Да си върнем паметта!

| от |

Борис Станимиров, 5corners.eu

Всяка цивилизована нация на земята тачи своите загинали воини. Независимо колко космополитна, мултикултурна, миролюбива и толерантна е тази нация, някъде на хубаво място в нейната столица има дълга мраморна стена, на която са написани имената на мъже, паднали в битка.

Такава стена има в Лондон, точно срещу известния Тауър Бридж. Там на войнишката задушница потомците водят децата си и поставят малък изкуствен мак (символ на паметта към падналите за нацията) върху името на своя човек.
Такива стени има в САЩ, Франция, Израел, Полша… съвсем навсякъде
В България подобни монументи също има. Има ги в градовете и в селата. Паметниче с изписани десетина имена на редници и фелдфебели. Тук – там има избеляло портретче на мъж със смешни мустачки, останал завинаги на двадесет и две, като в онази песен…

Навсякъде!  Не навсякъде! Не и в София! Не и днес!

Една от легендарните български бойни части е Първа пехотна софийска дивизия, известна като “Желязната”. В Балканската война дивизията се бие с турците при Люлебургаз, Гечкенли – Селиолу, Бунархисар и стига до Чаталджа. В междусъюзническата война I Софийска бие сърбите към Ниш и се сражава с гърците по поречието на Струма. През първата световна война дивизията участва във военните действия на Западния, Северния и Южния фронт.  В Сърбия води Моравската операция, после  Косовската операция, след това превзема Лясковац и Пирот. На Румънския фронт победният марш на дивизията започва с превземането на Тутраканската крепост. После на 15 октомври 1916г. при Кубадин шопите прегазват на нож руските части. Няколко седмици по-късно полковете  преминават в тържествен марш по улиците на Букурещ…

През 1917г. Първа софийска е прехвърлена на Южния фронт, където след пробива при Добро поле и Солунското примирие е предадена в плен. Не се предава, предадена е в плен, съгласно клаузите на примирието. При този плен нито едно полково знаме не попада у врага. Всички до едно са спасени с риск за живота на офицери, подофицери и войници, които под заплахата от разстрел го крият под дрехите, във възглавнците си, в тайници и хралупи и след бягства и нощни преходи успяват да върнат всички знамена непокътнати в двореца.

На тази легендарна бойна част е посветена книгата “Един от първа дивизия” на поручик Георги Георгиев, издадена 7 пъти преди 9 септември и забранена след това от комунистите.

Желязната дивизия е легенда. В периода между двете войни, признателни софиянци издигат пред казармите на 1-ви и 6-ти полк три големи мраморни стени, на които със златни букви са изписани имената на близо 4 хиляди загинали офицери, подофицери и войници. Монументът се превръща в място за помени, паради, войнски клетви  и различни тържествени чествания.

При строежа на НДК комунистите с охота разрушават паметника. Бойците са се сражавали срещу братята руси, а на всичкото отгоре са имали наглостта и да ги победят и обърнат в позорно бягство… при това в мрачните години на “фашисткото робство”, както наричаха широк времеви диапазон между турското робство и техния Девети.  На мястото на плочите е построен шестоъгълен паметник, известен на софиянци с циничния полифалически прякор.

Четвърт век след падането на комунизма,  българската държава и Столична община не възстановиха плочите с имената на загиналите воини.

През последните две десетилетия,  каузата за възстановяването на паметта на Желязната дивизия занимава тесен кръг пределно възрастни “царски офицери”  от Съюза на възпитаниците на ВНВУ и общинския съветник  Вили Лилков. С годините се направиха някои стъпки.  Столична община безвъзмездно дари терен близо до мястото  и учреди правото на строеж на Министерство на отбраната.  Министър Бойко Ноев при тържествена церемония положи основен камък. После правителството се смени. После никой не направи нищо. Смениха се много правителства и кметове. На всеки гергьовски парад старците, възпитаници на царското Военно училище молеха за среща с президента, с министъра, с кмета. Обещаваха им. Разрешителното за строеж изтече. Общинският съветник Борислав Бориславов направи нужното да бъде подновено. Към призивите за възстановяване на паметника се присъединиха нови организации и нови общински съветници. Нищо не се случи.

Тези дни Столична община предложи на обсъждане проекти за развитие на площта около саморазрушилия се шестоъгълен  бивш паметник.  Днес вече има Facebook. Хиляди граждани се включиха в призива. Направиха електронна подписка, създадоха група. Някои медии, отегчени от лятната скука дори написаха за паметника. Колелото се завърта. Развръзката предстои.

Няма друго почтено, отговорно и справедливо решение, освен възстановяване на стария, разрушен паметник на софийските герои в оригиналния му вид и задължително на истинското му място! То носи сенките на мъртвите – на падналите герои и на техните потомци, които година след година са се покланяли пред имената им, докато червеният Нерон и времето не изличиха и хората и спомена. Когато отново изпишем в мрамора имената на предците си, това ще бъде като да прелеем кръст от вино по изсъхналите  затревени гробове из целия бурен европейски Югоизток, отъпкан от навущата им.  Ще си върнем паметта.  Душите на мустакатите,  завинаги млади софиянци  ще ни благословят от небето.  Дали тъкмо този благослов, на забравените предци не ни е нужен, за да излезем от лабиринта на цинизма, в който десетилетия се въртим, минавайки ден след ден покрай оглозганото скеле на бившия монументален шестоъгълник?

 
 

Кадри от новия сезон на Game of Thrones

| от chronicle.bg |

В България зимата не иска да си тръгне, а на екрана на HBO тя започна с финала на шести сезон на Game of Thrones. Епизодите ще се завърнат със сняг и бели бродници през лятото, а дотогава можем само да спекулираме какво ще се случи в тях, защото Джордж Р. Р. Мартин все още не е завършил своята книга „Ветровете на зимата“, а благодарение на това феновете разчитат малкия екран да ги насочи към финала на историята.

Седми сезон ще бъде предпоследен за хитовата поредица. Идеи кои ще бъдат водещите действащи лица в него можем да получим от кадрите, които HBO разпространи.

Какво мислите, че ще се случи в новия сезон на Game of Thrones?

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

Съботна рецепта за еклери

| от chronicle.bg |

Ще ви прозвучи трудно… ще се изплашите… Но всъщност пареното тесто не се прави толкова трудно. Дори и да е без глутен. Както казва Роси – възможно е, а магията се намира в кухнята.

Всяка седмица Росица Гърджелийска ни предлага от своите рецепти за вкусотии, направени по нестандартен начин.

Роси работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога й www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето нейната рецепта за безглутенови еклери: 

Нужни продукти:

125 мл вода
125 мл пълномаслено мляко
110 гр масло
140 гр безглутеново брашно – комбинация картофено, тапиока и оризово
1 с.л. кафява захар
1/2 ч.л. сол
4-5 яйца
4 какаови зърна – обелени и счукани

Предложение за крем:

300 гр маскарпоне
1 с.л. кисело мляко
2/3 ч.ч. кафява захар
ликьор Амарето

Ще ви е нужен пош с голям кръгъл накрайник, за поставянето на крема  в еклерите.

еклери роси

Начин на приготвяне:

В средно голяма тенджера загрейте водата, млякото, маслото, захарта и солта и разбъркайте с дървена лъжица до пълно смесване.

Когато течността заври добре, наведнъж добавете брашното и започнете да бъркате много енергично до получаване на тесто, което да се отлепи от стените на тенджерата. Целия процес отнема секунди. След като се отдели от стените, продължете да бъркате още 20-30 секунди.

Прехвърлете тестото в купа и оставете да изстине леко, но трябва все пак да си остане доста топло.

Едно по едно започнете да добавяте четири яйца, като всяко яйце трябва да се поеме от тестото и то да стане еднородно, преди да се добави следващото. За първите две яйца може да използвате миксер, но след това продължете с дървена лъжица.

Тестото трябва да стане меко, но не течно и в никакъв случай твърдо. Може да ви се наложи да използвате част от петото яйце. Така че предварително си разбийте петото яйце и остатъка ще използвате за намазване на еклерите преди печене.

Прехвърлете тестото в пош с широк, кръгъл накрайник и се шприцоват топки с около 3 см диаметър върху хартия за печене или още по-добре – силиконова тавичка за печене.

Загладете повърхността с четка с остатъка от петото яйце, като действате внимателно, без натиск.
Поръсете със счуканите какаови зърна.

Пекат се на 200 градуса без вентилатор около 25 минути, в моята фурна стават за около 45 минути, като ги оставям вътре във фурната, след като съм я изключила, за да се изсушат още повече. Трябва да станат златисти като на снимките. Ако не са – продължете да ги печете.

Трябва напълно да изстинат върху решетка, преди да се напълнят с крем.

Разбийте маскарпонето с киселото мляко и малко по малко добавете захарта. Недейте да разбивате твърде дълго време, за да не се пресече.

Добавете ликьора, ванилия и каквито други аромати искате и внимателно разбъркайте с лъжица.

Напълнете еклерите със шприц. Внимание – пристрастяващи са!