Дайте на Путин възможност за изход

| от |

Емил Симпсън, „Форин полиси“

На границата с Украйна днес са струпани 20 000 руски войници, някои от тях очевидно са облечени в сини униформи на мироопазващи сили с отличителен знак „МС“. Това може да изглежда като повторение на събитията от април, когато Русия разположи контингент от 45 000 военни по границата, който след напрегнато взаимно изчакване намали до само 1000 души през юни. Но днес проруските сепаратисти не са във възход, те търпят тежки поражения от украинската армия. При положение че гърбовете на бунтовниците са опрени до стената в почти обкръжените градове Луганск и Донецк, очевидно съществува риск от руска „мироопазваща“ намеса, за което подсказва и искането на Москва за спешна среща на Съвета за сигурност на ООН по повод хуманитарната ситуация в Източна Украйна.

Как би трябвало западните политици да се справят с риска от руска намеса, ако предположим, че военните варианти за отговор отпаднат? Накратко: дайте на Владимир Путин възможност за изход и я съчетайте със санкции, насочени към разубеждване, а не към наказание.

До днес имахме работа с конфликт, който се развиваше колкото като сражения на терен, толкова и като комуникация на принудата: заплашителните маневри на руските войски, очевидно предназначени да принудят Киев да се примири с автономията на Източна Украйна бяха посрещнати със западни санкции, целящи да принудят Владимир Путин да намали напрежението.

Но макар че Путиновите убеждаващи мерки не успяха да накарат украинската армия да прекрати успешната си офанзива, западните санкции за убеждаване на Путин да прекрати руската намеса в Източна Украйна също не работят (и не проработиха преди това в Крим).

Призивите към Европейския съюз да престане да обслужва вътрешни интереси и да покаже строгост, като запуши всички пролуки в третата фаза на санкциите, е нова порция от същия подход. Няма вероятност това да промени модела на реципрочна ескалация.

Патологията на тази криза показва, че единственият ефект от антируските (или по-точно антипутиновските) санкции – наложени след анексирането на Крим, или след получаването на ясни доказателства за руска подкрепа за сепаратистите в Източна Украйна, или след свалянето на самолета от полет МН17 на малайзийските авиолинии – беше натикването на руския президент в ъгъла без никаква възможност да действа, освен да приеме политическото унижение. Или да отвърне с още по-силен удар.

Путин не е човек, който лесно се отказва; той е боец и очевидно не е готов да се изложи с деескалация в отговор на западните санкции, след като толкова лично се беше ангажирал с проблема. Допълнителните санкции от края на юли на практика нямат никакъв ефект – Русия продължава да обстрелва Украйна с артилерийски огън и по същество обвини Киев и Запада за свалянето на малайзийския самолет.

Ако Западът наистина иска Путин да намали напрежението, трябва да му осигури възможност за изход, която не включва явно отстъпление заради западните санкции. Това е от съществено значение, като се вземе предвид, че от негова гледна точка украинската криза е свързана колкото с регионалната сигурност, толкова и с консолидирането на вътрешната власт (рейтингът му е рекордно висок).

В тази светлина рискът от по-нататъшни санкции е, че Западът маргинализира по-добри възможности, особено ролята на ООН или може би на други организации като например Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ – група, която включва и Русия) като посредници в конфликта, което би могло да предостави на Путин възможност да запази реномето си, докато отстъпва.

Защо да не се престорим, че приемаме за чиста монета тревожните руски изявления за хуманитарната ситуация в Източна Украйна (или да накараме руснаците да докажат, че ситуацията наистина е тежка – зависи от интерпретацията) и не подкрепим изпращането на една международна наблюдателска мисия под ръководството на ООН или ОССЕ в Източна Украйна?

Ако обаче се задават още санкции, те трябва да бъдат конфигурирани по такъв начин, че да се задействат при определени условия: да кажем, ако Москва изпрати „мироопазващи“ части без разрешение на ООН или влезе в пряк сблъсък с украински части. За да бъдат наистина разубеждаващи, санкциите трябва да бъдат ясни и обвързани с бъдещи действия, като по този начин помогнат за блокирането на някои от възможностите за реакция на Русия.

До днес обаче санкциите бяха използвани повече като опит да се постигне промяна в руското поведение след заклеймено събитие, а това е по-скоро наказание, отколкото възпираща мярка. Удовлетворяващо е, ако искате да видите Русия наказана за свалянето на МН17, но ползата е малка, ако целта е деескалацията в този конфликт. Санкции, изискващи Путин да промени курса си на действие, налагат той да направи нещо, което според него би било унизително; санкции, които предупреждават за последствия, изискват от него единствено да не извършва определени действия.

Освен това, всякакви бъдещи санкции трябва да отправят послание, че ще имат непосредствен краткосрочен ефект. Настоящите санкции от трета степен в крайна сметка може и да нанесат сериозен удар срещу Русия и краткосрочният им ефект може дори да е калкулиран от пазарите, но те въпреки това изглежда се възприемат от Путин като дългосрочен проблем, за чието решаване се очакват пазарлъци при изготвянето на какъвто и да е бъдещ план за деескалация.

Ако Западът е сериозен в намерението си да попречи на явната руска агресия срещу суверенна държава, но въпреки това признае собствените интереси на Москва в този конфликт, той би трябвало да потвърди каузата си като признае, че санкциите му са по-скоро разубеждаващи, отколкото наказателни и би трябвало да се обърне към ООН или ОССЕ за истински международен мироопазващ или наблюдателски контингент, който да предостави на Путин възможност да отстъпи, без да се унижава. В противен случай, ако Русия се намеси по-категорично в Източна Украйна, западните политици ще останат само с две неблагоприятни възможности: или ефективно да приемат свършения факт, както стана с Крим, или да реагират с половинчати мерки, които само ще провокират допълнително руския президент, който смята, че единственият начин да излезе от ъгъла, в който е притиснат, е чрез битка. /БТА/

 
 

Лора Палмър и агент Купър в тийзър плакати на новия сезон на Twin Peaks

| от chronicle.bg |

Ако сте истински Twin Peaks фенове, вероятно знаете кой е денят на Twin Peaks. 24 февруари. Именно тогава агент Дейл Купър пристига в градчето Twin Peaks.

По този повод Showtime пуснаха два нови плаката на предстоящия трети сезон на сериала, който чакаме вече 20 години и се надяваме да дочакаме до 21 май.

Имаме и две промота, които представляват motion версия на постерите.

Вижте ги:

twin-peaks-poster-lora-20170226-790x1074

twin-peaks-poster-20170226-790x1074

 
 

Най-злите мъже в модерното кино

| от |

Едно клише гласи, че добрите момичета харесват лоши момчета. А лошите момичета… те също харесвали лоши момчета. Ако разгледаме това клише малко по-обширно, можем спокойно да кажем, че антагонизмът като цяло е най-малкото любопитен за хората. И доста харесван.

Тъмните страни от характера привличат хората така, както светлината привлича насекомите. Те се приближават все повече и повече, за да виждат по-добре, докато не се опарят. Или не изгорят.

Седмото изкуство не остава по-назад в тази тенденция. От по-стандартните филми, борещи се с доброто и злото, през задължителните супергерои, до обширните и силно многопластови модерни шедьоври, киното на новия век може да се похвали с антагонисти, за които злото е станало понятие с много по-дълбок смисъл.

В последните години, в голяма част от хубавото кино лошият властва. Антагонизмът е издигнат почти в култ, който привлича многолюдни почитатели от всякакъв пол и възраст. Сложността и харизмата на лошото, облечено и поднесено чрез великолепна актьорска игра от едни от най-големите имена в киното, е едно от нещата, които правят добрите филми, това, което са.

В навечерието на Оскарите ние сме събрали за вас каймака на най-лошите. Онези мъже в модерното кино, от които ни е страх и печелят адмирации, заради това, че ни карат дори да се подмокрим понякога.

В галерията горе.

 
 

Какво прави Стефан Икога, когато си забрави телефона вкъщи?

| от chronicle.bg |

774

Стефан Икога е име, което трудно се разбира, но бързо се запомня. Той е онзи човек със солено чувство за хумор и смартфон в ръка, чиито статуси във Facebook често шервате в социалните медии.

Пише и поезия, която чете задължително от екрана на телефона си, задължително пред тълпи от верни фенове, докато създава нови такива.

Нямаше как да не проверим и какво друго крие в телефона си освен поезия. Той е новият гост в рубриката на Chronicle и Samsung.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

0877 08 40 5*

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Августин Господинов.

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

Скролвам фийда във Facebook и гледам League of Legends клипчета в Youtube.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

Зависи от разстоянието, което съм изминал, преди да забележа.

Вариант 1: Ако съм близо до вкъщи, притичвам, повдигайки си падащия панталон, изпускайки тролея, псувам, местя котката от стая в стая, намирам телефона, будя Люба, тя ме мрази, но дори пожар да стане, когато съм в тролея и имам дисплей за зяпане – totally worth.

Вариант 2: Не съм близо до вкъщи. Викам си наум : Е*и му майката, животът да го духа.

Приложението, без което не можеш?

Една програмка, на която логото и е „W“ на черен фон. На нея пиша всякакви неща – пазарски списъци, рими, разкази, хрумки. Та, без него или без нек‘во подобно на него, не мога.

Коя е твоята социална медия?

facебог.

 
 

Оскари 2017: Фаворитите на Chronicle

| от |

89-тите награди „Оскар“ ще бъдат раздадени тази неделя вечер в Лос Анджелис и ще закрият официално големия награден сезон, който започна още в края на миналата година. Най-добрите сред най-добрите в киното ще напълнят Кодък Тиатър, за да могат още пък по-добрите сред тях да се окичат със злато.

И тази година, подобно на миналата, номинации за „Оскар“ предизвикаха полемика. Ако миналата година това бяха прекалено белите актьори и режисьори, номинирани в най-важните категории, сега впечатление прави засиленото участие на афроамериканци. Нормално е хората да се чудят дали причината за толкова много и еднообразни номинации, не се случва не заради доброто старо седмо изкуство…

Но ние няма да се занимаваме с това днес. Избрали сме да правим нещо по-забавно, а именно да кажем кои са нашите фаворити в 8 от най-важните и комерсиални категории. В галерията горе.