Дилемата с руския газ

| от |

Действията на Русия в Крим доведоха до международната ѝ изолация – и до сблъсък със Запада. Германия също оказва натиск, но го прави съвсем тихо. Поради простата причина, че е силно зависима от руските доставки на газ, пише Дойче веле.

163468919gazprom

Тези дни германската канцлерка Ангела Меркел направи едно изказване, което накара мнозина да наострят уши. „Ще трябва да преразгледаме цялата ни енергийна политика“, заяви Меркел, а думите ѝ станаха повод за най-разнообразни спекулации. Което не е никак учудващо с оглед на факта, че Европейският съюз е изключително зависим от руските енергийни доставки. Дали наистина предстои обрат в европейската енергийна политика? Обрат, който да направи Европа независима от руския нефт и газ?

Зависимостта от Газпром и сие

Фактите показват, че поне в краткосрочен план обратът ще е трудно осъществим. Близо една трета от внасяния от ЕС газ е с руски произход. Същото важи и за внасяния петрол. Германската зависимост е дори още по-висока: 36 процента от вноса на газ и 39 процента от вноса на нефт идват от Газпром и сие. А понеже най-големият транспортен коридор за руския газ минава през Украйна, евентуалното спиране на доставките заради изострянето на кримската криза може да засегне силно и Западна Европа. Половината от експортирания от Русия газ, около 160 милиарда кубически метра, стига до Европа именно през този канал.

Спирането на доставките би могло да бъде компенсирано за период от три месеца благодарение на запасите в Европейския съюз. Освен това има и алтернативи – например Северен поток, през който се транспортират 55 милиарда кубически метра газ от Русия към Германия, както и газопроводът Ямал, през който преминават 33 милиарда кубически метра газ, предназначени за балтийските държави, Полша и Германия.

Дотук добре, но какво ще стане, ако конфликтът между Запада и Русия ескалира още повече и това доведе до решение за налагане на нефтено и газово ембарго на Русия? Особено що се отнася до природния газ, ще е много трудно да се намери алтернатива на руските доставки. Изчисленията сочат, че за да се намери заместител на руския газ, ще са необходими сериозни технически и икономически усилия.

Европа принципно разполага с възможността да внася втечнен газ – например от Алжир. А Холандия и Норвегия биха могли да увеличат своя добив на газ. В момента Германия внася от Норвегия 24 процента от необходимите ѝ количества газ, а от Холандия – 23 процента. В Норвегия добиваните количества могат да бъдат увеличени до 20 милиарда кубически метра, а вносът на втечнен газ би могъл да се удвои. Само че втечненият газ е два пъти по-скъп от руския, а и не може да се разчита на бързи доставки. Накратко: за Европа – и особено за Германия, освобождаването от руските доставки на газ ще представлява изключително сложна задача – както в логистичен, така и във финансов план.

А петролът?

Съвсем различна е ситуацията с доставките на руски нефт. Предлагането на световния пазар е голямо, във връзка с което цените са сравнително умерени. Алтернативни доставчици има достатъчно, като например Канада. Както обаче заяви наскоро един от говорителите на федералното правителство: „Дебатът за възможните алтернативи, като например внос на газ от Канада или от САЩ, е интересен, но за момента по-скоро теоретичен, тъй като тези страни не изнасят газ“.

Федералният министър на икономиката Зигмар Габриел заяви на свой ред, че няма разумна алтернатива на вноса от Русия. И предупреди, че раздухваната в момента паника е излишна и неоправдана: „Дори в мрачните времена на Студената война Русия стриктно се придържаше към договорите“, подчерта Габриел. Както сочи обаче опитът от близкото минало, спирания на доставките за Европа, макар и краткосрочни, е имало – например през 2006 и през 2009 година покрай споровете между Русия и Украйна.

Газова война?

Дали покрай сегашната криза ще се стигне до избухването на „газова война“ между Русия и Запада? Постоянният представител на Русия в ЕС Владимир Чижов е категоричен, че нищо подобно няма да се случи: „Този сценарий е плод на политическото въображение – нищо повече“, заяви той пред агенция Интерфакс и подчерта, че Русия ще продължи да бъде надежден партньор. Което всъщност е в интерес на самата Русия: през 2012 година износът на газ е донесъл на страната 68 милиарда долара, а износът на нефт – 290 милиарда. За руския бюджет това означава следното: докато сделките с газа представляват 5 процента от държавните приходи, нефтът осигурява цели 50 на сто. Тоест – блокирането на износа на нефт е за Русия много по-опасно от финансова гледна точка, отколкото евентуална „газова война“.

 
 

Супер балон събира информация от близкия космос

| от |

НАСА пусна балон със свръхналягане с размерите на стадион от новозеландския Южен остров, за да събира информация от близкия космос.

Той ще пътешества 100 дни. Седем други опита за пускането на балона бяха осуетени от бури и циклони.
Летателният апарат е специално проектиран от НАСА, за да открива космически частици със свръхвисока енергия, навлизащи в атмосферата на Земята. Той ще обиколи планетата два или три пъти.

„Произходът на тези частици е голяма загадка, която ние искаме да разбулим. Дали те идват от големи черни дупки в центъра на галактиките? Дали са малки, бързо-движещи се звезди, или нещо друго?“, каза проф. Анджела Олинто от университета в Чикаго, която е главен изследовател по проекта.

Следенето на летателния апарат, изстрелян от Уанака, е само началото на дълго проучване, което включва на следващ етап и космическа мисия, подготвяна от НАСА.

Балонът ще събере данни от 34 километра над земната повърхност. Настоящият рекорд за продължителност на полет на балон със свръхналягане е 54 дни. През март миналата година НАСА осъществи изпитание на подобен летателен апарат, изстрелян от Уанака. Полетът му продължи 32 дни, 5 часа и 51 минути.

 
 

Бързите коли на 21-ви век

| от chronicle.bg |

Днес рожден ден има Феручо Ламборгини! Той, разбира се, е създателят на колите Ламборгини и днес щеше да стане на 101.

Живеем в ерата на скоростта. Колие са естествен бенефициент от развитието на компютърните технологии. Преди компютрите контролираха колко по-малко неудобна да е седалката на пасажера и правеха шибидаха да се чупи по-лесно. Сега контролират диференциали, скоростни кутии, двигатели, всичко. При това с надхирургическа прецизност и бързина. В следствие на това колите станаха безобразно бързи.

По тези два повода в днешната ни галерия сме събрали най-бързите коли на 21 век. За сега. Насладете им се и съжалявайте, че си купихте закуска сутринта вместо да си заделите парите.

 
 

Кучетата „се заразяват“ от лошото настроение на собствениците си

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета по ветеринарна медицина във Виена установиха, че кучетата „се заразяват“ от емоционални звуци, които чуват от хора или свои събратя.

Емоционалното заразяване е основен компонент на съчувствието. То е характерно за различни животински видове – от примати до гризачи.

Учените са работили с 53 възрастни кучета от различни породи и собствениците им. Те са направили експеримента в две стаи – едната с високоговорител, скрит в дървена кутия. По него пускали различни аудиостимули. За позитивен човешки звук използвали смях, а за негативен – плач. За кучешки звуци използвали игрив лай и вой от изолация. Контролно ветеринарите пускали и неемоционални звуци – говор, дъжд, ромон на листа.

Сравнявайки позитивни и негативни звуци на кучета и хора, участвалите в експериментите животни са показали с поведението си силна реакция и негативно емоционално състояние, след като са чули негативните звуци. Те са реагирали най-остро с вцепеняване на нещастието на събратята си

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли.