Денят, в който Полша спря да съществува

| от |

На 17 септември 1939 Червената армия нахлува в Полша. Това е денят, в който страната губи своята изстрадана независимост. Травмата от това събитие е жива и до днес, твърди Бартош Дудек в коментара си за Дойче веле.

Още вечерта на 17 септември 1939 година полският президент Игнаци Мошчицки и цялото правителство на страната преминават в Румъния, където са интернирани. Така Полша, чието единство е възстановено едва през 1918 след 123 години разделение, на този ден престава да съществува като независима държава. С това се връща една стара полска травма. Германия и Русия си поделят съседна Полша – за пореден път, а мечтата на цели поколения поляци, които от 1795 г. се борят за свободата си в безброй въстания и битки, включително под чужди знамена, отново е разбита.

С подялбата на Полша Хитлер и Сталин преследват обща цел: да задушат за дълго време напред стремежа на поляците за свобода, да тероризират и поробят полския народ. За да постигнат тази цел е било необходимо да елиминират елита на страната и да установят в нея режим на терор. Така и става: през 1940 г. слугите на Хитлер създават концентрационния лагер Освиенцим, който първоначално е служел като лагер за унищожаване на полския елит и на съветски военнопленници, а по-късно е преустроен в лагер за избиването на евреите от цяла Европа.

На това място са избити хиляди представители на полската интелигенция, духовенство и аристокрация. Но и не само там – паралелно с това палачите на Сталин разстрелват в Катинската гора, край Харков и село Медное общо 22 хиляди взети в плен полски офицери, които по професия са били юристи и учители, научни работници и предприемачи, държавни чиновници.

„Защитниците“ на Полша

Подобна е и съдбата на стотици хиляди поляци от източната и от западната част на разделената държава – те са избивани, отвличани или прокуждани – едни в Третия райх, други в Сибир и Казахстан. Това е катастрофа, невиждана преди това в историята на страната, а загубите са такива, че оставят следи десетилетия след края на войната.

В комунистическа Полша събитията от 1939 се представяха по съвсем различен начин: твърдеше се, че на 17 септември 1939 г. Червената армия е нахлула в Източна Полша, за да „защити“ преобладаващото там белоруско и украинско население от „германските фашисти“ и „полските капиталисти“. И още: че на „демократични“ избори близо 100% от това население се било обявило за присъединяване към Съветския съюз. И днес – цели 75 години по-късно – тази тактика изглежда е сред любимия репертоар на управниците в Кремъл.

На 1 септеммври в Полша по традиция се отбелязва годишнината от нахлуването на Вермахта в страната. От 1989 насам стана добра традиция, на тези възпоменания да присъстват и официални представители на германското правителство. Засега е немислимо подобно нещо да се случи и на 17 септември – с участието на руски правителствени представители. Президентът Владимир Путин, който един единствен път (през септември 2009 г.) се включи в отбелязването на годишнината, не е споменал и дума за съветската агресия от септември 1939-та.

Докато днешна Германия с безпощадна яснота признава своята роля в това минало, руснаците чисто и просто я игнорират. Очевидно гордостта им пречи да направят подобна благородна стъпка. Също така ясно е, че за Москва Полша е прекалено малък и слаб съсед, с който тя не смята да се съобразява. Руското имперско съзнание не допуска подобно нещо.

С това обаче Русия пропилява един шанс, от който германците вече се възползваха: да изградят приятелски и освободени от всякакви страхове отношения със съседна Полша, които да бъдат от полза и за двата народа. Защото Полша и Германия днес са партньори и приятели в Европа – въпреки болезнената си обща история. Без истинско признание за вината обаче, тъмната страница от историята на взаимоотношенията между Русия и Полша, отворена през септември 1939 година, никога няма да бъде окончателно затворена.

 
 

Първи кадър на Том Холанд като Спайдърмен

| от chronicle.bg |

Колкото и филми да сме гледали за Спайдърмен досега, напът сме да видим първия за Питър Паркър. В новия филм за супергероя с Том Холанд в главната роля ще проследим историята на Питър – момчето, което се превръща в Спайдърмен, докато живее обичайния си тийн живот.

За Холанд това не е екшън филм, а по-скоро история за момче, което се бори за това, да успее да заговори момиче, докато се опитва междувременно и да спаси града.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ ще се появи на екран през лятото на 2017-а.

 
 

10 страхотни роли на Ейми Адамс

| от chronicle.bg |

Покрай не безпричинната шумотевица около филмите „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, името на Ейми Адамс започна често да се върти в устата на критици и фенове.

Адамс определено е една от отличните актриси на Холивуд и прецизните й изпълнения със замах я вадят от клишето, че красивите жени не са добри актриси и обратното. Тя е носителка на награда „Сатурн“ , награда на „Гилдията на актьорите“ и две награди „Златен глобус“, номинирана е по пет пъти за награда на „БАФТА“  и награда „Оскар“  и шест пъти за „Сателит“.

Ако не сте гледали „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, ви препоръчваме максимално скоро да наваксате. През това време, вижте в галерията 10 роли на Ейми, които доказват, че освен красавица, е силна актриса.

 
 

Най-лошите филми на 2016

| от chronicle.bg, по businessinsider.com |

Холивуд отново е пред раздаване на награди на най-заслужилите.

Като контрапункт на това в галерията ще ви покажем най-лошите филми на годината. От  разбитата надежда „Алиса в Огледалния свят“ до разочарования като „Warcraft: Началото“.

Класацията ни е придружена с мнение на критици за всяка лента. Понякога, повечето пъти честно казано, тези реплики са по-оригинални от филма, който критикуват.

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.