Чий е Крим?

| от |

Полуостров Крим е по-особена украинска провинция. Историята, географското й положение и населението се различават от тези в останалата част на страната. Всички тези фактори са от значение за бъдещето на този регион, пише Дойче веле.

0,,17463873_401,00

Скити и гърци са господствали над Крим, също както и римляни, хуни, венецианци, османци и естествено – руснаци. Човек би могъл да си помисли, че жителите на полуострова могат спокойно да приемат всякакви политически обрати. Всъщност обаче те са разделен на два враждебни лагера. Едните се радват на новото правителство в Киев, а други се страхуват. Първоначално имаше протести на кримски татари. След това въоръжени лица издигнаха руското знаме над парламента на автономния украински регион. По своята история Крим се различава коренно от останалите украински провинции. Етническите украинци са малобройни и не играят значима роля в политическо отношение.

Полуостровът е свързан с Украйна само чрез осемкилометрова ивица на север. Площта на полуострова е 26 000 квадратни километра, а населението наброява почти два милиона души. Двата големи града на полуострова са столицата Симферопол и автономният Севастопол. Курортният град Ялта пък става известен със срещата между Сталин, Чърчил и Рузвелт след края на Втората световна война – среща, на която е решено политическото поделяне на Европа.

Завинаги „руски“

Векове наред Крим е родина на номадски народи от Централна Азия. Татарите, които и днес живеят тук са дали и името „Крим“, което означава „крепост“. Всичко се променя през 1783 година, когато Екатерина Велика анексира полуострова и го обявява „оттук нататък и за всички времена“ за руски. Целенасочено императрицата заселва етнически руснаци. И днес автономната република Крим е единствената част от Украйна, в която руснаците имат значително мнозинство. Руските царе правят от Севастопол пристанище на руския черноморски флот, каквото е и до днес. Кримските татари са изтласкани във вътрешността на полуострова и към Централна Азия или днешна Турция.

Ислямската религия свързва татарите с турците, общи корени има и между езиците им. И до днес в Турция има голяма диаспора на кримски татари. През 1942 година, когато германските войски навлизат в Крим, около 20 000 татари застават на страната на Вермахта и се бият срещу руснаците. За това по-късно татарите плащат кървава цена. Сталин депортира почти всички кримски татари в Централна Азия. Смята се, че близо половината от общо 200 000 кримски татари са загинали по време на депортациите. Между 1944 и 1979 година на Кримския полуостров на практика няма никакво татарско население. Едва през 1989 година им беше официално разрешено да се завърнат. Днес татарите съставляват 10 до 12 процента от населението на Крим.

През 1954 година наследникът на Сталин, Никита Хрушчов присъединява Крим към Украинската съветска република. Украинският произход на Хрушчов тогава кара мнозина руснаци гледат с недоволство и подозрение на присъединяването на Крим към Украйна. В огромната съветска империя обаче, националността не играе почти никаква роля. Няма русници, няма украинци. Официално всички са съветски граждани. В Крим съветското съзнание явно е дълбоко вкоренено и до днес. В допитване, проведено през 2008 година, близо 15 процента от анкетираните обявяват културната си идентичност като „съветска“. Те обаче, все пак, си остават малцинство: повече от половината от хората, живеещи на полуостров Крим, се самоопределят като руснаци. Едва 8,3 процента от анкетираните се обявяват за украинци в културно отношение.

В продължение на дълго време културните сблъсъци в Крим бяха не между руснаци и украинци (както сега във въстанието срещу Янукович), а между християните /руснаци и украинци/ и сунитско-ислямските татари. Много от жителите на Крим и до днес смятат, че през 1942 година всички татари са били колоборационисти. През последните години мнозина руски политици и медии често предупреждаваха за опасността от надигане на ислямизма сред татарите. Но масово радикализиране, каквото съществува например в Кавказ, така и не се появи на полуостров Крим.

Ислямът не е проблемът

Все пак кримските татари не страдат толкова от някаква религиозна дискриминация, колкото от социална и икономическа изолация. И до днес те на са получили никакво обезщетение за изоставените си земи и имущества по времето на Сталинските депортации. Според украинското право татарската общност има право на парцел за строежа на своя централна джамия. Кримските татари обаче се бориха за това си право цели 10 години. Едва през 2011 година им беше даден парцел в околностите на Симферопол.

Все по-често татарите влизат в конфликти с „руските казаци“ – това са отделни групички на руски националисти в Крим. Някои от тези „казашки дружинки“ приличат на паравоенни формировения. Този неприятен опит в отношенията с казаците, маргинализацията и споменът за депортациите тласкат кримските татари към подкрепа на украинските революционери. Татарите вероятно не знаят какво могат да очакват от украинците. Но последното нещо, което биха си пожелали е присъединяването на Крим към Русия.

 

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.

 
 

Какво да очакваме от новия сезон на сериала „Короната“?

| от chronicle.bg |

 Амбициозният проект на Netflix с рекорден бюджет (над 100 млн. долара), историческата драма „Короната“, се нарежда сред най-добрите заглавия в телевизията за последния телевизионен сезон. Сериалът спечели 2 статуетки „Златен Глобус“, беше номиниран в 12 категории за награда БАФТА, и се спряга за един от фаворитите на таздгодишните награди Еми през есента.

Феновете вече с нетърпение очакват втория сезон през ноември.

Сюжетът на първия сезон обхващаше периода от 1951-ва до 1955-а и на фокус бяха първите години от управлението на кралица Елизабет II. Вторият сезон ще се концентрира върху образите на принц Филип и принц Чарлз. Разбира се, кралицата отново ще бъде в центъра, но ще виждаме повече от мъжете в живота й.

„Ще се фокусираме върху принц Чарлз, неговото детство и образование, както и върху принц Филип и личната му биография. Сложността на образа му е душата на втория сезон. Намирам го за много интересна личност.“ – това заявява Питър Морган, създател на хитовата поредица. През годините е имало много спекулации и слухове относно интимните връзки на херцога на Единбург. Дали те ще бъдат застъпени в сюжета, Морган поне засега отказва да разкрие. Актьорът Пат Смит, който влиза в ролята на принц Филип казва за The Hollywood Reporter: „Ще научите много за миналото на прин Филип във втория сезон. Истината е, че той е имал много „лудо“ минало и ние го описваме в детайли.“

the-crown-julian-broad-ss06
По-голямата част от актьорският състав ще остане същата. Клеър Фой ще играе кралица Елизабет II, Мат Смит – принц Филип, Ванеса Кирби –  принцеса Марагрет и Виктория Хамилтън ще бъде кралицата-майка. По всяка вероятност няма да видим Джон Литгоу като Уинстън Чърчил във втория сезон. В ролята на министър-председател ще влезе Джеръми Нортън (Антъни Идън, който поема властта след оставката на Чърчил).

И в този сезон в ролята на кралица Елизабет II влиза Клеър Фой. Но за последен път. Проектът на Netflix ще бъде дългосрочен и по неофициална информация ще обхваща шест сезона, което значи, че ще видим кралица Елизабет във всички етапи на нейното управление.

Действието този път ще се развива в продължение на почти десет години и върховата точка е 1964-та.  „Мисля, че в момента, в който достигнем до 1963-та и 64-та, няма да можем да използваме Клеър Фой, без да прибягваме до абсурден грим, за да не изглежда млада. Просто не можем да променим факта, че е млада.“ Морган планира скок във времето между втори и трети сезон и един между четвърти и пети, което по всяка вероятност ще наложи промяна в състава повече от веднъж.

the-crown-netflix-release
Британският елит ще срещне американския в лицето на Джон Кенеди и неговата съпруга Джаки. В ролите влизат Майкъл Хол и Джоди Балфур. Двете години, в които Кенеди е президент, влизат в периода, в който се развива действието, което означава, че встъпването му в длъжност, първата му вечеря в Бъкингамският дворец през 1961 и убийството му могат да бъдат застъпени в сюжета. Все още не е ясно до каква степен.

Ново попълнение в актьорския състав ще бъде Матю Гуд, познат на публиката от шедьовъра на PBS „Имението Даунтън“. Там той играе втория съпруг на аристократичната лейди Мери Кроули, а в „Короната“ ще се превъплъти в ухажора на принцеса Маргарет, лорд Суонтън, който впоследствие става неин съпруг.

Все още не е обявена официална дата, на която сезонът ще стартира, макар че по непотвърдена информация става дума за началото на ноември. По това време на годината се появи първият сезон.

Когато и да се случи това, можем да бъдем сигурни, че вторият  сезон на поредицата ще оправдае очакванията – поне всички предпоставки за това са налице.

 
 

Принц Джофри предизвиква Фотошоп битка

| от chronicle.bg |

Какво получаваш при кръстоска между принц Джофри от „Игра на тронове“ и сладко, но леко разтревожено куче мопс? Получава епична Фотошоп битка! Епична!

Оригиналната снимка се появи в сайта Reddit и не отне много време преди да се появят колажи със страхливия син на Робърт Баратеон и Церсей Ланистър. В ролята, разбира се, е очарователният Джак Глийсън.

Трябва ви специфично чувство за хумор, за да се насладите на галерията. Въпреки това ето едни от най-забавните и сполучливи колажи.

 
 

Строителен работник спечели 50 000 лева от билет „Златото на инките“

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

Късметлията Дюнями Садък от старозагорското село Габарево получи страхотен подарък от Лотария България. 56-годишният строителен работник спечели 50 000 лева, само със закупуването на един билет „Златото на инките“.

„Винаги съм вярвал, че когато имаш късмет и един билет е достатъчен. Аз съм живото доказателство затова“, споделя Дюнями.

Разказва, че е купил билета от хранителен магазин в родното си село, който изтрил веднага, а секунди по-късно продавачката потвърдила добрата вест.

„Първоначално онемях, но бързо дойдох на себе си. В този миг нямаше по-щастлив от мен!“, допълва той.

Щастливецът планира с част от парите да си купи малка къщичка, а с другата – ще отиде на почивка. Естествено, ще почерпи и близките си!

Платена публикация