Да избягаш от Ким

| от |

В Северна Корея бил надзирател – пазил политическите затворници в наказателните трудови лагери. Преди 20 години обаче Ан Мьон-чол успява да избяга от „затвора“ Северна Корея, пише DW. Това е неговата история.

kim

„Затворниците не са хора“ – на това бил научен Ан Мьон-чол. Както и всички останали като него. Той работил осем години като надзирател в различни затвори в Северна Корея, преди да смени страните – в бувалния и преносния смисъл на това понятие: през 1994 година успял да избяга от Северна Корея и да се установи в Южна. Там се захваща с дейност, която в родината му със сигурност се наказва със смърт: започва да разказва за условията в тайните наказателни трудови лагери, с което иска да направи нещо за състоянието на човешките права в родината си.
От училището – в лагера
Ан не е избрал сам работното си място. „Бях определен от режима“, казва той. Т.е. някой друг вместо него е решил, че след завършването на училище и казармата трябва да стане пазач на политзатворници. Това се случва, когато е на 18.

В лагера важали жестоки правила: „Искаха от нас да стреляме срещу всеки, опитал се да бяга. Обучаваха ни как да унищожим всички доказателства за съществуването на тези наказателни лагери, ако се стигне до падане на режима“, казва Ан Мьон-чол. Независимо от всички свидетелства на очевидци и множеството сателитни снимки, севернокорейският режим продължава упорито да отрича съществуването на подобни лагери.

Ан Мьон-чол е един от свидетелите /около 300/ на Комисията по човешките права към ООН в Женева, която събира доказателства за тежки нарушения на човешките права и престъпления срещу човечеството, извършвани от севернокорейския режим. Нещо повече – Ан е най-важният им свидетел, защото не говори, както повечето други свидетели, от позицията на бивш затворник, а е бил част от цялата брутална система. Пред членовете на Комисията той признава, че се е случвало да упражнява насилие и да нанася побой над затворници. Самият той не е убивал никого, но е виждал убийствата, извършвани от други надзиратели. Пред Дойче веле Ан признава, че изпитва вина за това, което е вършил в лагерите. „Нарушавал съм правата на затворниците, но сега съм решен да направя всичко, за да излезат тези нещастни хора от зловещите лагери“, уверява той.

kimm

В плен на спомените

Преди 20 години Ан Мьонг-чол започва нов живот в Сеул. Но миналото продължава да го преследва. Така например, той разказва как докато е работил в лагер №22, един от преките му началници изнасилил млада жена. След това обаче обвинили жертвата, а не извършителя, и жената била осъдена на каторжен труд във въгледобивна мина.

Бягството на Ан е резултат от едно неочаквано развитие на нещата. Един ден баща му събрал куража да отправи критична забележка към севернокорейското ръководство, при това пред свидетели. В комунистическата държава това се смята за углавно престъпление, което излага на опасност цялото семейство. Защото в страната важи тъй наречената „роднинска отговорност“: всички близки на обвинен в някакво деяние човек носят солидарно вина с него, защото и в техните вени тече същата кръв.

Бягството като единствен изход

След като оценява положението си като безнадеждно, бащата решава да се самоубие. Майката, сестрите и братята на Ан са депортирани в лагер, а самият той е застрашен скоро да смени униформата си на надзирател с тази на затворник. И решава да премине в офанзива – среща се с началниците си, които се опитва да убеди, че смятал баща си за предател, и че самият той нямал нищо общо с неговите изявления. Тактиката му успява, макар и частично – Ан остава на работа като надзирател, но партията започва непрестанно да го следи.

Един ден, когато открива пропуски в контрола, той грабва два пистолета, качва двама затворници в кола и тръгва да бяга. Първоначално никой не се усъмнява, защото Ан изпълнява в затвора и функциите на шофьор. С колата стига до река Тумен, на границата с Китай. Прекосява я и напуска Северна Корея завинаги. По-късно негови сънародници в Китай му помагат да се добере до Сеул.

zasedanie

Опасна мисия

Ан Мьон-чол признава, че се страхува. Все по-често получавал заплахи, защото разгласявал „държавна тайна“ – говорел за тайните наказателни лагери в Северна Корея. Твърди, че откакто в родината му на власт е Ким Чен-ун, положениито с човешките права е станало още по-драматично. Севернокорейският лидер е наредил на граничарите да стрелят по всеки беглец. При Ким броят на опитите за бягство от страната е спаднал рязко, констатира Ан Мьон-чол.

Той се надява, че един ден ръководството в Пхенян ще отговаря пред международен съд за тежките нарушения на човешките права в Северна Корея. Сериозна крачка в тази посока беше направена тази сряда, когато Комисията по човешките права към ООН одобри проекторезолюция в този смисъл, внесена от Европейския съюз и Япония. За документа гласуваха 111 държави, 19 бяха против, включително Русия и Китай, а 55 страни-членки на ООН се въздържаха. Очаква се Общото събрание на ООН да гласува за изпращането на документа за обсъждане в Съвета за сигурност, където обаче той може да бъде блокиран от разполагащите с право на вето Русия и Китай. Пекин, който е най-важният съюзник на намиращата се в тежка международна изолация севернокорейска комунистическа държава, може за пореден път да спаси режима в Пхенян.

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.

 
 

Страст и интрига в новия трейлър на „Петдесет нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Нови кадри от едно от най-чаканите заглавия за 2017 г. разгорещяват страстите и обещават неочаквани обрати за Крисчън Грей и Анастейжа Стийл. След като Петдесет нюанса сиво счупи няколко рекорда, продължението от култовата поредица – Петдесет нюанса по-тъмно, ще влезе в киносалоните на Свети Валентин догодина.

В края на първия филм богатият и красив милиардер със специфичен сексуален вкус и срамежливата студентка Ана се разделиха. В новия трейлър към новото заглавие, обаче, Крисчън Грей е твърдо решен да спечели отново любовта на живота си. Въпреки че е объркан от чувствата, които изпитва, той целеустремено започва да преследва Анастейжа. Тя от своя страна поставя категорични условия – без правила и без тайни. Вече пораснала и не толкова наивна, тя все още изпитва чувства към него, но отказва да бъде наранена отново. И точно когато двамата намират път обратно един към друг, призраците от миналото на Крисчън възкръсват.

В Петдесет нюанса по-тъмно освен Джейми Дорнан и Дакота Джонсън, ще видим още носителките на Оскар Ким Бейсинджър и Марша Гей Хардън, както и Дженифър Ел, Люк Гримс, Рита Ора, Виктор Расук, Елоиз Мамфорд и Макс Мартини.

Петдесет нюанса по-тъмно е режисиран от Джеймс Фоли и продуциран отново от Майкъл де Лука, Дана Брунети и Маркус Висиди, заедно с Е.Л. Джеймс. Сценаристи са Майл Леопард и авторът на бестеселъра Е.Л. Джеймс.

FSD_TRL-C_Bulgaria_SUB_1080p25_H264.1

Петдесет нюанса по-тъмно идва в кината на Свети Валинтин 2017.

 
 

София Вергара – съдена от ембрионите си

| от chronicle.bg |

Звездата от „Модерно семейство“ София Вергара е съдена от…два замразени ембриона, които е заплодила заедно с бившия си партньор. 

Зародишите, наречени Ема и Исабела, са вписани в документите по съдебното дело.

Вергара се раздели с Ник Лоб през 2014 година, след като той вече веднъж се опита безуспешно да я съди за попечителството над ембрионите. Според новото дело обаче самите ембриони са били лишени от наследството, което им се полага според тръста, основан на тяхно име, защото Вергара отказва да им позволи да се развият и да бъдат родени, както първоначално е предвидено. Тръстът е създаден за тях в Луизиана, въпреки че ембрионите се намират в Калифорния. Лузиана е „пролайф“ щат и според законите му оплодена яйцеклетка е виждана като „юридическо лице“. В документите по делото фигурират имената на оплодените яйцеклетки, но не и на самия Лоб. Делото иска попечителството на зародишите да бъде дадено на Ник Лоб, който да им осигури раждане и живот.

София Вергара и Лоб преминаха пред инвитро процедура през 2013 година. Договорът, подписан от двамата тогава, постановява, че никой от тях не може да прави каквото и да е с ембрионите без съгласието на другия.

Адвокатите на Вергара подчертават, че тук дори не става дума за ембриони, а за оплодени яйцеклетки и единствената причина да бъде заведено делото е, за да намери как Ник Лоб да свързва името си с това на Вергара.

 
 

Появи се невероятен акустичен кавър на „Издислав“. Чуйте го

| от chronicle.bg |

Първият опит за песен на английски на поп-фолк изпълнителя Фики Стораро предизвика вълна от шеги. Песента му „Is This Love“ беше успешно прекръстена на Издислав и намери специално място дори в новинарския блок на БНТ. Въпреки типичните чалга извивки на парчето, оказва се, че то може и да звучи добре.

Автор на чудесния кавър е Нели, която от 17-годишна поддържа свой YouTube канал, в който публикува видеа на кавъри.

Чуйте я.