д-р Красен Демирев: Медицинската подготовка е една от най-важните части на обучението на планинските спасители

| от |

Емил Михайлов, БТА

Районът на скалния феномен Коматински скали е изключително красив и това го прави все по-посещаван. В същото време крие рискове и налага подготовка на хората, които посещават тези 
по-трудни райони. Миналата седмица, както разказаха кметският наместник и местни хора, група от 20 туристи от Варна пристигнали в района на Коматински скали. От една страна това ни радва, но от друга ни кара да се замисляме, че могат да възникнат инциденти и трябва да сме подготвени. Това е и
смисълът на учебно-тренировъчните занимания на планинските спасители, коментира ръководителят на благоевградския им отряд Красимир Томанов.

В интервю за БТА д-р Красен Демирев – председател на медицинската комисия на Планинската спасителна служба към БЧК, коментира, че медицинската подготовка е една от най-важните
части на обучението на планинските спасители. Д-р Демирев, който е практикуващ лекар с над 30-годишен стаж и като планински спасител, разказа за значението на подготовката на хората с
червените пуловери с емблемата на БЧК, които винаги са готови да се притекат на помощ на изпаднали в беда в планината. 

029313172

Д-р Демирев, какво включва медицинската подготовка и кое е най-важното, което планинските спасители трябва да знаят и могат, когато тръгнат на акция?

Обучаваме планински спасители за оказване на първа помощ в планината, което е много по-различно, отколкото при градски условия. Това е една от най-важните части от подготовката на планинските спасители. Наред с качествата, които трябва да има планинският спасител, за да може да работи с инвентар, със спасителни съоръжения, с които да се транспортира един или повече пострадали в планината, е необходимо да владее някои основни прийоми на спешната медицина и на спешната помощ. Всъщност, подготовката е доста сериозна в нашата организация, която е уникална в това отношение. Планинските спасители преминават двугодишен курс на обучение, по време на който има четири медицински курсове отделно. Те вървят заедно с техническата подготовка, но върху
медицинската се набляга изключително много. От години сме въвели тестова система за изпитване и за използване на знанията и уменията на планинските спасители. Това даде доста добри резултати и го правим регулярно, защото нещата се забравят. Смятам, че планинските спасители в България са доста добре подготвени в това отношение.

Кога планината е по-опасна, има ли разлика между рисковете и травматизма през различните сезони, през зимата и лятото например?

Зимата има допълнителен фактор – хипотермията, охлаждането. Лятно време като че ли това остава на по-заден план. Но, един пострадал в този район няколко дни чака помощ и се влоши времето, т. е. завали дъжд, задуха вятър, и дори температурата да е 30 градуса, той е предразположен към
хипотермия, ако не може сам да се придвижи и сам да се подслони някъде и да се предпази. Доста сериозни неща има и през лятото.

Има ли специфика на травмите, получавани през зимата и лятото?

Отговор: През лятото по-често се получават тежки травми и по-често са съчетани. Има обикновено подхлъзвания и падания по стръмни места и пътеки или нещастия в алпинизма. Те са редки, защото алпинистите се катерят с инвентар, осигуровка и всичко необходимо, но е възможно да падне камък и да има инцидент. Така че и през двата сезона рисковете са големи.

И тъй като сме на прага на летния сезон, какви са рисковете и вашите съвети за хората, които тръгват през лятото в планината?

Лятото предразполага най-вече към три неща. На първо място е обезводняването или т. нар. дехидратация на организма, което е резултат всъщност на това, че се извършва сериозна активност и дейност – ходене, катерене или слизане, преминаване през трудни и пресечени местности, а не се пият
достатъчно течности. В същото време пече и околната температура води до изпотяване. През лятото често има стомашно-чревни заболявания и е напълно възможно да се получи т. нар. дехидратация.

Другото, което често се случва, особено в детската възраст, е слънчевият удар. Това представлява въздействие на слънчевата топлина и слънчевата светлина върху незащитена глава.
При децата това твърде често става, защото през лятото по-рядко носят шапки, макар че в планината е препоръчително. Третото нещо е т. нар. топлинен удар, което е вече сериозно, защото е животозастрашаващо. В подобни случаи понякога нещата са доста драматични, защото обикновено такива пострадали са в безсъзнание. А един пострадал в безсъзнание е предразположен към допълнителни рискове за собствения си живот от т. нар. повръщане и аспирации и т. н. И такива спасителни акции на пострадали с топлинен удар са много тежки, те са просто голямо изпитание за всички, които участват, включително и за лекарите – планински спасители в нашата организация. Затова най-простите съвети към хората, които тръгват в планината, е да си носят шапка, очила и достатъчно вода.

Какъв бе изтеклият зимен сезон за медицинската комисия на ПСС?

През изтеклия зимен сезон, макар, че зимата не беше толкова снежна, все пак имаше достатъчно посетители в зимните ни курорти, включително се разрастна и дейността на свободното каране, т. нар. фрийрайдери. В момента се обработват окончателните резултати, но общо взето статистиката показва, че нашите екипи са оказали помощ на над 1500 човека. Най-много, разбира се, са в курортите, защото там събирането на големи групи хора предразполага към по-чест травматизъм.

В сравнение с други години като че ли се задържа едно ниво на травматизма по няколко причини. Първо, защото започнаха да се спазват правилата за каране на ски, особено на ски пистите, второ – подобри се екипировката, и най-вече – уменията и съзнанието на самите каращи. Но така или иначе никой не е застрахован, затова и в България в началото на зимния сезон се препоръчва да се направи планинска застраховка. Тя не е много скъпа, но покрива в случай на нещастие или на травматизъм, който би трябвало да бъде работен от планинските спасители. Тя предразполага и към много по-адекватно поведение. Освен това така се подпомага и самата Планинска спасителна служба, за да можем да попълваме консумативите, да купуваме екипировка и т. н.

Иначе нашата дейност е ясна – трудът ни е безплатен и доброволен.

 
 

Анджелина Джоли: Брад Пит винаги ще бъде част от семейството

| от chronicle.bg |

Актрисата Анджелина Джоли каза, че Брад Пит винаги ще бъде част от семейството, въпреки развода им, пише в. „Дейли мирър“.

Двамата подписаха документите по развода си миналата година и въпреки решението им да продължат пътя си поотделно, Анджелина Джоли се надява, че това ще ги направи „по-сплотен“ екип.

„Не искам да коментирам много по въпроса, освен че бяха много трудни времена. Ние сме семейство, каквото ще бъдем винаги. Ще преминем през това и се надявам, че ще сме по-сплотено семейство“, каза тя.

„Много, много хора се намират в това положение. Цялото ми семейство, всички преминахме през труден период. Фокусът ми е върху децата ми, нашите деца…“, добави актрисата.

Двамата с актьора Брад Пит започнаха връзката си през 2005 г. и се разделиха през септември 2016 г.
В момента Анджелина е в Камбоджа за премиерата на филма „Първо убиха баща ми“ („First They Killed My Father“), заедно с шестте си деца – Мадокс на 15 г., Шайло на 10 г., Пакс на 13 г., Захара на 12 г. и близнаците Вивиен и Нокс на 8 г.

„Филмът не се съсредоточава върху ужасите на миналото, а върху издръжливостта, добротата и таланта на камбоджанците. Най-вече, филмът е начинът ми да изразя благодарността си към Камбоджа. Без Камбоджа, може би никога нямаше да стана майка. Част от сърцето ми е и винаги ще бъде в тази страна. И част от страната е винаги с мен – Мадокс“, каза Анджелина Джоли.

 
 

Сериалите, които свършват през 2017

| от chronicle.bg |

Нищо не е вечно.

Гадното чувство, когато приключиш хубав сериал и се чудиш какво да правиш с живота си, е познато на всички – обикновено това се случва с хубавите книги. Да приключи сериалът ви завинаги обаче – ето ви съвсем друга мъка.

Миналата година се разделихме с много актьори. През тази обаче ни очаква краят на много сериали. Подготвихме галерия с всички тях.

 
 

Анджелина Джоли представи новия си филм

| от chronicle.bg, по БТА |

Анджелина Джоли направи премиерно представяне в Камбоджа на новия си филм в присъствието на краля на страната Нородом Сиамони, предадоха световните агенции.

Прожекцията на лентата „Първо убиха баща ми“ , която се фокусира върху геноцида на режима на Червените кхмери в периода 1975-1979 година, се състоя в древния храмов комплекс Ангкор Ват.

Филмът под режисурата на Анджелина Джоли е екранизация на едноименния роман на активистката за правата на човека Лунг Унг, в който тя си спомня за детските години и за преживения ужас по време на бруталния режим на Пол Пот. Тя е била петгодишна, когато неговите главорези нахлуват в камбоджанската столица Пном Пен. Момичето е изпратено в трудов лагер и преживява нечовешки страдания. При режима на Пол Пот е избито една четвърт от населението на Камбоджа.

Страната е близка до сърцето на Джоли. Тук тя засне филма си в периода 2015-2016 година, от тази държава е и осиновеният й син Мадокс, припомнят агенциите.

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.