Даниела Кънева: Индира Ганди обичаше и дълбоко уважаваше България

| от |

Индира Ганди е един от най-извисените хора, които е създавал човешкият род, особено в нашата съвременност.

Индийците по начало са хора и общност, която не се налага, за разлика от други източни цивилизации, не държи непременно да разберете кои са те. Винаги ги оприличавам на Ганг, която си тече бавно и спокойно и се влива в Бенгалския залив. Ако я забележите добре, ако не я забележите, проблемът е ваш. Индира Ганди е от онези така извисени личности на нашето съвремие, които никога не са искали да бъдат забелязани. Но съдба, тя поема ролята на първородния син в едно патриархално индийско семейство и не само тя, но и нейното поколение са в страна с много водачи по силата не на техните лични амбиции, а по силата на техните качества, на тяхното познание, на тяхното отношение към света и хората. Огромно значение има за съвременния облик на независима Индия цялото това поколение хора и е много интересно, че по онова време, когато тя излиза на световната сцена, нямаше жени с нейния ореол. Така че и като жена, и като ръководител на една така необятна и авангардна страна тя има голямо значение за съвременния свят, особено за района на Югоизточна Азия. Ако има някоя до ден-днешен демократична и независима държава в света, това е Индия. И това се дължи на светоусещането, на чувството за дълг и отговорност към хората и към света на такива хора като Индира Ганди.

Онези сили в света, които нямаха нужда от хора като Салвадор Алиенде, Улф Палме, Индира Ганди и Раджив Ганди…, ги премахнаха. Светът днес би бил друг, ако тези страни, големи цивилизации бяха ръководени от хора, които можеха да внесат по-многополюсен вариант в международния ред.

Винаги съм подозрителна към жените, когато излязат на попрището на мъжете, защото във всеки един случай те трябва да са мъжки жени. Но Индира Ганди внушаваше много сила и строгост като министър-председател на тази необятна страна.

Бях писала много за Индия още в БТА, но за секунди представите ми се промениха. Снимахме филм в Индия и още с пристигането си под звуците на траурен ритуал попаднахме на церемония в памет на Санджай Ганди – по-малкия син на Индира Ганди. Той беше много ярък млад индийски политик. Дни преди това той се беше разбил с малкия си реактивен самолет съвсем наблизо до българското посолство в Делхи.

Успяхме да влезем на церемонията. Примолих се на личния й секретар като му казах, че не можем да си тръгнем без поне 1 минута с нея пред нашата камера, беше почнал 45-дневен траур. На церемонията бяха дошли представители на всички щати – една невероятно многолика общност от хора на мястото, където преди 30 години тя беше убита със 17 изстрела от личната й охрана, Индира Ганди стоеше пред тях в бялото си сари – това е траурният цвят на Изтока.

По едно време тя тръгна към мен, това са около 30-40-50 метра през поляната бавно, бавно посред ритуала и каза: „Здравей, Даниела, кажи какво мога да направя за теб“. Това беше мигът, в който всичките ми представи за тази строга, силна, могъща жена в световната политика рухна. Коя съм аз, просто един български журналист, а тя беше един човек – водач на такава огромна страна, който беше понесъл най-тежката загуба в живота си. В този миг тя ме питаше с какво може да ми помогне. И аз й отговорих: „Г-жо Ганди, знам, че сте понесли най-жестоката загуба, която може един човек да понесе, но, моля ви се, аз не мога да си тръгна без 30 секунди от вас“. Тя каза: „Вървете, чакайте ме в посолството“. На 17-тия ден ми даде интервю, голямо. Изящна жена – крехка, женствена, хубава, която е поела ролята на силен, стабилен и прозорлив водач на една велика страна. И така започна нашата връзка. Тогава заснехме и филма „Матаджи Индира“ /“Майка Индира“/.

Индира Ганди много уважаваше и обичаше България, тя приемаше нашия посланик покойния Точо Точев преди съветския. Когато я попитах защо, тя ми каза: „Няма малки и големи държави. А България е най-добрият ни приятел“. „Защо“ я попитах – „Защото за българите Индия не е само гола статистика“.

България и Индия са свързани отдавна. Георги Раковски е смятан в Индия за пророк. На негово име в Централно Делхи има училище. /А пък в София имаме училище, носещо името на „Индира Ганди“/. Раковски е един от първите, които е писал още преди Махатма Ганди да започне своите походи, че „Индия е на индийците“.

Махатма Ганди е признат за една от трите най-велики личности на миналия век, заедно с Нелсън Мандела. Мисля, че до тях се нарежда и Индира Ганди, която е много интересен случай в световните отношения. Жена, която идва от такова общество. Просветител. Индия е една земя, на която човек може да се натъкне на такива извисени духом хора. Страна с много обич, много доброта, с изключително авангардно отношение към живота и света, към Вселената, към човека. Добре че я има Индия и добре е, че има такива личности като Индира Ганди. /БГНЕС

 
 

Близо 900 полета на Lufthansa са отменени

| от chronicle.bg |

Близо 900 полета на Lufthansa са отменени днес заради поредната стачка на пилотите, които са недоволни от размера на възнагражденията си. Представители на наземния персонал на превозвача подготвят контрадемонстрация във Франкфурт, предаде БНР.

Аргументът им е, че с протеста си летците нанасят на компанията значителни финансови загуби, които трябва да бъдат компенсирани от всички останали служители.

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.

 
 

Съседите, които всеки познава

| от Калин Василев |

1.Винаги има една възрастна баба, която е информирана за всичко

Когато се нанасяш ще ти нахвърля устно кой кой е в блока, кое ти е мазето, кога е ремонтиран апартамента ти от предишните му собственици. С голяма вероятност познава баба ти, тъй като през 1968 г. са били в съседни квартири. Тя се движи бавно и регистрира всичко и всеки. Информацията споделя охотно, но на уше. Ако си мекушав може да те хване за слушател и да ти предизвика суицидни мисли от досадни подробности;

Плюсове: винаги може да я попиташ за рецепта против разстройство или баница. Или кой е бил партийния секретар на града преди 40 години;

Минуси: да знаеш, че те разнася кой влиза и излиза у вас. Ако те спре на вратата с ново гадже ще пита дали тя е сестричка на онова момиче;

2. Домоуправителят

След трийсет безуспешни събрания на входа, на които присъствате между 6-8 души, никой не иска да стане домоуправител /макар и платен/. Инцидентно през входа по време на събрание преминава най-младият съсед – див купонджия. Той поздравява вяло и пита защо е тоя митинг /като на ум мисли дали не се наговаряте да го изхвърлите от блока/. Когато разбира причината без запъване предлага той да кара влака. На всички пада камък от сърцето, че гордиевият възел е разсечен и най-сетне има домоуправител. Първите две седмици той не ебава нищо и никого. След това забелязвате как е докарал машинка и коси тревата отпред, инициативно събира пари за ремонт на фоаето, сменя пощенските кутии, появяват се картини от левчето по стените на първия етаж и входа става „цице“ /бижу/. Внезапно обаче асансьорът е спрян, а същата вечер се провежда полицейска екшън акция и прибират домоуправителя в патрулка. След два дни е пуснат от ареста – не било екстази това в дома му, а обикновен парацетамол и не било трева, а чай от лайка. Всички прозорци от 1-ия до 8-ия етаж ги измива лично. Слага се стенен часовник на партера. И така до следващата спецакция;

Плюсове: човекът е пич и винаги можеш да си намериш чрез него разни неща– леки наркотици /с отстъпката по комшийски/, момичета /за компания/, момичета /за консумация/, момчета /за к‘вот ти трябват, включително и да ти нацепят дървата или да ти изперат килимите/, разни крадени вещи /акумулатори, касетофони, кожени якета, турски дънки/, човешки органи /донори на органи/, пари на заем /срещу хубава лихва/;

Минуси: ако си му съсед на етажа ще се принудиш да си продадеш жилището или да си прережеш вените Глобите на полицията за нарушаване на обществения ред не го плашат.

3. Вечният критик

Във всеки блок има една жена около 50-те, която е яростен критик на всичко – защо входната врата се отваря навътре, а не навън, защо на шестия етаж крушката е от 60 вата, а не от 75 /тя живее на втори/, защо на бай Пешо изтривалката пред вратата е кафява, след като на едно събрание през 92-а се решило да са черни, защо някаква котка й била влязла в мазето, защо не се раждат деца в блока, защо не се въведат чипове на асансьора /услугата струва 640 лв., а тя отказва да плаща променената от 1,90 лв. на 2,20 лв. такса за осветление с мотива, че на референдума преди три години е гласува „за“ атомната централа в Белене/. Тя е готова да спори с всекиго, дори и със себе си, стига да намери съмишленици на първото си аз. Тя идва и се кара с теб с 6:30 ч. в събота сутрин понеже някакъв гълъб ти кацнал на ламарината на кухнята и „ти не знаеш, колко са токсични техните изпражнения, разяждат желязо и ще скапят сглобките на блока и канализацията, и затова тече покрива“. След което те плаши със съд – „Съдебен спор“ по „Нова“.

Плюсове: понякога нейната упоритост и склонност за кавги успяват да накарат и най-големите „мърди“ да свършат нещо. Макар и безполезно – например да се преместят пощенските кутии от дясната стена на лявата. „Аз съм левичарка, как не го запомнихте, от кога повтарям, от жанвиденово-време“.

Минуси: изпитваш бурно желание да я удариш почти всеки път, когато се разминаваш с нея. Дори си мислил как може да направиш шашма с асансьора и да я метнеш в шахтата.

4. Две палави наемателки

Едната версия за тях е, че разработват бардак и съответно укриват данъци от стопанска дейност, а другата е, че интензивно се радват на младостта си. Хубавото е, че на никого не правят лошо, напротив. Сега имало някакви вопли и стенания, които съседът им чувал, но се предполага, че неговото е жалба по младост. По-големият проблем е, че регулярно от тяхната тераса се изхвърлят кондоми и падат в градинката, а деца играят вън. След като съседката, която е кожен и венерически лекар, невинно остави едни специални брошури пред вратата им кондомите изчезнаха. Запуши се канализацията, но следите водят в различни посоки.

Плюсове: едно ергенче от входа заяви от собствен опит, че им е гостувал и си прекарал много добре. Сиреч, добър лек срещу самотата са.

Минуси: няма.

5. Скандалджиите

Има едно семейство, което правят великолепни скандали през два-три дни. По традиция жената започва дълъг монолог, в който на висок тон описва кусурите на мъжа си. Монологът си тече много гладко и спокойно до момента в който вербално не бъде засегната свекървата. В този момент се отваря кухненския прозорец и полита някаква вещ, която се стоварва пред входа – саксия, микровълнова, тиган, леген с пране, кутия за гримове, табуретка, затварачка за буркани. Чест прави на мъжа, че той не отговаря на обидите, а само разчиства през прозореца ненужните вещи. Част от тях стават неизползваеми, поради гравитацията от шестия етаж до долу. Чест прави на жената, че не е вещоманка, а продължава бурно, почти истерично, да излага мотивите от неудовлетворителното си съжителстване и продължава да реди обиди. Добре, че във входа кипи сътрудничество и в пика на скандала техният съсед – домоуправителят, пуска мощна уредба, с която заглушава жената, което е знак за почти глухата чистачка от третия етаж да излезе навън и да събере разни вещи, които на следващия ден да предаде на въпросното семейство.

Плюсове: въпреки особеностите си, това са най-гостоприемните и услужливи хора във входа – ако се наложи, ще ти загледат малко дете, за да четеш за изпити, ще ти помогнат да си събереш въглищата, ще помогнат за ремонта и т.н.;

Минуси: пази се от падащи предмети;

6. Във всеки блок по статистическа логика се пада по един (не)официален луд

Проблемът е при малките кооперации, където математиката малко куца и се налага хората да се редуват в тази част. Всъщност лудият се разминава с теб и най-невинно така те удря по гърба, че едва не се разплескваш на стълбите. Не можеш да му търсиш никаква отговорност, защото „е освободен от данъци“, няма места по лудниците, а и отделно е як за трима. Леките телесни повреди се търпят, обаче лятно време го ударя сачмата и тръгва гол навън, което често се явява отправна точка за ориентир в обикновени разговори „значи, това се намира на двеста метра от блока на Гоше Лудия, дето се съблича“.

Плюсове: всички лесно се ориентират къде живееш. Понякога и на него му писва от скандалджиите, затова се качва при тях, първо „респектира“ жената, сетне сяда да кърка с мъжа. Очаква се в скоро време жената да вдигне такъв скандал, че мъжът й да изхвърли лудия през прозореца;

Минуси: множество животозастрашаващи ситуации. Оплакванията при кварталния не вършат работа. Отговорът е – не му обръщайте внимание, момчето не си е добре.

 
 

„Can`t stop the feeling“ на Джъстин Тимбърлейк е най-лошата песен на 2016

| от chronicle.bg, БТА |

Летният хит „Can’t Stop The Feeling“ на Джъстин Тимбърлейк изненадващо оглави класацията на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г., съобщи Контактмюзик.

Денс парчето на Тимбърлейк от анимацията „Тролчета“ покори върховете на музикалните чартове по света. Песента обаче явно не допада на всеки вкус, след като съставителите на класацията не са се поколебали да й отредят първенството сред най-лошите записи на годината.

В черния списък попада и друг хит, представил се добре в музикалните чартове – „7 years“ на датската група „Лукас Греъм“.

Топ 10 на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г. включва:

1. Can’t Stop The Feeling на Джъстин Тимбърлейк
2. „Mom“ на Меган Трейнър
3. „Team“ на Иги Азалия
4. „Ghostbusters (I’m Not Afraid)“ на „Фол аут бой“ и Миси Елиът 5. „Bad Things“ на Машин Гън Кели
6. „I Took a Pill in Ibiza“ на Майк Поснър
7. „i hate u, i love u“ на gnash
8. „NO“ на Меган Трейнър
9. „Private Show“ на Бритни Спиърс
10. „7 Years“ на „Лукас Греъм“