Действията на Русия – основание за прозападната позиция на България

| от | |

Автор: Джонатан Алън, посланик на Великобритания в София (http://blogs.fco.gov.uk/jonathanallen/bg)

Паметникът на Цар Освободител се издига срещу Народното събрание. Наскоро реставриран, Царят с манифест с позлатени букви в ръка, е впечатляващ. Но бдителния му поглед и разположението му срещу парламента, символ на българската демокрация, му придава известна двузначност, още повече заради случващото се в Украйна.

Тази двузначност се наблюдава системно в най-новата история на България. През 1878 г. Русия е освободителка. През 1944 г., като съюзничка на Обединеното кралство, тя сваля от власт фашисткото правителство. Следват обаче 45 години на комунистическа репресия. В сравнение с бившите комунистически държава, България е може би страната с най-бавен и продължителен преход, което означава, че много овластени фигури, чиято лоялност не се е променила, са запазили влиятелните си позиции. Има хора, които изпитват носталгия по този период.

Много българи са свързани с Русия и руския народ чрез силни културни и лични връзки. За руснаците България отдавна е ваканционна дестинация, а сега и място за инвестиции в недвижима собственост. Търговските връзки са устойчиви, значителни, но не и преобладаващи: Русия е седмият по значение експортен пазар за България (първите шест са държави-членки на ЕС). Но Русия държи много от енергийните карти в България. Често чувам и чета, че в България има силни бизнесмени с икономически интереси и политическо влияние, които са свързани с Русия.

Всички фактори, предпоставящи към тази двузначност, могат да бъдат доловени както в разделението на общественото мнение в България спрямо Русия, така и във вътрешнопартийните различия. Една интересна графика, появила се наскоро в блога на Раул Рупарел от „Отворена Европа”, отразява отношението на държавите-членки на ЕС към санкциите срещу Русия. Тя показва България в крайна позиция, което е необичайно за нея предвид умерения ѝ подход.

dh_scale_2-500x300

Все пак ситуацията в Украйна е ясна. Само дни след изненадващото решение на президента Янукович да избяга от столицата, вместо да се изправи пред протестиращите, Русия разположи войски и окупира Крим, организира „референдум”, провел се без каквото и да е свобода, и промени собствената си конституция, за да може да анексира територията. С други думи, Русия завзе със сила част от европейска държава за по-малко време, отколкото е нужно да се купи къща.

Русия демонстрира незачитане на върховенството на закона и международната правна система. Стана ясно, че претекстът ѝ за действия е несъдържателен. ООН, ОССЕ и Съветът на Европа (организации, в които Русия членува) не откриха доказателства за наличието на каквато и да било агресия спрямо рускоговорящите малцинства в Украйна. Сега модела на Крим се прилага и в Източна Украйна, като контролираната от Кремъл руска телевизия подготвя пропагандната почва, за да обоснове евентуална военна намеса. Не може да има претенция, че Източна Украйна е част от Русия. Не е за вярване, че в ХХІ век в Европа се случва подобно нещо.

Като демокрации, страните-членки на Европейския съюз (и политическите партии с европейски ценности) трябва да се обединят и гласно да се обявят срещу руската агресия. Трябва ясно да покажем, че по-нататъшна ескалация няма да бъде толерирана и ще има икономически и политически последици. Трябва да работим заедно, за да убедим Русия да преустанови военния подход и да продължи дипломатическия диалог с украйнското правителство. Русия и страните, подписали Женевското споразумение от 17 април, трябва да подплатят думите си с дела и да използват влиянието си за деескалация на ситуацията в Източна Украйна и намаляване на напрежението. Държавите-членки на ЕС трябва да подберат правилния пакет от санкции в подкрепа на думите ни. Трябва също да вземем бързи мерки за освобождаване на нашите икономики от зависимостта от руски енергийни източници.

Не вярвам, че България трябва да се безпокои за последиците от санкциите. България има основателни притеснения в отделни сектори и трябва да продължава да търси гаранции, че партньорите ѝ го осъзнават. Тези притеснения се разбират и изслушват внимателно. Решения по подобни въпроси налагат съгласието на всички държави-членки, включително България.

Но дебатите по санкциите не трябва да прикриват ясното и недвусмислено послание, което ние, като демократични нации, вярващи във върховенството на закона, трябва да изпратим на руското правителство. България и балканските ѝ съседи са уязвими пред една агресивна Русия, която продължава да действа незаконно заради собствените си интереси. Солидарност и решимост сред държавите-членки на ЕС и НАТО, включително България, са нашата най-добра защита.

 
 

Крис Прат вече има звезда на Алеята на славата

| от chronicle.bg |

Звездата от екшъни Крис Прат получи звезда на Холивудската алея на славата, съобщи БТА.

Прат дойде на церемонията заедно със съпругата си Ана Фарис и сина им Джак.

„Имах добри родители, които ме възпитаха да почитам другите – каза 37-годишният актьор. – Не бяхме богати, но в семейството ни винаги имаше много любов. Аз съм вярващ и смятам, че някои неща са дар от Бога.“

Сред присъстващите на церемонията знаменитости бяха Зоуи Салдана, Дейв Батиста и Майкъл Рукър, които му партнират в сагата „Пазители на галактиката“.

Прат благодари на режисьора Джеймс Гън, който му повери главна роля в „Пазители на галактиката“ и на студиата „Марвел“, филиала на „Дисни“, задето даде шанс на дебеличък по онова време актьор, който до този момент бе известен най-вече с ролята си в сериала „Паркове и отдих“.

Впоследствие Прат се превърна в търсен в Холивуд екшън актьор. Сред по-известните филми, в които се е снимал, са също „Враг номер едно“, „Джурасик свят“, „Великолепната седморка“, „Пасажери“.

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.

 
 

Cheers! В очакване на „Гепи“

| от |

 През 2000 година британският режисьор Гай Ричи прави най-добрия филм в кариерата си до момента – ганстреската черна комедия „Гепи“. „Две димящи дула“ са излезли две години по-рано и са показали Ричи като хрисим мъж, който има интересна визия и различен начин на киноразказ.

Гай Ричи е черно и саркастично откровение за модерното кино, именно заради „Гепи“.

Брад Пит сам отива при него за роля, а Джейсън Стейтъм става звездата, която е, именно благодарение на рижия британец.

В „Гепи“ се псува („Fuck“ присъства точно 163 пъти) и се убива (26 трупа, ако трябва да сме точни), Бенисио Дел Торо умира в самото начало, въпреки че е една от звездите на филма, а имената на Джейсън Стейтъм, Денис Фарина, Вини Джоунс и Алън Форд блесват ярко.

„Гепи“ е великански филм, изтупал гангстерския жанр по приятен начин и прекроил го в нещо различно. Може да си го причините няколко пъти и всеки един ще е все така нелепо як.

Оттогава са изминали 17 години. „Гепи“ не печели нито една важна награда, но е поп-културен култ и ще остане във времето като пример за добро кино. Малко филми могат да се похвалят с това в действителност. Евала, Гай Ричи!

Само след няколко дни на малкия екран ще се появи британски сериал, пронстранствено адаптиращ този вкусен кървав и нелеп филм. В цели 10 серии „Гепи“ ще разказва за група дребни ганстрери, които се забъркват в голяма схема без да го осъзнават.

Дали тънкият ироничен хумор на Ричи, динамичният му диалог и великолепните му сцени ще бъдат претворени адекватно на телевизионния екран, още не е ясно. Ще го разберем на 25 април, когато „Гепи“ прави премиера на родния екран по AXN. Дотогава можем само да се надяваме.

Няколко млади британски звезди са облекли нелепи костюми и халати, взели са пушки и са извадили най-добрия кокни акцент, който вербалният им диапазон притежава, за да направят този сериал визуалното и ментално удоволствие, което филмът беше през 2000-та и все още е, 17 години по-късно.

Най-голямата звезда на шоуто е Рупърт Гринт. И той е такъв, заради дългогодишното си участие в поредицата за Хари Потър. За разлика от Даниел Радклиф и Ема Уотсън, Рубърт все още има жесток проблем с излизането от образа на Рон Уизли, толкова години по-късно. Може би ролята в „Гепи“ е онази, която ще го извади от недрата на британските клишета най-после.

Истината е, че Рубърт Гринт е чудесен актьор и порасна добре, за разлика от много деца-звезди. Големият му проблем е, че е толкова специфичен и образи като Рон Уизли му се лепват като неприятна дъвка за обувката. Той така и не намери своето място в киното и може би затова, това е и първото му телевизионно шоу. Да се надяваме, че малкият екран е неговото лоби и той ще се развие подобаващо за таланта си там.

Към него добавяме не по-малко чудесните Люк Паскуалино и Ед Уестуик, и много, много други британски имена, разбира се, които тепърва ще показват какво могат. Люк се появява за първи път пред широката публика в британската истерия „Skins“ и съответно нейните 3 и 4 сезон. „Skins“ не е лъжица за всяка уста, защото е хистерично и депресиращо шоу за младите хора в Бристъл, но е един от поп-феномените на модерната британска телевизия. Част от актьорите на Game of Thrones са дошли оттам, а най-големите звезди, с които може да се похвали са Дев Пател, Никълъс Холт и Джак О`Конъл – всички минали през школовката на шарения „Skins“.

Ед Уестуик от друга страна има дългогодишна практика в телевизията. Младите почитатели на сериалите го познават добре от „Клюкарката“, където играе надутия женкар Чък Бас. Именно благодарение на Ед Чък е един от най-обичаните копелдаци в модерната тийн-сапупена телевизия.

Всички тези младежи, в комбинация с няколко прелестни дами, правят телевизионния коктейл „Гепи“. Отделни групи от малки ганстери, участват в престъпни схеми, които се връщат, за да ги захапят отзад. Звучи като нещо, което няма как да се обърка. Особено при наличието на оригинал като този на Гай Ричи. Не, сериалът няма да задмине филма и никой не очаква това от него, но пък се надяваме да се постарае да е поне на същото ниво.

Дотогава (датата на премиерата е 25.04.) ето ви един трейлър пълен с мехурчета и зле прикрити мъжки задници и няколко снимки от шоуто в галерията горе. Cheers, mates!     

 
 

Сериалът „Досиетата Х“ се завръща

| от chronicle.bg, по БТА |

Агентите Мълдър и Скъли ще продължат да търсят истината в новите серии на научнофантастичната продукция „Досиетата хикс“ на телевизия „Фокс“.

Сериалът ще се завърне на екрана през есента с 10 нови епизода. Те ще покажат агентите от ФБР Фокс Мълдър (Дейвид Духовни) и Дейна Скъли (Джилиън Андерсън), които разследват случаи на необясними и често извънземни прояви.

Сезоните, които излязоха между 1993 г. и 2002 г., бяха подновени с шест епизода миналата година. В тях Мълдър и Скъли се събраха отново, за да тръгнат по следите на правителствени прикрития, чудовища, мистериозни обекти в небето и техния син Уилям. Те успяха да привлекат близо 16 милиона зрители, според данни на „Туенти фърст сенчъри фокс“.

Създателят на култовия сериал Крис Картър каза пред Ройтерс миналата година, че „Досиетата Х“ са придобили дори по-голямо значение в настоящия век, където конспиративните теории все още са широко разпространени в интернет и НЛО озадачават хората.