“Ди Цайт“ за българския 25 май

| от |

Българите вече нямат никакво доверие в управляващите. На евроизборите бившият телевизионен водещ Бареков възнамерява да извлече ползи от това, залагайки на националистическа програма, пише Франк Щир в „Ди Цайт“, цитиран от Дойче веле.

0,,16270748_303,00

 

Навремето присъединяването към Европейския съюз даде на българите много надежди. Голяма част от тях обаче вече са се изпарили, защото въпреки очакванията и постигнатия известен напредък, положението на хората почти не се е подобрило. България си остава най-бедната държава в Общността. Икономическата и социалната картина в страната не са никак добри, а що се отнася до политиката – водещите партии проиграха целия кредит на доверие, който им бе гласуван, изтъква Франк Щир в статия за „Ди Цайт“. Поради това много българи напускат родината си и търсят по-добро бъдеще в други държави от ЕС – предимно във Великобритания и Германия, пише той.

От скептицизма до „плана Маршал“

В България някои от последствията от присъединяването към ЕС са възприемани като досадни – например забраната за пушенето в заведенията или пък акцизът върху домашната ракия. Покрай това в страната възникна малка, но доста шумна група евроскептици. И все пак: мнозинството българи продължават да имат по-голямо доверие на европейските институции, отколкото на своя собствен политически елит, смятан за продажен и неспособен, четем в статията.

Нещо повече: не са никак малко онези, които продължават да вярват, че с помощта на Европейския съюз в България могат да бъдат извършени промени. Сдружението „Бъдеще за Северозападна България“ например изпрати отчаян зов за помощ до Брюксел. В откритото си писмо жителите на областта, смятана за най-бедната в рамките на Общността, умоляват двамата кандидати за поста председател на Европейската комисия – Жан-Клод Юнкер и Мартин Шулц – да предложат мини „план Маршал“ за Северозападна България, в случай че бъдат избрани.

Делян Пеевски

Делян Пеевски

Кандидатът Пеевски

А на какво залагат българските партии? Преди евроизборите те се отдават на обичайните си властови игри. Така например ДПС, което е част от управляващата коалиция заедно с БСП, издигна като възлов кандидат за Европейския парламент тъкмо човека, който миналата година предизвика държавна криза – медийния магнат Делян Пеевски, посочва Франк Щир в статията си.

Непосредствено след изборите миналия юни, новото правителство издигна Пеевски, комуто се приписват тесни връзки с организираната престъпност, за шеф на тайните служби, пише Щир. Той припомня, че това доведе до масови протести в София – десетки хиляди демонстрираха в продължение на месеци не само срещу неговото назначение, но и срещу възприеманите като корумпирани партии и политици. Впоследствие правителството на Пламен Орешарски ревизира решението си. Това обаче по никакъв начин не промени дълбоката антипатия, изпитвана оттогава насам от българите към всички партии.

Всичко това не попречи на ДПС да включи Делян Пеевски на второ място в своята листа за евроизборите. Именно той е смятан за олицетворение на корупцията и сенчестата икономика. Неговите противници възприемат кандидатурата му за евродепутат като истинска провокация.

Шансовете на „България без цензура“

По-нататък в статията Франк Щир се спира на по-малките дяснопопулистки партии. Той посочва, че според прогнозите, най-добри шансове за успех на евроизборите има бившият телевизионен водещ Николай Бареков, който се стреми да се утвърди на политическата сцена с новооснованата си партия „България без цензура“. Щир пише, че Бареков се е насочил към привличането на националистическите, ксенофобските, донякъде расистки гласове, които са както срещу турското малцинство, така и срещу около 400-те хиляди роми в страната. Според допитванията на евроизборите тази партия би могла да се класира като четвърта политическа сила – след БСП, ГЕРБ и ДПС.

Франк Щир посочва, че евентуалният успех на Бареков би представлявал минус за националистическата партия „Атака“, представена в парламента от 2005-та година насам. Нейните поддръжници я упрекват, че подкрепя правителството, макар в него да е представена и партията на българските турци. Точно те са основните врагове на българските националисти, тъй като напомнят за 500-годишното османско владичество. Поради тази причина „Атака“ би могла да бъде задмината дори и от „Националния фронт за спасение на България“.

Николай Бареков

Николай Бареков

Новата „Народна република“

В края на статията Франк Щир цитира Николай Бареков, който обещава на българските избиратели следното: „Ако се сдобием с евродепутат, нашите симпатизанти сред народните представители ще напуснат българския парламент и през есента ще има предсрочни избори“. Авторът на „Ди Цайт“ посочва, че от една година насам Николай Бареков се представя за нещо като българския Робин Худ. Ако дойде на власт, той обещава, че отново ще обяви България за „Народна република“. Щир пише, че тогава особено тежко би станало положението на етническите малцинства в страната.

Засега Бареков е все още далеч от управленските върхове. Въпреки това резултатите от евроизборите могат да предизвикат ново политическо безпокойство в София: ако управляващата коалиция получи наказателен вот, не е изключено да се стигне до предсрочни избори. А изходът от тях може да е катастрофален за двете водещи партии, прогнозира Франк Щир в статията си за „Ди Цайт“.

 

 
 

Страх ни е повече от змии, отколкото от катастрофи

| от Спонсорирано съдържание |

Кампанията „Алкохолът е лош шофьор” е част от дългосрочната корпоративна политика на „Каменица” АД, която има за цел създаването на положителна промяна в поведението на пътя и безопасното шофиране. Деветото издание на кампанията протича под посланието „Петък вечер. Има само едно правило, което важи за всички – не карай пил!“, като призовава към разумно поведение и отговорност да не сядаме зад волана след употреба на алкохол.

Всяка година, като част от активностите по кампанията, „Каменица“ АД провежда национално представително проучване за навиците и нагласите на българските шофьори. Проучването тази година е реализирано през октомври с подкрепата на Gemius.

Основен фокус тазгодишната кампания „Алкохолът е лош шофьор“ поставя върху отношението на околните към водачите, които се качват в колата след употреба на алкохол. Близо 80% от българите приемат шофирането в нетрезво състояние за недопустимо, но въпреки това повечето участници в проучването биха запазили известен неутралитет, ако техен познат иска да кара, след като е консумирал алкохол.

Резултатите от проучването и нагласите на хората към употребата на алкохол и шофирането коментира Росен Йорданов, психолог и консултант на кампанията.

ABD2016_Poster

1. Всички знаем че не трябва да се качваме на колата след употреба на алкохол. Осъзнаваме рисковете, всеки ден слушаме за новите жертви на пътя и въпреки това много хора продължават да го правят. Резултатите са категорични. Защо според Вас се случва това?

Причините са много, ако щете дори еволюционни. Може да ви се стори странно, но ако направим анкетно проучване за най-силните страхове сред хора, които живеят в градовете, ще видите, убеден съм, че много повече от тях ще отговорят, че се страхуват повече от змии или паяци например, отколкото от катастрофи и пътни произшествия, а още по-малко от ПТП-та свързани с употреба на алкохол. Парадоксално, но факт е, че ние, въпреки вековете социализация и урбанизация, не сме развили достатъчно инстинктите си за градската „джунгла“. От друга страна осъзнатостта не е достатъчна, за съжаление. За да работи осъзнатостта, за да има онова необходимо възпиращо въздействие, тя трябва да се интегрира в психиката на човека в онези най-ранни години, които не помним, или да почерпим от личен горчив опит. Вие обаче виждате, че в днешни дни възрастните отделяме много повече време на образованието на децата ни и много по-малко на възпитанието им, включително и на културата на поведение на пътя.

2. Вие имате поглед върху кампанията „Алкохолът е лош шофьор“ и от предишни години. Може ли най-общо да споделите своите впечатления от тазгодишните резултати от проучването – наблюдавате ли някакви значими промени в нагласите към хората шофирането в нетрезво състояние? Какви са вашите ключови изводи?

Тазгодишното изследване дава някои поводи за оптимизъм, особено когато бъдат сравнени данните с данните от предходни кампании. Видно е, че в осезаемо по-висока степен хората показват по-добра осведоменост за законовите ограничения, свързани с шофиране след употреба на алкохол, както и за влиянието на алкохола върху преценките и реакциите на шофьорите. Също така нараства категоричността на нетърпимост към този проблем. Това показва безспорно, че кампаниите имат смисъл и си струват усилията. Въпреки че много от анкетираните вероятно имат „едно наум“ в провеждането на подобни кампании, отчитайки корпоративния елемент, бих казал, че промяната дори на 1 човек към това да бъде по-отговорен и като шофьор и като спътник, си струва.

3. Имайки предвид резултатите от проучването, според Вас коя е по-рисковата група шофьори – младите, които са безразсъдни и самоуверени или по-опитните, които се осланят на опита си зад волана и смятат, че могат да се справят с всяка ситуация на пътя? Коя от двете групи е по-склонна да шофира след употребата на алкохол?

Категорично и двете групи, но с различни мотиви. При младите „обичайният заподозрян“ е надценяването на възможностите и безразсъдството, при опитните – надценяването на опита. Аз обаче бих бил по-критичен към групата на по-опитните водачи, защото освен лична отговорност, те носят и отговорността на стожери на културата на безопасно шофиране. В много случаи именно техните погрешни действия дават „заразния“ пример, който има по-широки последствия. Както и изследването показа децата са силен възпиращ фактор срещу безумието на пийналите водачи. Трябва ли обаче техните бащи, майки, батковци и т.н да прехвърлят тежестта на тази отговорност върху техните „рамене“?!

4.    Тази година кампанията на „Каменица“ АД поставя акцент върху солидарната отговорност на спътниците на шофьори употребили алкохол – склонни ли сме да се качим при такъв водач, защо, намесваме ли се да го спрем и т.н. Резултатите показват, че едва 24% твърдят, че биха направили всичко възможно да спрат шофьора, като по-голямата част от хората заявяват, че избягват да се намесват в личния му избор. Защо, според Вас, хората не са склонни да се намесват в такава ситуация?

Резултатите дават повод за тревога, защото, виждаме немалък процент на пасивност и неангажираност в поведението на хората, когато става дума за разубеждаване на шофьори, които са консумирали алкохол. Още повече водещите причини за пасивното поведение на хората в ситуациите с нетрезви водачи, независимо дали са прикрито или директно афиширани, в отговорите са свързани с личната воля. т.е дължащи се на себесъхранителни мотиви, а не толкова на незнание за проблемите и тежките последствия, които шофирането в нетрезво състояние може да причини. С други думи въпрос на отговорна солидарност към човека до теб, независимо от цената на личния дискомфорт, особено когато става дума за здравето и живота.

А иначе, половината анкетирани са убедени, че усилията да се разубеди водач, понечил да кара пил, биха спестили 2/3 от произшествията, свързани с употреба на алкохол. Простата аритметика показва, че ако хората са по-съпричастни към проблема, би могло всяка година да се спасяват около 100 човешки живота, да не говорим за физическите травми, ако съпоставим тези резултати със статистиката на КАТ.

5. Какво бихте посъветвали хората – как да реагираме, за да спрем наш близък, приятел познат, ако реши да шофира след употребата на алкохол?

Както се казва, човешкото поведение (вкл. и шофирането след употреба на алкохол) може и да е резултат от борбата на много и различни мотиви и преценки, но то винаги се разиграва на „шахматната дъска“ на възможностите и ограниченията, определени от действията на околните. Нека не пропускаме тези „шахматни“ партии, когато нашите близки и приятели искат да шофират нетрезви! Цената на нашето участие е живот! Не играйте хазарт с живота!

6. А какво можем да направим, ако е непознат? Вариант ли е директно да се обадим в полицията или по-добре да поговорим с него?

Според мен е силно препоръчително! Условности разбира се има и то главно да не се злоупотребява с тези сигнали. Да го правим от загриженост, а не от други користни мотиви. Въпросът е жизненоважен, защото ако допуснем един човек в нетрезво състояние да шофира, ние ставаме безмълвни съучастници в ситуация с възможни непоправими последствия.

7. С оглед на предстоящите празници, в които хората ще пътуват и определено ще употребяват алкохол, какво бихте посъветвали и шофьорите и техните близки и приятели?

За шофьорите мога да кажа простичко – не се качвайте зад волана, ако сте пили дори и по-малко. Накратко „Не карай пил“.
За спътниците посланието ми е следното: нека се замислят дали попадайки пред избора – да се намеся или не – когато видят техни близки да се качват в колата с намерение да шофират след като са консумирали алкохол, дали трябва ли да се дистанцират, измисляйки си лицемерни обяснения за личната отговорност, дали си струва да мълчат, „за да не си развалят кефа“ или обратно – да се ангажират, да положат усилие, да бъдат неотстъпчиви в разубеждаването на тези хора ако трябва, но да запазим здравето и/или живота на нашите приятели и близки?

 
 

Китай покорява света с блокбастър и Мат Деймън

| от chronicle.bg, по BBC |

Въпреки дългогодишната традиция на Китай в киното, към момента страната не е произвеждала истински голям блокбастър. Това обаче е напът да се промени. „Великата китайска стена” е един от най-скъпите филми, снимани някога в Китай.

Живата легенда на китайското кино Джан Имоу режисира пищната лента, в която участват филмови икони като…Мат Деймън. Американската звезда има водеща роля във филма.

Мат Деймън играе чуждестранен наемник, който идва в Китай, за да краде барут. С това, че и персонажът му е чужденец се избягва въпросът за „избелването” на филмите.

Бюджетът на филма е най-малко 100 милиона долара – колаборация между САЩ и Китай. Сред приоритетите на китайското правителство е да разпространи по света културата си. Ако успее да развие филмовата си индустрия, страната ще развие и своята „мека сила”и да популяризира културата си така, както американските филми успяха да пренесат духа на Америка по света. Мат Деймън посочва, че нито за момент не е приемал филма като пропаганден инструмент.

„”Мисля, че светът ни е много по-добро място, когато говорим един с друг и работим заедно, и правим изкуство заедно”, казва той.

Джан Имоу, който е запознат много добре с политическите ограничения пред изкуството в САЩ, казва, че Холивуд също има своите рестрикции.

„Това е система, основата върху продуценти и компании. Доколкото става дума за креативност, не мисля, че има 100% свобода за който и да е режисьор по света. Работата на режисьора е да даде най-доброто от себе си в ситуация на ограничения”, казва той.

мат деймън великата китайска стена

 

 

 
 

Най-надценените актьори на 2016 г.

| от chronicle.bg |

2016 година беше година, пълна с филми, продължения, римейк версии. Как се отрази обаче тя на актьорите? Истината е, че мнозина от тях получават повече, отколкото са си изработили. Е, това със сигурност се дължи на дългогодишния им труд в предходните десетилетия.

Все пак Forbes събира на едно място звездите, които са получили през последната година колосални суми, за участието си в незначителни роли или в слаби филми, в които се появяват в по-малко от 2000 кадъра. А

ко се съотнесе това към боксофис успеха на филма, може да се сметне колко са получили тези звезди спрямо финансовите приходи на продукцията. Сметките включват последните три роли на актьорите от до средата на тази година.

Ето и тези, които са „най-надценени“ по отношение на заплащане.

 
 

Опитайте вкусове от четирите краища на света

| от chronicle.bg |

Празниците и добрата храна събират хора около масата. Именно затова в навечерието на коледните празници, ИКЕА предлага на посетителите си да опитат традиционни храни от Ирак, Непал, Сърбия и Ливан. На 10 декември Мулти Култи колектив гостува в магазина със специално кулинарно шоу.

Участници в събитието са четирима готвачи – емблематични представители на софийската гастрономична сцена, които ще представят кулинарното богатство на родните си страни.

Кулинарни умения ще демонстрира Фреди Бениамин от знаменития ресторант Ашурбанипал, който ще покаже магията на традиционната иракска кухня с топлото предястие самбусак – малки банички с вегетариански пълнеж, поднесени с ароматен черен чай.

Носителят на медал от прочутия конкурс „Скариада” в Лесковац – Майстор Даци от ресторант „Котилото“, ще демонстрира умения в приготвяне на традиционната сръбска скара, която ще допълни с любимата си разрядка урбанес.

Ливанецът с френско сладкарско образование Хани Таук от сладкарница Карамел.бг, ще демонстрира как се правят най-добрите в България хрупкави френски кроасани.

Главният шеф-готвач на ресторант Гуркха Гунджа Б. Чокхал ще ни пренесе в Непал с вкусна зеленчуковата хангама – парченца от ситно нарязани и запържени в дълбок тиган зеленчуци, овкусени с ароматни индийски подправки.