Да си британски посланик през 70-те години в България

| от |

Автор : Джон Клоак за секцията посветена на 100 Years of the UK in Bulgaria в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

Джон Клоак е британски посланик в България в периода 1976-1980 г. Когато го поканихме да се включи в 100 Years UK in BG, той ни отговори, че „пази много добри спомени от България”  и че винаги е смятал британската резиденция в София за „най-хубавата на Балканите”.

100-годишнината на дипломатическите отношения между Великобритания и България се отбелязва по времето, когато Джон Клоак е посланик в България. Разбираемо, допълни той, празненствата #100UKBG „ми изглеждат много подходящи”.

Наред със София, дипломатическата кариера на Джон Клоак включва мисии в Багдад, Хошимин, Ню Йорк, Москва, Техеран и други.

„Попитах адмирала нещо в духа на кога ще ни върнат посещението, а той пламна от гняв. Военното ни аташе ми прошепна: „Той няма кораб, който да изпрати!“ – Джон Клоак, британски посланик в България (1976-1980 г.)

За търговските отношения и културния обмен

[По време на престоя ми в България] не се занимавахме много с търговия, да не говорим за политическо влияние, но все пак веднъж британският секретар по търговията пристигна на официална визита. Уредихме среща с Тодор Живков, който каза: „Нали знаете, че Съветският съюз е колония на България?“. Ние го подканихме: „Разкажи ни?“, а той отговори: „Както виждате, те са сигурен източник на доставки на всички суровини, от които се нуждаем, и пленник на пазара за всички наши производства. От това по-колониално, здраве му кажи“. Поуката бе, че възможностите за търговия, които западните държави предлагаха и, които трябваше да разпределят помежду си, бяха толкова нищожни, че не предоставяха интерес за България.

Residence-Photo-in-the-past-500x357

Стана ясно, че основното, върху което можехме да работим, са културните връзки между двете държави. Имахме добро споразумение за културен обмен, за договарянето, на което допринесох и аз. Поставяхме много изложби на Шекспир, Търнър и други. Организирахме концерти. Големият ни триумф бе гостуването на балетната трупа „Рамбърт“. Едно прекрасно преимущество на нашата къща бе красивата ѝ градина и плувният басейн, който беше достъпен за персонала. Когато „Рамбърт“ бяха в България ги канехме да ползват басейна през цялото време и се опознахме с тях много добре. Те бяха огромен успех!

За ученето и говоренето на български език

[Съпругата ми] Моли и аз се опитвахме да научим български. Всъщност никой друг западен посланик дори и не правеше опит, но ние бяхме там почти четири години и проследихме поне две, понякога три поколения колеги. Двама от нашите американски колеги говореха руски, но българите не обичаха да говорят руски, въпреки че на практика е същият език. Но всеки българин би казал, че руският език е само модерен вариант на славянския, който е в основата на българския език. Това, че полагахме усилия да говорим на български език, означаваше много.

Всяка година Тодор Живков организираше празненство за посланиците в различни областни градове. Извеждаше ни за няколко дни или за вечер в хотел, с разходки до различни забележителности и полезни фабрики, и всеки път народни танци. Той винаги тормозеше Моли, защото тя не само танцуваше добре, но и можеше да разговаря с него, така че те се разбираха страхотно.

За първата визита на британския кралски флот в България

Нещо интересно и дори леко куриозно бе, че уредихме първото посещение на британския кралски флот в България. Не съм сигурен от чия страна бе дошла инициативата, но бе направена в „духа на Хелзинки“.

По време на подготовката стана ясно, че българското Министерство на външните работи изцяло подкрепя идеята, а Министерство на отбраната я мрази и ненавижда. Все пак Министерство на външните работи надделя и в крайна сметка се оказахме с две фрегати, чакащи в Черно море да бъдат допуснати до варненското пристанище, където бях отишъл да ги посрещна. Дори тогава Българският флот ги накара да чакат около осем часа, преди да им позволи да влязат, просто като акт на демонстрация.

Визитата мина много добре, без неприятни инциденти. Организиран бе футболен мач, в който бе видимо кой отбор чий е, тъй като в нашия имаше няколко тъмнокожи играчи. Имаше и обяд, на който попитах адмирала нещо в духа на кога ще ни върнат посещението, а той пламна от гняв. Военното ни аташе ми прошепна: „Той няма кораб, който да изпрати!“

Този материал е част от обширно интервю на Джон Клоак за British Diplomatic Service Oral History Project (BDOHP), проект на „Чърчил Колидж”, Кеймбридж. Копирайт правата на този откъс принадлежат на BDOHP. Той е публикуван с разрешение на BDOHP и  съгласието на Джон Клоак в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

 
 

Sofia Restaurant Week се завръща с ново пролетно издание

| от Спонсорирано съдържание |

София отново ще потопи сетивата си в море от кулинарни преживявания – от 7 до 13 май Sofia Restaurant Week ще ви накара да откриете вкусните тайни на 25 от най-добрите столични ресторанта.

След изключително успешното първо издание на Фестивала през септември 2016 г., пролетната Седмица на софийските ресторанти ще ви предложи нови локации, менюта и кулинарни изкушения.

В пролетното издание има 17 нови ресторанти, които заедно с останалите 8, предлагат две различни менюта по избор. Всеки един от ресторантите притежава уникална атмосфера, и е подбран след внимателна селекция от организаторите.

В рамките на седем дни може да опитате невероятна храна, резервирайки своите места в предпочитаните ресторанти, които предлагат няколко степенно меню на стойност 25 лв., без включени напитки.

Единствено по време на Sofia Restaurant Week ще може да обиколите със своето семейство и приятели максимален брой от модерните кулинарни локации в града, без да се притеснявате за семейния бюджет или за времето.

GIP_Morino

Kohinoor, SASA, Wagamama са само част от екзотичните места, които може да посетите. Ресторантите са избрани според качеството на храната и обслужването, интериора и наличието на приятна градина, както и заради изключителното кулинарно преживяване, което предлагат.

В зависимост от настроението и придружителите, може да избирате между малки семейни ресторанти като Vino&Tapas и Багри, авторска кухня в Nico’las, 33 Гастронавта и Вакуум, както и висок клас заведения като Talents или Клуб Пушкинъ. Почитателите на живата джаз музика ще могат да посетят Egur, Egur и Morino Urban Wine & Dine. Petrus е подходящ и за семейства с деца, и ще изненада всички с новото меню, което шеф Петър Янков е подготвил. За любителите на steakhouse grill заведенията, организаторите са избрали Roadhouse Grill, където ще могат да опитат месо от висок клас, доставено от САЩ и Италия.

IMG_33Gaustauts

За любителите на вкусната чуждестранна кухня Sofia Restaurant Week предлага азиатска, индийска, средиземноморска, френска, италианска, арменска и гръцка кулинария. Сред предложените ресторанти ще намерите както модернистична, така и традиционна кухня, а някои от местата ще ви изненадат и с иновативни предложения.

Пролетната тема ще бъде застъпена в менютата на ресторантите с присъствието на специалитети с агнешко месо и свежи сезонни зеленчуци.
Sofia Restaurant Week се организира от водещи онлайн и офлайн пътеводители за заведения и туризъм на български и английски език – Zavedenia.bg и Sofia In Your Pocket.

Всички ресторанти, както и менютата, които предлагат, можете да видите на официалния сайт на Sofia Restaurant Week.

Резервации за Sofia Restaurant Week ще могат да бъдат направени от 26 април 2017 г. чрез интернет страницата на Фестивала.

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.