Дългият път към богатството

| от |

Френският икономист Томас Пикети успя да превърне книгата си „Капиталът на 21-и век“ в истински бестселър. Може би защото анализира пътя за постигане на благосъстояние, който в наши дни съвсем не е достъпен за всеки. Томас Пикети в интервю за Дойче веле.

„Целта ми беше да убедя читателите, че темите за доходите и благосъстоянието се много важни и не бива да ги оставяме не статистиците и икономистите. Исках да предоставя на читателите исторически основания, за да могат да си съставят собствена преценка. В по-широкия смисъл на думата, в книгата става дума за социология, която не е точна наука. Затова и не очаквам всички читатели да се съгласят с мен“, споделя авторът пред Дойче веле.

ДВ: Как трябва да бъде подобрена икономическата система, за да могат трудещите се отново да генерират по-високи доходи с труда си?

Т.Пикети: Решенията могат да бъдат различни. В дългосрочна перспектива това са инвестициите в образованието, тъй като университетите, например, са могъщ инструмент за намаляване на неравенството. Един от големите европейски проблеми се състои в това, че ние инвестираме повече пари за намаляване на държавните дългове, отколкото във висшето образование. И това не е добър знак за бъдещето.

Освен това е важен прогресивният данък върху по-високите заплати и капиталовите дялове. Затова имаме нужда от данъчна система, която налага по-ниски данъци на тези, коити живеят само от заплатата си, и навлизат в живота без капитал и благосъстояние.

ДВ: Така стигаме и до Вашето основно заключение – че много трудещи се днес могат единствено да съществуват с работните си заплати. Защо е така?

Томас Пикети: До началото на бейби бума можеше да се пести от заплатата – в периода на високия стопански ръст човек можеше да тръгне от нулата и чрез труда си да постигне известно благосъстояние и дори да си подсигури резерви. Което не важи за сегашното поколение. Ако то иска да натрупа богатство в един голям град, например, трябва да получава много високо трудово възнаграждение. При стопански растеж от само 1,5 процента, капиталовите доходи могат да достигнат четири до пет процента. При рисковите инвестиции – около седем процента в акции. И така първоначалното неравенство само се засилва.

ДВ: С какви последствия?

Томас Пикети: Това състояние намалява социалната пропускливост на обществото. А шансът за присъединяване към съсловието на богатите е добър за ефективността на икономиката и за предприемачеството. Уорън Бъфет каза веднъж по този повод, че човек не би искал на Олимпийските игри през 2030 година да се явяват само децата на отбора от 2000 година.

ДВ: Вие настоявате за международни данъци. Но как би могло да функционира това? Страните от Европейския съюз се опитват да спечелят инвеститори и капитали именно чрез въвеждането на по-ниски данъци.

Томас Пикети: Ще бъде много трудно, ако всяка страна запази своята собствена данъчна система. Големите мултинационални концерни и сега плащат относително ниски данъци в сравнение с малките и средните предприятия. Германия, Франция и Италия се състезават да привличат инвеститори. По този начин големите концерни могат да си играят с различните данъчни системи и в края на краищата да плащат сравнително ниски данъци. А това вреди не само на равнопоставеността, но и на стопанския ръст и ефективността на икономиката.

ДВ: Какво предлагате?

Томас Пикети: Решението е съвършено просто – имаме нужда от една обща данъчна политика. Не може с общата валута да се поддържат едновременно 18 различни данъчни системи, 18 различни държавни задължения и 18 различни лихви върху държавните облигации.

ДВ: Как оценявате икономическата ситуация в Европа и САЩ?

Томас Пикети: В еврозоната икономиката стагнира. Стопанският ръст е равен почти на нула, както и инфлацията. А безработицата расте. Нашите първоначални държавни дългове не бяха по-драматични от тези на САЩ и Япония. Тъжното в случая е, че оставихме голямата дългова криза да се превърне в криза на доверието – това е и главният ни проблем.

ДВ: Как се отразяват тези проблеми на обикновените хора?

Томас Пикети: В някои страни от еврозоната една четвърт от младите са безработни. На хората им е извънредно трудно да създадат капитал, дори и да имат трудови доходи. Голямата опасност за Европа се корени в това, че все повече хора изпитват чувството, че глобализацията не функционира за тях и големите печеливши от нея са собствениците на капитали. Смятам това за опасно, защото може да доведе до укрепване на екстремистките движения.

ДВ: Привърженицете на либаралния икономически модел твърдят, че в момента се печатат достатъчно пари и никой на отнема на трудещите се високите капиталови печалби.

Томас Пикети: Въпросът е дали е добре за ефикасността на икономическата система мениджърите да получават по 10 милиона долара? Много внимателно проучих всички данни и не открих доказателство за смисъла от това. В крайна сметка става дума са разходи, които възникват за останалата част от икономиката, и за сметка на ниските и средни трудови доходи.

 
 

Най-неприятните жени в Холивуд

| от chronicle.bg |

Да бъдеш актриса в Холивуд не е лесно. Трябва да си секси, красива, талантлива и да даваш всичко от себе си, за да израснеш в една силно конкурентна среда.

Ако успееш в същото време да запазиш някаква човечност и да не изглеждаш супер надута, тогава ставаш истинска звезда. Ако не успееш, израстваш в кариерата си, но разочароваш онези, които имат късмета или нещастието да те познават.

В галерията долу сме събрали онези знаменитости, които по мнение на хората, които имат досег до тях, са изключително капризни, арогантни и се държат като принцеси. Иначе казано – кифли.

Вижте 10 известни, брилянтни в професията си жени, които са се провалили в отношението си към фенове и колеги.

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.

 
 

Най-интересното от хип-хоп сцената на едно място

| от chronicle.bg |

Тази година започва много силно за хип-хоп сцената в България. След няколко ударни партита от началото на януари в края му идва моментът за кулминацията – Back To The Unity. Това е платформа, която събира в себе си есенцията на българската хип-хоп сцена.

За пореден път на една сцена ще се качат както утвърдени имена в жанра, така и обещаващи млади таланти. Това са Нокаут, X-Team, F.O., Stick Insect, Atila, 5 o’clock, Keranov & Jay, Feel, Secta, Splitkid, Homelesz, DIS, Logo5, So Called Crew, Sistah/187, DJ Akasha, Ума и Дума, F-act & vWhy, DJ Unkle Billy, МС Нема & Chibook, Mish Mash.

Това ще бъде осмото издание на Back To The Unity, като всяко следващо набира все повече скорост. Неслучайно си печели славата на едно от най-големите меропроприятия за хип-хоп в България. Традиционно това се превръща в мястото, където артистите се обединяват за качествена и неопетнена българска музика.

Back To The Unity ще се състои на 27 януари в Mixtape 5, а вратите отварят точно в 21.00 ч. Билети – на касите на Ticketlogic.

 
 

Google не успява да произведе достатъчно смартфони Pixel

| от chronicle.bg |

Google не смогва да отговори на потребителското търсене на смартфоните от серията Pixel, особено на модела с 5.5-инчов екран Pixel XL.

В момента XL във всичките му версии не е достъпен в онлайн магазина на Google. Стана ясно, че 128 GB моделът пък няма наличности от 30 ноември насам.

Основният партньор на Google – американския оператор Verizon – сочи като най-ранна дата за доставки втората седмица на март (за модела със 128 GB).

Стандартният 5-инчов Pixel бил по-лесен за откриване както от Google, така и от Verizon.

Източник: The Verge