Човекът зад папата

| от |

Той е архиепископ на Тегусигалпа, музикант и пилот на хеликоптер, а освен това – и човекът, който трябва да реформира администрацията на Ватикана, разказва Дойче веле. Дали хондураският кардинал Марадиага ще се справи с тази трудна задача?

Джазът е неговата голяма страст. Това пролича ясно по време на посещението на кардинал Марадиага в Германия: след служба в бонската катедрала той не се сдържа и седна на органа. Все пак освен теология, психология и естествени науки, той е следвал и музика.

0,,16663587_303,00

71-годишният кардинал от Хондурас знае как да печели симпатиите на хората – през 2000 година под негов патронаж стартира международната кампания за опрощаване на дълговете на страните от Третия свят. Кардинал Родригес Марадиага е и президент на благотворителната католическата организация „Каритас интернешънъл“, както и член на управата на неправителствената организация „Дон Боско Мондо“, защитаваща правата на младежите в неравностойно положение.

Най-новата му задача е същевременно най-трудната и най-отговорната: от октомври миналата година той е председател на специална комисия от кардинали, която по поръчение на папа Франциск трябва да реформира администрацията на Ватикана – Папската курия.

Реформа за лаиците?

Така, както едно правителство се състои от отделни министерства, така и католическата църква е разделена на т.нар. дикастерии. „Имаме конгрегация за епископи, за свещеници, за религиозното учение, защо да нямаме и за лаици?“, казва кардинал Марадиага относно реформите, които обсъжда в момента ръководената от него комисия. В крайна сметка лаиците са мнозинството в църквата.

В момента католиците, които нямат духовни санове, са представени в един съвет, но на практика почти нямат никакво влияние в Рим. „Папата настоява за създаването на нов орган за лаици“, казва в тази връзка кардинал Марадиага. „Към тази нова конгрегация може да премине например и Съветът за семействата, а семейните двойки могат да членуват в новия орган“, допълва хондураският кардинал.

Това, че той се застъпва така силно за вярващите без духовен сан, не е изненада. Той познава отлично техния ангажимент от родината си Хондурас – там свещениците не са достатъчно, а голям брой малки селища са трудно достъпни. Впрочем кардинал Марадиага е единственото духовно лице в страната, който пилотира хеликоптер, за да се придвижва между отделните енории. Още през 1966 година в Хондурас започва обучението на църковни лаици, за да могат да водят църковните служби по Великден в малките отдалечени общини. Днес обучените лаици са над 17 хиляди.

Като от друга галактика

Администрацията на Ватикана, която е била реформирана последно в края на 1980-те години при папа Йоан Павел II, не е единственият проблем. Крайно време е и комуникацията да бъде подобрена. „След сутрешната служба си проверявам електронната поща от мобилния ми телефон“, казва кардинал Марадиага. Очевидно обаче това все още не е станало стандарт за всички висши духовници. „Те са като от друга галактика“, усмихва се той. И все пак: за да може в бъдеще комуникацията в църквата да върви по-добре, епископалният синод например трябва да стане постоянно действащ орган, смята кардиналът. Сега членовете му се срещат на три години.

Ръководената от Марадиага комисия, т.нар. К-8, ще продължи да работи и след като извърши реформата – като съвещателен орган към администрацията на папата. „Папската курия не е средство за правене на кариера, а начин да служим на хората“, уверява 71-годишният кардинал от Хондурас.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.  

 
 

Рецепта за чипс от сладък картоф

| от chronicle.bg |

В днешната си рецепта Росица Гърджелийска предлага нещо здравословно като мезе за бирата.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

 

Нужни продукти:

3 сладки картофа
6-7 с.л. олио
1 с.л. сол
1/2 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. червен пипер

чипс от сладък картоф роси

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 150 градуса с вентилатор.

Разбъркайте олиото със солта, черния и червен пипер.

В няколко по-големи тави сложете фолио и го намажете с малко мазнина.

Нарежете картофите на тънки филии и ги подредете в тавите.

Намажете ги с олио и ги хвърлете във фурната за около час.

Внимавайте да не изгорят, ако трябва малко намалете фурната.

Имайте предвид, че ще станат хрупкави, когато изстинат.

Извадете ги, преместете ги върху решетка да изстинат и ги поднесете с ваш любим сос. Аз бих се спряла върху сос барбекю или крема сирене.

И не забравяйте да охладите бирата преди да поднесете мезето.