Да целунеш (не)пушач…

| от |

Пушенето и алкохолът причиняват рак. Знаят го почти всички, но въпреки това не се отказват от лошите навици, пише Дойче веле. Защо знанието за вредите често пъти не ни е достатъчно, за да възприемем по-здравословен начин на живот?

DJ_Smoker_Boroda_Flickr

Близо половината от случаите на ракови заболявания биха могли да се предотвратят, ако правехме онова, което е най-добро за тялото ни. Мнозина от нас вършат обаче точно обратното. В Германия например една четвърт от хората в зряла възраст пушат цигари, а 9,5 млн. души прекаляват с алкохола. Освен това 67 на сто от германците и 53 на сто от германките са със наднормено тегло, показват данните от актуален доклад на германското правителство.

Чувствата – по-силни от разума

Защо хората стават зависими от цигарите, алкохола или пък наркотиците? Не разумът, а преживявянията направляват поведението на човека, казва Франциска Гайзер, която е шеф на университетската клиника за психосоматична медицина и психотерапия в Бон. Ние се вслушваме в емоционалната си памет, в която съхраняваме положителни и отрицателни чувства. „Това е много ефективен модел, той ни позволява в опасни ситуация да вземем бързо решение, без да напрягаме много мозъка си“, обяснява Гайзер.

Влиянието на другите

Редица лоши привички са просто навик или подражание. Хората се хранят обикновено така, както са свикнали още от детството си, казва Елио Риболи, който е специалист по раковите заболявания в Imperial College London. Непълнолетните започват да пушат, защото са видели това от бащите и майките си – точно по тази причина децата на пушачи са по-податливи на тютюнопушене от децата на непушачи, сочат статистиките.

„Не познавам човек, който пали първата си цигара, защото му е вкусна – точно обратното, вкусът е ужасен. Но той посяга към нея, защото другите пушат“, казва Герд Гигеренцер, ръководител на института „Макс Планк“ за биологични изследвания в Берлин.

Щом и Чърчил го е правил…

Когато хората правят нещо макар да знаят, че то е вредно за здравето им, възниква вътрешен конфликт, от който те се опитват да се отърсят, обяснява психоложката Гайзер. Например като просто забравят онова, което са прочели относно причините за раковите заболявания. Или пък си намират оправдания от рода на: „И Уинстън Чърчил е пушил и не е спортувал, но въпреки това е живял дълго“. Впрочем, във форумите в социалните мрежи често се срещат подобни оправдания: „Леля ми пушеше и живя 106 години, умря си от старческа немощ, не от цигарите.“ Друг често използван аргумент е, че все едно как живее, човек така или иначе в крайна сметка умира. „Животът и без друго е опасен и вреден и най-често завършва със смърт“, пише един юзър във Фейсбук.

Статистики и психика

Човек може да умре и от отровна гъба: една погрешна стъпка е достатъчна за фатален край. Само че при раковите заболявания много от погрешните неща, които вършим, увеличават вероятността в някакъв момент действително да заболеем от рак. „Хората се надяват, че и да пушат или пък да са с наднормено тегло, няма непременно да се разболеят и тази надежда ги мотивира да не се отказват от вредния навик“, казва специалистът Рудолф Какс от Германския център за изследване на раковите заболявания. Точно по тази причина хората рядко взимат под внимание опасностите, за които предупреждават специалистите.

Според психолога Герд Гигеренцер, вината не е в психиката на човека, а в обществото. Той смята, че хората трябва да се научат по-добре да преценяват опасностите и рисковете в живота. Това умение трябва да се усвоява още от пубертета: „Ако поне половината от средствата, които днес инвестираме в борбата срещу раковите заболявания, влагахме в това младите хора по-добре да разпознават и предотвратяват рисковете, щяхме да можем да спасяваме много повече човешки живот.“

Нещо, което разтърсва

Британската организация Cancer Research UK е посветила усилията си на борбата срещу раковите заболявания – включително чрез по-добра просветна информация относно рисковете, свързани с тютюнопушенето, алкохола, слънчевите бани и наднорменото тегло. „Не искаме да предписваме на хората какво да правят, искаме да им предоставим информации, които да им позволят да вземат вярно и сигурно решение“, казва референтката Индрахини Гангрекар.

Но ако се има предвид човешката психология, това може би не е най-верният път. Само информациите не са достатъчни, за да накарат хората да променят навиците си, нужно е да се ангажират и чувствата им, да им се покаже нещо, които да ги разтърси, смята психоложката Гайзер: „В САЩ вече има опити да се емоционализира темата „тютюнопушене“ – то се представя като слабост на личността. Това наистина оказва влияние.“ Специалистът Елио Риболи припомня един стикер, разпространен от австралийското сдружение за борба срещу раковите заболявания, който гласи: „Целунете един непушач – и се насладете на разликата!“

 
 

Целувки, еротика, кино

| от |

Стане ли дума за хубав секс седмото изкуство може гордо да се изправи и да се похвали, че разполага с арсенал от качествени сцени, които да ви възбудят повече от всеки филм за възрастни.

Сексът и киното се разбират толкова добре, че понякога по-консервативните зрители, дори биват скандализирани или о, боже, шокирани от тази афера. От страстни целувки до пълна голота на мъже, които показват пенисите си, зрителят е видял всичко и се е червил като домат от него.

А не трябва. Подобно на качественото кино и качественият секс е задължителен за добрата кондиция, доброто здраве и положителното мислене.

Днес ще обърнем повече внимание на еротиката. Онова чувство на възбуда, което те обзема, когато режисьорът си е свършил добре работата, но в кадър няма голи хора. От силно възбуждащи до крайно романтични, седмото изкуство предлага чудесни сцени на любов, еротика и разбирателство, които могат да ви накарат да се изчервите или поне да засилят нуждата ви да помачкате някого.

Разполагаме с шест красиви, секси и дори леко влажно скандални сцени, които обичаме. Модерното кино и еротиката се срещат някъде там. Приятно гледане.

 
 

Киа Моторс ще строи нов завод в Индия

| от chronicle.bg |

КИА Моторс подписа Меморандум за разбирателство с правителството на Андхра Прадеш, Индия за строителството на нова производствена база в Anantapur.

Споразумението бе подписано на официална церемония в град Виджаявада, част от Андхра Прадеш, югоизточна Индия. Инвестицията за първия завод на КИА в Индия, който се очаква да бъде въведен в експлоатация в края на 2017г., възлиза на 1.1 милиард щатски долара.

Стартът на производство е планиран за втората половина на 2019г., като капацитетът на базата ще бъде 300 000 автомобила годишно.

КИА планира производството на стратегически компактен седан и компактен SUV, специално насочени към индийските потребители. Заводът, разположен на площ от 2.16м2/536 акра, включва 4 основни цеха – щамповане, заваряване, боядисване и сглобяване.

Модерният завод ще предостави възможност на компанията да стартира продажбите си и в Индия, което ще спомогне за устойчивия ръст в продажбите, както на местно, така и на международно ниво. Индия е най-бързо развиващия се пазар на нови автомобили в света и 5-ти по големина в международен мащаб.

През изминалата 2016г. в страната са реализирани над 3.3 милиона автомобила. Експертите прогнозират, че до 2020г. Индия ще се превърне в третия най-голям пазар на автомобили в света.

 
 

Ще има продължение на „Z-та световна война“

| от chronicle.bg, по БТА |

Американският режисьор Дейвид Финчър снима продължение на филма за зомби апокалипсиса „Z-та световна война“.

Главна роля изпълнява Брад Пит, който участва и в първия филм.

Премиерата беше планирана за юни 2017 г., но се наложи снимките да се забавят, заради бракоразводния процес на актьора с Анджелина Джоли. Датата на излизане на новия филм по екраните не е известна.

През август 2016 г. Брад Пит предложи на Дейвид Финчър да режисира продукцията.

Постапокалиптичният трилър „Z-та световна война“, заснет по романа на Макс Брукс, се появи по екраните през 2013 г. Брад Пит е продуцент на филма и изпълнява главна роля в него. В „Z-та световна война“ се описва историята на бившия сътрудник на ООН Джери Лейн, който се опитва да предотврати зомби апокалипсис. Филмът донесе над 540 милиона долара приходи от прожекции в целия свят и от търговска гледна точка стана най-успешният в кариерата на Брад Пит.

Дейвид Финчър е работил по филми, като „Боен клуб“, „Седем“ и „Странният случай с Бенджамин Бътън“, главни роли в които изпълнява Брад Пит. Други филми на режисьора са „Социалната мрежа“ и „Момичето с драконовата татуировка“.

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли.