Дайте на Путин възможност за изход

| от |

Емил Симпсън, „Форин полиси“

На границата с Украйна днес са струпани 20 000 руски войници, някои от тях очевидно са облечени в сини униформи на мироопазващи сили с отличителен знак „МС“. Това може да изглежда като повторение на събитията от април, когато Русия разположи контингент от 45 000 военни по границата, който след напрегнато взаимно изчакване намали до само 1000 души през юни. Но днес проруските сепаратисти не са във възход, те търпят тежки поражения от украинската армия. При положение че гърбовете на бунтовниците са опрени до стената в почти обкръжените градове Луганск и Донецк, очевидно съществува риск от руска „мироопазваща“ намеса, за което подсказва и искането на Москва за спешна среща на Съвета за сигурност на ООН по повод хуманитарната ситуация в Източна Украйна.

Как би трябвало западните политици да се справят с риска от руска намеса, ако предположим, че военните варианти за отговор отпаднат? Накратко: дайте на Владимир Путин възможност за изход и я съчетайте със санкции, насочени към разубеждване, а не към наказание.

До днес имахме работа с конфликт, който се развиваше колкото като сражения на терен, толкова и като комуникация на принудата: заплашителните маневри на руските войски, очевидно предназначени да принудят Киев да се примири с автономията на Източна Украйна бяха посрещнати със западни санкции, целящи да принудят Владимир Путин да намали напрежението.

Но макар че Путиновите убеждаващи мерки не успяха да накарат украинската армия да прекрати успешната си офанзива, западните санкции за убеждаване на Путин да прекрати руската намеса в Източна Украйна също не работят (и не проработиха преди това в Крим).

Призивите към Европейския съюз да престане да обслужва вътрешни интереси и да покаже строгост, като запуши всички пролуки в третата фаза на санкциите, е нова порция от същия подход. Няма вероятност това да промени модела на реципрочна ескалация.

Патологията на тази криза показва, че единственият ефект от антируските (или по-точно антипутиновските) санкции – наложени след анексирането на Крим, или след получаването на ясни доказателства за руска подкрепа за сепаратистите в Източна Украйна, или след свалянето на самолета от полет МН17 на малайзийските авиолинии – беше натикването на руския президент в ъгъла без никаква възможност да действа, освен да приеме политическото унижение. Или да отвърне с още по-силен удар.

Путин не е човек, който лесно се отказва; той е боец и очевидно не е готов да се изложи с деескалация в отговор на западните санкции, след като толкова лично се беше ангажирал с проблема. Допълнителните санкции от края на юли на практика нямат никакъв ефект – Русия продължава да обстрелва Украйна с артилерийски огън и по същество обвини Киев и Запада за свалянето на малайзийския самолет.

Ако Западът наистина иска Путин да намали напрежението, трябва да му осигури възможност за изход, която не включва явно отстъпление заради западните санкции. Това е от съществено значение, като се вземе предвид, че от негова гледна точка украинската криза е свързана колкото с регионалната сигурност, толкова и с консолидирането на вътрешната власт (рейтингът му е рекордно висок).

В тази светлина рискът от по-нататъшни санкции е, че Западът маргинализира по-добри възможности, особено ролята на ООН или може би на други организации като например Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ – група, която включва и Русия) като посредници в конфликта, което би могло да предостави на Путин възможност да запази реномето си, докато отстъпва.

Защо да не се престорим, че приемаме за чиста монета тревожните руски изявления за хуманитарната ситуация в Източна Украйна (или да накараме руснаците да докажат, че ситуацията наистина е тежка – зависи от интерпретацията) и не подкрепим изпращането на една международна наблюдателска мисия под ръководството на ООН или ОССЕ в Източна Украйна?

Ако обаче се задават още санкции, те трябва да бъдат конфигурирани по такъв начин, че да се задействат при определени условия: да кажем, ако Москва изпрати „мироопазващи“ части без разрешение на ООН или влезе в пряк сблъсък с украински части. За да бъдат наистина разубеждаващи, санкциите трябва да бъдат ясни и обвързани с бъдещи действия, като по този начин помогнат за блокирането на някои от възможностите за реакция на Русия.

До днес обаче санкциите бяха използвани повече като опит да се постигне промяна в руското поведение след заклеймено събитие, а това е по-скоро наказание, отколкото възпираща мярка. Удовлетворяващо е, ако искате да видите Русия наказана за свалянето на МН17, но ползата е малка, ако целта е деескалацията в този конфликт. Санкции, изискващи Путин да промени курса си на действие, налагат той да направи нещо, което според него би било унизително; санкции, които предупреждават за последствия, изискват от него единствено да не извършва определени действия.

Освен това, всякакви бъдещи санкции трябва да отправят послание, че ще имат непосредствен краткосрочен ефект. Настоящите санкции от трета степен в крайна сметка може и да нанесат сериозен удар срещу Русия и краткосрочният им ефект може дори да е калкулиран от пазарите, но те въпреки това изглежда се възприемат от Путин като дългосрочен проблем, за чието решаване се очакват пазарлъци при изготвянето на какъвто и да е бъдещ план за деескалация.

Ако Западът е сериозен в намерението си да попречи на явната руска агресия срещу суверенна държава, но въпреки това признае собствените интереси на Москва в този конфликт, той би трябвало да потвърди каузата си като признае, че санкциите му са по-скоро разубеждаващи, отколкото наказателни и би трябвало да се обърне към ООН или ОССЕ за истински международен мироопазващ или наблюдателски контингент, който да предостави на Путин възможност да отстъпи, без да се унижава. В противен случай, ако Русия се намеси по-категорично в Източна Украйна, западните политици ще останат само с две неблагоприятни възможности: или ефективно да приемат свършения факт, както стана с Крим, или да реагират с половинчати мерки, които само ще провокират допълнително руския президент, който смята, че единственият начин да излезе от ъгъла, в който е притиснат, е чрез битка. /БТА/

 
 

Джиджи Хадид стана модел на годината

| от chronicle.bg |

Джиджи Хадид бе коронясана като международен модел на годината, а „Александър Маккуин“ бе обявен за най-добър британски моден лейбъл на церемонията за Британските модни награди за 2016 г.

Топ дизайнери, модели и знаменитости не се уплашиха от студеното време в Лондон и минаха по червения килим пред „Ройъл Албърт хол“ за церемонията.

21-годишната Джиджи Хадид победи в надпревара с по-малката си сестра Бела, Кендъл Дженър, Адуа Абоа и Линейзи Монтеро за топ отличието за модел.

„Александър Маккуин“ спечели съревнованието за най-добър британски лейбъл, а „Гучи“ получи наградите за лидер в международния бизнес и за международен дизайнер на аксесоари.

 
 

Къде отиват мазнините, когато сваляме килограми

| от chronicle.bg, по iflscience.com |

Диетите и хранителните режими често са в устите на хората. Оказва се обаче, че има много митове за свалянето на килограми. Някои хора смятат, че мазнините се превръщат в енергия или топлина. Други пък твърдят, че се секретират или направо, че се превръщат в мускули.

Всъщност това съвсем не е така. Андрю Браун от Университетът на Ню Саут Уейлс и австралийският физик и тв водещ Рубен Мийрман откриват, че когато губим мазнини, всъщност ги издишваме.

„Царува стряскащо незнание около метаболичните процеси при отслабване“, казва Браун. Мийрман добавя: „Правилният отговор е, че по-голямата част от подкожната мазнина се издишва под формата на въглероден диоксид. Отива във въздуха.“

Те са изчислили, че за да загубим 10 килограма мазнини, ще ни трябват 29 килограма кислород, а ще произведем 28 килограма въглероден диоксид и 11 килограма вода.

Това, разбира се, не означава, че ако дишаме повече, ще отслабнем по-бързо. Означава само, че ще ни стане лошо и можем да загубим съзнание.

 

 
 

Досиетата CHR: Четирите хомосексуални „вещици“ от Сан Антонио

| от chronicle.bg |

Ужасен от начина на живот на група местни жени, американски съд праща в затвора четири латиноамериканки заради престъпление, което не са извършили. 15 години по-късно те са оневинени, благодарение на филм, който извежда на преден план ужасяващите причини за задържането им – хомофобия и откровена глупост.

Четворката от Сан Антонио попада в затвора заради противоречиви свидетелски показания и неверни „доказателства“ за физическо посегателство. Всичко това звучи като история за лов на вещици от XVII век, но се случва в края на XX век, когато страхът от сатанизъм и различна сексуалност държи в плен американската нация. Основното доказателство за вината им пред съда е фактът, че са лесбийки.

четворката от сан антонио

През 1994 година идва краят на продължила с години истерия за съдебно дело за сатанистки култ и сексъално насилие над деца в детска градина. Собствениците на дневен център за деца са обвинени в сексуално насилие, свързано със сатанистки култ. Носят се градски легенди за включването на животински жертвоприношения, кръвопускане и ритуални изнасилвания. След години, прекарани в ареста, Елизабет Рамирес, Касандра Ривера, Анна Васкез и Кристи Мейхю биват признати за виновни през 1998 година. Те са обвинени в групово изнасилване на двете малки племеннички на Рамирес – едната е на седем, а другата – на девет години.

Години по-късно бивш журналист и режисьорка се срещат, за да започнат снимките на филма „Southwest of Salem“ – филм, който проследява делото и осветлява слабите доказателства, на база които 4-те жени са хвърлени в затвора. Филмът проследява живота на жените – видеозаписи, интервюта със семействата, албуми със снимки. Ривера и Васкес живеят заедно и се грижат за децата на Ривера.

Деби Нейтън – журналист и писател, се свързва с Дебора Ешкенази с надеждата да направят нещо за арестуваната четворка. Първоначално идеята е за радиопоредаване, но след няколко срещи с жените в затвора, се появява идеята за филм, който съпътства битката им за свобода.

Животът на латиноамериканска лесбийка

Със сигурност това определение не е добро за жена, която живее в Тексас в средата на 90-те години. Оказва се много трудно за съда да намери съдебни заседатели, защото всички са пропити от хомофобия. Сред интервюираните за заседатели често се срещат реплики като: „Не се чувствам конфортно. Тя е лесбийка. Не се чувствам комфортно от това“.

“Би трябвало тези вещерски, ужасяващи жени да са правили онези неща с малките момиченца зад затворени врати, защото това правят лесбийките, нали?”, обобщава начина на мислене по темата Дебора Ешкенази. Прокурорът казва, че жените са си признали, че са хомосексуални – сякаш това признание е пряко доказателство за вината им. Инстиктивно хомосексуалността се приравнява на тормоз над деца и сатанистки ритуали.

Междувременно става ясно, че бащата на племенничките на Рамирес е бил обсебен от нея. Той й предложил брак, когато разбрал, че е бременна, но тя отказала. Следват обвиненията в сексуално насилие. От страх да не отнемат детето й, бременната в петия месец Рамирес оказва пълно съдействие на в;ластите. Тя отрича да е виновна за сексуалното насилие над деца и отказва споразумение с прокуратурата. Получава 37.5 години затвор.
Съдът разчита основно на показанията на децата, за да разпореди осъдителните присъди.

четворката от сан антонио

Една от племенничките на Рамирес вече е в своите 20 години и признава, че е излъгала. Разказва, че леля й и нейната сексуална ориентация са били голям проблем за семейството. Всичко това става ясно по време на снимките на филма „Southwest of Salem“. Момичето разказва, че е лъгало, защото родителите му не били съгласни с избора на Рамирес и начина й на живот. Така баща му спечелил и битката за попечителство, която водел. Медицинското лице, удостоверило насилието – д-р Нанси Келог, също признава, че доказателствата й за изнасилване били неверни. Въпреки че жените са на свобода от 2013 година, едва тази седмица Апелативният съд в тексас потвърди, че на фона на сегашните доказателства съдебните заседатели през 90-те години не биха дали осъдителна присъда на жените. И не само това – въпреки прекараните години в затвора, криминалното им досие ще бъде заличено, а четирите могат да получат милиони долари обезщетение от държавата, позволила животът им да бъде пропилян заради мизогиния и хомофобия.

 
 

Turkish Airlines спечели награда за своя рекламна кампания

| от CHR Aero |

Turkish Airlines бе наградена с Gold Epica награда за своята кампания “Batman v. Superman”.

В блокбъстъра “Batman v. Superman” авиокомпанията прави поява със свой Boeing 777.

Идеята на рекламата е, че Turkish Airlines изпълнява полет между двата измислени града във филма- Готъм Сити и Метрополис.

Освен участие в самия филм, авиокомпанията предостави различни възможности на своите пътници да се запознаят с него, както и да надникнат в света на супергероите.

Авиокомпанията беше наградена в категория „Product & Brand Integration”, като тази кампания доведе до над 30 милиона гледания на рекламата в YouTube, както и над 125 милиона „media impressions”.

Epica Awards е основана през 1987 като това е единствената награда, която се определя от журналисти свързани с маркетинг и комуникационни заглавия.