Да целунеш (не)пушач…

| от |

Пушенето и алкохолът причиняват рак. Знаят го почти всички, но въпреки това не се отказват от лошите навици, пише Дойче веле. Защо знанието за вредите често пъти не ни е достатъчно, за да възприемем по-здравословен начин на живот?

DJ_Smoker_Boroda_Flickr

Близо половината от случаите на ракови заболявания биха могли да се предотвратят, ако правехме онова, което е най-добро за тялото ни. Мнозина от нас вършат обаче точно обратното. В Германия например една четвърт от хората в зряла възраст пушат цигари, а 9,5 млн. души прекаляват с алкохола. Освен това 67 на сто от германците и 53 на сто от германките са със наднормено тегло, показват данните от актуален доклад на германското правителство.

Чувствата – по-силни от разума

Защо хората стават зависими от цигарите, алкохола или пък наркотиците? Не разумът, а преживявянията направляват поведението на човека, казва Франциска Гайзер, която е шеф на университетската клиника за психосоматична медицина и психотерапия в Бон. Ние се вслушваме в емоционалната си памет, в която съхраняваме положителни и отрицателни чувства. „Това е много ефективен модел, той ни позволява в опасни ситуация да вземем бързо решение, без да напрягаме много мозъка си“, обяснява Гайзер.

Влиянието на другите

Редица лоши привички са просто навик или подражание. Хората се хранят обикновено така, както са свикнали още от детството си, казва Елио Риболи, който е специалист по раковите заболявания в Imperial College London. Непълнолетните започват да пушат, защото са видели това от бащите и майките си – точно по тази причина децата на пушачи са по-податливи на тютюнопушене от децата на непушачи, сочат статистиките.

„Не познавам човек, който пали първата си цигара, защото му е вкусна – точно обратното, вкусът е ужасен. Но той посяга към нея, защото другите пушат“, казва Герд Гигеренцер, ръководител на института „Макс Планк“ за биологични изследвания в Берлин.

Щом и Чърчил го е правил…

Когато хората правят нещо макар да знаят, че то е вредно за здравето им, възниква вътрешен конфликт, от който те се опитват да се отърсят, обяснява психоложката Гайзер. Например като просто забравят онова, което са прочели относно причините за раковите заболявания. Или пък си намират оправдания от рода на: „И Уинстън Чърчил е пушил и не е спортувал, но въпреки това е живял дълго“. Впрочем, във форумите в социалните мрежи често се срещат подобни оправдания: „Леля ми пушеше и живя 106 години, умря си от старческа немощ, не от цигарите.“ Друг често използван аргумент е, че все едно как живее, човек така или иначе в крайна сметка умира. „Животът и без друго е опасен и вреден и най-често завършва със смърт“, пише един юзър във Фейсбук.

Статистики и психика

Човек може да умре и от отровна гъба: една погрешна стъпка е достатъчна за фатален край. Само че при раковите заболявания много от погрешните неща, които вършим, увеличават вероятността в някакъв момент действително да заболеем от рак. „Хората се надяват, че и да пушат или пък да са с наднормено тегло, няма непременно да се разболеят и тази надежда ги мотивира да не се отказват от вредния навик“, казва специалистът Рудолф Какс от Германския център за изследване на раковите заболявания. Точно по тази причина хората рядко взимат под внимание опасностите, за които предупреждават специалистите.

Според психолога Герд Гигеренцер, вината не е в психиката на човека, а в обществото. Той смята, че хората трябва да се научат по-добре да преценяват опасностите и рисковете в живота. Това умение трябва да се усвоява още от пубертета: „Ако поне половината от средствата, които днес инвестираме в борбата срещу раковите заболявания, влагахме в това младите хора по-добре да разпознават и предотвратяват рисковете, щяхме да можем да спасяваме много повече човешки живот.“

Нещо, което разтърсва

Британската организация Cancer Research UK е посветила усилията си на борбата срещу раковите заболявания – включително чрез по-добра просветна информация относно рисковете, свързани с тютюнопушенето, алкохола, слънчевите бани и наднорменото тегло. „Не искаме да предписваме на хората какво да правят, искаме да им предоставим информации, които да им позволят да вземат вярно и сигурно решение“, казва референтката Индрахини Гангрекар.

Но ако се има предвид човешката психология, това може би не е най-верният път. Само информациите не са достатъчни, за да накарат хората да променят навиците си, нужно е да се ангажират и чувствата им, да им се покаже нещо, които да ги разтърси, смята психоложката Гайзер: „В САЩ вече има опити да се емоционализира темата „тютюнопушене“ – то се представя като слабост на личността. Това наистина оказва влияние.“ Специалистът Елио Риболи припомня един стикер, разпространен от австралийското сдружение за борба срещу раковите заболявания, който гласи: „Целунете един непушач – и се насладете на разликата!“

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

Брит Марлинг: Странното дете на Холивуд

| от |

Брит Марлинг е сценарист, режисьор, актриса и продуцент. Тя е странна, ръбата и доста различна от хората, които обичайно обитават привилигированата прослойка на един от най-богатите и известните райони в топлия Ел Ей.

Тя е неконвенционално изглеждаща. Има големи очи, рошава руса коса и крив нос. Тя не е холивудска красавица и същевременно е толкова запомняема, че видите ли странното й лице и разпиляната й руса коса на екран, трудно ги забравяте.

Доскоро позната на отбрана част от публиката на така нареченото фестивално кино, от края на 2016-а Брит успя да се намести по удобен начин и на по-комерсиалния пазар, след излизането на сериала на Netflix – The OA.

Покрай моменталния успех на Stranger Things, The OA някак остана в периферията на добрата телевизия, каквато всъщност той е. Освен сценарист и продуцент Брит Марлинг играе и главната роля в този свръхестествен трилър за незрящо момиче, което се завръща след изчезване от 7 години, с възстановено зрение и странна история зад гърба си, достойна за ушите само на 5 аутсайдера (побойник, бъдещо юпи-наркоман, дебела учителка, трансексуален младеж и дребно отритнато момче).

The OA беше подновен за втори сезон почти веднага след излизането си и е едно от вълнуващите, нови, доста различни и свръхинтересни неща, които може да видите по телевизията през тази година.

Брит Марлинг от друга страна пише и продуцира сериала, като на режисьорското място стои нейният приятел и партньор в правенето на кино – Зал Батманглидж.

След като завършва икономика в Джорджтаун, Брит отказва оферта за работа в офис, за да стане артист. Заминава за Холивуд и в продължение на 6 години работи всякакви неща във филмовата индустрия. В крайна сметка се изкачва до категорията „актриса“, но ролите които най-често й се предлагат за „на пищящи блондинки във филми на ужасите“, както казва самата тя. Затова Брит решава, че ще си напише роля, в която иска да се види и би участвала без да остане незабележима или с размазан писък на лицето, като от картината на Мунк, докато някой я коли в кадър.

Така, през 2011-а, след два филма – политическа история и късометражна sci-fi психария, се появява най-известното заглавие във филмографията на Марлинг – „Втората земя“.

„Втората земя“ е великолепен, фестивален, апокалиптичен филм за живота и изборите, които правим. Историята проследява появата на огледална Земя, която идва до нашата планета, и на която живеят същите нас, но направили всички онези избори, които ние не сме. Можеш да отидеш до другата Земя и да видиш другото си аз, ако пожелаеш разбира се. Марлинг е сценарист на проекта, режисьорът Майк Кахил прави дебюта си с него зад камера и разбира се, Брит играе двете главни роли – на аз и другото ми аз.

Докато работи по „Втората земя“ Марлинг пише и отново участва в друг свой независим проект, този път под режисурата на Зал Батманглидж. Филмът е Sound of My Voice и заедно с „Втората земя“ прави дебют на фестивала Сънданс. Sound of My Voice остава някак на заден план, но за сметка на това „Втората земя“ е номиниран за три награди и печели Alfred P. Sloan Feature Film Prize на Сънданс за Майк Кахил.

Оттам нататък кариерата на Брит някак поема свой собствен път. Тя пише, продуцира и играе във всичките си филми. Може да сте я гледали в „Изтокът“, където си партнира с Александър Скарсгард и Елън Пейдж. Покрай тяхната така наречена „афера“, която се раздуха по време на снимките на филма, Брит остава някак настрана. Тя обаче играе една от главните роли и е сценарист и продуцент на проекта. Междувременно се появява във филма на Робърт Редфорд The Company You Keep с Шая Лебьоф, „Арбитраж“ с Ричард Гиър и Тим Рот и I Origins – вторият режисьорски проект на Майк Кахил.

Някъде там започва и работа й по сценария на The OA, докато паралелно снима британската драма Babylon, която е мини-сериал. Веднага след финала му The OA взима цялото й внимание и тя довършва внимателно осемте епизода на първи сезон.

Днес Брит Марлинг може да каже, че е една неконвенционална звезда в една иначе стандартна индустрия. Тя е различна в свят, който иначе предпочита еднаквости. А ние пък предпочитаме нея.

В галерията горе може да видите част от ролите й, а после спокойно си пуснете The OA. Няма да съжалявате и за двете.

 
 

Най-добрите корици на една легенда

| от chronicle.bg |

Тя не е просто модел, а същинска икона на тази професия. Тя е изпълзяла от провинциално градче до Лондон и е покорила най-грандиозните модни сцени в света. Тя е имала ниско самочувствие в училище.

Тя е известна и с дивия си начин на живот – алкохол, наркотици, партита. Тя получава 4 млн. долара за фотосесия с Calvin Klein. Тя влиза да се лекува от депресия в психиатрична клиника след раздялата си с Джони Деп. И все пак, продължава да обича лошите момчера, втурвайки се във връзка с Пийт Дохърти.

Тя е забъркана в един от най-шумните кокаинови скандали, които историята познава.

Тя е Кейт Мос и днес навършва 44 години.

Вижте в галерията най-добрите снимки от кариерата й.

 

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times