Държавата на Шрьодингер*

| от | |

Мария Николова, 5corners.eu

Напоследък много често се улавям, че мисля за ситуацията в България, като за котката на Шрьодингер**. Нещо, което хем го има, хем го няма и е неясно то живо ли е или е умряло (разбира се, това е некоректен и ненаучен начин за разглеждане на експеримента с котката, но и този текст, както и моите мисли, нямат претенциите да са научни).

10822ad1917e-xl

Почти всичко в публичния живот у нас е неясно. Което само по-себе си е парадоксално, защото, нали, то е публично – видимо, обществено и т.н., и в същото време е безкрайно мъгливо и неразбираемо.

„Правителство на Шрьодингер”. Кабинетът, съставен преди малко повече от година, беше обявен за експертен и надпартиен, неполитичен. Огромна нелепост е органът, който провежда и развива политиките в България да е неполитичен, но карай да върви. Само че се оказа, че освен двама-трима души в него, другите са далеч от експертизата на ресора, на който са ги поставили. За пример мога да дам вицепремиера по еврофондовете и правосъдието, но няма да го направя, защото ще се отплесна в дълги и сухи обяснения за това какво е ЕС, фондове, договори, регламенти, директиви, Споразумения за партньорство, оперативни програми, планиране и стратегии. Което ги прави нещо като „експертите на Шрьодингер”. След изборите за ЕП партията мандатоносител обвини, обявените от нея самата за експерти, министри за провала на партията. ‘начи те хем са експерти, хем не са, но са виновни за партийни несгоди, с които нямат нищо общо. Това, че партията мандатоносител провежда нещо като „политика на Шрьодингер” е отделен въпрос. Може би е време за „опорните точки на Шрьодингер”.

Премиерът на Шрьодингер”. Откакто назова Делян Пеевски за шеф на ДАНС, премиерът О. е в състояние на небивалост. Тоест не, че е нелеп, а че не е бивал. Хем го има, хем го няма. С много приятели от протестите бяхме почти убедени, че той всъщност е холограма. О. е премиерът, който го няма. А ако го има се измъква от задните изходи, което води до това, че пак го няма. В своята небивалост и неспособност да обясни „КОЙ предложи Пеевски”, той превърна самия Пеевски в „Пеев*** на Шрьодингер” – хем е предложен, хем не, невлязъл в длъжност, но настанил се в кабинета на шефа на ДАНС. В момента, 355 дни след назначаването на Пеевски, О. се намира в състояние на „Оставката на Шрьодингер”. Те е почти подадена, а правителството е почти неподкрепено.

„Икономика на Шрьодингер”. Примерите с нещата, които ги има и няма едновременно са много и едва ли изброими. Но в сектор икономика почти всичк може да мине под код „Ш”. Започвайки с АЕЦ „Белене” на Шрьодингер, минем през цените на тока на Шрьодингер и стигнем до „Южен поток на Шрьодингер”. Първото и последното се строят, но строителството е спряно, и двата проекта „диверсифицират” източниците на енергийни доставки, но и за двата ни трябват руски ресурси. А цените на тока се понижават покачвайки се. Не трябва да забравяме и министър Стойнев, който е достоен министър на Шрьодингер.

Дясното на Шрьодингер”. И да си дойда на моята тема. Където най-боли. Защото в момента хем имаме един Реформаторски блок, който извоюва своята първа, нелека, победа. Хем го нямаме. Изчезна от ефир. Почти. За сметка на това, по някоя и друга партийка от съставните му части се опитва чрез нелепи пресконференции и прессъобщения (темата за PR на Шрьодингер – специално създаден за партийните цели в дясно, ще бъде развита някой друг път) да се върне на терена, обидена, явно, от общия успех.

За мен проблемът се дължи на няколко неща:

Лидерството на Шрьодингер”, което Ирена описа в Петте кьошета достатъчно подробно. Само ще добавя, че не може хем да си лидер, хем да не искаш да водиш хората си, хем да не можеш да ги мотивираш, хем да ги обвиняваш, че не са мотивирани.

Път на младите на Шрьодингер”. Това е особено специфичен за дясното в България феномен. Декларативно, в последните няколко години, е даден път на новите лица в политиката. Фактически, обаче, изблъсквайки ги с лакти, поради повече опит и поквареност, вече овехтелите лица се подават от някой телевизор без да ги очакваш. Има и нещо като „оттегляне от политиката на Шрьодингер”. Хем си се оттеглил, хем се опитваш да влияеш, хем отричаш, че се опитваш, но резултатите са видими.

Обединението на Шрьодингер”.  Обединението хем го има, хем нечие его не позволява да си признае, че обединението ще го има съвсем, ако въпросното его се отдаде на заслужена почивка.

А и все още недоумявам защо в съвременната психиатрия няма диагноза „обединител на дясното”.

И така. Една година след като вътрешните емигранти в България се вбесиха достатъчно, за да излязат и да потърсят сметка за действията на политиците, шумът и неяснотата са толкова големи, че и те вече не са сигурни вбесени ли са още или отново са апатични.

* Ервин Рудолф Йозеф Александър Шрьодингер е австрийски физик теоретик, един от създателите на квантовата механика, съществено допринесъл за нейното развитие, по-специално с формулирането на вълновите уравнения (стационарно и зависещо от времето уравнение на Шрьодингер), за което е удостоен с Нобелова награда за физика през 1933 г., поделена с Пол Дирак. Той предлага оригинално обяснение на физическия смисъл на вълновата функция и подлага на критика общоприетата копенхагенска интерпретация на квантовата механика.

** Котката на Шрьодингер е персонаж от изглеждащ парадоксално мисловен експеримент, предложен от Е. Шрьодингер, когато искал да покаже непълнотата на квантовата механика при прехода от субатомни към макроскопични системи. Експериментът се състои в следното: В затворена кутия е поставена котка. В кутията има механизъм, съдържащ радиоактивно ядро и съд с отровен газ. Параметрите на експеримента са така подбрани, че вероятността ядрото да се разпадне за 1 час е 50%. Ако ядрото се разпадне, механизмът се задейства, отваря съда с отровен газ и котката умира. Според квантовата механика, ако върху ядрото не се провежда наблюдение, състоянието му се описва като суперпозиция (смесване) на две състояния — разпаднало се ядро и неразпаднало се ядро, следователно, котката е жива и мъртва едновременно. Ако кутията бъде отворена, експериментаторът трябва да види кое да е от двете състояния — „ядрото се е разпаднало, котката е мъртва”или „ядрото не се е разпаднало, котката е жива”. Въпросът е следният: кога системата престава да съществува като смесване на две състояния и избира едно конкретно? Целта на експеримента — да покаже, че квантовата механика е непълна без някои правила, които показват, при какви условия се случва колапс на вълновата функция и котката става или жива, или мъртва, но не и едното, и другото едновременно. Обратно на популярното мнение, Шрьодингер е замислил експеримента не защото е вярвал, че може да съществува живо-мъртва котка; напротив, смятал е квантовата механика за непълна и не докрай описваща реалността в дадения случай. Понеже котката може да бъде само жива или само мъртва (не съществува състояние живо-мъртъв), то това означава, че същото трябва да е вярно и за атомното ядро. То трябва да е или разпаднало се или неразпаднало се.

*** Г-н Пеевски е известен сред своите гласоподаватели защитници като Пеев. 

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.

 
 

Общото между Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу

| от chronicle.bg |

Днес Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу имат рожден ден!

Известните девойки стават съответно на 35, 38 и 48. По този повод направихме галерия с техни снимки – да им се порадваме отстрани в случай, че не са ни поканили на купона довечера.

Родените на 2 декември са общителни, оригинални и спонтанни  хора с младежки дух, артистичен темпе­ра­мент и богато въображение. Те също така са възприемчиви, деликатни и амбициозни, с енергичен ха­рактер и темперамент.

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.