Да видиш брат си след 60 години

| от |

Жителите на Северна и Южна Корея могат да се срещат помежду си само при официални събития, при които бройката на присъстващите е строго ограничена. На всяко събиране членовете от семействата разговарят за историческата ситуация, която ги е принудила да живеят по този начин.

2

70-годишен, Куон Донг-Юл е висок мъж с изправена стойка, спретната фигура, облечен с вълнено палто и шапка. Миналия петък ни води в кафене в северозападната част на Сеул, за да разкаже своята история.

„Живял съм на 73 години, за които съм се нагледал на много“ – споделя мъжът „ Но това е най-драматичната ситуация в живота ми“

Куон и стотици възрастни южнокорейци се бяха запътили към Северна Корея. Конвоят им от коли, каравани, автобуси и линейки  скоро щеше да пресече една от най-силно охраняваните граници в света. От другата страна ги чакаха техни роднини, с които не са се виждали повече от 6 десетилетия. Куон се надява брат му да е там.

Корейската война разделя стотици хиляди семейства. Откакто е започнал процесът на съединяване през  80-те около 22,000 корейци най-накрая са се събрали с близките си или на живо, или поне чрез видео разговор. Но разрешените събирания са много по-малко от желаещите да се включат в процедурата. Около 130,000 корейци са подали молба от 2000-та година досега. Проблемът е, че огромна част от тях са много възрастни, и повече от половината вече са починали.

Мнозина даже са учудени, че въобще продължава процесът на събиране на семейства. Първият такъв от 2010 насам минава много набързо, защото съвпада с потъването на южнокорейски военен кораб, което не спомага особено за зближаването на двете Кореи.

1

Но никой не е по изненадан от Куон. Допреди година той дори не е знаел, че брат му е жив. Точно тогава обаче получава обаждане от местната полиция:

„Познавате ли Куон Юнг-Рюл?“

„Той беше брат ми“

„Той е жив и иска да се срещне с вас“

С историята на Куон Донг-Юл може да се обощи ситуацуята в Корея като цяло. Той е роден през 1941г, когато Корея е японска колония. Баща му е държавен служител. Има две сестри и брат. Семейството се мести в Сеул в надвечерието на войната.

През 1950, когато северните сили окупират града, брат му е отведен към Северна Корея. Куон не си спомня особено много от този период, освен, че родителите му правят всичко възможно да намерят брат му. За съжаление не успяват и това ги преследва цял живот. Куон оцелява след войната, жени се и си намира работа в корейска банка.

Куон живее добре. Раждат му се три дъщери, на които той осигурява добро образование и впоследствие завършват докторантура в Щатите. Миналия септември, чевеният кръст му изпраща снимка на брат му, който изглежда здрав.

„Когато го срещна, първо ще благодаря на брат ми, че е живял толкова дълго.“споделя Куон

След два дни, когато най-после се срещат братята, чувството е странно. „Наистина ли това е брат ми?“, се пита Куон. Но когато започват да говорят за родителите си, осъзнават, че наистина са те. Първото нещо което прави Юнг-Рюл е да се извини за това, че не е успял да спази задълженията си като по-голям брат. Обядват заедно за пръв път от 60 години насам.

348994_Korea-reunions

Виждат се пет пъти за по два часа, през които всеки от двамата разказва своята история. Оказва се, че защото е знаел английски, на Юнг-Рюл е била възложена престижна работа като преводач в радиостанция. Има голямо семейство с три деца и четири внука.

Много неща обаче са премълчани, като например темата за политиката, която посещавашите са посъветвани да не повдигат. Заради особеното икономическо положение пък, подаръците между свиждащите се са строго ограничени. Куон носи на брат си зимни дрехи. Изпраща шоколад и бисквити за внуците. Куон обещава да посети гробищата на родителите им, за да им каже, че най-големият им син е жив и има семейство.

4

Най-вероятно двамата братя няма да могат да се видят отново. Това трябва да е само началото на историята, не краят“ – споделя Куон. „Опитах се да не плача много, но когато се сбогувахме, нямаше как да се сдържа“

Все пак бяха изминали 64 години.

 

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.

 
 

Google вече поддържа 4K стрийминг в YouTube

| от chronicle.bg |

От днес нататък, потребителите на YouTube вече имат възможност да излъчват стандартни и 360 градусови видеоклипове с 4K качество. От Google съобщиха, че се надяват, че това техническо предимство ще привлече повече потребители към видео платформата им.

Едно от първите събития, които ще се излъчват с 4K качество ще бъде The Game Awards 2016, които ще се излъчат утре в 3:30ч българско време.

4K стриймингът ще дава по-ясна картина, която ще се размазва по-малко при бързо движещи се обекти на екрана.

Както може да се досетите, за максимално добро изживяване, е добре да имате и 4K телевизор.

Източник: Phone Arena