студената война Русия стриктно се придържаше към договорите“, подчерта Габриел. Както сочи обаче опитът от близкото минало, спирания на доставките за Европа, макар и краткосрочни, е имало – например през 2006 и през 2009 година покрай споровете между Русия и Украйна.

Газова война?

Дали покрай сегашната криза ще се стигне до избухването на „газова война“ между Русия и Запада? Постоянният представител на Русия в ЕС Владимир Чижов е категоричен, че нищо подобно няма да се случи: „Този сценарий е плод на политическото въображение – нищо повече“, заяви той пред агенция Интерфакс и подчерта, че Русия ще продължи да бъде надежден партньор. Което всъщност е в интерес на самата Русия: през 2012 година износът на газ е донесъл на страната 68 милиарда долара, а износът на нефт – 290 милиарда. За руския бюджет това означава следното: докато сделките с газа представляват 5 процента от държавните приходи, нефтът осигурява цели 50 на сто. Тоест – блокирането на износа на нефт е за Русия много по-опасно от финансова гледна точка, отколкото евентуална „газова война“.

 
 

Най-неприятните жени в Холивуд

| от chronicle.bg |

Да бъдеш актриса в Холивуд не е лесно. Трябва да си секси, красива, талантлива и да даваш всичко от себе си, за да израснеш в една силно конкурентна среда.

Ако успееш в същото време да запазиш някаква човечност и да не изглеждаш супер надута, тогава ставаш истинска звезда. Ако не успееш, израстваш в кариерата си, но разочароваш онези, които имат късмета или нещастието да те познават.

В галерията долу сме събрали онези знаменитости, които по мнение на хората, които имат досег до тях, са изключително капризни, арогантни и се държат като принцеси. Иначе казано – кифли.

Вижте 10 известни, брилянтни в професията си жени, които са се провалили в отношението си към фенове и колеги.

 
 

Женските неща, които мъжете искат

| от chronicle.bg |

Да бъдеш възприет като „нежен“, „женствен“ или „чувствителен“, когато си мъж, е върховна обида, ругатня и унижение. Преди няколко дни потребител в сайта Reddit задава уместния въпрос: „Мъже, какво „женско“ нещо бихте правили, ако никой нямаше да ви съди?“ И се оказва, че въпросът има много отговори.

Някои мъже казват, че би им било приятно те да са „малката лъжичка“, когато спят с приятелките си (има се предвид позата, в която и двамата сте легнали на една страна и единият е гушнал другия – гушнатият е „малката лъжичка“, а гушкащият – „голямата“).

Друг от отговорилите казва: „Ако нямах пенис, щях да нося клинове.“

Прави впечатление, че много от мъжете са объркани по въпроса със срамното си окосмение – хем искат да го махнат, хем се тревожат дали няма да им се подиграват. Същевременно други са сигурни какво ще правят: „Ще си счупя ръцете от плетене, братле“

Никой не споменава цветните коктейли в чаша за Мартини със захар по ръба, но… да, цветните коктейли.

Много от марките се възползват от крехката мъжественост на някои хора, за да брандират продуктите си така, че те да вдъхват сила и увереност.

 

This absolutely necessary product:

„Забравих, че мъжете и жените имат различен вид зъби“

 
 

Bookclub: Откъс от новата книга на Фредерик Бакман

| от chronicle.bg |

Нова книга от шведския писател Фредерик Бакман излиза на българския пазар. Бакман е познат в България с „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“. Броени дни след Коледа на български излезе и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека  изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

vsqka_sutrin_putqt_kum_doma_cover

Предлагаме ви откъс от новелата:

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята.

В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, не знае къде се намира. До него седи млад мъж, който прошепва:

– Не се страхувай.

И това ако не е най-хубавата възраст, мисли си стар мъж, щом поглежда внука си. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме. Стъпалата на Ноа не докосват земята, когато провесва крака от ръба на пейката, но главата му достига космоса, защото още не е живял толкова дълго, че да позволи на хората да закотвят мислите му за земята. До него седи дядо му, който е нечувано, нечувано стар, разбира се. Толкова стар, че хората вече са се отказали да му натякват да се държи като възрастен. Толкова стар, че вече е твърде късно да порасне.

Тази възраст също не е толкова лоша.

Ноа примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва „отвори очи“ и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа.

Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

– Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

– Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

– Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

– Закъде са всички ключове? – пита момчето.

– Какви ключове? – пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

– Кой е това? – пита момчето.

– Това е…  аз…  не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна… струва ми се…

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

– Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

– Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

– Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

– Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни.

 
 

Виктория Бекъм може да съди Spice girls

| от chronicle.bg |

След юридическия огън между Анджелина Джоли и Брад Пит, нова може би още по-изненадваща и бурна съдебна война се появи в шоубизнеса.

Виктория Бекъм изпрати агресивни заплашителни писма на колегите си от Spice girls Мелани Браун, Мелани Чизхолм, Ема Бънтън и Гери Хорнър. В тях съпругата на английския футболист Дейвид Бекъм предупреждава за война, ако певиците изпълняват песни, за които тя има авторски права.

Три от дамите – Гери Хорнър, Ема Бънтън и Мелани Браун, планираха турне по повод 20 години от създаването на групата. Турнето трябваше да се казва GEM (от англ. – скъпоценен камък), което е абревиатура от първите букви на момичетата.

Гери първа се отказа, за да се фокусира върху множащото й се семейство. През октомври миналата година тя съобщи, че очаква детенце. Така остави Ема и Мелани сами да се оправят с правния въпрос.

„Това е невероятно тъжен начин нещата да приключат, особено след всичко, което групата е преживяла заедно“, каза източник близък на Spice girls. „Момичетата са потресени.“