Да не забравяме Сирия!

Украинската криза сякаш напълно изтласка от общественото внимание случващото се в Сирия. От три години насам там бушува гражданска война, взела вече близо 140 000 жертви. Краят на конфликта обаче така и не се вижда, пише Дойче веле.

Това, което преди три години започна като демократично протестно движение срещу едно авторитарно управление, междувременно се превърна в кървава война. Народното въстание срещу режима на президента Башар Асад се изроди в жестока битка, водена на няколко фронта. В Сирия днес една срещу друга се бият различни групи, борейки се за регионално надмощие.

Андре Банк, експерт за Сирия от Германския институт за глобални и регионални изследвания в Хамбург, смята, че воюващите страни в Сирия биха могли да се разделят грубо на четири групи. В първата влизат поддръжниците на президента Асад, като наред с верните на режима части на сирийската армия, в тази група попадат и милиции. „Става дума за т.нар. Шабиха – бивши престъпни групировки, които през последните две години успяха значително да разширят влиянието си“, обяснява Банк.

Едни срещу други и всеки срещу всеки

Втората група включва Свободната сирийска армия – обединение от най-различни видове милиции, което съществува от юли 2011 година. „Това бяха първите въоръжени отряди, излезли да се бият срещу режима на Асад. Много от тези бойци са дезертьори от редовната сирийска армия“, казва експертът.

Ислямистките милиции образуват третата група. „Те се различават доста помежду си“, казва Банк. В тази група попада например движението „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ), както и фронтът „Ан Нусра“, които стоят много близо до Ал Кайда. „Тези две групировки обаче са враждебно настроени и често се бият помежду си“, обяснява германският експерт за Сирия. Той припомня, че в началото на февруари шефът на Ал Кайда Айман аз Зауахири се дистанцира от ИДИЛ.

Четвъртата група включва кюрдските милиции. В нея е представена „Партията на демократичния съюз“ – сирийското крило на кюрдската ПКК. „Тя контролира обширни райони край границите с Турция и Северен Ирак“, обяснява Банк.

На фона на многобройните непредсказуеми враждебни групировки в Сирия, досега международната общност не е успяла да изработи стратегия за спиране на кръвопролитията. Русия и Иран крепят режима на Асад, докато Западът стои твърдо на страната на умерените сили на Свободната сирийска армия. Саудитска Арабия и страните от Перийския залив подкрепят ислямистките опозиционни сили, въпреки че преди броени дни саудитското правителство обяви ИДИЛ и фронта „Ан Нусра“ за терористични организации.

Безрезултатни преговори

На състоялата се през януари и февруари в Швейцария Международна конференция за Сирия, преминала под ръководството на посредника на ООН Лахдар Брахими, не беше постигнато нищо конкретно. Режимът на Асад определи опозицията за „терористи“, с които не може да се преговаря за преходно правителство. Опозицията от своя страна посочи оставката на Асад като условие за сформирането на ново правителство. А какво влиняие имат преговарящите върху бойците в самата Сирия? Това не е особено ясно.

„Независимо от това процесът на преговори трябва да продължи“, убеден е близкоизточният експерт и директор на берлинската фондация „Наука и политика“ Фолкер Пертес. „Процесът на преговори от Женева е много важен и би било дори добре да бъде разширен. Бихме могли да съберем на едно място различни обществени групи, които никога не са разговаряли помежду си и които да обсъдят въпроса дали могат да живеят в една обща и единна държава и ако отговорът им е „да“ – как да изглежда тя“, предлага той. „За разлика от въоръжените групировки, които не желаят да делят властта с друг и не се стремят към постигането на компромис, обществото би трябвало да има интерес от осъществяване на прехода“, допълва Пертес.

Ролята на световните сили

Подобен преход би могъл да има успех само ако преди това САЩ и Русия се разберат помежду си. Общата им позиция по въпроса за унищожаването на сирийските химически оръжия свърши добра работа, като в крайна сметка принуди Дамаск да приеме мярката. Практическото осъществяване на плана обаче върви бавно и трудно. По данни на Организацията за забрана на химическите оръжия, Дамаск забавя нещата. Според говорител на американския Държавен департамент, Сирия няма да спази уговорения срок до края на юни, в който трябва да унищожи целия си арсенал от бойни отровни вещества.

Конфликтът в Украйна, който заплашва да породи нов ледников период в отношенията между Вашингтон и Москва, е само от полза за сирийския президент Асад. „Нито Русия ще е склонна на сътрудничество, нито Западът ще има интерес да си сътрудничи с Москва. Един умел тактик като Асад усеща това много добре и няма да се чувства застрашен, ако не съдейства на оръжейните инспектори“, посочва Пертес.