Демографско-дългови проблеми

| от |

Автор : Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com/)

Преди няколко години Министерството на финансите публикува едно интересно изследване: „Дългосрочен ефект на застаряването върху публичните финанси в България 2010-2050“. В началото на същото се говори за демографския срив на Словения, следствие от който са дебалансираните публични финанси, каквито са в момента в България, и очакваните като резултат катаклизми.

demographics4

Ще попитате защо Словения? Според същото изследване Словения е една от страните в Европа с най-застаряващо население. В периода 2004-2050 г. се очаква публичнитей разходи да нарастват с 9,7 процентни пункта. Горното ще доведе до нарастване на съотношението на държавен дълг към брутен продукт от 30% в началото на разглеждания период до около 300% в края му. Само да припомня, че според различните модели за определяне на проблемното ниво на съотношението държавен дълг към брутен продукт за гранична стойност се счита 80%. Казано в прав текст, на езика на финансите това означава единствено – фалит. Според същия документ демографските прогнози за България са повече от катастрофални.

След 2020 г. населението на България ще бъде под 7 милиона. След 2040 г. вече ще бъдем под психологическото ниво от 6 милиона. През 2050 г. прогнозата е за численост на нацията от 5,44 милиона. Това, разбира се, ще има и директен ефект върху състоянието на икономиката и публичните финанси
Значителното намаляване на хората в работоспособна възраст ще се отрази съществено и на предлагането на труд. Има ясно изразена тенденция на намаляване на работната сила. Към настоящия момент на болезнено висока безработица това изглежда като фикция, но логиката показва, че нацията неизбежно ще попадне в този трап. И сега, най-притеснителната прогноза.

Освен че сме видимо изчезваща нация, процентът на растеж на брутния продукт след 2030 г. ще бъде под 2%. В периода 2040-2050 г. де факто икономиката няма да може да отбележи какъвто и да е икономически ръст. Прогнозата е, че в периода 2040-2050 г. той ще бъде малко над 0,1%.
Защо започвам коментара си по този начин? Отговорният политик знае, че всяко обществено значимо политическо решение, което има хоризонт под пет години, е спорно.

В този смисъл бюджетът на държавата, въпреки че се приема за всяка година, има дългосрочно влияние върху публичните разходи. Бюджетната политика през последните пет години на хронични бюджетни дефицити ще има съществено влияние върху бъдещите поколения. Увеличаващите се държавни дългове ще бъдат изплащани от тях. Някой има ли съмнение по този въпрос? Нещо повече – имаме ли право спрямо следващите поколения на такова поведение? Има ли отговорен родител, който иска да завещае дългове на своите деца

Политиката на държавните разходи, които ще стимулират икономиката, са абсолютно несъвместими с отговорното управление на публичните финанси. Често пъти левите управници ни навират в лицето примера с Кейнс и прословутите държавни разходи в инфраструктурни проекти, които били изтеглили САЩ от тресавището на Великата депресия през 30-те години на миналия век.

Окей, по същия начин обаче могат да бъдат приети и европейските фондове за икономиката ни като форма на интервенция, но от страна на общия бюджет. Нали така? Защо не се получава ефектът на мултипликатора, т.е. всеки вложен лев в инфраструктурен проект да увеличи ефекта в икономиката три пъти. Противниците на чисто пазарните механизми трябва да се замислят върху този факт.

За 2014 г. Министерството на финансите предвижда да увеличи вътрешния дълг на страната с нови 400 млн. лева. Нетната сума на вътрешния дълг към края на ноември 2013 г. възлиза на 6,130 млрд. лева. Номиналният размер на външния дълг към същия период възлиза на 3,649 млрд. евро. Както многократно съм заявявал, в света на финансите често тенденциите са много по-важни от конкретните цифри.

Каква е констатацията за публичните финанси? Имаме тенденция на хронични дефицити, които повличат след себе си непрекъснато увеличаващо се ниво на държавния дълг. Прави ли ви впечетление, че напоследък стана модно всеки нов финансов министър да кръщава дадена дългова емисия на своя предшественик. Понякога това звучи като форма на оправдание, понякога звучи смешно, но винаги сметката се плаща от всички нас.

2014 година ще бъде последната година в света на глобалните финанси с рекордно ниски лихви. След 2015 г. започва процес на плавно покачване. За родните финанси това означава, че разходите по обслужване на растящия държавен дълг ще се увеличават. Правителството, излъчено с мандата на БСП, има подчертан уклон за правене на „някаква“ социална политика чрез увеличаващ се държавен дълг. В момента, в който лихвените нива започнат да се повишават, точно обслужването на този държавен дълг ще блокира провеждането на каквито и да било социални политики.

Нещо повече, ако се върнем в началото на коментара за демографския срив, който се задава, може да се прогнозира, че са възможни и твърде негативни сценарии при управление на публичните финанси. Това става винаги, когато решенията на управляващите целят единствено политическо оцеляване без каквато и да е дългосрочна перспектива. Да не забравяме, че най-големи бенефициенти са нереформираните системи – здравната и пенсионната.

В периода 2017-2020 г. пенсионната система ще бъде подложена на значимо изпитание. Само да припомня, че при създаването на Сребърния фонд основната идея бе точно тази – запълване на растящите дефицити в пенсионната система, когато се пенсионират първите по новия закон. Приходите в Сребърния фонд трябваше да нарастват от приватизация и концесионни такси. В момента сме свидетели точно на противоположните идеи. Икономическият министър говори за национализация и прехвърляне на губещи активи под шапката на БЕХ. Това неминуемо означава и растящи държавни дългове.

Кой ще ги плаща? Този, който увеличава държавните дългове, или обществото като цяло? Отговорът е еднозначен. Опонентите на чисто пазарните механизми са в стихията си. Всяко грешно решение в областта на публичните финанси, каквото е бюджетният дефицит, отнема обществената енергия за провеждане на истински реформи Реформите не са самоцел. Реформите са начин за връщане на системата в баланс. Изстреляните обещания от сегашното правителство като „реиндустриализация“, „рестарт на икономиката“, „ребаланс в енергетиката“, „отговорна социална политика“ до този момент означават само едно – увеличаване на държавния дълг.

Въпросът е кога ще достигнем точката, след която ще говорим за „рестарт“ на държавата като цяло, защото след това се задава една безкрайна пропаст.

 
 

Рецепта за никулденски шаран

| от Chronicle.bg, по Webcafe.bg |

Днес празнуваме Никулден, празникът на свети Никола Мирликийски, покровител на моряците, рибарите и банкерите. По традиция на този ден се яде риба, имен ден празнуват Николай, Никола, Николина, Нина, Никол, Николинка, Кольо, Николета, Колю, Ненка, Ненко.

Свети Николай е един от светците на ранната християнска църква, живял през трети век в Патара, днешна Мала Азия. Той е почитан и от православни, и от католици. Мощите му се пазят в италианския град Бари.

През целия си живот Свети Никола помагал на страдащите, защитавал невинните, укрепвал слабите със словото на истината и вярата.

Яденето на риба на празника е свързано с Коледните пости, които забраняват ядене на месо, но разрешават рибата на празници и в някои по-леки дни от поста, както и заради връзката на свети Никола с морето и рибарите.

Според традицията се яде шаран във вид на рибник, но много хора предпочитат други риби, които да сложат на трапезата на празника.

По-случай празника ви предлагаме рецепта за приготвянето на шаран.

Необходими продукти:

1 шаран
200 гр. домати

За плънката:

2 глави лук
1 морков
1 целина
2 скилидки чесън
1/2 чаша ориз
150 грама стафиди, орехи
Девесил, розмарин, мащерка
Сол, черен пипер

Шаранът се почиства, измива и осолява.

Лукът и морковите се нарязват на ситно и се запържват до златисто, прибавя се почистеният ориз и подправките. Сместа се задушава с малко гореща вода. Шаранът се пълни с нея и се прихваща с клечки за зъби или се зашива с конец по стар тертип. Около рибата в тавата се поставят нарязаните на кубчета или смлени домати, овкусени със сол.

Поставете няколко резена лимон върху пълнения шаран и запечатайте с фолио. Пече се 2 часа във фурна на температура от 180 градуса.

Приятен апетит.

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“

 

 
 

Китай покорява света с блокбастър и Мат Деймън

| от chronicle.bg, по BBC |

Въпреки дългогодишната традиция на Китай в киното, към момента страната не е произвеждала истински голям блокбастър. Това обаче е напът да се промени. „Великата китайска стена” е един от най-скъпите филми, снимани някога в Китай.

Живата легенда на китайското кино Джан Имоу режисира пищната лента, в която участват филмови икони като…Мат Деймън. Американската звезда има водеща роля във филма.

Мат Деймън играе чуждестранен наемник, който идва в Китай, за да краде барут. С това, че и персонажът му е чужденец се избягва въпросът за „избелването” на филмите.

Бюджетът на филма е най-малко 100 милиона долара – колаборация между САЩ и Китай. Сред приоритетите на китайското правителство е да разпространи по света културата си. Ако успее да развие филмовата си индустрия, страната ще развие и своята „мека сила”и да популяризира културата си така, както американските филми успяха да пренесат духа на Америка по света. Мат Деймън посочва, че нито за момент не е приемал филма като пропаганден инструмент.

„”Мисля, че светът ни е много по-добро място, когато говорим един с друг и работим заедно, и правим изкуство заедно”, казва той.

Джан Имоу, който е запознат много добре с политическите ограничения пред изкуството в САЩ, казва, че Холивуд също има своите рестрикции.

„Това е система, основата върху продуценти и компании. Доколкото става дума за креативност, не мисля, че има 100% свобода за който и да е режисьор по света. Работата на режисьора е да даде най-доброто от себе си в ситуация на ограничения”, казва той.

мат деймън великата китайска стена

 

 

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.