Чуждите лица на Виена

| от |

Навремето Дунавската монархия на Хабсбургите е обединявала 12 народа. И днес Виена е сред най-пъстрите метрополии в света: половината от 1,7-те милиона жители са родени в чужбина или пък имат родители с чужд произход, разказва Дойче веле.

4da52cf7-82bc-4824-ab47-7a3dcffe09dd.austria-vienna-danube

Матиас Ангерер е страстен любител на българските сватбарски оркестри. „Няма човек, който да не се поддаде на магията им“, казва усмихнато 47-годишният бивш журналист. От 10 години насам Ангерер с голям успех представя Балкански оркестри на сцената на своето заведение във Виена „Източен клуб“. Покрай контактите си с музикантите австриецът е станал горещ почитател на Югоизточна Европа и хората, живеещи там.

Не всички жители на Виена обаче са толкова отворени към чужденците. А за това си има и причини: в рамките на малко повече от едно поколение броят на мигрантите сред жителите на австрийската столица се е увеличил шест пъти. Интеграцията на чужденците в града се е превърнала в гигантска задача.

Близо половината от 1,7-те милиона жители на Виена са родени в чужбина или пък имат родители с чуждестранен произход. При това подобна мултикултурна среда би следвало да е добре позната на виенчани. Преди 100 години градът е бил център на Дунавската монархия с принадлежащите към нея 12 различни народа, които я превръщат в една от най-пъстрите международни метрополии в света. Виена обаче така и не става истинско средище, спояващо отделните култури и народностни елементи. „Ние така и не се сдобихме с многонационален ген“, казва Матиас Ангерер.

Негостоприемните австрийци

И Амар Райкович смята, че днешна Виена не се отличава с особена радушност спрямо чужденците. Според него по-скоро може да става дума за „град в града“. 32-годишният босненец е заместник-главен редактор на градското списание „Бибер“ (в превод: пипер), което добре подхожда на мултиетническия редакторски екип. Журналистите от „Бибер“ нерядко си служат с доста пиперлив език, описвайки паралелните светове на мигрантите във Виена, а веруюто на редакцията гласи: „Важна е не политическата коректност, а широтата на хоризонта“. „Който иска да живее тук, се нуждае от дебела кожа. Виенчани са доста цинични“ – това е прагматичният съвет на Райкович към чуждите преселници във Виена.

Преди около десет години австрийската столица реагира на съществуващите ксенофобски настроения и създаде специален отдел „Интеграция“, който има за задача да подпомага пристигащите чужденци в ежедневието. 60 сътрудници на отдела, повечето от които са с чуждестранен произход, съдействат на мигрантите при търсенето на места в детските градини, ориентират ги в условията на трудовия пазар или при намирането на курс по немски език. Предлагат им и приложение за смартфон, което съдържа 450 ежедневни фрази и 5000 аудиозаписа на осем различни езика, които да улесняват социалните контакти.

Усилията за повече откритост към чуждите култури обаче опират и до известни граници. „Във Виена все още няма да срещнете полицай, който се казва Кемал или Мехмед“, казва ръководителката на отдела за интеграция Урсула Щрупе. Мигрантите не разполагат и с истинско представителство в обществения живот. Сред 183-те членове на новия Национален съвет (парламента) има едва петима с чуждестранен произход, а в пет от деветте федерални парламента няма нито един такъв. Освен това бариерите пред придобиването на австрийско гражданство си остават доста високи. Заради това 21% от населението на Виена, които биха имали право на глас, не могат да участват в избори поради липсата на австрийско гражданство.

Накъде без чужденците?

При това Виена, а и цяла Австрия се нуждаят силно от имигранти. Без българите и румънците например системата от грижи за възрастните и болни хора в страната отдавна да е колабирала. 80 процента от нуждаещите се от помощ възрастни австрийци не отиват в старчески домове, а могат да си останат вкъщи – благодарение на жените от Източна Европа, които се грижат за тях в домовете им. В края на 2013 година в Австрия е имало общо 61 000 българи и румънци, работещи в тази сфера. Експертите предполагат, че до 2015-та броят им ще нарасне до 106 000. Онова, което отличава всичките тези хора от останалите, са трудолюбието и ученолюбието им. Матиас Ангерер ненапразно казва: „Нашата западняшка арогантност спрямо Изтока е крайно неподходяща и срамна“.

 
 

Най-добрите корици на една легенда

| от chronicle.bg |

Тя не е просто модел, а същинска икона на тази професия. Тя е изпълзяла от провинциално градче до Лондон и е покорила най-грандиозните модни сцени в света. Тя е имала ниско самочувствие в училище.

Тя е известна и с дивия си начин на живот – алкохол, наркотици, партита. Тя получава 4 млн. долара за фотосесия с Calvin Klein. Тя влиза да се лекува от депресия в психиатрична клиника след раздялата си с Джони Деп. И все пак, продължава да обича лошите момчера, втурвайки се във връзка с Пийт Дохърти.

Тя е забъркана в един от най-шумните кокаинови скандали, които историята познава.

Тя е Кейт Мос и днес навършва 44 години.

Вижте в галерията най-добрите снимки от кариерата й.

 

 
 

adidas представи новите PureBoost

| от chronicle.bg |

adidas Running представи новите обувки adidas PureBOOST. Те са вдъхновени от бегачи и са създадени за бегачи.

PureBOOST има по-висока пета и прогресивно изваяна средна част на подметката BOOST, с по-широка предна част за оптимална опора по време на бягане при завой – перфектна за тичане в градска среда. Външната част на подметката също е проектирана, за да отговори на специфичните изисквания за бягане в града, с гума разположена в средната част на подметката за допълнителна стабилност и защита. Проектираната като еластична мрежа, външна част на подметката, осигурява превъзходно сцепление като в същото време позволява на стъпалото да си взаимодейства хармонично със средната част на подметката изработена от пяната BOOST.

DSCF9442_LR

Новата текстилна горна част е изключително адаптивна и влиза в синхрон с походката на бегача. Новата конструкция на двойно обгръщащия стъпалото език, осигурява подкрепа, но също така позволява на крака да се движи в хармония с горната част на обувката.

За разработването на продукти за бягане, adidas използва нашия научно-изследователски екип, който използва системата за тестване на продукти ARAMIS – технология за проследяване на движението, която позволява детайлен анализ на движението на тялото. Всичко това ни вдъхнови да проектираме обувка за бягане в града, отличаваща се с елементи, адаптиращи се към различните предизвикателства.

 
 

„Туин Пийкс”: Агент Купър, това ти ли си?

| от chronicle.bg |

След като наскоро разбрахме коя е датата, на която „Туин Пийкс” се завръща, вече можем да погледнем и към още едно много очаквано завръщане. Как изглежда агент Дейл Купър днес?

И Дейвид Линч, и Марк Фрост мълчат за това, което ни очаква в новите епизоди.

Голяма част от звездите в оригиналните епизоди се завръщат, с изключение на Джоан Чен, Лара Флин Бойл, Пайпър Лори, Майкъл Онткийн и Ерик Да Ре.

Новият сезон започва на 21 май с двучасов епизод. Предлагаме ви тийзър, с който да надникнем към това, което ни очаква.

 
 

Поемете дъх! Том Харди е в „Табу“

| от |

Том Харди е един от чудесните британски екземпляри, които Обединеното кралство е внесло в редиците на Холивуд за последните няколко години. До него гордо стоят Том Хидълстън, Бенедикт Къмбърбач, великолепният Хю Лори, Джак О`Конъл и още, и още, и още… Том Харди обаче е единственият сред тях, който може да предизвика у теб възбуда и страх едновременно. Той е като заешката дупка от Алиса – искаш да скочиш, защото знаеш, че ще е вълнуващо и същевременно се притесняваш какво ще намериш на дъното.

След година на мълчание, номинация за „Оскар“ – за „Завръщането“ – и поява само в два епизода на третия сезон на Peaky Blinders Харди прави мрачно завръщане в калния и свръхестествен сериал “Табу“.

Какво е „Табу“? Сериал, продуциран от Ридли Скот, самият Харди и сценаристът на Peaky Blinders Стивън Найт. Той е мрачна и мърлява история за отмъщението, примесена с древни африкански магии, подмолни британски чиновници и Уна Чаплин за разкош. Всички те позиционирани в стар Лондон.

Историята проследява Джеймс Дилейни – буквално завърнал се от мъртвите мъж, където са го пратили злите езици преди 10 години, чийто баща умира внезапно, а Джеймс се оказва единственият наследник на парче каменна земя, което група британски чиновници и политици желаят силно, за да решат набързо лека неуредица с правителството на САЩ и Канада.

Дилейни, изглеждащ точно толкова смахнат за хората, колкото и баща му приживе, не планира нито да дава, нито да продава купчината камъни, които му се падат по право. Към този основен казус и очевидно основен конфликт в сериала, който се точи и разточва във всичките 56 минути в началото, се добавят бързата смърт на бащата, за която синът вярва, че не е случайна и любовта към полу-сестра му, в чиято роля е грациозната Уна Чаплин.

„Табу“ има великолепна атмосфера. Лондон в началото на IXX век е мърляв, кален, пълен с курви, бардаци и отхвърлени деца. Кучетата ядат трупове, а хората се отдават на низки страсти с дебелани. Между всички тях Том Харди крачи класно, потънал в кал до колене, в компанията на хрътка и сложил на главата си голям цилиндър.

Към тази среда се добавят и африкански митове и легенди, тъй като персонажът на Харди е прекарал последните 10 години в Африка под опеката на вуду магьосници и страшни жени с боядисани лица, които го преследват в сънищата му в късните доби на нощта, и неговата химия с останалите персонажи – от Уна Чаплин до Франка Потенте, която е похотлива и долна съдържателка на публичен дом, наместил се удобно в един от имотите му.

Първи епизод на „Табу“ обаче не ти казва нищо повече. Той само те въвежда в мрачната магическа обстановка, която смята да разгърне пред зрителите си впоследствие. Той създава среда, която да те възбуди или поне да ти стане любопитно, поставя възлите на всички връзки, които смята да развърже нататък и ти казва да чакаш. Седмица след седмица той, в компанията на Харди, ще ти разкрива нови и нови тайни от мрачния свят, в който живи и мъртви се срещат, а британецът, като блюстител на правдата, ще раздаде правосъдие накрая.

„Табу“ е един от вълнуващите сериали този януари, спор няма. Той носи големи очаквания и дава големи заявки. Дали без участието на Том Харди – като продуцент, актьор и един от създателите на шоуто – щеше да е толкова любопитен? Едва ли. Но Харди е класната британска чаша чай, която всеки е редно да изпие в един момент. А осем мрачни и възбуждащи епизода, звучат като добра идея да го направите именно сега.