Десет неща, за които световните лидери трябва да са благодарни

| от |

 Стивън Уолт. сп. „Форин полиси“

САЩ не са единствената страна, която посвещава празник за изразяване на благодарност, но все пак има усещане, че това по същество е американски празник.

Той започва с хубава история за сътрудничеството между пилигримите и местните племена през 1621 г., история, за която е по-приятно да се размишлява, отколкото за последвалото отношение към коренното население от европейските му завоеватели. По-голямата част от деня е посветена на обилното хранене, изкуство, което американците изглежда владеят до съвършенство. А какво по-американско от празник, избран отчасти за удължаване на сезона на пазаруването и за стимулиране на икономиката?

Но Денят на благодарността е специален празник, защото ни приканва да признаем, че добрата ни съдба не се дължи само на нашите усилия. Колкото и умен, усърден или вдъхновен да е човек, благоденствието зависи до известна степен от получената помощ от семейството и приятелите, от случайностите на раждането или добрите възможности или просто от чист късмет. В Деня на благодарността размишляваме за благословиите, на които се радваме, независимо дали ги заслужаваме или не.

Един от обичаите в Деня на благодарността в моя дом е да молим всеки човек да определи едно нещо, за което е благодарен. И това ме накара да се замисля – какво биха казали някои световни лидери, ако бяха на нашата маса? Не зная, разбира се, но това не ме спря да направя някои догадки. В тази връзка ето моя „Топ десет на нещата, за които ключови световни лидери биха благодарили тази година“.

1. Си Цзинпин

Съмнявам се, че той би го казал толкова открито, но китайският президент вероятно изпитва благодарност, гледайки как САЩ са въвлечени отново във водовъртежа на Близкия Изток/Централна Азия. Там няма никаква печалба за САЩ, само допълнителни разходи, рискове и нежелани негативни последици. И колкото по-дълго САЩ опитват да разрешат трудни проблеми в Ирак, Сирия, Афганистан, Йемен и т. н., толкова повече ресурси и внимание ще бъдат отклонени от Източна Азия като цяло и от нарастващата роля на Китай в региона. Издигането на Америка като световна сила беше улеснено от скъпи съперничества сред другите големи сили и можем да се обзаложим, че Си ще направи всичко възможно да държи Китай далеч от тресавища, които Вашингтон изглежда не може да избегне. Обзалагам се, че той не съжалява и за нарастващото напрежение между Вашингтон и Москва. Злорадството не е добро чувство, но колко от нас могат да устоят на изкушението да не изпитат удоволствие от затрудненията на опонент?

2. Дилма Русеф

Учудващата загуба на Бразилия със 7:1 от Германия на полуфинала на Световното първенство по футбол беше шокиращо разтърсване на бразилската национална гордост, но президентката Дилма Русеф вероятно е благодарна, че самият турнир беше толкова голям успех. Оракулите предупреждаваха, че подготовката изостава с месеци от графика и предвиждаха, че турнирът ще бъде хаотична бъркотия. Вместо това почитателите на футбола от цял свят гледаха забележително вълнуващо събитие. И след това Русеф беше преизбрана. Сега всичко, което трябва да направи, е да се справи с Олимпиадата през 2016 г.

3. Франсоа Оланд

Предвид факта, че рейтингът му удари дъното, Оланд вероятно се утешаваше с мисълта за невъзможен импийчмънт на френския президент. Но миналата седмица французите финализираха закон, който улеснява до известна степен импийчмънта и дори го прави достатъчно лесен, така че позицията на Оланд да бъде сериозно застрашена. Във всеки случай той все пак може да бъде благодарен, че ще спечели щедра пенсия, когато мандатът му приключи, и че бившите президенти във Франция получават един куп страхотни привилегии независимо как са се представили на поста. Окаяното състояние на френската икономика изглежда не се отразява на буйния обществен живот на Оланд. Предвид това колко добре вървеше останалата част от президентския му мандат той трябва да бъде благодарен за това.

4. Ангела Меркел

Тя е лесна – канцлерката Меркел трябва да благодари, че не е президентката на Франция.

5. Владимир Путин

Предвид намаляващите цени на петрола, икономическите санкции и неблагоприятните демографски тенденции може би Владимир Путин трудно би се почувствал особено благодарен за нещо. Но се обзалагам, че той е благодарен за това, че Русия все още има значителен ядрен арсенал, място в Съвета за сигурност на ООН и потенциално важна роля в Иран, Сирия и по още няколко проблема. Путин може да бъде благодарен и за това, че европейските членове на НАТО позволиха отбранителните им възможности да атрофират, като същевременно поеха нови задължения за отбрана на Изток. Той може да благодари дори за това, че неумението на Запада да управлява украинската криза му даде възможността да си върне Крим. На последно място той несъмнено е благодарен, че други могъщи страни също се противопоставят на либералната хегемония на САЩ и следователно ще направят каквото могат да попречат на Вашингтон да наложи волята си на Москва.

6. Хилари Клинтън

Докато се готви за президентка през 2016 г. (и нека не се заблуждаваме, разбира се, че ще се кандидатира), Хилари трябва да е благодарна, че американският президент Барак Обама не й даде голямо поле за маневри, когато беше държавен секретар. Както съм отбелязвал и преди, тя беше добър отборен играч в първия мандат, но Белият дом контролираше отблизо големите дипломатически проблеми и не й даде много независима власт. Предвид колко добри се оказаха повечето от тези големи американски инициативи, тя трябва да е благодарна, че й се налага да отговаря на въпроси само за Бенгази и два пъти по-благодарна, че ръководени от републиканците разследвания изглежда я оправдаха.

7. Абдел Фатах ал-Сиси

Поредният генерал, който ръководи Египет, несъмнено е доволен, че САЩ все още му предоставят военна и дипломатическа помощ и си затварят очите пред жестокото му смазване на Мюсюлманското братство и други елементи на гражданското общество. Но ако Сиси трябва да благодари на някого тази година, това трябва да са Саудитска Арабия и ОАЕ, които заедно обещаха около 20 милиарда долара в подкрепа на изпитващата затруднения египетска икономика. С такива приятели на кого му е притрябвала демокрация?

8. Аятолах Али Хаменей

Върховният лидер на Иран трябва да бъде благодарен на твърдолинейни конгресмени като сенатор Марк Кърк, Линдзи Греъм и Робърт Менендес и на различни десни организации, които работят усърдно да провалят възможно ядрено споразумение. Ако поредното удължаване на преговорите не стигне до никъде и опозицията в Конгреса обвини САЩ за провала, съществуващият режим на санкции ще рухне, иранската ядрена програма вероятно ще се ускори и възможността за отваряне на Иран към външния свят отново ще се отложи. Подобно развитие вероятно напълно устройва Хаменей, защото истинско и обхватно сближаване с Иран е най-голямата дългосрочна заплаха, пред която е изправен духовният режим. Приемането на Куба за смъртен враг не свали братята Кастро, а поддържането на изолацията и санкциите на Иран не разклатиха Ислямската република. Но отворете Иран за търговия, инвестиции, туризъм, хип хоп и потребителски стоки, позволете на много ирански студенти да заминат за чуждестранни университети и да се смесят с техни колеги студенти и гледайте как ще затреперят моллите. По ирония на съдбата твърдолинейните политици в САЩ вероятно работят за запазването на моллите на власт повече от всеки друг и Хаменей трябва да им е дълбоко благодарен за късогледата им помощ.

9. Американската разузнавателна общност

Мъже като Джон Бренън, Джеймс Клапър и много техни подчинени трябва да бъдат особено благодарни точно сега, най-вече защото Белият дом на Обама остава твърдо ангажиран да не им търси отговорност почти за нищо. Както Клапър, така и Бренън бяха уловени в лъжи за дейността на АНС или ЦРУ в последната година, но и двамата запазват постовете си и „пълното доверие“ на Обама. Но гражданите, които плащат заплатите им и осигуряват десетки милиарди долари за финансирането на тези организации всяка година, дори не разбират какво правят те.

10. Всички ние

Имаше много лоши новини от Деня на благодарността през 2013 г насам – епидемията от ебола в Западна Африка, изтощителната гражданска война в Сирия, връщане към рецесия в Япония и трайни икономически проблеми в Европа, още една безсмислена война в Газа, безсмислени убийства в Йерусалим и Западния бряг, появата на „Ислямска държава“ и геополитическите предизвикателства в Източна Азия, Украйна, Централна Африка и много други проблемни точки.

Предвид всичко това за какво трябва да сме благодарни? Ами, бих започнал с бедствията, които можеха да се случат, но не се случиха. Измина още една година, без да бъдат използвани оръжия за масово унищожение и сирийският президент Башар Асад вече не ги притежава. Иран и групата 5+1 продължават да си говорят, което е за предпочитане пред воюването. Еврозоната не рухна, Шотландия и Каталуния не се отцепиха (все още) и много развиващи се страни постигнаха впечатляващ икономически растеж. Нямаше въоръжени сблъсъци в Източнокитайско или Южнокитайско море и китайският президент Си и японският премиер Абе дори успяха да си разменят официално ръкостискане на срещата на върха на АТИС. Хакерите продължават да правят различни видове пакости, но не се сбъдна нито един от апокалиптичните сценарии, използвани като аргумент за увеличаване на бюджетите за кибер сигурност. Тероризмът остана сериозен проблем в много лошо управлявани региони, но голямото мнозинство от населението на света не беше засегнато от насилствен екстремизъм.

Имаше и някои знаци, които дават надежда. САЩ и Китай подписаха споразумение за климатичните промени, това само по себе си не е много, но Китай признава открито, че трябва да промени собственото си поведение и това е стъпка в правилната посока. Глобалният отговор на ебола беше твърде бавен, но все пак трябва да сме благодарни на мъжете и жените, които работят за лекуването на жертвите в Западна Африка и за овладяването на епидемията. Дори некатолиците и атеистите трябва да оценят усилията на папа Франциск да възстанови част от толерантността и хуманността на католическите доктрини. По исторически стандарти цялостното ниво на насилие в света остава ниско, макар и все още недопустимо високо. И човечеството продължава да прави нови открития в науката, продължава да създава вдъхновяващи произведения на изкуството, музика и литература, мъже и жени от всички страни, религии и потекло продължават да работят за по-мирен и хармоничен свят.

Тези събития може да изглеждат маловажни, но за мен те са достатъчно основание да сме благодарни тази седмица. Аз съм и се надявам вие също да бъдете.

Честит Ден на благодарността! /БГНЕС

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.

 
 

Тези хора на 70+ години ще разбият стереотипите ви за възраст

| от chronicle.bg |

По линията на стереотипите, обхващащи възрастните хора, всички сме виновни.

Повечето от нас са убедени, че веднъж щом човек навърши 70 години, хубавата част от живота му е приключила и това, което предстои, включва единствено болести, декубитални дюшеци и наливане на минерална вода в Княжево.

Разбира се, това далеч не се отнася до всички пенсионери. Фотографът Владимир Яковлев е посветил доста време на проекта си „Age of Happiness“, където снима хора между 70 и 100 години, които все още следват мечтите си, откриват нови неща и живеят на пълни обороти.

Вижте в галерията част от снимките, които е направил той и веднага счупете предразсъдъците.

 
 

Няма да повярвате колко много това момиче прилича на Ариана Гранде

| от |

Тийн идолката Ариана Гранде си има двойничка. Едно към едно!

Името й е Джаки Васкес и 20-годишната американка наистина е абсолютно копие на поп звездата.

Заради приликата си с Гранде, Джаки вече има малка армия от над 200 000 последователи в Instagram, а дори певицата е коментирала част от снимките й, невярвайки на колко много всъщност двете си приличат.

„Ариана коментира една от снимките ми, след като един от братовчедите й й казал, че ме е помислил за нея и не можех да повярвам”, споделя Джаки.

Васкес работи като сервитьорка във Вирджиния и посетители в ресторанта постоянно искат снимки с нея.

„Хората започнаха да ми казват, че изглеждам като Ариана през 2010-а. Оттогава още не мога да осъзная колко много си приличаме”, казва още Джаки.

В галерията може да видите още за Джаки Васкес. Опитайте се да я различите от Ариана Гранде.