„Чети с мен“

| от |

Весела Ангелова, www.prilivi.eu

А може би „Чети без мен“.

Имало едно време едни хора, които не искали да повярват в победата на лумпенизацията в страната, която иначе се гордее с тринайсетвековната си култура и с писмеността си. Имало хора, които не задавали въпроси „ама те библиотеките още ли работят“ и „хората още ли купуват книги“, обаче много се дразнели, когато редовно чували някой да пита това. И тези хора измислили кампания в подкрепа на четенето. Понеже към онова време Министерството на културата съществувало само фиктивно и не им обърнало внимание, хората успели да се сдобият с подкрепата на Президентството, както и на няколко сайта, отдадени на популяризирането на четенето – КниголандияАз чета и Детски книги.

Станало така обаче, че правителството подало оставка. Дошло ново правителство, с нови министри. И се оказало, че новият министър на културата имал време да се занимава с култура, а новата министърка на образованието наистина обръщала внимание на… ами на образованието. Харесали идеята и я подкрепили.

А идеята била проста и изключително евтина за изпълнение, затова пък хем ефектна, хем потенциално ефективна: да се постави рекорд за масово четене. Ей така, без особен повод. Просто от любов към четенето, на 28 септември четящи хора да се съберат заедно с любимата си книга в ръка, деца да илюстрират любимите си приказки, да четем заедно или поединично, в компанията на известна личност или на самите себе си. А ако някой има желание да се включи в публичните инициативи, но му е невъзможно – примерно е в чужбина или пък на работа, или просто не може по някаква друга причина, – да си направи селфи с книга и да го публикува под съответен хаштаг във Фейсбук, Туитър или Инстраграм.

Постепенно идеята набрала и скорост, и още подкрепа. Включила се Българската библиотечно-информационна асоциация, присъединила се Асоциация „Българска книга“, Националната телевизия също прегърнала идеята и оттам дори обещали да направят клип със собствени средства. Ей така, за каузата…

Когато всичко внезапно станало нещо неочаквано.

Появила се публикация в „Дневник“. Журналистите, които подготвили статията, по някаква причина особено се впечатлили от идеята за селфито, която инак била подхвърлена ей така, между другото. Нали напоследък това стана много модерно, защо да не съчетаем модерното с традиционното? И така, вместо „Чети с мен“ в „Дневник“ излязла публикация, че кампанията се казва „Селфи с книга“.

Кое е неочакваното ли? Едва ли някой би очаквал вълна от масово недоволство срещу кампания за четене, но ето това станало. А може би това не е толкова неочаквано, предвид усърдието, с което години наред държавата се опитваше всячески да мачка културата и да я държи окована в килера на приоритетите си.

И настана ужас. Ще четем? Пред хората? ЩЕ СИ ПРАВИМ… СЕЛФИ?! Но това е нещо отвратително, кошмарно, пошло, гадно! Заради това ли умряха Кирил и Методий? Заради това ли Никифор се молеше при Ахелой? Четенето е занимание самотно, не бива да го показваме! А и въобще, това ли е начинът да се популяризира четенето? Пък и без това хората си четат, та тая ли точно кампания ще спаси четенето от гибел? Бива да се чете само насаме, на закрито, по възможност без да се парадира с това, защото инак е лицемерие, Содом и Гомор.

Селфита! Чунким едно време все селфита сме си правили, а пък тогава четяхме, не като сегашните млади, дето са невъзпитани и приказват на жаргон, и викат „куул“ вместо „готино“ както е културно, и въобще…

Необяснимо е как една такава идея роди хиляди малки недоволни професор Вучковци, гълчещи тази упадъчна селфи-младеж, това упадъчно министерство, подкрепило упадъчната идея да четем на открито, че и снимки да си правим.

За успокоение на възмутените прилагам знаменитата публикация на професор Вучков, озаглавена „Психология на магнитофонната младеж“.

За останалите добавям галерия със снимки на четящи млади хора, но преди това ще обясня нещо. От 2003 година, в Световния ден на книгата, Регионалната библиотеката във Варна провежда „Маратон на четящите хора“. Това е масово събитие, свързано също и с четене на открито, и с правене на снимки, и с много забавление. По някаква причина, вместо да доведе до апокалиптични явления, тази кампания води повече хора в библиотеката. Винаги след Маратона се увеличава и броят на младите читатели. От 2006-та година събитието стана национално и с голям успех върви и до днес.

През изминалата 2013 г.  по повод на Маратона колегите от библиотека „Родина“ в Стара Загора организираха фотоконкурс във Фейсбук, озаглавен „Хората и книгите“. Премина с голям успех, неясно защо липсваше масово недоволство. Тази година библиотеката във Варна организира подобен конкурс, InstaReading, в Инстаграм, а цивилизацията някак успя да не рухне.

Тоест, идеята на „Чети с мен“ не е никак нова. Тя просто е хубава. Просто те предизвиква да седнеш с книга в ръка и да кажеш, ето, аз чета, чети с мен, четящият човек е красив.

Впрочем, обещах ви галерия. Тя е именно от конкурса „Хората и книгите“ на колегите от Стара Загора…

А междувременно очаквайте подробности за кампанията.

 
 

„Manifesto“, където Бланшет играе 13 роли

| от chronicle.bg |

Германският художник Джулиан Розефелд показва трейлъра на „Manifesto“ – филм, в които Кейт Бланшет играе 13 различни роли.

Първоначално пуснат като видео инсталация в Australian Centre for the Moving Image в Мелбърн, „Manifesto“ е преправен в пълнометражен игрален филм. Трейлърът ни показва Бланшет в няколко от всичките й персонажи.

Премиерата на филма е по-късно този месец на Sundance Film Festival. В оригиналния синопсис пише, че Росефелд поставя „Бланшет в ежедневния свят – на домакиня, на работник във фабрика или на новинар – докато цитира думи, които са вдъхновили цели движения в изкуството“. И добавя: „Manifesto“ е забавен, а в същото време изисква от нас да се питаме дали тези страстни твърдения все още са верни и вдъхновяващи“.

 

 

 
 

Нова партида чудесни реклами

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.

 
 

Samsung Galaxy S8 за селфи маниаци

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете, особено ако сте селфи маниаци, че Samsung A серия има подобрена предна камера, а сега слуховете твърдят, че Samsung планира да продължи да подобрява селфи камерата в някои свои модели.

Следващата голяма премиера, която предстои на компанията, е на флагмана Galaxy S8 и се говори, че предната камера ще има по-добър автофокус и модул за разпознаване на зениците.

Samsung ще аутсорсне дейността по подобряване на предната камера, възлагайки изработката й на външна компания, чието име все още не е известно.