Десетте най-застрашени от изчезване езици

| от |

Професорът по лингвистика Питър К. Остин има издадени 11 книги за езиците на малцинствата. В една от тях „1000 езика: световна история на живите и изгубените езици“ той анализира състоянието на езиците по света и посочва 10-те най-застрашени от изчезване.

В днешно време в света се използват над 6900 езика, като някои от тях се говорят от стотици милиони хора, а други – само от един-двама души. Според езиковеди половината съществуващи езици
са застрашени от изчезване и към 2050 г. това ще стане факт.
Основната причина за изчезването на езиците е в това, че общностите „превключват“ на по-силни в политически и икономически аспект езици като английски, испански, хинди или суахили.

Всеки език изразява историята, културата, обществото и идентичността на хората, които го говорят и всеки предоставя уникален начин за говорене за света. Изчезването на един език е загуба и за общността, която го използва в ежедневието, и за човечеството като цяло.

Как да избера първите 10 от застрашените от изчезване над 3000 езика? Подборът ми е въпрос на личен избор, при който съм се съобразявал с четири фактора, пише проф. Остин:
(1) географско разпределение – опитах се ако е възможно да посоча поне един език от всеки континент;
(2) научен интерес – исках да включа езици, смятани от езиковедите за интересни и важни, поради
структурни или исторически причини;
(3) културен интерес – стремях се, ако е възможно, да включа информация за интересни културни и политически аспекти на застрашените езици; и
(4) социално значение – исках да включа поне една ситуация, която показва защо езиците са заплашени, както и да откроя начини, по които общностите реагират на заплахата срещу езика им.

1. Джеру
Джеру (или велик андамански) се говори от по-малко от 20 души на Андаманските острови в Индийския океан. Смята се, че андаманските езици може би са последните езици, чиято история датира от преди неолита в Югоизточна Азия и вероятно са свързани с езика на първите заселили се в района съвременни хора, пристигнали там от Африка. Няма данни, свидетелстващи, че езиците на Андаманските острови могат да бъдат свързани с който и да е друг език на земята.

2. Нтцу (N|u, наричан също кхомани)
Този койсански език се говори от по-малко от десетима стари хора, чиито традиционни земи се намират в района на Националния парк Гемсбок в Калахари, Южна Африка. Койсанските езици се отличават със своите цъкащи съгласни звуци – знакът | се произнася като междуметието тц, тц, с което изразяваме съжаление или възмущение. Най-близкият родственик на езика Нтцу е !Хоо (наричан също Та’а, който се говори от около 4000 души). Този език има най-много звуци от всички езици в света – 74 съгласни, 31 гласни и 4 тона (височина на гласа).

3. Айну
Езикът айну се говори от малък брой възрастни хора на остров Хокайдо в северната част на Япония. Те са коренните жители на Япония, но японското правителство ги призна за малцинствена група едва тази година. В този език има много сложни глаголи, които изразяват смисъла на цяло изречение и затова той е
средство за разпространение на устно народно творчество от приказки и песни. Предприемат се мерки за възраждането на езика айну и на свързаната с него култура.

4. Тхао
Езерото Сън Мун в централен Тайван е родното място на езика тхао, който в момента се говори от неколцина старци; останалата част от местната общност говори тайвански китайски (минан). Тхао
е австронезийски език, свързан е с езиците, които се говорят във Филипините, Индонезия и тихоокеанския регион и е характерен за коренното австронезийско население, преди тези хора да отплават на юг и на изток преди повече от 3000 години.

5. Ючи
Ючи се говори в Оклахома, САЩ, само от петима души на възраст над 75 години. Ючи е изолиран език, т.е. няма връзка с нито един друг език на земното кълбо. Хората, които говорят ючи, наричат себе си „цояха“ или „деца на слънцето“. Съществителните в ючи имат 10 рода, които се изразяват с окончания: шест рода обозначават хората ючи (в зависимост от роднинските връзки към говорещото лице), един е за хора, които не са от културата ючи и за животни, и три рода са за неодушевени предмети (хоризонтални, вертикални и кръгли). В момента се полагат усилия да се запише езика на аудио и видео носители и той да се възроди, като бъде преподаван на деца.

6. Оро уин
Общността оро уин живее в западния бразилски щат Рондония. За първи път външни лица са установили контакт с тази група през 1963 г. в горното течение на река Пакаас Новос. Тази общност е била почти изличена от лицето на земята след две нападения на чужденци и днес наброява само 50 души като само петима от тях продължават да говорят този език. Оро уин е един петте езика, в които се използва звук, наричан от езиковедите „беззвучен зъбен билабиално вибриращ африкат“. На по-популярен език това означава звук, който се произнася като връхчето на езика се поставя между устните, а те вибрират – както при междуметието б-р-р-р, с което човек изразява, че му е студено.

7. Кусунда
Кусунда са бивши ловци-събирачи от Западен Непал, които се изпоженили със своите съседи заселници. До неотдавна се смяташе, че техният език вече е изчезнал, но през 2004 г. учени от университета Трибхуван в Катманду откриха осем души, които продължават да говорят този език. Кусунда също е език, който няма никакви родствени връзки с други съществуващи днес езици.

8. Тер сами
Това е най-източният от групата езици саами (преди се е наричал лапп, подигравателен термин) на Колския полуостров в Русия. На тер сами говорят само 10 старци от около 100 души от етноса тер
сами, всички от които сега използват руски. Тер сами е от семейството на финския и други уралски езици, които се говорят в Русия и Сибир, и има далечна връзка с унгарския.

9. Гуугу йимидхирр
Гуугу йимидхирр е език на австралийските аборигени, който се говори в Хоупвейл, близо до Куктаун в северната част на щата Куинсланд, от около 200 души. През 1770 г. капитан Джеймс Кук прави списък от думи и така в английския (а и в другите езици на земята) се появява думата „кенгуру“. Гуугу йимидхирр, както и някои други аборигенски езици, се отличава със специални обръщения към определени членове на семейството (като примерно свекър/тъст или зет/шурей), при които обичайните думи са заменени с напълно различни, специални думи. Например, вместо bama dhaday, което означава „човекът върви“, трябва да кажете yambaal bali, когато говорите на тези роднини, за да изразите
уважение и вежливост.

10. Кет
Кет е последният оцелял член на семейството езици, които се говорят по поречието на река Енисей в Източен Сибир. Днес около 600 души говорят кет, но децата не го изучават, тъй като
родителите предпочитат да им говорят на руски. Кет е единственият сибирски език с тонова система, при която височината на гласа може да придаде различен смисъл на думи,
звучащи еднакво ( в това отношение прилича на китайски и на езика йоруба). И за да е още по-труден за всеки чужденец, който би желал да го научи, този език има изключително сложно
словообразуване и граматика.

С БТА

 
 

Снимат Peaky Blinders сезон 4

| от chronicle.bg |

Сезон 3 приключи преди 8 месеца. Сега сезон 4 вече се снима, а 5 се пише. Трейлъри, актьори и други детайли ще разгледаме тук.

Последното което знам: сезон 4 се очаква някъде през октомври. Том Харди се завръща. Сезон 5 се пише.

Записите започнаха съвсем скоро и затова все още няма трелър. За една нощ улиците на Ливърпул се състариха с 90 години. Имаме снимки на сета от няколко източника.

 

 

 

 

 

Ще има 6 епизода като във всеки сезон досега. Килиън Мърфи, разбира се, ще играе и в двата предстоящи сезона. Останалите основни герои също се очаква да се завърнат, но това предстои да бъде обявено. Създателят на сериала Стивън Найт потвърди завръшането на Том Харди, с когото работи през януари в „Табу“. „Не можем без Алфи (персонажът на Том). Том Харди е много желан актьор, но се постара да се освободи за снимките на сериала ни.“

 
 

Suzuki Ignis: от града, през неолита, до Възраждането

| от |

На пръв поглед Suzuki Ignis попада в спорно добрата категория „симпатичен автомобил“.

Това може да не звучи обидно, но представете си цял живот да ви наричат „симпатичен“. Нито един път „красив“, нито един път „уникален“, нито един път „превъзходен“. Самочувствието ви едва ли ще хвърчи в облаците.

Затова подхождам към Suzuki Ignis с амбицията да видя този автомобил отвъд симпатичното. Персоналната ми симпатия се ражда от визуалната му прилика с първия ми автомобил, ексцентрична Mazda Demio, и от особено приплеснатата задница. Само японци могат да създадат такава задница, в това няма съмнение.

Докато се отправям към центъра на София, веднага става ясно, че шофирам един много сгоден градски автомобил.

Градското шофиране е удоволствие – нещо, което редовните шофьори знаем, че в последно време е сериозно предизвикателство. Задръстванията и малоумните шофьори са си факт, но когато човек се сблъсква с тях зад стъклото на един приятен, елегантен интериор, всичко се понася по-лесно.

интериор, кола

 Другото градско достойнство на Ignis е паркирането.

Едно време се чудех как така 10-годишни деца шофират гаргантюански пикапи в американските филми, докато не установих, че в Щатите почти всички коли са автоматик. По същия начин смятам, че и второкласник може ловко да маневрира с Ignis, заради добрата задна камера за ясна видимост и габаритите, които позволяват вмъкване на изключително тесни места. Дължината му е 3,7 метра, а радиусът на завиване е само 4,7 м, което го прави изключително маневрен.

Ловко вкарвам Игнасио между два спрели гиганта на улица „Париж“. След час в офиса се връщам в него, за да потегля към избраната дестинация.

Необходимо е да спомена, че въпросната дестинация е малко особена. Тръгваме към неолитно селище „Тополница“, което се намира до известното с европейския си вид село Чавдар. По пътя става ясно, че управлението на Игнасио се случва с лекота – както на пътя, така и извън него. За това ще стане дума по-късно.

Поведението му на асфалта е достатъчно стабилно и сигурно, за да го класира като удачен избор за дълго извънградско пътуване.

Много полезно допълнение са системата за предупреждение за напускане на лентата и класическия автопилот. Завоите на Гълъбец, които обичайно предизвикват стомаха ми да се свие като ощипан таралеж, се понасят доста прилично. Пъргаво, с изобилие от пасивни и активни елементи за сигурност, шофирането на Ignis става все по-увличащо.

кола, сузуки

Когато стигаме до мястото, където ще спим, изживявам лек шок. Подготвена съм за неолитните условия, но съм пропуснала, че колибата ни има един метър свободно преминаващ вятър между покрива и наровете, одрани котки по столчетата и тоалетна – клекало на километър и половина. Оставяме Игнасио да червенее красиво на хълма на неолитното селище, малко под параклиса, и се опитваме да се приспособим към къщата ни за вечерта. Пропуснах да спомена, че денят е рожденият ден на съпруга ми и съм решила, че ще му спретна хипервълнуваща изненада, за която той по пътя закачливо пита да не би да съм решила да спим в някоя плевня. Е, да. Понякога шегата е вярна.

IMG_5994

Към 11 ч. вечерта установяваме, че единственото живо същество в радиус от 10 км, е автомобилът, а когато лягаме на наровете, романтиката бързо бива поставена под въпрос заради ураганния вятър, който блъска главите ни в сламата.

След бърза преценка на ситуацията с огромно облекчение и с обещание, че ще се върнем в „Тополница“ през лятото с компания, потегляме към Копривщица. Тук трябва да споменем, че на вратите на Ignis гордо стои надписа Made in Japan – гарант за високо качество, а моделът има 5 звезди за безопасност от Euro NCAP. Таблото е изключително опростено, което ми харесва, тъй като се изпотявам от вида на твърде много копчета, а големият сензорен дисплей по средата е доста приятен.

Докато се движим към Копривщица по тъмно, слушаме саундтрака на „Twin Peaks“.

Леко се вкарваме във филма, очаквайки вместо надписа „Копривщица“ някак да видим табелата от шапката на сериала.

Докато луната се показва иззад облак на Audrey`s Dance, стигаме до меката на българското гостоприемство в най-чистия му вид, паркираме (разбира се, безпроблемно) Игнасио на една от тесните улички и отиваме да празнуваме рожден ден в „Дедо Либен“, където местни хора пеят народни песни и танцуват хора, демонстрирайки толкова естествен патриотизъм, че биха засрамили всеки наричащ себе си „патриот“ в политиката и извън нея.

сузуки

Нощта преваля и слънцето се хързулва над Копривщенските поляни, в двора на хазяите ни тича пекинез, спали сме на вятър под 120м/сек и светът е чудесен. Предимно защото днес ще тестваме офроуд възможностите на Ignis. Казват, че са подходящи за лека разходка „по нивата“ и за живущи в ниско-планински квартали през зимата, но някак имам чувството, че малкият може повече.

Изкарвам го на въпросните поляни.

Оказва се, че благодарение на високия просвет, Игнасио може почти безпроблемно да се придвижва по леко пресечен терен, включително пасбищна нива.

сузуки

Асистентът при спускане и потегляне при наклон помага за офроуд частта и с ръка на сърцето мога да кажа, че Ignis може да накара повече от половината кросоувъри, които са два сегмента над него да се червят от срам.

сузуки

Кросоувър дизайн, дръзки дизайнерски решения (ама наистина, погледнете тази задница) и ниско тегло, Ignis е завидно добър градски автомобил с „още нещо“. Той не претендира за някакви изключително-невероятно-мега-гига-хипер качества, но е чаровен и комфортен градски пичага с опция да отведе неговия шофьор – вероятно също градски пичага, извън града и извън пътя.

IMG_6012

Когато го връщам в шоурума на Сузуки, се случва немислимото – изгубвам се в София.

Все пак съм жена. Навигацията, която до този момент винаги съм възприемала като най-ненужната джаджа, която може да съществува под слънцето, се оказва спасителен инструмент, който ме отвежда до желаната дестинация, и то през място, до което не бих отишла по друг повод – столичният квартал „Христо Ботев“, където по стените на постройките има надписи като „Мангал рапер“, а аз шофирам по улица „Мими Балканска“.

сузуки

Връщам Ignis с кал по стените и гумите и леко погалвам трите дизайнерски резки до страничното огледало, които ми напомнят за началото на „Джурасик парк“ . Ще се видим отново.

 
 

Най-добрите корици на албуми на Марая Кери

| от chronicle.bg |

Днес една от емблематичните певици на нашето време, Марая Кери, навършва 47 години – достойна възраст, зад която стоят много неща.

След дебюта си през 1990г Марая Кери става първата певица, която оглавява американската класация Billboard Hot 100 със своите сингли пет поредни пъти.

След брака си с президента на Колумбия Рекърдс Томи Мотола през 1993.  тя утвърждава позициите си на най-успешната певица на компанията. Според списание Billboard  тя е най-успешният изпълнител на десетилетието в САЩ.

След развода си с Томи Мотола тя решава сама да поеме контрол върху имиджа и музиката си, включвайки елементи на хип хоп в песните си. Популярността ѝ спада, а по-късно напуска Колумбия Рекърдс.

Марая изживява тежко тези събития емоционално и физически. Друг удар за певицата е неуспехът на филма и новия ѝ албум, носещи името Glitter. През 2002г. тя подписва договор с Айлънд Рекърдс и през 2005г. отново си възвръща челните места в поп музиката.

През 2000г. на церемонията по връчването на Световните музикални награди Марая Кери е обявена за певицата с най-много музикални продажби за хилядолетието. Тя има най-много сингли, оглавили първите места на класациите – 18. Тя е носител на 5 награди Грами, освен това е единственият изпълнител с шестнадесет статуетки от Световните музикални награди.

Марая Кери притежава петоктавен диапазон.

И независимо от приказките, които се говорят по адрес на визията и личния й живот, тя е събитие в историята на музиката.

И ви черпим с 10 нейни корици, в които си заслужава да изплакнете понеделнишките си очи.

 
 

„Евробет“ пусна нов продукт на българския пазар – „5 от 11″ НА ЖИВО!

| от РЕКЛАМНА ПУБЛИКАЦИЯ |

Истински пролетен дух и голяма доза адреналин получиха играчите на „Евробет“, след като компанията пусна своя най-нов продукт – числовата игра „5 от 11″ НА ЖИВО. Това е една от най-разтърсващите новости в историята на родната развлекателна индустрия. За първи път числата се теглят „на живо“ на всеки 5 минути от атрактивни момичета. Играта е достъпна онлайн на www.eurobet.bg и в букмейкърските пунктовете на „Евробет“.

5 неща, които ще превърнат „5 от 11″ в любима игра:

1. Тегления на всеки 5 минути, всеки ден – НА ЖИВО!
2. Динамична игра, представяна от КРАСИВИ МОМИЧЕТА!
3. Максимална печалба - 1 МИЛИОН ЛЕВА!
4. Игра с бързи темпове и атрактивни КОЕФИЦИЕНТИ!
5. Три игри в ЕДИН ТАЛОН!

„5 от 11″ се играе с талони, върху които са отбелязани числата от 1 до 11. Във всеки талон има три игри, а играчът може да избира как да познава числата – „с точен ред“, „без точен ред“ или „супер игра“. Минималният размер на залога е 0,60 лева, а максималният – 5 000 лева. Тегленията на „5 от 11″ се осъществяват чрез механична сфера, поставена в специално студио.

Страхотните момичета на „5 от 11″ Ви очакват 7 дни в седмицата, 15 часа в денонощието – от 08:00 ч. до 23:00 ч.

РЕКЛАМНА ПУБЛИКАЦИЯ