Дали световното в Бразилия няма да е последното, в което футболът има значение

| от |

Световните първенства по футбол може да са едни от най-зрелищните състезания, но доминацията на определени държави и липсата на интрига все повече ни карат да мислим, че турнира не е толкова интересен.

brazil
Особено интересно е когато световното е в Бразилия, държава дотолкова свързвана с футбола, че той е част от живота на всеки жител. Но времената се променят и нищо чудно Бразилия да е последното място, където се провежда световно първенство.

За сега е важно кой ще успее да се класира. Важно е като спортно постижение за всяка успяла държава. Но освен за престиж е важно и от гледна точка на бизнеса във футбола. Футболната асоциация обещава 8 милиона евро на всеки, класирал се световното. 16 милиона, ако стигне до четвърт финалите и 26,5 милиона евро за спечелилият отбор. Но парите не спират дотук.

Търговията със спортни стоки ще донесе около 10 милиона паунда на големите компании. Nike прогнозират, че ще продадат повече от милион тениски на националния отбор на Англия. Също така Английската футболна асоциация ще изкара около 50 милиона паунда от търговски споразумения и партньорства. Всяка класира се държава печели много от това. Когато през 2008 Англия не успява да се класира за световното, загубите на Британския Консорциум се изчисляват на околко 600 милиона паунда. Трудно е да се изчисли колко точно биха спечелили, но е сигурно че Английската Футболната Асоциация губи спонсори и оттам приходи, ако не се класира отбора.

След повече от слабото представяне на Англия през 2010 някои от основните партньори като Nationwide и National Express избират да не подновят договорите си. На Английската футболна асоциация й отнема шест месеца за да подпише с Vauxhall като заместник, през което време губи потенциална печалба от 3 милиона паунда.

Така че в краткосрочен план ще има откъде да бъдат направени парите и националният отбор на Англия все още ще са важен отбор. Нищо, че в ранглистата на ФИФА в момента се намират под Швейцария. Но ако погледнем малко по-надалече изглежда, че световната купа може би започва да губи част от блясъка си.
Винаги при подготовката на голямо спортно събитие изкача въпроса колко ще струва и кой печели от всичко това. Изчислено е, че околко 3 милиарда долара от бразилската икономика ще се излеят в световното. Ако миналогодишните протести покрай организирането на Купата на Конфедерациите бяха вид тест за предстоящото, нещата не изглеждат много добре. Покрай олимпиадата в Лондон се говореше за наследството на спорта и колко важно е то. Все по-трудно е да се намери причина, с която да се оправдае пред населението организирането на масивни спортни събития, особено когато света е в икономическа криза. Спекулира се с потенциална печалба, обществена полза и какво ли още не.

Истината е, че обществените ползи могат да бъдат изчислени само в дългосрочен план. Кен Ливингстън осъзнава това, когато вижда, че събитие като олимпийските игри могат да наберат сума, достатъчна за почистването на силно замърсена зона като Stratford. Докато в краткосрочен план изглежда, че огромните пари отиват само за малцина.

При предстоящото световно околко 5 милиарда долара ще отидат за ФИФА – благотворителна организация със седалище в Швейцария. През 2012 ФИФА отчита приходи от 89 милиона долара, с които резерва им достига 1.378 милиарда. За да се организира световно първенство държавата трябва да се съгласи с условията на организацията, едно от които е нищо да не се облага с данъци. От това Бразилия автоматично губи около 250 милиона долара. Проблемите обаче не спират дотук. Процесите на избиране на Русия за домакин през 2018 и Катар през 2022 са много непрозрачни. Има много съмнения за корупция, както и въпроса с не спазените права на човека, особено при работниците в Катар.

Самият футбол в първенствата не е същият като преди. Преди години на всяко световно имаше изненади, нови играчи, нови тактики. Сега всичко е до болка познато и първите кръгове минават без особен интерес от публиката. За по-голямата част от феновете клубните първенства представляват много по-голям интерес. При световните първенства не може да се купи талант – всяка държава трябва да се справи с това, което притежава на териоторията си, което за съжаление невинаги е нещо хубаво.

Неспиращото развитие на Премиършип и на клубният футбол в Европа като цяло, комбинирано с като че ли все по-скучните световни първенства навеждат на мисълта, че това може да е последното световно.

 
 

Имате още една седмица

| от |

„Имате още една седмица“. С тази реплика Румен Радев се опита да засегне част от депутатите. И успя. Седмица по-късно обаче това изречение се връща като бумеранг към него. „Г-н президент, имате още една седмица“.

Президентските пълномощия може и да не са големи, но президентът Радев има една седмица, преди да ги поеме в най-пълния им смисъл по Конституция, назначавайки служебен кабинет.

Тази работа можеше и вече да е свършена, а очакванията успокоени, ако новият президент беше приел предложението на Росен Плевнелиев за съставяне на общ служебен кабинет. Но макар и самият той още да не е политик, Радев-президент е чисто политически продукт. Затова и логично, той избра да приеме реториката на съветниците си от „Позитано“ 20 вместо обществената потребност от разумен консенсус.

Румен Радев има време да обмисли чии съвети ще следва в следващите 5 години, но първите впечатления са особено важни.

Изборът на президентската администрация е трудна задача, още повече за дебютант в политиката. Видяхме го и при Плевнелиев, чиято липса на експертиза и то не толкова негова лична, колкото институционална, беше най-слабото му място в целия мандат.

Паралелното съставяне на служебно правителство прави задачата на Радев още по-трудна. Ако първото е почти приключило, за второто той има още една седмица.

Основното предизвикателство пред Радев ще трябва да е институционалното разграничаване от БСП. Не само заради онази част от гласовете, които просто бяха протестен вот срещу ГЕРБ, а основно заради риска да стане жертва на собствените си създатели. Както се знае „Революцията изяжда децата си“.

Партията-майка ще се изкуши да използва победата на Радев за своя бъдещ електорален успех на приближаващите избори, което е прекалена ниска миза за началото на мандата на един президент.

Подборът на министрите е ще е първата голяма разделителна линия, която ще не ще, ще трябва да прокара Радев – тези, които искат, няма да се харесат на обществото, останалите най-вероятно ще откажат. За половината от гражданите кабинетът ще е прекалено близък до БСП, за другата половина – прекалено далеч от социалистите.

И номинацията за нов български комисар тропа на вратата. Мантрата „жена от Източна Европа“ е ясна, но която и да е тя, ще предизвика вълна от недоволство особено след като споменът за двуглавата ламя Бокова-Георгиева е толкова пресен. Радев веднъж вече излезе с позиция номинацията на следващият комисар да е плод на следващото редовно правителство, но няма гаранция, че обстоятелствата няма да се променят.

Депутатите оставиха и кипящия казан, наречен „Референдума на Слави“. Президентът нищо не може да направи, но недоволството си е недоволство. А и ако трябва да сме честни бащата на референдумите в българската политика не се казва Слави, а Георги Първанов.

Радев скоро ще разбере, че когато се опиташ да се харесаш на всички, получаваш удари от всички страни.

Високите очаквания в избирателите са нож с две остриета. Печелят избори, но бързо губят доверие. Утре част от избирателите на Радев ще разберат, че той можете да им вдигнете пенсиите, че не може да спре корупцията, че няма как да направи правосъдието или здравеопазването по-справедливи. Не може да свалите цените на бензина, нито да върне България на три морета.

Предимството на всеки следващ президент е, че може да се учи от грешките на предшествениците си и да не ги повтаря – Боянските ливади на д-р Желев, „Иване, кажи си“ на Петър Стоянов, международната изолация на Първанов, и вътрешната на Плевнелиев.

Колкото до медийната любов, тя е ден до пладне и две обществени поръчки. А и доброжелателите често са по-вредни от враговете – ако не вярвате, прочете прясната биография на ген. Радев.

 
 

2 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Весислава Антонова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-вото издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Тази седмица ви представяме любимите реклами на Весислава Антонова, журналист. Работила е 6 години в БНР. А от 13 години работи във вестник „Капитал”. Основните теми по които пише са медиен, рекламен пазар и култура.

„За мен най-добрите реклами са тези на парфюмите на Chanel, дори и заради факта, че са снимани като бляскава и леко сладникава холивудска продукция. Харесвам ги заради естетизма, посланието и заради факта, че също като киното попадаш в различен хармоничен свят абсолютен контрапункт на реалността. Носят ми естетическа наслада и вдъхновение. И в този конкретен случай, за мен няма значение какво пише в букварите за реклама и рекламни послания. Те са от тези реклами, заради които не бих превключила телевизора на друг канал. Като филм във филма. Антракт, който не те дразни”, каза Антонова.

„Рекламата, която приятно ме впечатли заради съдържащото се в нея послание, е тази на Coca Cola Light – Аплодисменти за… – Защото издига като висши цености смелостта за промяна и свободата. Защото акцентът не е върху качествата на продукта, а именно върху ценностните модели, които споделя и развива самия бранд.”

И за финал: Reebok: 25,915 Days

 
 

48 години Range Rover

| от chronicle.bg |

Две минути са кратко, но достатъчно време за Land Rover да чества една автомобилна икона.

Land Rover показват еволюцията на своя луксозен SUV автомобил в рамките на четири поколения чрез анимация с продължителност 120 секунди.

Специално поръчаният клип е създаден, за да отбележи ключови дати в историята на автомобила, тъй като производството на оригиналния модел с две врати бива спряно преди 23 години през този месец (януари), а SVAutobiography Dynamic ще бъде пуснат в продажба из целия свят.

Историята на Range Rover започва с 26-те модела преди масовото производство, които са носели емблемата Velar в опит да скрият идентичността си – „velare“ означава „скривам“ на италиански – направена от букви от емблемата Land Rover, която обикновено стои отпред или отзад на автомобила. Следва  класическия модел Range Rover с две врати, като изображенията показват следващите поколения, завършвайки с най-мощната версия – SVAutobiography Dynamic с 550 к.с., конструирана от отдела Special Vehicle Operations (SVO) на Jaguar Land Rover.

Когато е пуснат за първи път на пазара през 1970 г., Range Rover е един от първите автомобили, осигуряващи постоянно задвижване на всички колела, докато при много други това все още е било избираемо. През 1971 г. оригиналният модел е наречен „образцов продукт на индустриалния дизайн“, когато става първия автомобил, изложен в световноизвестния музей Лувър в Париж, и оттогава е начело на иновациите в дизайна и инженерните решения.

Вариантът с четири врати е представен през 1981 г., последван бързо от първото приложение на автоматична трансмисия в Range Rover през 1982 г. През 1989 г. луксозният SUV е първият автомобил 4х4, оборудван с антиблокираща система на спирачките (ABS), а през 1992 г. става първият в света SUV с електронен контрол на сцеплението и автоматично електронно въздушно окачване.

Пионерните инженерни решения продължават през 2012 г., когато RangeRover става първия в света изцяло алуминиев SUV автомобил. Наскоро, през 2014 г., луксозният SUV стана първият автомобил, използващ усъвършенстваната полуавтоматична технология All-Terrain Progress Control (ATPC) на Land Rover, която в своята същност е офроуд автопилот за автономен контрол на скоростта по всякакъв терен.

Последният модел, включен в анимацията, SVAutobiography Dynamic, споделя двигателя си V8 с високооценения Range Rover Sport SVR и е специално калибриран да осигурява 680 Нм въртящ момент и ускорение от 0 до 100 км/ч само за 5,4 секунди. Подобренията в интериора, включително кожената тапицерия с ромбоидна шарка и контрастни шевове, придават изключителен финес и привлекателност.

 От пускането му на пазара преди 48 години флагманът на LandRover е достигнал над 1 700 000 продажби в цял свят и си е спечелил репутацията на върхов луксозен автомобил за всякакъв терен.

 

 
 

Трейлър за втория сезон на новия „Voltron“

| от chronicle.bg |

Хайде малко носталгия.

Netflix и DreamWorks Animation обявиха премиерната дата на „Voltron Legendary Defender“. Всички серии от втория сезон излизат на 20 януари тази година.

DreamWorks Animation пресъздават легендарния анимационен сериал за онлайн дистрибутора Netflix. Продуценти на класическото и любимо на милиони предаване са Жаким Дос Сантос и Лорън Монтгомъри – и двамата от „Легендата за Кора“.

Ролите ще се озвучават от: Кимбърли Брукс като принцеса Алура, Рийс Дарби като Коран, Джош Кийтън като Широ и черния лъв, Тайлър Лабайн като Хънк и жълтия лъв, Джереми Шада като Ланс и синия лъв, Бекс Тайлър-Клаус като Пич и зеления лъв и Стивън Юн като Кейт и червения лъв.

Оригиналното „детско“ дебютира в САЩ през 1984 и става поп-културен феномен. През 1986 година излиза Voltron: Fleet of Doom. Следват два неуспешни опита сериалът да бъде възобновен – през 1998 и 2011.