Чуждите лица на Виена

| от |

Навремето Дунавската монархия на Хабсбургите е обединявала 12 народа. И днес Виена е сред най-пъстрите метрополии в света: половината от 1,7-те милиона жители са родени в чужбина или пък имат родители с чужд произход, разказва Дойче веле.

4da52cf7-82bc-4824-ab47-7a3dcffe09dd.austria-vienna-danube

Матиас Ангерер е страстен любител на българските сватбарски оркестри. „Няма човек, който да не се поддаде на магията им“, казва усмихнато 47-годишният бивш журналист. От 10 години насам Ангерер с голям успех представя Балкански оркестри на сцената на своето заведение във Виена „Източен клуб“. Покрай контактите си с музикантите австриецът е станал горещ почитател на Югоизточна Европа и хората, живеещи там.

Не всички жители на Виена обаче са толкова отворени към чужденците. А за това си има и причини: в рамките на малко повече от едно поколение броят на мигрантите сред жителите на австрийската столица се е увеличил шест пъти. Интеграцията на чужденците в града се е превърнала в гигантска задача.

Близо половината от 1,7-те милиона жители на Виена са родени в чужбина или пък имат родители с чуждестранен произход. При това подобна мултикултурна среда би следвало да е добре позната на виенчани. Преди 100 години градът е бил център на Дунавската монархия с принадлежащите към нея 12 различни народа, които я превръщат в една от най-пъстрите международни метрополии в света. Виена обаче така и не става истинско средище, спояващо отделните култури и народностни елементи. „Ние така и не се сдобихме с многонационален ген“, казва Матиас Ангерер.

Негостоприемните австрийци

И Амар Райкович смята, че днешна Виена не се отличава с особена радушност спрямо чужденците. Според него по-скоро може да става дума за „град в града“. 32-годишният босненец е заместник-главен редактор на градското списание „Бибер“ (в превод: пипер), което добре подхожда на мултиетническия редакторски екип. Журналистите от „Бибер“ нерядко си служат с доста пиперлив език, описвайки паралелните светове на мигрантите във Виена, а веруюто на редакцията гласи: „Важна е не политическата коректност, а широтата на хоризонта“. „Който иска да живее тук, се нуждае от дебела кожа. Виенчани са доста цинични“ – това е прагматичният съвет на Райкович към чуждите преселници във Виена.

Преди около десет години австрийската столица реагира на съществуващите ксенофобски настроения и създаде специален отдел „Интеграция“, който има за задача да подпомага пристигащите чужденци в ежедневието. 60 сътрудници на отдела, повечето от които са с чуждестранен произход, съдействат на мигрантите при търсенето на места в детските градини, ориентират ги в условията на трудовия пазар или при намирането на курс по немски език. Предлагат им и приложение за смартфон, което съдържа 450 ежедневни фрази и 5000 аудиозаписа на осем различни езика, които да улесняват социалните контакти.

Усилията за повече откритост към чуждите култури обаче опират и до известни граници. „Във Виена все още няма да срещнете полицай, който се казва Кемал или Мехмед“, казва ръководителката на отдела за интеграция Урсула Щрупе. Мигрантите не разполагат и с истинско представителство в обществения живот. Сред 183-те членове на новия Национален съвет (парламента) има едва петима с чуждестранен произход, а в пет от деветте федерални парламента няма нито един такъв. Освен това бариерите пред придобиването на австрийско гражданство си остават доста високи. Заради това 21% от населението на Виена, които биха имали право на глас, не могат да участват в избори поради липсата на австрийско гражданство.

Накъде без чужденците?

При това Виена, а и цяла Австрия се нуждаят силно от имигранти. Без българите и румънците например системата от грижи за възрастните и болни хора в страната отдавна да е колабирала. 80 процента от нуждаещите се от помощ възрастни австрийци не отиват в старчески домове, а могат да си останат вкъщи – благодарение на жените от Източна Европа, които се грижат за тях в домовете им. В края на 2013 година в Австрия е имало общо 61 000 българи и румънци, работещи в тази сфера. Експертите предполагат, че до 2015-та броят им ще нарасне до 106 000. Онова, което отличава всичките тези хора от останалите, са трудолюбието и ученолюбието им. Матиас Ангерер ненапразно казва: „Нашата западняшка арогантност спрямо Изтока е крайно неподходяща и срамна“.

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“

 

 
 

15 модела, които са доста…грозни

| от chronicle.bg |

Всички знаем какво се изисква, за да бъдеш модел. Трябва да си кльощав и красив.

Поне така беше доскоро. По подиумите и на кориците на списанията обаче вече дефилират закръглени модели със секси извивки и хората свикнаха с това, че моделите на 21 век не са като деветдесетарските модели. Напоследък се забелязва и нов тренд в избора на манекенки: далеч не всички от тях са брилянтно красиви. Някои от тях дори не са хубави.

Вижте в галерията 15 момичета, които работят като модели и не пасват на общоприетите стандарти за красота. Някои от тях не са грозни, а имат някакъв дефект, а други…е, кои пък сме ние, че да съдим. Вижте ги.

 

 
 

Photoshop битката за Тейлър Суифт

| от chronicle.bg |

Певицата Тейлър Суифт стана повод за ожесточено състезание на фотошоп майстори от целия свят.

Тя беше заснета наведена, с разперени ръце. Това беше достатъчно, за да започне поредицата от фотошоп изпълнения, които я пренасят на различни места в различен контекст – яхнала ракета със знамето на САЩ в ръце например.

Затова обичаме интернет!

Вижте в галерията най-добрите попадения.

 
 

10 страхотни роли на Ейми Адамс

| от chronicle.bg |

Покрай не безпричинната шумотевица около филмите „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, името на Ейми Адамс започна често да се върти в устата на критици и фенове.

Адамс определено е една от отличните актриси на Холивуд и прецизните й изпълнения със замах я вадят от клишето, че красивите жени не са добри актриси и обратното. Тя е носителка на награда „Сатурн“ , награда на „Гилдията на актьорите“ и две награди „Златен глобус“, номинирана е по пет пъти за награда на „БАФТА“  и награда „Оскар“  и шест пъти за „Сателит“.

Ако не сте гледали „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, ви препоръчваме максимално скоро да наваксате. През това време, вижте в галерията 10 роли на Ейми, които доказват, че освен красавица, е силна актриса.