Да видиш брат си след 60 години

| от |

Жителите на Северна и Южна Корея могат да се срещат помежду си само при официални събития, при които бройката на присъстващите е строго ограничена. На всяко събиране членовете от семействата разговарят за историческата ситуация, която ги е принудила да живеят по този начин.

2

70-годишен, Куон Донг-Юл е висок мъж с изправена стойка, спретната фигура, облечен с вълнено палто и шапка. Миналия петък ни води в кафене в северозападната част на Сеул, за да разкаже своята история.

„Живял съм на 73 години, за които съм се нагледал на много“ – споделя мъжът „ Но това е най-драматичната ситуация в живота ми“

Куон и стотици възрастни южнокорейци се бяха запътили към Северна Корея. Конвоят им от коли, каравани, автобуси и линейки  скоро щеше да пресече една от най-силно охраняваните граници в света. От другата страна ги чакаха техни роднини, с които не са се виждали повече от 6 десетилетия. Куон се надява брат му да е там.

Корейската война разделя стотици хиляди семейства. Откакто е започнал процесът на съединяване през  80-те около 22,000 корейци най-накрая са се събрали с близките си или на живо, или поне чрез видео разговор. Но разрешените събирания са много по-малко от желаещите да се включат в процедурата. Около 130,000 корейци са подали молба от 2000-та година досега. Проблемът е, че огромна част от тях са много възрастни, и повече от половината вече са починали.

Мнозина даже са учудени, че въобще продължава процесът на събиране на семейства. Първият такъв от 2010 насам минава много набързо, защото съвпада с потъването на южнокорейски военен кораб, което не спомага особено за зближаването на двете Кореи.

1

Но никой не е по изненадан от Куон. Допреди година той дори не е знаел, че брат му е жив. Точно тогава обаче получава обаждане от местната полиция:

„Познавате ли Куон Юнг-Рюл?“

„Той беше брат ми“

„Той е жив и иска да се срещне с вас“

С историята на Куон Донг-Юл може да се обощи ситуацуята в Корея като цяло. Той е роден през 1941г, когато Корея е японска колония. Баща му е държавен служител. Има две сестри и брат. Семейството се мести в Сеул в надвечерието на войната.

През 1950, когато северните сили окупират града, брат му е отведен към Северна Корея. Куон не си спомня особено много от този период, освен, че родителите му правят всичко възможно да намерят брат му. За съжаление не успяват и това ги преследва цял живот. Куон оцелява след войната, жени се и си намира работа в корейска банка.

Куон живее добре. Раждат му се три дъщери, на които той осигурява добро образование и впоследствие завършват докторантура в Щатите. Миналия септември, чевеният кръст му изпраща снимка на брат му, който изглежда здрав.

„Когато го срещна, първо ще благодаря на брат ми, че е живял толкова дълго.“споделя Куон

След два дни, когато най-после се срещат братята, чувството е странно. „Наистина ли това е брат ми?“, се пита Куон. Но когато започват да говорят за родителите си, осъзнават, че наистина са те. Първото нещо което прави Юнг-Рюл е да се извини за това, че не е успял да спази задълженията си като по-голям брат. Обядват заедно за пръв път от 60 години насам.

348994_Korea-reunions

Виждат се пет пъти за по два часа, през които всеки от двамата разказва своята история. Оказва се, че защото е знаел английски, на Юнг-Рюл е била възложена престижна работа като преводач в радиостанция. Има голямо семейство с три деца и четири внука.

Много неща обаче са премълчани, като например темата за политиката, която посещавашите са посъветвани да не повдигат. Заради особеното икономическо положение пък, подаръците между свиждащите се са строго ограничени. Куон носи на брат си зимни дрехи. Изпраща шоколад и бисквити за внуците. Куон обещава да посети гробищата на родителите им, за да им каже, че най-големият им син е жив и има семейство.

4

Най-вероятно двамата братя няма да могат да се видят отново. Това трябва да е само началото на историята, не краят“ – споделя Куон. „Опитах се да не плача много, но когато се сбогувахме, нямаше как да се сдържа“

Все пак бяха изминали 64 години.

 

 
 

Рецепта за гъбено ризото

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия. Днес ви предлагаме рецептата й за гъбено ризото. 

След всичките пържоли, мезета, ядки, баклави, баници имам нужда да хапна нещо топло и семпло. Деликатният вкус на гъбеното ризото винаги ми напомня, че пролетта ще се завърне бързо и слънцето отново ще изгрее. И запомнете – бялото вино в рецептата е за готвене, а не за пиене.
Нужни съставки:

1 литър пилешки или зеленчуков бульон

1 голяма глава лук

2 глави чесън – накълцани на дребно

1 тиквичка

400 гр гъби – нарязани

90 гр пармезан – настърган

2 с.л. зехтин или олио

1 с.л. масло

400 гр ориз за ризото

2 ч.ч. бяло сухо вино

пресен копър за сервиране

Начин на приготвяне:

Загрейте 1 с.л. зехтин в дълбок тиган. Добавете гъбите и чесъна и гответе докато гъбите омекнат – около 15 мин. Прехвърлете в друг съд гъбите и соковете от тях.

Добавете към същия тиган 1 с.л. зехтин и добавете нарязаната на много дребно тиквичка и лук. Гответе 10 минути.

Добавете ориза към лука и тиквичката и разбъркайте, за да се овъргаля ориза в мазнината. Когато оризът стане златист и леко прозрачен започнете да добавяте вино до пълното му абсорбиране в ориза. Започнете да добавяте постепенно бульона по същия начин, малко по малко докато, оризът напълно поеме цялата течност и омекне до степен „ал денте“, не прекалено твърд, но не и прекалено сварен.

Махнете ориза от котлона, добавете към него гъбите, заедно с техните сокове, маслото, пресен лук (чайвс) и малко пресен копър за украса.

DSCN7507

 
 

„Manifesto“, където Бланшет играе 13 роли

| от chronicle.bg |

Германският художник Джулиан Розефелд показва трейлъра на „Manifesto“ – филм, в които Кейт Бланшет играе 13 различни роли.

Първоначално пуснат като видео инсталация в Australian Centre for the Moving Image в Мелбърн, „Manifesto“ е преправен в пълнометражен игрален филм. Трейлърът ни показва Бланшет в няколко от всичките й персонажи.

Премиерата на филма е по-късно този месец на Sundance Film Festival. В оригиналния синопсис пише, че Росефелд поставя „Бланшет в ежедневния свят – на домакиня, на работник във фабрика или на новинар – докато цитира думи, които са вдъхновили цели движения в изкуството“. И добавя: „Manifesto“ е забавен, а в същото време изисква от нас да се питаме дали тези страстни твърдения все още са верни и вдъхновяващи“.

 

 

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.

 

 
 

Най-доброто от Мартин Скорсезе

| от |

Мартин Скорсезе е един от най-великите живи режисьори на нашето време. За своите 74 години този дребен американец от италиански произход е променил основните правила на седмото изкуство повече пъти, отколкото всеки друг режисьор.

С над 50 заглавия във филмовата си кариера, един спечелен „Оскар“ и близо 60 продуцентски проекта Мартин Скорсезе прави от киното онова, заради което хората го наричат „изкуство“. Остри кадри, близки планове, тишината в сцените, динамичният разказ, неконвенционалните персонажи са онези неща, които правят Скорсезе отличителен, запомнящ се, забележителен. Гледате ли негов филм, дори само един, няма връщане назад и така трябва да бъде.

Скорсезе прави кино в чист вид. Епични шедьоври, удоволствие за сетивата за всеки киноман, които ще останат в историята на седмото изкуство, много след като нас и него няма да ни има. И отново – така трябва да бъде.

Мартин Скорсезе е един от най-великите режисьори покорили Холивуд и всеки, който мисли различно е или голям глупак или не разбира от кино. Толкова е просто.

След две години тишина Скорсезе се завръща на голям екран с „Мълчание“ – един проект, който иска да направи от много години. История за безпрецедентната, безкористна вяра и религията, както той я разбира. Защото религията и вярата имат много малко общо. И „Мълчание“ е тук, за да разкаже това.

Адаптация по романа на японеца Шюсако Ендо „Мълчание“ е трудна, бавна, тъжна и мълчалива история. Тя подлага на съмнение и дълги и мъчителни изпитания най-фундаменталните въпроси и чувства заложени в човека.

Тишина ли е Бог? Ако Него изобщо го има. Защо остава мълчалив, дори когато ти говориш с него? Трябва ли да продължиш да го търсиш и да вярваш, дори когато той не ти отговаря със същото? „Am I just praying to silence?“ е основният мотив загнезден в тази тъжна приказка за божественото и отвъд него. И отговорът на всички тези въпроси е „да“.

Религията, вярата и изпитанията, които идват след като се отдадеш на тях, са теми, които вълнуват Скорсезе и той често ги прокарва по един или друг начин във филмите си. Понякога го прави директно, взима религията, чопли я, унищожава я, показва най-лошото й, най-хубавото й и накрая оставя зрителят да реши сам за себе си. Като в „Последното изкушение на Христос“.

Религията според Скорсезе е много по-многопластова и интересна, отколкото според църквата, която винаги се опитва да ни я пробуда с една по-ведра, но някак назидателна страна. Вярата от друга страна е нещо, което всички ние носим в себе си. Тя е заложена в ДНК-то ни и само ние можем да изберем как и накъде да я насочим. Да вярваме или не изобщо не е въпросът! Въпросът е „в какво“?

В този ред на мисли „Мълчание“ е някак задължителен за гледане, защото е кино в чист вид, защото е по една от любимите теми на своя режисьор и защото ще подложи на изпитание и вас, като зрители.

По повод премиерата на „Мълчание“, която е на 14.01. в зала 1 на НДК, като част от програмата на „Киномания“, ние се обръщаме към Мартин Скорсезе и аплодираме неговото величие на голям екран. Защото този дребен мъж с проблемен, странен и динамичен живот е създал повече кино, отколкото някои хора ще успеят да видят в живота си.

Вие се подгответе за „Мълчание“, а дотогава 10 от най-добрите заглавия на маестро Скорсезе са от нас за вас. В галерията горе. Наздраве!