Да помогнем на Николай!

| от |

Здравейте!

Казвам се Николай Владимиров Иванов на 27 г. от град Асеновград. Когато бях на 7 години, моят баща почина и бяхме принудени да отидем да живеем при родителите на майка ми в с. Горни Воден. Завършил съм СОУ „Васил Дечев” гр. Чепеларе. През 2005 г.  Обичам да спортувам, харесвам футбола и съм любител на високи скорости и автомобилния спорт. Любимата ми марка коли е BMW.

nikolai

През 2011г. ноември месец си направих колоскопия в Асеновградската болница и ми бе установен рак на дебелото черво. След това веднага трябваше да има хирургична намеса. На 15.12.2011г. ми беше направена първата операция във ВМА-София. След хистологочните изследвания се установи, че трябва да премина  6 курса на химиотерапия, която започна на 09.01.2012г.  в софийската онкологична болница Дървеница при доц. Галина Куртева.

Всеки месец в продължение на 6 месеца аз имах по 3 дни в месеца вливки на химиотерапия. Свърших курса на химиотерапия през месец май . Три месеца по късно на 16.08.2012г. решихме да направим P.E.T-скенер във Варненската болница св.Марина и от получените резултати разбрахме че, положението ми е влошено.

Наложи се втора операция която се състоя на 31.08.2012г във ВМА-София. След операцията доцента установи че,състоянието ми е критично и не могат да направят нищо повече. Тогава започнахме да търсим спасение в чужбина, чрез фондации. Подадохме документи до няколко държави/Израел, Австрия, Германия, Франция и Испания/, но чак след  месец и половина получихме отговор и то само от Израел. Беше късно.

Единствено мога да благодаря на доц.Куртева ,която каза на майка ми по най-бързия начин да заминаваме за Испания. Лечението трябваше да започне до 25 дена. Никой от лекарите не ни насочи към определена клиника или град.  Свързахме се с наша близка, която дълги години е в Испания .Тя проучи  къде в Испания могат  да ме лекуват  с тази  диагноза.  Всеки ден  за мен беше жизнено важен. На 21.09.2012г аз и моята майка пристигнахме в Испания и на 26.09.2012г бях приет във клиника UNIVERSIDAD DE NAVARRA,която се намира в град Памплона. Бяха направени всички необходими изследвания и P.E.T. скенер. Веднага още на същия ден ми назначиха  химиотерапия от 6 курса на 14 дни. От проведения курс на лечение резултатите се подобриха.С цел да премахнат разсейките на 20.02.2013г. ми  направиха хипертемична операция, която продължи дванадесет часа. Операцията беше доста тежка , предстоят ми  в болницата беше един  месец. След изписването ми се прибрах в България за кратко време, защото на 08.05.2013г ми предстоеше следващата операция, трябваше да махнат поставения преди това катетър. След  това се получи бучка в областта на раната и се наложи на 08.06.2013г да започна нов курс на химиотерапия,които се състоеше от  7 курса през 14 дена. Проведох предписаният  курс на химиотерапия и направих  нужните изследвания и P.E.T скенер. Резултатите бяха много добри, но се налагаше да премахнат бучката, която бе намалила значително размера си. На 22.10.2013г се оперирах  и в момента се възстановявам. Сега ми предстоят изследвания, за направата за специална ваксина подходяща  за мен с цел да не се развие болестта отново и  да изчезне напълно. Лечението е много успешно и обнадеждаващо, то ще продължи поне още няколко години, но финансово е непосилно за мен и моето семейство. Сумата до този момент е 140 000 хил. евро за лечението, от тях са изплатени 63 000 хил. евро. Повечето разходи от първа необходимост поех аз заедно със семейството ми. Това бяха самолетни билети, разходи по пътуване в страната, разходи за преводи, разходи за престой и преводач, разходи за алтернативна медицина и др. Продадохме апартамент и друго семейно имущество. Благодарение на много мои близки, познати и непознати събрахме чрез  благотворителност сумата от  40 000 хил. лева. Подадохме всички необходими документи към Министерството на  здравеопазването и здравната каса за лечение в чужбина с надежда за помощ, но останахме разочаровани, защото клиниката в която се лекувам е частна и не работят с искания формуляр „S2”. България не работи с частни клиники, но в моя случаи никой не ме  упъти  къде и в коя клиника да се лекувам. Обръщам се към вас със ЗОВ ЗА ПОМОЩ  с надеждата  да ни помогнете в този труден момент. В момента тече ДМС-кампания за събиране на средства чрез SMS с текст на латиница DMS NIKOLAY на номер 17 777. Надявам се че, може да ми помогнете.

Това е последната ми надежда.

С уважение : Николай

nikolai2

Средства се събират и в

Обединена Българска Банка по дарителска сметка

на Николай Владимиров Иванов –

BIC UBBS BGSF № BG56UBBS80021088498330

 

 
 

Drake е най-популярният изпълнител в Spotify за 2016 г.

| от chronicle.bg, БТА |

Drake е най-стриймваният изпълнител в Spotify за 2016 г., съобщи АP.

Канадският рапър е стриймван 4,7 милиарда пъти. Той може да се похвали с най-популярния албум – „Views“, стриймван 2,45 милиарда пъти, и най-популярната песен – „One Dance“, стриймвана 980 милиона пъти.

В челната петица са Justin Bieber, Rihanna, 21 Pilots и Kanye West.

Най-стриймваните албуми след „Views“ са „Purpose“ на Bieber, ‘Anti“ на Rihanna, „Blurryface“ на 21 Pilots, „Beauty Behind the Madness“ на Weekend.

При песните на второ място след „One Dance“ е „I Took a Pill in Ibiza – Seeb Remix“ на Майк Поснър, следван от „Don’t Let Me Down“ на Chainsmokers, „Work“ на Rihanna и Drake, и „Cheap Thrills“ на Сия.

Зейн от One Direction, който тази година издаде самостоятелен албум, е изпълнителят с най-впечатляващ пробив.

Drake е и най-стриймваният изпълнител в историята на Spotify с общо 8,7 милиарда слушания.

 
 

Любимите ни поводи за статуси

| от |

Искам в един ден да стане земетресение, да умре известен, да падне сняг за пореден първи път и Гришо да се класира за Шампионска лига. Това ще е най-оргазмичният ден в историята.

Когато някой известен почине, фейсбук става като селска спирка с некролози. Пускат се песни, любими роли, гифчета, цитати. Публичният (защото в интернет сме на публично място) израз на тъга е съвсем справедлив и всеки е в правото си да го използва. Разбира се, това не го прави окей. Аз съм в правото си всеки ден да седя пред входната ви врата преди да излезете за работа. Или да ям металургични количества чесън преди аз да изляза за работа. Или да спирам по средата на тротоара, за да гледам витрините. Имам тези права, но това съвсем не го прави окей за правене. Още повече – когато Фидел Кастро почина, един куп хора си казаха: „Ама… той жив ли е бил“. Трябва тук да направим такава контракампания – всяка седмица да публикуваме новина от типа „Знаехте ли, че все още мърда“.

Аз съм наясно, че Земята не се върти само около мен. Често обаче се чудя дали пък не се мести само за мен. Затова, когато стане земетресение, трябва да се уверя, че и други са го усетили и затова питам „Усетихте ли земетресението?“ Това е както когато някой ми каже: „Внимавай, че това е люто“ – обезателно трябва да се провери. Нищо чудно някой да не е усетил как земята под него се разклаща. Да, знам, че има хора, които са пропускали тектонски вълнения. За тях искам да кажа, че земетресението е като шот – ако не го усетиш, не се брои.

Научно доказано е, че при всеки статус за снега една баба влиза в травматологията. Без значение накъде е насочен статуса – че вали, че всички казват как вали или че си счупих гащите на простора, щото вали. Първият сняг стана зимното „Христос воскресе“. Трябва някой път да направим флашмоб, в който никой не казва нищо за снега и после гледаме клетниците как се чудят какво е това, като излязат навън.

Григор Димитров и футбола няма да ги коментирам. Слагам ги в един кюп, защото са един дол.

Идва Коледа. По принцип искам братче, но не бих желал добър старец да доближава майка ми. Затова нека ни донесе ден със земетресение, известна смърт, сняг и спортни успехи, но в конкретни спортове, защото другите нямат значение. Дядо Коледа, подари ни колективен електронен оргазъм.

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.