Чуждите лица на Виена

| от |

Навремето Дунавската монархия на Хабсбургите е обединявала 12 народа. И днес Виена е сред най-пъстрите метрополии в света: половината от 1,7-те милиона жители са родени в чужбина или пък имат родители с чужд произход, разказва Дойче веле.

4da52cf7-82bc-4824-ab47-7a3dcffe09dd.austria-vienna-danube

Матиас Ангерер е страстен любител на българските сватбарски оркестри. „Няма човек, който да не се поддаде на магията им“, казва усмихнато 47-годишният бивш журналист. От 10 години насам Ангерер с голям успех представя Балкански оркестри на сцената на своето заведение във Виена „Източен клуб“. Покрай контактите си с музикантите австриецът е станал горещ почитател на Югоизточна Европа и хората, живеещи там.

Не всички жители на Виена обаче са толкова отворени към чужденците. А за това си има и причини: в рамките на малко повече от едно поколение броят на мигрантите сред жителите на австрийската столица се е увеличил шест пъти. Интеграцията на чужденците в града се е превърнала в гигантска задача.

Близо половината от 1,7-те милиона жители на Виена са родени в чужбина или пък имат родители с чуждестранен произход. При това подобна мултикултурна среда би следвало да е добре позната на виенчани. Преди 100 години градът е бил център на Дунавската монархия с принадлежащите към нея 12 различни народа, които я превръщат в една от най-пъстрите международни метрополии в света. Виена обаче така и не става истинско средище, спояващо отделните култури и народностни елементи. „Ние така и не се сдобихме с многонационален ген“, казва Матиас Ангерер.

Негостоприемните австрийци

И Амар Райкович смята, че днешна Виена не се отличава с особена радушност спрямо чужденците. Според него по-скоро може да става дума за „град в града“. 32-годишният босненец е заместник-главен редактор на градското списание „Бибер“ (в превод: пипер), което добре подхожда на мултиетническия редакторски екип. Журналистите от „Бибер“ нерядко си служат с доста пиперлив език, описвайки паралелните светове на мигрантите във Виена, а веруюто на редакцията гласи: „Важна е не политическата коректност, а широтата на хоризонта“. „Който иска да живее тук, се нуждае от дебела кожа. Виенчани са доста цинични“ – това е прагматичният съвет на Райкович към чуждите преселници във Виена.

Преди около десет години австрийската столица реагира на съществуващите ксенофобски настроения и създаде специален отдел „Интеграция“, който има за задача да подпомага пристигащите чужденци в ежедневието. 60 сътрудници на отдела, повечето от които са с чуждестранен произход, съдействат на мигрантите при търсенето на места в детските градини, ориентират ги в условията на трудовия пазар или при намирането на курс по немски език. Предлагат им и приложение за смартфон, което съдържа 450 ежедневни фрази и 5000 аудиозаписа на осем различни езика, които да улесняват социалните контакти.

Усилията за повече откритост към чуждите култури обаче опират и до известни граници. „Във Виена все още няма да срещнете полицай, който се казва Кемал или Мехмед“, казва ръководителката на отдела за интеграция Урсула Щрупе. Мигрантите не разполагат и с истинско представителство в обществения живот. Сред 183-те членове на новия Национален съвет (парламента) има едва петима с чуждестранен произход, а в пет от деветте федерални парламента няма нито един такъв. Освен това бариерите пред придобиването на австрийско гражданство си остават доста високи. Заради това 21% от населението на Виена, които биха имали право на глас, не могат да участват в избори поради липсата на австрийско гражданство.

Накъде без чужденците?

При това Виена, а и цяла Австрия се нуждаят силно от имигранти. Без българите и румънците например системата от грижи за възрастните и болни хора в страната отдавна да е колабирала. 80 процента от нуждаещите се от помощ възрастни австрийци не отиват в старчески домове, а могат да си останат вкъщи – благодарение на жените от Източна Европа, които се грижат за тях в домовете им. В края на 2013 година в Австрия е имало общо 61 000 българи и румънци, работещи в тази сфера. Експертите предполагат, че до 2015-та броят им ще нарасне до 106 000. Онова, което отличава всичките тези хора от останалите, са трудолюбието и ученолюбието им. Матиас Ангерер ненапразно казва: „Нашата западняшка арогантност спрямо Изтока е крайно неподходяща и срамна“.

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от Спонсорирано съдържание |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.

 

 
 

Документален филм разкрива тайни за живота на Хийт Леджър

| от chronicle.bg |

Документален филм за Хийт Леджър ще разкрие неизвестни факти за личния му живот.

Актьорът почина през 2008 година на 28 години.

„I Am: Heath Ledger“ ще разказва за живота на звездата, като ще включва и интервюта на важни за него хора. Ще има нови детайли около кариерата на актьора и личния му живот. Все още не е обявено кои са ключовите лица, интервюирани във филма.

Хийт Леджър спечели сърцата на зрителите с „10 неща, които мразя в теб“, „Планината Броубек“, „Като рицарите“ и други. Превърна се в легенда с ролята си на Жокера в „Черният рицар“, което посмъртно му спечели награда на Академията.

хийт леджър

Филмът ще съдържа информация и за още един въпрос – причината за смъртта му. Официално става дума за инцидентна свръхдоза. Според някои обаче Хийт Леджър е станал жертва на мрачния си персонаж в „Черният рицар“.

Актьорът има дъщеря от актрисата Мишел Уилямс – Матилда. Момичето днес е на 11, но Уилямс много добре пази личния й живот.
„I Am: Heath Ledger“ ще се появи на екран по телевизионната мрежа Spike през май.

 
 

Bulgaria Air със 72-часови оферти на самолетни билети до 1 април

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air пуска промоционални самолетни билети от днес до 1 април включително.

Компанията предлага ниски цени за еднопосочни билети до Амстердам, Франкфурт, Берлин и Лондон. За всяка дестинация те ще са в продажба по 72 часа.

От 22 март до 24 март всеки може да резервира билет от София до Амстердам за 79 евро и може да пътува с него до 30 април.

Три дни след първата оферта, започват други две 72-часови промоции. Само между 27 и 29 март еднопосочните билети от София до Берлин ще бъдат на крайна цена от 49 евро, а тези до Франкфурт ще струват 69 евро. Пътниците ще могат да ги използват до 30 април.

Последната част от кампанията ще стартира на 30 март и ще е активна до 1 април включително. В този период Bulgaria Air ще предлага еднопосочни самолетни билети от София до Лондон само за 69 евро. Пасажерите трябва да ги използват до 30 април.

Цените на промоционалните билети са същите и за пътуване от съответния европейски град до София. Те са подходящи за кратки екскурзии или бизнес пътувания, тъй като в стойността им се включва 1 бр. ръчен багаж до 10 кг. Чекиран багаж може да бъде закупен само срещу 20 евро в посока. Традиционно в цените се включват и всички летищни такси, кетъринг на борда, избор на място в самолета и чек ин.

 
 

Ето го първия трейлър на „Churchill“ с Брайън Кокс

| от chronicle.bg |

Новият Чърчил ще бъде Брайън Кокс във филма„Churchill” на Джонатан Теплицки.

Действието на филма се развива непосредствено преди D-Day през 1944 година, когато едно от най-големите предизвикателства пред силите на Съюзниците е самият Чърчил, който се страхува, че катастрофалните събития от Галиполи през 1915-та, когато загиват над 500 хил. войници, могат да се случат отново.

Лентата е по сценарий на британската историчка Алекс фон Тънзелман, която прави своя дебют в киното.

Премиерата е на 2 юни в Съединените щати и на 6 юни във Великобритания.

А ето го и трейлъра: