Чомски – пазителят на морала

| от |

Като последователен критик на капитализма и Белия дом американският лингвист Ноам Чомски е един вид интелектуален идол на левицата. Най-новата му книга „Masters of Mankind“ събира негови есета и речи от пет десетилетия, пише Дойче веле.

“Западната демокрация дава шанс на едно привилегировано малцинство да придобие елитното образование и знания, които му позволяват да търси истината, криеща се под булото на преиначаването и изопачението, на идеологиите и класовите интереси. Интелектуалците носят отговорността да казват истината и да изобличават лъжите.”

Тези думи на Ноам Чомски са от 1966 г., но спокойно можеха да са казани и днес. Защото интелектуалният „мозък“ на американската левица неизменно остава верен на себе си. Иначе казано – Чомски упорито отстоява този свой политически етос, макар обществената роля на критичните интелектуалци съществено да се е променила в дигиталната епоха. В сборника от негови есета и речи читателят не научава нищо по този въпрос.

Интелектуалците не са лакеи на властта

През 1970 г. Чомски дава следната дефиниция: “Ролята на интелектуалците и на радикалните активисти е да дават оценка, да убеждават и организират, а не да се стремят към власт и господство.” С други думи – тежестта на интелектуалците се състои в това да заемат критична дистанция спрямо властта, а не да се обличат “като нейни лакеи в парфюмирани одежди”.

Войната и капитализмът, властта и медиите са централните провокативни теми на Чомски. Много негови произведения тематизират проблематиката за това дали изобщо има справедлива война, Божие разрешение за убиване или легитимни наказателни мерки в мирно време. В реплика срещу философа Майкъл Уолцър от 1978 г. Чомски сочи, че границите между убийство и целенасочено убиване, между терористи и военни вече са заличени. В тази връзка той сравнява германското нападение над Белгия през 1914 г. със Шестдневната арабско-израелска война от 1967 година. В проблематичния от морална гледна точка статут на еврейската държава, нагоден към нейните интереси, Чомски вижда “само отражение на болестната картина на нашето време”. И заключава, че “консенсусът не е критерий за истина и справедливост”. Според него и бездруго консенсусът е само синоним на манипулация, извършена по поръчка на властимащите.

Централното послание на Ноам Чомски са неговите “Размисли за терора, справедливостта и самозащитата” – по повод на войната в Ирак през 2003 година. Колкото и справедлива да е критиката му срещу месианското заслепление на Джордж У. Буш, че с война може да се налага демокрация, толкова погрешни са историческите му сравнения с “нормативната революция” на неоконсерватизма. Според него тя е “рефрен на европейския империализъм, неотстъпващ по нищо на реторичните възнасяния на японските фашисти, на Мусолини, Хитлер, Сталин и на други исторически личности”.

Чомски: „САЩ са най-опасната страна в света“

След войната във Виетнам у Ноам Чомски се засилва антиамериканизмът. В по-голямата част от американската история той разпознава само “повествованието на империалното високомерие”.

Идолът на американските леви не се уморява да повтаря, че „САЩ са най-опасната страна в света“, както гласи неговото съчинение от 2005 г. Напразно бихме търсили в трудовете му пример за американски президент от следвоенната епоха, чиято политика Чомски да не сравнява иронично с Хитлер. В последното му есе от 2013 г. узнаваме какъв е най-после апокалиптичният край: “Ще преживее ли човешката култура реалният капитализъм?”, пита той още в заглавието и отговаря – по-скоро не, или най-малкото с опасни за живота наранявания. Защото “сегашната политическа и икономическа система е един вид плутокрация, която е много далеч от демокрацията. В рамките на реалния капитализъм в интерес на бързите печалби за господарите на икономиката е да си останем заблудени и да не се подвеждаме от науката и разума”, пише Чомски.

Идеалът на един търсещ истината интелектуалец

Манихейската представа за света на Ноам Чомски не търпи нито полутонове и нюанси в теорията, нито пък компромиси в практиката. През 2008 г. той заявява: “Ако не съм изключен от мейнстрийма, значи съм направил някаква грешка “.

Такъв е бетонираният идеал на един търсещ само истината интелектуалец – идеал, който обаче вече не подхожда на времето, в което една критично настроена левица намира своите ниши и обвързващи мрежи. Като пазител на морала Ноам Чомски е просто отживелица, обслужваща само поколението на огорчените от 1989 г., т. е. поколението на тези, които някакси отново са разбудени от финансовата криза на капитализма и отново разглеждат отражението ѝ върху хората като злобно изригване на американския империализъм.

 
 

Тези хора на 70+ години ще разбият стереотипите ви за възраст

| от chronicle.bg |

По линията на стереотипите, обхващащи възрастните хора, всички сме виновни.

Повечето от нас са убедени, че веднъж щом човек навърши 70 години, хубавата част от живота му е приключила и това, което предстои, включва единствено болести, декубитални дюшеци и наливане на минерална вода в Княжево.

Разбира се, това далеч не се отнася до всички пенсионери. Фотографът Владимир Яковлев е посветил доста време на проекта си „Age of Happiness“, където снима хора между 70 и 100 години, които все още следват мечтите си, откриват нови неща и живеят на пълни обороти.

Вижте в галерията част от снимките, които е направил той и веднага счупете предразсъдъците.

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.

 
 

Най-неприятните жени в Холивуд

| от chronicle.bg |

Да бъдеш актриса в Холивуд не е лесно. Трябва да си секси, красива, талантлива и да даваш всичко от себе си, за да израснеш в една силно конкурентна среда.

Ако успееш в същото време да запазиш някаква човечност и да не изглеждаш супер надута, тогава ставаш истинска звезда. Ако не успееш, израстваш в кариерата си, но разочароваш онези, които имат късмета или нещастието да те познават.

В галерията долу сме събрали онези знаменитости, които по мнение на хората, които имат досег до тях, са изключително капризни, арогантни и се държат като принцеси. Иначе казано – кифли.

Вижте 10 известни, брилянтни в професията си жени, които са се провалили в отношението си към фенове и колеги.

 
 

Ще видим нещо ново от LG

| от chronicle.bg |

Моделът G5 на LG – колкото и интересен да беше – се оказа провал. Сега компанията се опитва да се съвземе с друг емблематичен за марката телефон, който най-вероятно ще бъде показан на 26 февруари, ден преди Mobile World Congress в Барселона.

LG вече изпрати покани за събитието. Те не съдържат много информация – само дата и място. Но няколко неща сочат, че става въпрос за новия G6.

Поканата е с формата на телефон и на нея можем да прочетем мотото „See More, Play More“ (Виж повече, играй повече), което най-вероятно се отнася до новия дисплей на G6 – 18:9.

Освен дисплея, който официално беше потвърден от LG, G6 може да има Snapdragon 835 и 6GB RAM.

Носят се слухове, че LG ще пусне нов смарт часовник в Барселона, който ще бъде по-луксозен от стария LG G Watch R.

На Mobile World Congress изглежда ще бъде много интересен. Huawei, Motorola и Nokia също изпратиха покани за събития около тази дата, а се твърди, че  Samsung, HTC и няколко други компании ще покажат нови продукти.