Демографско-дългови проблеми

| от |

Автор : Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com/)

Преди няколко години Министерството на финансите публикува едно интересно изследване: „Дългосрочен ефект на застаряването върху публичните финанси в България 2010-2050“. В началото на същото се говори за демографския срив на Словения, следствие от който са дебалансираните публични финанси, каквито са в момента в България, и очакваните като резултат катаклизми.

demographics4

Ще попитате защо Словения? Според същото изследване Словения е една от страните в Европа с най-застаряващо население. В периода 2004-2050 г. се очаква публичнитей разходи да нарастват с 9,7 процентни пункта. Горното ще доведе до нарастване на съотношението на държавен дълг към брутен продукт от 30% в началото на разглеждания период до около 300% в края му. Само да припомня, че според различните модели за определяне на проблемното ниво на съотношението държавен дълг към брутен продукт за гранична стойност се счита 80%. Казано в прав текст, на езика на финансите това означава единствено – фалит. Според същия документ демографските прогнози за България са повече от катастрофални.

След 2020 г. населението на България ще бъде под 7 милиона. След 2040 г. вече ще бъдем под психологическото ниво от 6 милиона. През 2050 г. прогнозата е за численост на нацията от 5,44 милиона. Това, разбира се, ще има и директен ефект върху състоянието на икономиката и публичните финанси
Значителното намаляване на хората в работоспособна възраст ще се отрази съществено и на предлагането на труд. Има ясно изразена тенденция на намаляване на работната сила. Към настоящия момент на болезнено висока безработица това изглежда като фикция, но логиката показва, че нацията неизбежно ще попадне в този трап. И сега, най-притеснителната прогноза.

Освен че сме видимо изчезваща нация, процентът на растеж на брутния продукт след 2030 г. ще бъде под 2%. В периода 2040-2050 г. де факто икономиката няма да може да отбележи какъвто и да е икономически ръст. Прогнозата е, че в периода 2040-2050 г. той ще бъде малко над 0,1%.
Защо започвам коментара си по този начин? Отговорният политик знае, че всяко обществено значимо политическо решение, което има хоризонт под пет години, е спорно.

В този смисъл бюджетът на държавата, въпреки че се приема за всяка година, има дългосрочно влияние върху публичните разходи. Бюджетната политика през последните пет години на хронични бюджетни дефицити ще има съществено влияние върху бъдещите поколения. Увеличаващите се държавни дългове ще бъдат изплащани от тях. Някой има ли съмнение по този въпрос? Нещо повече – имаме ли право спрямо следващите поколения на такова поведение? Има ли отговорен родител, който иска да завещае дългове на своите деца

Политиката на държавните разходи, които ще стимулират икономиката, са абсолютно несъвместими с отговорното управление на публичните финанси. Често пъти левите управници ни навират в лицето примера с Кейнс и прословутите държавни разходи в инфраструктурни проекти, които били изтеглили САЩ от тресавището на Великата депресия през 30-те години на миналия век.

Окей, по същия начин обаче могат да бъдат приети и европейските фондове за икономиката ни като форма на интервенция, но от страна на общия бюджет. Нали така? Защо не се получава ефектът на мултипликатора, т.е. всеки вложен лев в инфраструктурен проект да увеличи ефекта в икономиката три пъти. Противниците на чисто пазарните механизми трябва да се замислят върху този факт.

За 2014 г. Министерството на финансите предвижда да увеличи вътрешния дълг на страната с нови 400 млн. лева. Нетната сума на вътрешния дълг към края на ноември 2013 г. възлиза на 6,130 млрд. лева. Номиналният размер на външния дълг към същия период възлиза на 3,649 млрд. евро. Както многократно съм заявявал, в света на финансите често тенденциите са много по-важни от конкретните цифри.

Каква е констатацията за публичните финанси? Имаме тенденция на хронични дефицити, които повличат след себе си непрекъснато увеличаващо се ниво на държавния дълг. Прави ли ви впечетление, че напоследък стана модно всеки нов финансов министър да кръщава дадена дългова емисия на своя предшественик. Понякога това звучи като форма на оправдание, понякога звучи смешно, но винаги сметката се плаща от всички нас.

2014 година ще бъде последната година в света на глобалните финанси с рекордно ниски лихви. След 2015 г. започва процес на плавно покачване. За родните финанси това означава, че разходите по обслужване на растящия държавен дълг ще се увеличават. Правителството, излъчено с мандата на БСП, има подчертан уклон за правене на „някаква“ социална политика чрез увеличаващ се държавен дълг. В момента, в който лихвените нива започнат да се повишават, точно обслужването на този държавен дълг ще блокира провеждането на каквито и да било социални политики.

Нещо повече, ако се върнем в началото на коментара за демографския срив, който се задава, може да се прогнозира, че са възможни и твърде негативни сценарии при управление на публичните финанси. Това става винаги, когато решенията на управляващите целят единствено политическо оцеляване без каквато и да е дългосрочна перспектива. Да не забравяме, че най-големи бенефициенти са нереформираните системи – здравната и пенсионната.

В периода 2017-2020 г. пенсионната система ще бъде подложена на значимо изпитание. Само да припомня, че при създаването на Сребърния фонд основната идея бе точно тази – запълване на растящите дефицити в пенсионната система, когато се пенсионират първите по новия закон. Приходите в Сребърния фонд трябваше да нарастват от приватизация и концесионни такси. В момента сме свидетели точно на противоположните идеи. Икономическият министър говори за национализация и прехвърляне на губещи активи под шапката на БЕХ. Това неминуемо означава и растящи държавни дългове.

Кой ще ги плаща? Този, който увеличава държавните дългове, или обществото като цяло? Отговорът е еднозначен. Опонентите на чисто пазарните механизми са в стихията си. Всяко грешно решение в областта на публичните финанси, каквото е бюджетният дефицит, отнема обществената енергия за провеждане на истински реформи Реформите не са самоцел. Реформите са начин за връщане на системата в баланс. Изстреляните обещания от сегашното правителство като „реиндустриализация“, „рестарт на икономиката“, „ребаланс в енергетиката“, „отговорна социална политика“ до този момент означават само едно – увеличаване на държавния дълг.

Въпросът е кога ще достигнем точката, след която ще говорим за „рестарт“ на държавата като цяло, защото след това се задава една безкрайна пропаст.

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!

 
 

Алкохолизмът засяга по-сериозно жените, отколкото мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Американски учени откриха доказателство, че алкохолизмът засяга по-сериозно системата за възнаграждение в мозъка на жените, отколкото на мъжете.

Системата за възнаграждение в мозъка се състои от амигдала и хипокампус, които утвърждават полезния опит и взимат участие в създаването на спомени и вземането на решения.

За изследването учените събраха 60 човека, възстановили се след дългогодишна алкохолна зависимост, като ги разделиха в групи по равно – 30 жени и 30 мъже. Те събраха и равна по численост група от доброволци без проблеми с алкохола. Участниците бивши алкохолици са спазвали режим на въздържание от 4 седмици до 38 години. Всички преминаха невропсихологични оценки и ядрено-магнитен резонанс, за да се отчетат промените в мозъчната структура.

Изследванията проведоха учените от болницата в Масачузетс и училището по медицина към Бостънския университет. Те установиха, че структурата на системата за възнаграждение в мозъка на жените алкохолички е по-голяма, отколкото при тези, които не страдат от зависимостта. В същото време същите структури са по-малки в главния мозък на мъжете алкохолици, в сравнение с тези, които не са алкохолно зависими.

Всяка година трезвеност се свързва с 1,8 % намаляване на размера на мозъчните вентрикули, което показва, че възстановяването на мозъка от вредите от алкохолизма е възможно.

„Откритията ни подсказват, че може да е полезно да вземем предвид половите различия при лечението на алкохолизма“, каза експертът Гордън Харис.

 
 

Cheers! В очакване на „Гепи“

| от |

 През 2000 година британският режисьор Гай Ричи прави най-добрия филм в кариерата си до момента – ганстреската черна комедия „Гепи“. „Две димящи дула“ са излезли две години по-рано и са показали Ричи като хрисим мъж, който има интересна визия и различен начин на киноразказ.

Гай Ричи е черно и саркастично откровение за модерното кино, именно заради „Гепи“.

Брад Пит сам отива при него за роля, а Джейсън Стейтъм става звездата, която е, именно благодарение на рижия британец.

В „Гепи“ се псува („Fuck“ присъства точно 163 пъти) и се убива (26 трупа, ако трябва да сме точни), Бенисио Дел Торо умира в самото начало, въпреки че е една от звездите на филма, а имената на Джейсън Стейтъм, Денис Фарина, Вини Джоунс и Алън Форд блесват ярко.

„Гепи“ е великански филм, изтупал гангстерския жанр по приятен начин и прекроил го в нещо различно. Може да си го причините няколко пъти и всеки един ще е все така нелепо як.

Оттогава са изминали 17 години. „Гепи“ не печели нито една важна награда, но е поп-културен култ и ще остане във времето като пример за добро кино. Малко филми могат да се похвалят с това в действителност. Евала, Гай Ричи!

Само след няколко дни на малкия екран ще се появи британски сериал, пронстранствено адаптиращ този вкусен кървав и нелеп филм. В цели 10 серии „Гепи“ ще разказва за група дребни ганстрери, които се забъркват в голяма схема без да го осъзнават.

Дали тънкият ироничен хумор на Ричи, динамичният му диалог и великолепните му сцени ще бъдат претворени адекватно на телевизионния екран, още не е ясно. Ще го разберем на 25 април, когато „Гепи“ прави премиера на родния екран по AXN. Дотогава можем само да се надяваме.

Няколко млади британски звезди са облекли нелепи костюми и халати, взели са пушки и са извадили най-добрия кокни акцент, който вербалният им диапазон притежава, за да направят този сериал визуалното и ментално удоволствие, което филмът беше през 2000-та и все още е, 17 години по-късно.

Най-голямата звезда на шоуто е Рупърт Гринт. И той е такъв, заради дългогодишното си участие в поредицата за Хари Потър. За разлика от Даниел Радклиф и Ема Уотсън, Рубърт все още има жесток проблем с излизането от образа на Рон Уизли, толкова години по-късно. Може би ролята в „Гепи“ е онази, която ще го извади от недрата на британските клишета най-после.

Истината е, че Рубърт Гринт е чудесен актьор и порасна добре, за разлика от много деца-звезди. Големият му проблем е, че е толкова специфичен и образи като Рон Уизли му се лепват като неприятна дъвка за обувката. Той така и не намери своето място в киното и може би затова, това е и първото му телевизионно шоу. Да се надяваме, че малкият екран е неговото лоби и той ще се развие подобаващо за таланта си там.

Към него добавяме не по-малко чудесните Люк Паскуалино и Ед Уестуик, и много, много други британски имена, разбира се, които тепърва ще показват какво могат. Люк се появява за първи път пред широката публика в британската истерия „Skins“ и съответно нейните 3 и 4 сезон. „Skins“ не е лъжица за всяка уста, защото е хистерично и депресиращо шоу за младите хора в Бристъл, но е един от поп-феномените на модерната британска телевизия. Част от актьорите на Game of Thrones са дошли оттам, а най-големите звезди, с които може да се похвали са Дев Пател, Никълъс Холт и Джак О`Конъл – всички минали през школовката на шарения „Skins“.

Ед Уестуик от друга страна има дългогодишна практика в телевизията. Младите почитатели на сериалите го познават добре от „Клюкарката“, където играе надутия женкар Чък Бас. Именно благодарение на Ед Чък е един от най-обичаните копелдаци в модерната тийн-сапупена телевизия.

Всички тези младежи, в комбинация с няколко прелестни дами, правят телевизионния коктейл „Гепи“. Отделни групи от малки ганстери, участват в престъпни схеми, които се връщат, за да ги захапят отзад. Звучи като нещо, което няма как да се обърка. Особено при наличието на оригинал като този на Гай Ричи. Не, сериалът няма да задмине филма и никой не очаква това от него, но пък се надяваме да се постарае да е поне на същото ниво.

Дотогава (датата на премиерата е 25.04.) ето ви един трейлър пълен с мехурчета и зле прикрити мъжки задници и няколко снимки от шоуто в галерията горе. Cheers, mates!     

 
 

Крис Прат вече има звезда на Алеята на славата

| от chronicle.bg |

Звездата от екшъни Крис Прат получи звезда на Холивудската алея на славата, съобщи БТА.

Прат дойде на церемонията заедно със съпругата си Ана Фарис и сина им Джак.

„Имах добри родители, които ме възпитаха да почитам другите – каза 37-годишният актьор. – Не бяхме богати, но в семейството ни винаги имаше много любов. Аз съм вярващ и смятам, че някои неща са дар от Бога.“

Сред присъстващите на церемонията знаменитости бяха Зоуи Салдана, Дейв Батиста и Майкъл Рукър, които му партнират в сагата „Пазители на галактиката“.

Прат благодари на режисьора Джеймс Гън, който му повери главна роля в „Пазители на галактиката“ и на студиата „Марвел“, филиала на „Дисни“, задето даде шанс на дебеличък по онова време актьор, който до този момент бе известен най-вече с ролята си в сериала „Паркове и отдих“.

Впоследствие Прат се превърна в търсен в Холивуд екшън актьор. Сред по-известните филми, в които се е снимал, са също „Враг номер едно“, „Джурасик свят“, „Великолепната седморка“, „Пасажери“.