Дългият път към богатството

| от |

Френският икономист Томас Пикети успя да превърне книгата си „Капиталът на 21-и век“ в истински бестселър. Може би защото анализира пътя за постигане на благосъстояние, който в наши дни съвсем не е достъпен за всеки. Томас Пикети в интервю за Дойче веле.

„Целта ми беше да убедя читателите, че темите за доходите и благосъстоянието се много важни и не бива да ги оставяме не статистиците и икономистите. Исках да предоставя на читателите исторически основания, за да могат да си съставят собствена преценка. В по-широкия смисъл на думата, в книгата става дума за социология, която не е точна наука. Затова и не очаквам всички читатели да се съгласят с мен“, споделя авторът пред Дойче веле.

ДВ: Как трябва да бъде подобрена икономическата система, за да могат трудещите се отново да генерират по-високи доходи с труда си?

Т.Пикети: Решенията могат да бъдат различни. В дългосрочна перспектива това са инвестициите в образованието, тъй като университетите, например, са могъщ инструмент за намаляване на неравенството. Един от големите европейски проблеми се състои в това, че ние инвестираме повече пари за намаляване на държавните дългове, отколкото във висшето образование. И това не е добър знак за бъдещето.

Освен това е важен прогресивният данък върху по-високите заплати и капиталовите дялове. Затова имаме нужда от данъчна система, която налага по-ниски данъци на тези, коити живеят само от заплатата си, и навлизат в живота без капитал и благосъстояние.

ДВ: Така стигаме и до Вашето основно заключение – че много трудещи се днес могат единствено да съществуват с работните си заплати. Защо е така?

Томас Пикети: До началото на бейби бума можеше да се пести от заплатата – в периода на високия стопански ръст човек можеше да тръгне от нулата и чрез труда си да постигне известно благосъстояние и дори да си подсигури резерви. Което не важи за сегашното поколение. Ако то иска да натрупа богатство в един голям град, например, трябва да получава много високо трудово възнаграждение. При стопански растеж от само 1,5 процента, капиталовите доходи могат да достигнат четири до пет процента. При рисковите инвестиции – около седем процента в акции. И така първоначалното неравенство само се засилва.

ДВ: С какви последствия?

Томас Пикети: Това състояние намалява социалната пропускливост на обществото. А шансът за присъединяване към съсловието на богатите е добър за ефективността на икономиката и за предприемачеството. Уорън Бъфет каза веднъж по този повод, че човек не би искал на Олимпийските игри през 2030 година да се явяват само децата на отбора от 2000 година.

ДВ: Вие настоявате за международни данъци. Но как би могло да функционира това? Страните от Европейския съюз се опитват да спечелят инвеститори и капитали именно чрез въвеждането на по-ниски данъци.

Томас Пикети: Ще бъде много трудно, ако всяка страна запази своята собствена данъчна система. Големите мултинационални концерни и сега плащат относително ниски данъци в сравнение с малките и средните предприятия. Германия, Франция и Италия се състезават да привличат инвеститори. По този начин големите концерни могат да си играят с различните данъчни системи и в края на краищата да плащат сравнително ниски данъци. А това вреди не само на равнопоставеността, но и на стопанския ръст и ефективността на икономиката.

ДВ: Какво предлагате?

Томас Пикети: Решението е съвършено просто – имаме нужда от една обща данъчна политика. Не може с общата валута да се поддържат едновременно 18 различни данъчни системи, 18 различни държавни задължения и 18 различни лихви върху държавните облигации.

ДВ: Как оценявате икономическата ситуация в Европа и САЩ?

Томас Пикети: В еврозоната икономиката стагнира. Стопанският ръст е равен почти на нула, както и инфлацията. А безработицата расте. Нашите първоначални държавни дългове не бяха по-драматични от тези на САЩ и Япония. Тъжното в случая е, че оставихме голямата дългова криза да се превърне в криза на доверието – това е и главният ни проблем.

ДВ: Как се отразяват тези проблеми на обикновените хора?

Томас Пикети: В някои страни от еврозоната една четвърт от младите са безработни. На хората им е извънредно трудно да създадат капитал, дори и да имат трудови доходи. Голямата опасност за Европа се корени в това, че все повече хора изпитват чувството, че глобализацията не функционира за тях и големите печеливши от нея са собствениците на капитали. Смятам това за опасно, защото може да доведе до укрепване на екстремистките движения.

ДВ: Привърженицете на либаралния икономически модел твърдят, че в момента се печатат достатъчно пари и никой на отнема на трудещите се високите капиталови печалби.

Томас Пикети: Въпросът е дали е добре за ефикасността на икономическата система мениджърите да получават по 10 милиона долара? Много внимателно проучих всички данни и не открих доказателство за смисъла от това. В крайна сметка става дума са разходи, които възникват за останалата част от икономиката, и за сметка на ниските и средни трудови доходи.

 
 

Снимат Peaky Blinders сезон 4

| от chronicle.bg |

Сезон 3 приключи преди 8 месеца. Сега сезон 4 вече се снима, а 5 се пише. Трейлъри, актьори и други детайли ще разгледаме тук.

Последното което знам: сезон 4 се очаква някъде през октомври. Том Харди се завръща. Сезон 5 се пише.

Записите започнаха съвсем скоро и затова все още няма трелър. За една нощ улиците на Ливърпул се състариха с 90 години. Имаме снимки на сета от няколко източника.

 

 

 

 

 

Ще има 6 епизода като във всеки сезон досега. Килиън Мърфи, разбира се, ще играе и в двата предстоящи сезона. Останалите основни герои също се очаква да се завърнат, но това предстои да бъде обявено. Създателят на сериала Стивън Найт потвърди завръшането на Том Харди, с когото работи през януари в „Табу“. „Не можем без Алфи (персонажът на Том). Том Харди е много желан актьор, но се постара да се освободи за снимките на сериала ни.“

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.

 
 

Първи снимки на Алисия Викандер като Лара Крофт

| от chronicle.bg |

Животът в Tomb Raider е прашен, но под прахоляка на снимачната площадка изплува едно скандинавско видение – Алисия Викандер в ролята на Лара Крофт. 

Шведската носителка на „Оскар“ стъпва в обувките на Анджелина Джоли, за да влезе в кожата на известната героиня от видеоигрите.

Викандер описва Лара Крофт като „истински иконичен характер“, който е „модел за много млади жени“.

Във филма виждаме Лара като млада жена, умна и способна, но пилееща енергията си. Проследяваме нейното опасно пътешествие, което ще я накара да тества границите си във всеки един смисъл.

През 2001 и 2003 година в ролята на героинята беше актрисата Анджелина Джоли.

алисия викандер

 
 

Никол Кидман е „Кралицата на пустинята“

| от chronicle.bg |

В последните седмици гледаме Никол Кидман предимно на малкия екран.

Тя играе Селест в сериала на HBO “Големите малки лъжи” – сексапилна юристка, зарязала кариерата заради семейството си, жертва на домашно насилие.

Предстои обаче скоро да я видим и на големия екран в друга роля, която несъмнено също и подхожда – на британската журналистка и пътешественичка Гертруд Бел в биографичния филм на Вернер Херцог „Кралицата на пустинята“. Официално премиерата на филма се състоя през 2015 на Международния филмов фестивал в Берлин, където продукцията беше посрещната с негативни отзиви и слаб рейтинг. Той дори беше определен като голямото разочарование на фестивала.

Въпреки че вече може да бъде гледан в България, той най-накрая ще бъде разпространен по кината в САЩ и на видео на 14 април.

Наскоро беше пуснат и нов трейлър, който да популяризира филма.

В главната роля влиза Никол Кидман, а поддържащи роли имат Джеймс Франко, Робърт Патинсън и Деймиън Люис.

Във филма виждаме носителката на Оскар Кидман в ролята на новаторката Гертруд Бел, която се отправя от Англия към Техеран, в търсене на своята свобода. Това е история за една велика жена, която не се вписва в обществените рамки на Викторианска Англия, и която разбива стереотипите на епохата си, ставайки първата жена, пътуваща сама из Близкия Изток.

Пътешествието й донася романтична среща с Британски офицер (Джеймс Франко), заплахи от строги култури, белязани от брутално потисничество над жените, и запознанство с известния Т. Е. Лорънс, известен като Лорънс Арабски (Робърт Патинсън).

Забележителна фигура за епохата си (1868-1926), агент на Британското разузнаване по време на Първата световна война и една от най-важните политически фигури, тя участва в начертаването на границите на Ирак, в началото на 20-те години на ХХ в. „Колкото по-дълбоко се потапяме в пустинята, толкова повече всичко заприличва на сън. На всяка стъпка в пустинята, животът и огънят ме притежават. Сърцето ми не принадлежи на никого, само на пустинята.“, заявява героинята на Кидман в трейлъра.

„Мисля, че съм добър в подбора на актьори и това е важна част от професията ми“, разказва Херцог пред „IndieWire” за избора си на актьори.

„А Никол Кидман е идеална за ролята. Превъплъщението й няма аналог. Не съм виждал подобно нещо почти от десетилетие от нито една актриса в нито един филм. Феноменално е. Лесно е да вземеш звезда с голяма пазарна стойност… Не, случаят не е такъв. Трябва да има химия. Ако липсва спойката между актьорите, накрая ще имаш едно мъртвородено бебе. Знаех, че спойката между нея и Джеймс Франко и химията й с Деймиън Люис ще проработят. Така и стана. Това е ключът към кастинга“, азва още той.

Херцог е режисьор и сценарист на продукцията, заснета в Мароко и Йордания.