“Ди Цайт“ за българския 25 май

| от |

Българите вече нямат никакво доверие в управляващите. На евроизборите бившият телевизионен водещ Бареков възнамерява да извлече ползи от това, залагайки на националистическа програма, пише Франк Щир в „Ди Цайт“, цитиран от Дойче веле.

0,,16270748_303,00

 

Навремето присъединяването към Европейския съюз даде на българите много надежди. Голяма част от тях обаче вече са се изпарили, защото въпреки очакванията и постигнатия известен напредък, положението на хората почти не се е подобрило. България си остава най-бедната държава в Общността. Икономическата и социалната картина в страната не са никак добри, а що се отнася до политиката – водещите партии проиграха целия кредит на доверие, който им бе гласуван, изтъква Франк Щир в статия за „Ди Цайт“. Поради това много българи напускат родината си и търсят по-добро бъдеще в други държави от ЕС – предимно във Великобритания и Германия, пише той.

От скептицизма до „плана Маршал“

В България някои от последствията от присъединяването към ЕС са възприемани като досадни – например забраната за пушенето в заведенията или пък акцизът върху домашната ракия. Покрай това в страната възникна малка, но доста шумна група евроскептици. И все пак: мнозинството българи продължават да имат по-голямо доверие на европейските институции, отколкото на своя собствен политически елит, смятан за продажен и неспособен, четем в статията.

Нещо повече: не са никак малко онези, които продължават да вярват, че с помощта на Европейския съюз в България могат да бъдат извършени промени. Сдружението „Бъдеще за Северозападна България“ например изпрати отчаян зов за помощ до Брюксел. В откритото си писмо жителите на областта, смятана за най-бедната в рамките на Общността, умоляват двамата кандидати за поста председател на Европейската комисия – Жан-Клод Юнкер и Мартин Шулц – да предложат мини „план Маршал“ за Северозападна България, в случай че бъдат избрани.

Делян Пеевски

Делян Пеевски

Кандидатът Пеевски

А на какво залагат българските партии? Преди евроизборите те се отдават на обичайните си властови игри. Така например ДПС, което е част от управляващата коалиция заедно с БСП, издигна като възлов кандидат за Европейския парламент тъкмо човека, който миналата година предизвика държавна криза – медийния магнат Делян Пеевски, посочва Франк Щир в статията си.

Непосредствено след изборите миналия юни, новото правителство издигна Пеевски, комуто се приписват тесни връзки с организираната престъпност, за шеф на тайните служби, пише Щир. Той припомня, че това доведе до масови протести в София – десетки хиляди демонстрираха в продължение на месеци не само срещу неговото назначение, но и срещу възприеманите като корумпирани партии и политици. Впоследствие правителството на Пламен Орешарски ревизира решението си. Това обаче по никакъв начин не промени дълбоката антипатия, изпитвана оттогава насам от българите към всички партии.

Всичко това не попречи на ДПС да включи Делян Пеевски на второ място в своята листа за евроизборите. Именно той е смятан за олицетворение на корупцията и сенчестата икономика. Неговите противници възприемат кандидатурата му за евродепутат като истинска провокация.

Шансовете на „България без цензура“

По-нататък в статията Франк Щир се спира на по-малките дяснопопулистки партии. Той посочва, че според прогнозите, най-добри шансове за успех на евроизборите има бившият телевизионен водещ Николай Бареков, който се стреми да се утвърди на политическата сцена с новооснованата си партия „България без цензура“. Щир пише, че Бареков се е насочил към привличането на националистическите, ксенофобските, донякъде расистки гласове, които са както срещу турското малцинство, така и срещу около 400-те хиляди роми в страната. Според допитванията на евроизборите тази партия би могла да се класира като четвърта политическа сила – след БСП, ГЕРБ и ДПС.

Франк Щир посочва, че евентуалният успех на Бареков би представлявал минус за националистическата партия „Атака“, представена в парламента от 2005-та година насам. Нейните поддръжници я упрекват, че подкрепя правителството, макар в него да е представена и партията на българските турци. Точно те са основните врагове на българските националисти, тъй като напомнят за 500-годишното османско владичество. Поради тази причина „Атака“ би могла да бъде задмината дори и от „Националния фронт за спасение на България“.

Николай Бареков

Николай Бареков

Новата „Народна република“

В края на статията Франк Щир цитира Николай Бареков, който обещава на българските избиратели следното: „Ако се сдобием с евродепутат, нашите симпатизанти сред народните представители ще напуснат българския парламент и през есента ще има предсрочни избори“. Авторът на „Ди Цайт“ посочва, че от една година насам Николай Бареков се представя за нещо като българския Робин Худ. Ако дойде на власт, той обещава, че отново ще обяви България за „Народна република“. Щир пише, че тогава особено тежко би станало положението на етническите малцинства в страната.

Засега Бареков е все още далеч от управленските върхове. Въпреки това резултатите от евроизборите могат да предизвикат ново политическо безпокойство в София: ако управляващата коалиция получи наказателен вот, не е изключено да се стигне до предсрочни избори. А изходът от тях може да е катастрофален за двете водещи партии, прогнозира Франк Щир в статията си за „Ди Цайт“.

 

 
 

Съботна рецепта за еклери

| от chronicle.bg |

Ще ви прозвучи трудно… ще се изплашите… Но всъщност пареното тесто не се прави толкова трудно. Дори и да е без глутен. Както казва Роси – възможно е, а магията се намира в кухнята.

Всяка седмица Росица Гърджелийска ни предлага от своите рецепти за вкусотии, направени по нестандартен начин.

Роси работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога й www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето нейната рецепта за безглутенови еклери: 

Нужни продукти:

125 мл вода
125 мл пълномаслено мляко
110 гр масло
140 гр безглутеново брашно – комбинация картофено, тапиока и оризово
1 с.л. кафява захар
1/2 ч.л. сол
4-5 яйца
4 какаови зърна – обелени и счукани

Предложение за крем:

300 гр маскарпоне
1 с.л. кисело мляко
2/3 ч.ч. кафява захар
ликьор Амарето

Ще ви е нужен пош с голям кръгъл накрайник, за поставянето на крема  в еклерите.

еклери роси

Начин на приготвяне:

В средно голяма тенджера загрейте водата, млякото, маслото, захарта и солта и разбъркайте с дървена лъжица до пълно смесване.

Когато течността заври добре, наведнъж добавете брашното и започнете да бъркате много енергично до получаване на тесто, което да се отлепи от стените на тенджерата. Целия процес отнема секунди. След като се отдели от стените, продължете да бъркате още 20-30 секунди.

Прехвърлете тестото в купа и оставете да изстине леко, но трябва все пак да си остане доста топло.

Едно по едно започнете да добавяте четири яйца, като всяко яйце трябва да се поеме от тестото и то да стане еднородно, преди да се добави следващото. За първите две яйца може да използвате миксер, но след това продължете с дървена лъжица.

Тестото трябва да стане меко, но не течно и в никакъв случай твърдо. Може да ви се наложи да използвате част от петото яйце. Така че предварително си разбийте петото яйце и остатъка ще използвате за намазване на еклерите преди печене.

Прехвърлете тестото в пош с широк, кръгъл накрайник и се шприцоват топки с около 3 см диаметър върху хартия за печене или още по-добре – силиконова тавичка за печене.

Загладете повърхността с четка с остатъка от петото яйце, като действате внимателно, без натиск.
Поръсете със счуканите какаови зърна.

Пекат се на 200 градуса без вентилатор около 25 минути, в моята фурна стават за около 45 минути, като ги оставям вътре във фурната, след като съм я изключила, за да се изсушат още повече. Трябва да станат златисти като на снимките. Ако не са – продължете да ги печете.

Трябва напълно да изстинат върху решетка, преди да се напълнят с крем.

Разбийте маскарпонето с киселото мляко и малко по малко добавете захарта. Недейте да разбивате твърде дълго време, за да не се пресече.

Добавете ликьора, ванилия и каквито други аромати искате и внимателно разбъркайте с лъжица.

Напълнете еклерите със шприц. Внимание – пристрастяващи са!

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.  

 
 

13 сериала, които ще искате да изгледате на екс

| от chronicle.bg |

Някои сериали просто не те оставят на мира!

Сериалите са виновни за толкова много изпуснати пътувания, тежки работни дни и провалени сесии по света. Хората, независимо от възраст и пол, будуват до ранни зори само за да изгледат още един епизод.

И това е прекрасно! Сериалите са прекрасно забавление, което често ни отделя от ужасите на реални свят, показвайки ни доста по-ужасен. Затова в днешната ни галерия сме събрали 13 сериала, които ще искате да изгледате наведнъж. Приятна събота и неделя!

 
 

Пет начина да изглеждате умни на обществени места

| от |

Човек е същество, което има навика да изпада в крайности. За много неща. Но ако трябва да сведем лашкането от една посока в друга на чисто базисно ниво, то можем да кажем, че най-често човек се надценява или подценява жестоко. Ако сте от втория тип, вие виждате себе си като едни чудесни, общителни и великолепни хора. Или поне така се случват нещата в главата ви. Но някъде там, най-отзад, във фронталния лоб, едно гласче тихичко ви нашепва, че това май не е точно така. Тоест, вие си мислите, че сте умни, готини и сърдечни, казано с думи прости – вие сте направо супер и най-желаната компания за всяко по-елитарно и приятно събиране, но всъщност май не е точно така.

Спокойно. Има нещо, което хората винаги приемат с отворени обятия и това са умните хора. Те наистина са желана компания в почти всяка ситуация. От събиране на книжния клуб до пиене в бар, един наистина интелигентен човек, придава истинска осанка на плеядата от характери в този мини социум.

И вие искате да блеснете в него. Ама не знаете как. Ние ще ви дадем пет изпипани метода. Приложете ги и ще живеете щастливо.

  1. Не говорете много. Или просто не говорете изобщо и просто кимайте. Няма нищо по-елитарно от човек с напрегната физиономия, който слуша, но не си отваря устата. В редките случаи, когато това се наложи все пак, казвайте неща от сорта на: „Ти казваш, че аз ти казах, че той ти е казал…“ или нещо в този ред на мисли. Дълги изречения, без реална информация в тях, които да объркат противника. Но наистина – не говорете много. Ще изглеждате зашеметяващо потайни и дори малко студени. Но се усмихвайте в редки моменти. Защото един по-умен от вас човек е казал, че „когато не знаеш какво да кажеш, е по-добре да си замълчиш“. А вие наистина не знаете, нали?
  2. Говорете много. Този съвет реално се бие с предния. Затова трябва да изберете един от двата метода. Изборът най-често зависи от личната ви натура и начина, по който се чувствате в конкретния момент. При този създаването на вербална плява винаги оставя околните с впечатлението, че знаете много. Най-често много думи. Но думите са важни. Не случайно езикът се е развил до такива нива и е най-лесният начин за комуникация между различните хора и видове. Многото говорене, подобно на липсата на такова, винаги обърква другите – дали просто дрънкате празни приказки или реално казвате съществени неща? Не е ясно. Думите ви излизат по 100 в минута и дори да са просто дърдорене, никой не може да хване нишката толкова бързо. Учете се от политиците – казвайте нищо с много думи. Или най-добре – повтаряйте едно и също с различни думи. Единстеният проблем на този начин е, че все пак се налага да имате поне средно богат речник. Ако не сте сред тези индивиди, то изберете първия метод.
  3. Бъдете шумни. Първо и много важно нещо, шумните хора се забелязват от 100 километра. Когато влезете в една стая, винаги има един човек, който е по-ярък от останалите. И той винаги говори с няколко тона по-високо от всички. Смятате, че това е случайност? Не. Той вече е открил този метод и той работи за него. Казвайте и правете с аплом всичко – от поръчването на питие до разказването на виц. Нека всички знаят, че сте там или на съседната пряка или някъде много близо. И да се чувстват застрашени от вас и харизмата ви. Защото шумът винаги предизвиква внимание. А ако този шум е облечен в нещо по-така, още по-добре. Избирайте ярки тоалети, интересен грим или най-малкото – по-различна прическа. Обвийте тези неща в шум, звуци и силен тактилен контакт с околната среда и имате перфектната комбинация на мозък, обвит в чудесна и ярка опаковка.
  4. Цитирайте всичко. Една жена беше оставила с впечатлението свои познати, че е изчела цялата руска класика, само защото беше запомнила десет цитата на Толстой и Достоевски, които е прочела във фейсбук. За да развиете този метод до съвършенство трябва да се подготвите малко. Първо, лайкнете във фейсбук всякакви страници с цитати, мъдри мисли, анти мъдри мисли и Word porn. Започвайте да наизустявате, като тук подбирането е от голямо значение. Нека да са цитати от важни хора, но все пак и да са близки до вашата емоционална същност. Все пак хората, пред които смятате да ги употребявате ви познават поне малко. След това, от време на време, цитирайте тези хора и онлайн. Нека публичният и личният ви живот се слеят в едно. Цитирате умни хора онлайн, правите го и на живо, значи съответно четете безспир и имате слонска памет. Друго много важно – винаги комбинирайте цитати на български с такива на английски. Полиглозите са новите секссимволи. Пък и това може да заблуди останалите, че всъщност четете книги на няколко езика. Което винаги е плюс.
  5. Бъдете нихилист. Смята се, че ироничните хейтъри по дифолд са по-умни от обикновените простаци, гадняри, невъзпитани отрепки или онези позитивни загубеняци. Вие сте повече от всички тях и хейтите ярко онова, което те харесват, а онова, което не харесват – го хейтите повече с интелект. Пффф, сакразмът е секси и ви придава осанка на изключителна умност. Тъй като обаче сакразмът е висша форма на чувство за хумор, може и да ви е малко трудно. Затова се придържайте към простичкия нихилизъм, в който всичко е кофти, ама пък вие сте супер. Просто, защото вече сте му хванали цаката. Другото, което може да ви помогне тук е лайкването на нихилистични мемета. Тоест, лайквате, съответно схващате скритите послания и древната истина, заключени с тези две прости изречения. Понякога и шервайте, ама по рядко. По-често може да откраднете нещо, тоест да го заемете, и да го перефразирате като за вас си. Не се отклонявайте много от оригинала, че може и да ви хванат. Също така статусите, в които се оплаквате от хората, тъпотията, тъпаците, свалячите, които, да им се незнае, не ви оставят просто намира, винаги са чудесен начин да сте извисен нихилист и умник в едно. При това красавец, бе!

Следвайте тези прости съвети и ще пребъдете. Успех!