Д-р Йоткер и нацистите

| от |

„Д-р Йоткер“, една от най-прочутите семейни фирми в Германия, се реши на едно много болезнено пътуване назад във времето. Близо 70 г. след края на Втората световна война концернът разкри истината за нацисткото си минало.

0,,17180176_303,00

Името му се среща във всяка уважаваща себе си търговска верига – върху опаковките с пица, върху пакетчетата с бакпулвер, върху шоколадовите кремове и десерти. „Д-р Йоткер“ е без съмнение един от най-известните семейни концерни в Германия. Сега, близо 70 години след края на Втората световна война, концернът реши да осветли кафявото си минало. Преди „Д-р Йоткер“ същото сториха и много други германски фирми. Мюнхенският историк Юрген Фингер, който е един от авторите на изследването на националсоциалистическото минало на „Д-р Йоткер“, знае защо в този конкретен случай разкриването на истината е отнело толкова много време:

„Дългогодишният патриарх на фирмата Рудолф-Аугуст Йоткер никога не е говорил с осемте си деца за националсоциализма. За него тази тема беше табу. Той пречеше всячески на опитите за разкриване на истината. Но откакто управлението пое неговият син Аугуст Йоткер, нещата се промениха. Той искаше тази страница от фирмената история да бъде прочетена, за да може да бъде затворена“, казва Юрген Фингер в интервю за Дойче веле.

0,,17172884_401,00

„В годините на войната нито една фирма не е била чиста“

Както и много други предприемачи по онова време, тогавашният шеф на фирмата Рихард Казеловски се опитва да поддържа близки контакти с националсоциалистите. Малко след като Хитлер идва на власт, Казеловски става член на Националсоциалистическа партия и започва да прави редовно дарения на шефа на СС Хайнрих Химлер. Също и наследникът на Казеловски – неговият доведен син Рудолф-Аугуст Йоткер не изпитва никакви притеснения заради топлите си отношения с нацистите. През 1941 г. той се записва доброволно на служба в частите на Вафен-СС, които по онова време отговарят за охраната на концентрационните лагери. Както установи сега екипът, заел се да проучи националсоциалистическото минало на „Д-р Йоткер“, в концерна са работили и затворници, изпращани там да полагат принудителен труд.

„В годините на войната нито една фирма не е била чиста“, казва по този повод историкът Йоахим Шолтисек. „Всички са се възползвали от принудителния труд, полаган от затворниците, тъй като редовите работници са били на фронта. Дори отявлени противници на режима като фабриканта Роберт Бош са били принудени да се примиряват с това положение“, уточнява Шолтисек.

Назад към тъмното минало

Колкото повече години ни отдалечават от Третия райх, толкова по-голяма става вероятността истината да излезе най-сетне на светло – поради простата причина, че хората, които навремето са допринесли за „побратимяването“ с нацистите, днес вече не са сред живите.

Но има и още една причина за сегашния интерес към миналото – общественият натиск. „Днешните власти работят в условията на прозрачност, а големите концерни се опитват да вървят в крак с тази мода. Освен това те се страхуват, че някой друг може да изрови тъмните страници от фирмената история“, казва историкът Шолтисек. Такъв беше например случаят със семейство Квант, което след излъчването на филм за нацистките години на концерна БМВ поръча на университета в Бон да състави сборник за тъмното минало на автомобилния гигант.

В момента експерти подготвят справочник за нацисткото минало на концерна Тенгелман, като и в този случай поръчката идва от самата фирма.

0,,17174232_401,00

 
 

Смешната история за голия Чанинг и началото на връзката с Джена

| от chronicle.bg |

Чанинг и Джена Тейтъм са една от най-готините светски двойки. Двамата винаги са с огромни усмивки на лицата си и са до болка откровени.

Благодарение на Джена, вече знаем и историята как е пламнала искрата между двамата.

Двамата се запознават на снимачната площадка на Step Up. И двамата тъкмо са приключили връзки и Джена предлага просто да се забавляват, без сериозно обвързване.

Чанинг е съгласен… докато не се напие.

„Беше излязъл в някакъв текила бар с другите танцьори от Step Up, имаше шанса „да бъде свободен”, но не можеш да спре да мисли за мен. И в два посред нощ идва и започва да блъска по вратата ми. Отварям и той е гол – само по сомбреро, бельо и ботуши – и ми каза: „Да го направим!”, каза Джена в шоуто на Елън Дедженерис.

„Но това не е най-интересната част от историята – продължава Джена. – На следващия ден отивам на снимачната площадка и около час ми оправят грима. Всички обаче започват да се притесняват, защото не могат да намерят Чанинг. Дръпнах една от асистентките и й казах: „Той е в стаята ми.” Тя само кимна и тръгна. След това се появи Чанинг и всички аплодираха.”

Няма как да не ги харесвате!

 
 

Ще има продължение на „Z-та световна война“

| от chronicle.bg, по БТА |

Американският режисьор Дейвид Финчър снима продължение на филма за зомби апокалипсиса „Z-та световна война“.

Главна роля изпълнява Брад Пит, който участва и в първия филм.

Премиерата беше планирана за юни 2017 г., но се наложи снимките да се забавят, заради бракоразводния процес на актьора с Анджелина Джоли. Датата на излизане на новия филм по екраните не е известна.

През август 2016 г. Брад Пит предложи на Дейвид Финчър да режисира продукцията.

Постапокалиптичният трилър „Z-та световна война“, заснет по романа на Макс Брукс, се появи по екраните през 2013 г. Брад Пит е продуцент на филма и изпълнява главна роля в него. В „Z-та световна война“ се описва историята на бившия сътрудник на ООН Джери Лейн, който се опитва да предотврати зомби апокалипсис. Филмът донесе над 540 милиона долара приходи от прожекции в целия свят и от търговска гледна точка стана най-успешният в кариерата на Брад Пит.

Дейвид Финчър е работил по филми, като „Боен клуб“, „Седем“ и „Странният случай с Бенджамин Бътън“, главни роли в които изпълнява Брад Пит. Други филми на режисьора са „Социалната мрежа“ и „Момичето с драконовата татуировка“.

 
 

Игра, разработвана у нас, събра над 500 000лв. за няколко часа

| от chronicle.bg |

 

Игра на софийското студио Snapshot Games събра над $300 000 или 540 хил. лева за по-малко от 24 часа.

Phoenix Point беше пусната за подкрепа от фенове в 19 ч. вчера, като до края на кампанията й има цели 42 дни.

Ветеранът в гейм индустрията Julian Gollop е избрал България за своята дейност преди повече от 10 години и това е втората игра, разработена от него и софийския му екип.

PhoenixPoint_Screen_02

Разработчиците създават предстоящата походова стратегия от офиса си в Дианабад и са уверени в качествата на своята творба. Това е и причината да си сложат иначе амбициозната цел от $500 000, които да съберат от почитатели, вместо да се договорят с голяма корпорация.

Предишната игра, направена на нашенска територия от Julian Gollop, събра над $200 000 в платформата за публично финансиране Kickstarter. Заглавието й е Chaos Reborn и все още върви отлично в Steam.

Новият амбициозен проект на местното студио – Phoenix Point – разказва за пост-апокалиптичен свят, в който извънземна раса превзема планетата ни и малкото оцелели хора се опитват да отвърнат на удара.

Планът за пускане на играта предвижда това да се случи в края на 2018 г., като за целта екипът на Julian Gollop трябва значително да се разрастне.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев