Чомски – пазителят на морала

| от |

Като последователен критик на капитализма и Белия дом американският лингвист Ноам Чомски е един вид интелектуален идол на левицата. Най-новата му книга „Masters of Mankind“ събира негови есета и речи от пет десетилетия, пише Дойче веле.

“Западната демокрация дава шанс на едно привилегировано малцинство да придобие елитното образование и знания, които му позволяват да търси истината, криеща се под булото на преиначаването и изопачението, на идеологиите и класовите интереси. Интелектуалците носят отговорността да казват истината и да изобличават лъжите.”

Тези думи на Ноам Чомски са от 1966 г., но спокойно можеха да са казани и днес. Защото интелектуалният „мозък“ на американската левица неизменно остава верен на себе си. Иначе казано – Чомски упорито отстоява този свой политически етос, макар обществената роля на критичните интелектуалци съществено да се е променила в дигиталната епоха. В сборника от негови есета и речи читателят не научава нищо по този въпрос.

Интелектуалците не са лакеи на властта

През 1970 г. Чомски дава следната дефиниция: “Ролята на интелектуалците и на радикалните активисти е да дават оценка, да убеждават и организират, а не да се стремят към власт и господство.” С други думи – тежестта на интелектуалците се състои в това да заемат критична дистанция спрямо властта, а не да се обличат “като нейни лакеи в парфюмирани одежди”.

Войната и капитализмът, властта и медиите са централните провокативни теми на Чомски. Много негови произведения тематизират проблематиката за това дали изобщо има справедлива война, Божие разрешение за убиване или легитимни наказателни мерки в мирно време. В реплика срещу философа Майкъл Уолцър от 1978 г. Чомски сочи, че границите между убийство и целенасочено убиване, между терористи и военни вече са заличени. В тази връзка той сравнява германското нападение над Белгия през 1914 г. със Шестдневната арабско-израелска война от 1967 година. В проблематичния от морална гледна точка статут на еврейската държава, нагоден към нейните интереси, Чомски вижда “само отражение на болестната картина на нашето време”. И заключава, че “консенсусът не е критерий за истина и справедливост”. Според него и бездруго консенсусът е само синоним на манипулация, извършена по поръчка на властимащите.

Централното послание на Ноам Чомски са неговите “Размисли за терора, справедливостта и самозащитата” – по повод на войната в Ирак през 2003 година. Колкото и справедлива да е критиката му срещу месианското заслепление на Джордж У. Буш, че с война може да се налага демокрация, толкова погрешни са историческите му сравнения с “нормативната революция” на неоконсерватизма. Според него тя е “рефрен на европейския империализъм, неотстъпващ по нищо на реторичните възнасяния на японските фашисти, на Мусолини, Хитлер, Сталин и на други исторически личности”.

Чомски: „САЩ са най-опасната страна в света“

След войната във Виетнам у Ноам Чомски се засилва антиамериканизмът. В по-голямата част от американската история той разпознава само “повествованието на империалното високомерие”.

Идолът на американските леви не се уморява да повтаря, че „САЩ са най-опасната страна в света“, както гласи неговото съчинение от 2005 г. Напразно бихме търсили в трудовете му пример за американски президент от следвоенната епоха, чиято политика Чомски да не сравнява иронично с Хитлер. В последното му есе от 2013 г. узнаваме какъв е най-после апокалиптичният край: “Ще преживее ли човешката култура реалният капитализъм?”, пита той още в заглавието и отговаря – по-скоро не, или най-малкото с опасни за живота наранявания. Защото “сегашната политическа и икономическа система е един вид плутокрация, която е много далеч от демокрацията. В рамките на реалния капитализъм в интерес на бързите печалби за господарите на икономиката е да си останем заблудени и да не се подвеждаме от науката и разума”, пише Чомски.

Идеалът на един търсещ истината интелектуалец

Манихейската представа за света на Ноам Чомски не търпи нито полутонове и нюанси в теорията, нито пък компромиси в практиката. През 2008 г. той заявява: “Ако не съм изключен от мейнстрийма, значи съм направил някаква грешка “.

Такъв е бетонираният идеал на един търсещ само истината интелектуалец – идеал, който обаче вече не подхожда на времето, в което една критично настроена левица намира своите ниши и обвързващи мрежи. Като пазител на морала Ноам Чомски е просто отживелица, обслужваща само поколението на огорчените от 1989 г., т. е. поколението на тези, които някакси отново са разбудени от финансовата криза на капитализма и отново разглеждат отражението ѝ върху хората като злобно изригване на американския империализъм.

 
 

Чанинг Тейтъм: 12 роли за чудо и приказ

| от chronicle.bg |

Днешният рожденик Чанинг Тейтъм първоначално става известен с външния си вид. Няма какво да се лъжем, човекът е секси, мускулест, с леко приматовиден, но безспорен сексапил, и разкошно, фотошопнато тяло.

Признаваме, че не го приемахме на сериозно като актьор. Може би заради глупавите продукции, в които се снимаше отначало, а може би заради клопката, в която попадат много красиви актьори, които биват подценявани заради външния си вид. Като Брад Пит, Леонардо ди Каприо, Джейк Джиленхол, Хийт Леджър др. Подобно на изброените, Тейтъм успя да се измъкне от този имидж и да докаже, че има актьорски качества. В последните няколко години.

Тейтъм е роден на 26 април 1980 в Кълман, Алабама. Той има френски, ирландски и американски произход. Семейството му се премества на Мисисипи, когато той е на шест , макар че посещава Алабама всяко лято, където все още живеят баба му и дядо му.

Тейтъм израства по поречието на река Мисисипи, където той се наслаждава на дивия живот, включително на “всички алигатори и гърмящи змии, които едно момче може да преследва, риболов всеки ден, футболна лига Pop Warner и други подобни неща”. Тейтъм е атлетичен още докато расте, играе футбол, бейзбол и се подготвя за военно училище, макар, че той казва, че “девойките са неговото най-голямо увлечение в училище”.

Първият опит на Тейтъм е в модния бизнес, като фотомодел. Участва като танцьор, във видеоклипа на Рики Мартин за песента “She Bangs“, след прослушване в Орландо, Флорида. Впоследствие подписва с модна агенция от Майями, Страница 305 (кодекса на Модната Агенция) включва и появяване на корицата на Vogue. Той скоро се появява и в рекламите на Abercrombie & Fitch, Nautica, Dolce & Gabbana, American Eagle Outfitters. Тейтъм се снима също в рекламите на American Eagle Outfitters, Pepsi и Mountain Dew, и е избран за един от „50 най-красиви лица” за месец октомври 2001.

Неговата първа отличителна роля е през 2005 в училищната драма Coach Carter. В ролята на Джейсън Лайл – умно улично момче, което играе много добре баскетбол.

Чанинг също се появява и във видеото на туиста „HOPE”, чиято песен е саундтрак на филма „HOPE”. През същата година Чанинг играе незначителна роля във „Войната на световете“, както и един от топ мотокрос рейсърите в „SUPERCROSS” и поддържаща роля във „HAVOC”.

В галерията може да видите нашия подбор на роли на Чанинг Тейтъм, където може да се насладите на таланта му. И на тялото му, естествено.

 
 

Игра, разработвана у нас, събра над 500 000лв. за няколко часа

| от chronicle.bg |

 

Игра на софийското студио Snapshot Games събра над $300 000 или 540 хил. лева за по-малко от 24 часа.

Phoenix Point беше пусната за подкрепа от фенове в 19 ч. вчера, като до края на кампанията й има цели 42 дни.

Ветеранът в гейм индустрията Julian Gollop е избрал България за своята дейност преди повече от 10 години и това е втората игра, разработена от него и софийския му екип.

PhoenixPoint_Screen_02

Разработчиците създават предстоящата походова стратегия от офиса си в Дианабад и са уверени в качествата на своята творба. Това е и причината да си сложат иначе амбициозната цел от $500 000, които да съберат от почитатели, вместо да се договорят с голяма корпорация.

Предишната игра, направена на нашенска територия от Julian Gollop, събра над $200 000 в платформата за публично финансиране Kickstarter. Заглавието й е Chaos Reborn и все още върви отлично в Steam.

Новият амбициозен проект на местното студио – Phoenix Point – разказва за пост-апокалиптичен свят, в който извънземна раса превзема планетата ни и малкото оцелели хора се опитват да отвърнат на удара.

Планът за пускане на играта предвижда това да се случи в края на 2018 г., като за целта екипът на Julian Gollop трябва значително да се разрастне.

 
 

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“, след като даде интервю, в което каза, че са го разочаровали.

Актьорът заведе дело срещу „Мениджмънт груп“ през януари за повече от 25 милиона щатски долара, като я обвинява в измама и небрежност. Фирмата подаде насрещен иск, в който изтъкна, че Деп е харчил разточително за имоти, частни самолети, произведения на изкуството, въпреки предупрежденията им.

В интервю пред в. „Уолстрийт джърнъл“ Джони Деп задава въпроса защо фирмата не се е отказала от него като клиент, ако е харчел толкова неразумно. Това накара говорителят й Дейвид Шейн да заяви през Асошиейтед прес, че Деп е „закоравял лъжец, който отказва да поеме отговорност за възмутителното си поведение и принуждава други да лъжат вместо него“.

В съдебните документи фирмата посочи, че разточителният начин на живот на Джони Деп струва 2 милиона долара месечно. Той е платил 75 милиона за да купи и поддържа 14 къщи, сред които френски замък и верига бахамски острови.
Джони Деп отговори, че парите са негови и ще ги харчи както иска.

 
 

Кучетата „се заразяват“ от лошото настроение на собствениците си

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета по ветеринарна медицина във Виена установиха, че кучетата „се заразяват“ от емоционални звуци, които чуват от хора или свои събратя.

Емоционалното заразяване е основен компонент на съчувствието. То е характерно за различни животински видове – от примати до гризачи.

Учените са работили с 53 възрастни кучета от различни породи и собствениците им. Те са направили експеримента в две стаи – едната с високоговорител, скрит в дървена кутия. По него пускали различни аудиостимули. За позитивен човешки звук използвали смях, а за негативен – плач. За кучешки звуци използвали игрив лай и вой от изолация. Контролно ветеринарите пускали и неемоционални звуци – говор, дъжд, ромон на листа.

Сравнявайки позитивни и негативни звуци на кучета и хора, участвалите в експериментите животни са показали с поведението си силна реакция и негативно емоционално състояние, след като са чули негативните звуци. Те са реагирали най-остро с вцепеняване на нещастието на събратята си