„Чети с мен“

| от |

Весела Ангелова, www.prilivi.eu

А може би „Чети без мен“.

Имало едно време едни хора, които не искали да повярват в победата на лумпенизацията в страната, която иначе се гордее с тринайсетвековната си култура и с писмеността си. Имало хора, които не задавали въпроси „ама те библиотеките още ли работят“ и „хората още ли купуват книги“, обаче много се дразнели, когато редовно чували някой да пита това. И тези хора измислили кампания в подкрепа на четенето. Понеже към онова време Министерството на културата съществувало само фиктивно и не им обърнало внимание, хората успели да се сдобият с подкрепата на Президентството, както и на няколко сайта, отдадени на популяризирането на четенето – КниголандияАз чета и Детски книги.

Станало така обаче, че правителството подало оставка. Дошло ново правителство, с нови министри. И се оказало, че новият министър на културата имал време да се занимава с култура, а новата министърка на образованието наистина обръщала внимание на… ами на образованието. Харесали идеята и я подкрепили.

А идеята била проста и изключително евтина за изпълнение, затова пък хем ефектна, хем потенциално ефективна: да се постави рекорд за масово четене. Ей така, без особен повод. Просто от любов към четенето, на 28 септември четящи хора да се съберат заедно с любимата си книга в ръка, деца да илюстрират любимите си приказки, да четем заедно или поединично, в компанията на известна личност или на самите себе си. А ако някой има желание да се включи в публичните инициативи, но му е невъзможно – примерно е в чужбина или пък на работа, или просто не може по някаква друга причина, – да си направи селфи с книга и да го публикува под съответен хаштаг във Фейсбук, Туитър или Инстраграм.

Постепенно идеята набрала и скорост, и още подкрепа. Включила се Българската библиотечно-информационна асоциация, присъединила се Асоциация „Българска книга“, Националната телевизия също прегърнала идеята и оттам дори обещали да направят клип със собствени средства. Ей така, за каузата…

Когато всичко внезапно станало нещо неочаквано.

Появила се публикация в „Дневник“. Журналистите, които подготвили статията, по някаква причина особено се впечатлили от идеята за селфито, която инак била подхвърлена ей така, между другото. Нали напоследък това стана много модерно, защо да не съчетаем модерното с традиционното? И така, вместо „Чети с мен“ в „Дневник“ излязла публикация, че кампанията се казва „Селфи с книга“.

Кое е неочакваното ли? Едва ли някой би очаквал вълна от масово недоволство срещу кампания за четене, но ето това станало. А може би това не е толкова неочаквано, предвид усърдието, с което години наред държавата се опитваше всячески да мачка културата и да я държи окована в килера на приоритетите си.

И настана ужас. Ще четем? Пред хората? ЩЕ СИ ПРАВИМ… СЕЛФИ?! Но това е нещо отвратително, кошмарно, пошло, гадно! Заради това ли умряха Кирил и Методий? Заради това ли Никифор се молеше при Ахелой? Четенето е занимание самотно, не бива да го показваме! А и въобще, това ли е начинът да се популяризира четенето? Пък и без това хората си четат, та тая ли точно кампания ще спаси четенето от гибел? Бива да се чете само насаме, на закрито, по възможност без да се парадира с това, защото инак е лицемерие, Содом и Гомор.

Селфита! Чунким едно време все селфита сме си правили, а пък тогава четяхме, не като сегашните млади, дето са невъзпитани и приказват на жаргон, и викат „куул“ вместо „готино“ както е културно, и въобще…

Необяснимо е как една такава идея роди хиляди малки недоволни професор Вучковци, гълчещи тази упадъчна селфи-младеж, това упадъчно министерство, подкрепило упадъчната идея да четем на открито, че и снимки да си правим.

За успокоение на възмутените прилагам знаменитата публикация на професор Вучков, озаглавена „Психология на магнитофонната младеж“.

За останалите добавям галерия със снимки на четящи млади хора, но преди това ще обясня нещо. От 2003 година, в Световния ден на книгата, Регионалната библиотеката във Варна провежда „Маратон на четящите хора“. Това е масово събитие, свързано също и с четене на открито, и с правене на снимки, и с много забавление. По някаква причина, вместо да доведе до апокалиптични явления, тази кампания води повече хора в библиотеката. Винаги след Маратона се увеличава и броят на младите читатели. От 2006-та година събитието стана национално и с голям успех върви и до днес.

През изминалата 2013 г.  по повод на Маратона колегите от библиотека „Родина“ в Стара Загора организираха фотоконкурс във Фейсбук, озаглавен „Хората и книгите“. Премина с голям успех, неясно защо липсваше масово недоволство. Тази година библиотеката във Варна организира подобен конкурс, InstaReading, в Инстаграм, а цивилизацията някак успя да не рухне.

Тоест, идеята на „Чети с мен“ не е никак нова. Тя просто е хубава. Просто те предизвиква да седнеш с книга в ръка и да кажеш, ето, аз чета, чети с мен, четящият човек е красив.

Впрочем, обещах ви галерия. Тя е именно от конкурса „Хората и книгите“ на колегите от Стара Загора…

А междувременно очаквайте подробности за кампанията.

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

Сексът и прегръдките могат да навредят на съня

| от chronicle.bg, по БТА |

Не можете да спите? Колкото и невероятно да Ви се струва, причина за проблемите със съня могат да се окажат сексът и прегръдките в късна доба, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания от Атомик рисърч.

Авторите му предупреждават, че интимните страсти и гушкането по вечерно време могат да предизвикат смущения в добрата нощна почивка. Причината е, че тренировките под каквато и да е форма в късните часове ускоряват сърдечния ритъм и водят до загряване на тялото, което на свой ред вреди на заспиването.

Въпреки че след секс се освобождават хормони с релаксиращ ефект, изтощителните креватни тренировки могат да разсънят практикуващите ги. Прегръдките след полов акт действат по същия начин.

Така че ако половинката Ви иска да се гушкате, мило му/й кажете да държи ръцете си настрана от Вашето тяло, търкулнете се към хладната част на леглото и се отпуснете в обятията единствено на бога на сънищата Морфей, препоръчват експертите.

 
 

Маккартни и Ринго заедно в звукозаписно студиo

| от chronicle.bg по БТА |

Двама бивши членове на легендарната група „Бийтълс“ – Пол Маккартни и Ринго Стар, за пръв път влязоха заедно в звукозаписно студио от 7 години, съобщиха ТАСС и Контактмюзик.

Миналия уикенд те работиха заедно над новия соло албум на Ринго Стар в неговото звукозаписно студио. Маккартни даде своя принос, като свиреше на бас китара. 76-годишният Ринго Стар изказа специалната си благодарност си към Маккартни за участието му в записите.

Двамата музиканти за пръв път се събраха, откакто работиха заедно над албума на Стар „Y Not“ (2010), в който Маккартни се изяви като вокалист и изпълнител на бас китара при записите на песните „Peace Dream“ и „Walk With You“.

Новият албум е продължение на излезлия през 2015 г. „Postcard From Paradise“. В записите се е включил също китаристът и композитор от групата „Ийгълс“ Джо Уолш.

Новият албум на Ринго Стар идва, след като сър Пол участва в записите на две много успешни песни, излезли през 2015 г. – „All Day“ с Кание Уест и „FourFiveSeconds“ с Кание Уест и Риана.

 
 

Знаете ли какво прави Дженифър Лав Хюит?

| от chronicle.bg |

Предполагаме, че свързвате Дженифър Лав Хюит най-вече с тийн хоръра „Знам какво направи миналото лято“ и със сериала „Шепот от отвъдното“.

Това са най-известните продукции с нейно участие, макар че има и други, които ще ви покажем в галерията. Ще ви излъжем, ако кажем, че се възхищаваме на актьорските й качества и гледаме всички филми с нейно участие, но трябва да признаем едно: Лав Хюит има прекрасно лице и чифт невероятни, естествени гърди, които напълно си заслужават да й отдадем заслуженото с галерия по случай 38-мия й рожден ден.

Първо, малко за нея:

Хюит е родена в Тексас в семейството на Патриша Мей и Хърбърт Даниел Хюит. Израства в Ноланвил, Тексас. След развода на родителите й Дженифър и единственият й брат, Тод Хюит, са отгледани от майка им.

Като малко момиче, Хюит е привлечена от музиката, която е и първият й допир с шоу-бизнеса. На десет години, след като е забелязана от скаути, търсещи млади таланти, и след като спечелва състезание за млади таланти в Тексас, тя се премества в Лос Анджелис, заедно с майка си, за да преследва музикална и филмова кариера.

След пристигането си в Лос Анджелис, Хюит се появява в повече от двадесет телевизионни реклами.

Първата й роля е в детското вариете-шоу на Дисни  – „Детско обединение“ (1989 – 1991). През това време тя танцува и пее всички песни в предаването на живо, наречено „Танцувай! Тренировки с Барби“, продукция на Буена Виста. Следват няколко роли в телевизията.

В киното дебютира с филма „Мунчи“ (1992). Дженифър Лав Хюит става известна с главната си роля във филма „Знам какво направи миналото лято“ , като си партнира с Фреди Принц Джуниър, Райън Филип и Сара Мишел Гелар.

Може би много от вас не знаят, но Дженифър е и певица. Тя подписва с Атлантик рекърдс и Джайв рекърдс. До днес най-известният сингъл на Дженифър Лав Хюит е „BareNaked“  към едноименния й албум, реализиран през 2002 година. Изпълнява някои от саундтраците към филми, в които участва.

В галерията горе ще видите снимки на Лав Хюит от различни нейни моменти. Като във всеки един, тя е безупречно секси.