Десет личности, които дадоха облика на 2013 година

| от |

АФП обяви десетте личности през 2013 година. Някои попаднаха в заглавията на вестниците, други са емблематични за някаква борба, за значителна промяна или за социален феномен.

Едуард Сноудън

snowden

Всички са подслушвани, всички са шпионирани, от най-анонимния интернет-потребител до мобилния телефон на Ангела Меркел. 30-годишният Едуард Сноудън разкри американската програма за световно наблюдение на комуникациите, с което отприщи глобален дебат за защитата на личния живот. Определен като предател от Вашингтон и бежанец от Русия, той за мнозина е разобличител и героичен защитник на свободите.

Хасан Рохани

IRAN-SYRIA-DIPLOMACY

Задушаван от икономическите санкции, Иран се открива отново към света и заедно с „Големия Сатана“ Америка постигна отстъпки за ядрената си програма. Това движение, което може да преразпредели картите в Близкия изток, се въплъщава от 65-годишния умерен духовник, прагматичен и опитен, който през юни беше избран за ирански президент.

Маляла Юсуфзай

Маляля стана мишена на убийци, докато се връщаше в къщи в училищен автобус и се превърна в символ на борбата за образование на момичетата в своята страна Пакистан, както и в Афганистан. От много години тя се бореше за тази кауза, като поддържаше блог на сайта на Би Би Си. Спасена от смърт от британските хирурзи, тя направи впечатление, на възраст само 16 години, със своята решителност, зрялост и с яснотата на мисълта си. И използва своята внезапна известност, за да даде още един тласък на каузата на пакистанските и афганистанските момичета.

Папа Франциск

VATICAN-POPE-AUDIENCE

Когато се появи на балкона на площад „Свети Петър“ на 13 март, той предизвика голяма изненада, а също и шок. Аржентинският папа Хорхе Марио Берголио току-що беше избран. Папа, много различен от своите предшественици. По-близък, по-достъпен, а също и много умел в общуването, той изглежда готов да се заеме с трудните въпроси, които неговите предшественици предпочитаха да избягват и способен да възстанови имиджа на Църквата сред католиците и другите.

Ивън Спигъл

Той е изгряващата звезда на социалните мрежи. В момент, когато Туитър сензационно излезе на борсата, този млад 23-годишен американец си позволи да отхвърли с лека ръка 3-те милиарда долара, които Фейсбук му предложи, за да откупи Снапчат, неговата система за обмен на снимки и видео, които се самоунищожават след няколко секунди. Концепцията, на която е съавтор, е хит сред подрастващите в края на 2013 година.

Бен Ейнсли 

При участието си в Купата на Америка „Тийм Оракъл“ от САЩ за няколко дни премина от агонията на предизвестеното поражение към невероятната победа. Този подвиг, един от най-красивите за спортната година, американската яхта дължи на един британец, Бен Ейнсли, четирикратен олимпийски шампион по ветроходство, повикан на помощ насред състезанието, за да поеме тактиката на екипа. Осем победи по-късно, американците си запазиха купата и можаха да се похвалят с почти безпрецедентен обрат на ситуацията.

Адел Ексаршопулос

KAN 01_670x0

Тя предизвика силни емоции на Фестивала в Кан с ролята си в „Живота на Адел“ на Абделатиф Кешиш. Младата 20-годишна френска актриса играе колежанка, която се влюбва страстно в друга млада жена. Но никой не може да нарече това филм за хомосексуалността в момент, когато в Европа и Америка гей двойките получават правото да сключват брак. Знаков за времето, „Адел“  не се опитва да носи активистко послание, а просто разказва любовна история, заснета естествено.

Камила Валехо

Тя е много фотогенична и е едно от новите лица на многообразните протестни движения, разтърсващи редица страни в Латинска Америка. Муза на студентските протести в Чили през 2011 година, комунистка, на 25 години тя беше избрана за депутат в страна, чиято политическа класа е все по-феминизирана.

Социалистката Мишел Бачелет спечели президентския пост, побеждавайки консерваторката Евелин Матей в регион, където и други жени свирят първа цигулка в политиката, като аржентинката Кристина Кирхнер и бразилката Дилма Русеф.

Принц Джордж

Prince-George-Alexander-Louis-of-CambridgeИзключителната популярност на английското кралско семейство се въплъти тази година в едно кралско бебе, принц Джордж, и в безупречните отношения на неговите родители, принц Уилям и съпругата му Кейт. Джордж е третият в порядъка на наследяване на трона, след баща си и дядо си Чарлз, който на 65 години все още чака своя час. Както династията Уиндзор, и други европейски кралски семейства, като в Белгия и в Холандия успяха да обновят имиджа си.

Джеймс Фоли и задържаните в Сирия журналисти

Постепенно и необратимо, през 2013 година замлъкнаха независимите гласове, свидетелстващи за войната в Сирия. Бунтовниците, свързани с Ал Каида, затегнаха хватката си върху районите, контролирани от опозицията, докато режимът в Дамаск не показва никакъв признак за компромис. Журналистите бяха изправени пред заплахи и опити за сплашване. Някои бяха убити, а около 30 репортери бяха отвлечени, включително американецът Джеймс Фоли, който помагаше за отразяването на конфликта в АФП. Семейството му се бори той да бъде открит и освободен.

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

Амбър Хърд замени Джони Деп с Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Бившата съпруга на Джони Деп вече е продължила напред след развода им. Поне така изглежда от снимка, публикувана в профила на Амбър Хърд в Инстаграм, на която тя седи до създателя на Tesla Илън Мъск.

 

Cheeky

Публикация, споделена от Amber Heard (@amberheard) на

Двамата бяха забелязани заедно в Австралия, където Хърд снима филма „Аквамен“. Слуховете, че двамата имат връзка, се появиха още около развода й с Джони Деп през 2016 година. Първоначално списание Е! съобщи, че двамата са засечени заедно в Маями.

В неделя и двамата качиха в Инстаграм общата си снимка, на която червилото на Хърд се вижда отбелязано върху бузата на Илън Мъск.

Коментарите в профила на Хърд обаче не са особено положителни. „Най-важното нещо в живота е любовта, не са парите“, пише потребител, възмутен от новата връзка на Хърд. „Златотърсачка“, гласи друг коментар. „Пари, пари, пари“, пише трети. Покрай скоростния им развод с Джони Деп след кратък и интензивен брак, актрисата беше обвинявана, че просто иска да вземе парите му. Хърд обвини Джони Деп в побой, като дори се появи с насинено лице. Бившата му съпруга Ванеса Паради и дъщеря му Лили-Роуз излязоха в защита на актьора, настоявайки, че той не би ударил жена.

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.