Честит „3-ти март“ на всички българи!

| от | |

Най-напред искам да поздравя всички българи, където и да се намират по света с днешната светла дата, която се води и наш национален празник. При цялото ми уважение към този ден, към този несбъднат идеал, не мисля, че това трябва да е нашият национален празник и тук ще изложа моите виждания и разсъждения.

3mart

Бих се съгласил, ако ставаше дума само за петте месеца, последвали Сан Стефанския мирен договор. Защото само през това време тези 270 хил. кв. км са били в сила, само до 13.07.1878г. всички българи по тези земи са се надявали, живели и борили това да са границите на Майка България. Но не би, както се казва, защото Великите Сили са решили съвсем различна съдба, за което, разбира се и Русия е била подготвена. Братушките са знаели много добре, че такава държава на Балканите трудно би могла да просъществува дълго време, но въпреки всичко са били длъжни по различни причини да вдъхнат илюзорни надежди на българския народ.

И именно на Берлинския конгрес става ясно цялата заблуда на поколения българи, че Сан Стефано е само един идеал. Идеал, който бива брутално убит и изнасилен дори от Запада, както и от нашите „дружелюбни“ съседи. Никой няма да позволи силна България на картата, защото по този начин ще признаят тежката си загуба в т.нар. Източен Въпрос. Русия, от своя страна, е била длъжна да се опита да наложи своето влияние, което по една случайност е съвпаднало с Освободителната война с братския български народ. Който е действително такъв, но не бива да се заблуждаваме, че ако Русия нямаше никаква изгода от тази война, едва ли щеше да се вдигне на бой. Нито съм русофил, още по-малко русофоб; само гледам на нещата от историческа гледна точка и разбира се, от морална. Моето мнение е, че трябва да бъдем признателни на Русия, и то много. Но в същото време не трябва да забравяме, че няма вечни приятели, има вечни интереси. И ние трябва да си гоним нашите, без изключение!!!

Та да си дойдем на темата: като малки са ни учели, че това е най-важният празник в нашата история и той трябва да се чества за Национален. Да, ама не както има една приказка. Имах щастието да изуча нашата история и по времето, когато кандидаствах и с този предмет разбрах много неща и си направих изводите, поне за мен. А те са, че лично моят Национален Празни не е 3-ти март! Не че не го ужаважам, напротив – всеки трябва да помни и да знае какво се е случило и защо се е случило. Всеки трябва да знае за Епопеята Шипка и Записките по българските въстания, всеки трябва да знае за героите, дали живота си за Освобождението.

Но за мен един ден, който е важен само за пет месеца, не е достатъчен да го приема за единствения ден. Не мога да го приема, защото той е началото на много смърт за безброй наши сънародници, останали под робство след Берлинския конгрес. Не мога да го приема, когато цяла Македония, дори Пиринския край, както Беломорието и Одринска Тракия биват удавени в кръв от същата тази омразна Османска Империя. Когато България бива разделена по един унизителен начин и оставя стотици хиляди свои чеда на благоволението на чуждите страни, които само чакат да докопат парче земя.

Някои ще кажат, че все пак сме се освободили, макар и не всички и затова трябва да се приеме този ден за националния ни празник. Ами не съм съгласен, защото след 13.07.1878г. единствената независима земя от страната е Княжество България, което е една малка част от цялото. Не съм съгласен, защото цяла Вардарска Македония е останала под робство чак до сега бих казал дори. За мен има по-важна дата от нашия календар, която може да е безспорно обединителна за целия народ, дори извън границите на страната. И това не 6-ти септвември или 22-ри, които също имат претенции за най-важния ден от годината. Особено Съединението, което изкарва напред духа на българина и вярата за обединение надделява над подлите преврати на съдбата.

За мен денят, който трябва да е Национален Празник на България може да е само и единствено 24-ти май и никой друг!!!

Нашият народ има привилегията да е един от малкото, които имат собствена азбука, собствено четмо и писмо и имам чувството, че много малко го оценяваме. Това да създадеш и да оставиш след себе си такова достижение е безспорен успех, с който можем и трябва да се гордеем. Няма да споменавам факта, че в училище ни учат, че Кирил и Методий са основателите на съвременната ни азбука, защото, ако не беше трагично щеше да е смешно. Но все пак, те са основоположниците на нашата писменост, макар и глаголицата да не е била приета от народа много добре, техните ученици са направили подобрения, които са останали във времето и пространството.

Като филолог и възпитаник на Софийския Университет смея да твърдя, че гърците много добре осъзнават важността на писмеността си, че без нея ще изгубят своята идентичност. А ние защо не можем да го проумеем не ми е ясно: може би се успокояваме, че има и други славяни, които пишат на кирилица, но това са други народи. Ние сме длъжни да предадем на поколенията нашата култура и ако това не може да стане на нашата писменост защо изобщо претендираме да сме страна? Наскоро имаше някакви проучвания дали не е добре да заменим азбуката си с латиницата. Не знам как да го коментирам, но ако някой от светите братя или техните ученици чуе за тази поквара не знам какво би направил, честно казано. Я питайте гърците дали това може да стане там, просто никога!

Ние не зачитаме изобщо това, което сме сътворили и сме дали на света. В днешно време на власт е глупостта, простотията, неграмотността. Това не може да доведе до нищо добро. Нужно е само да се заслушаме в текста на песента…“

напред науката е слънце, което във душите грей, напред народността не пада, там дето знанието живей“

В момента ние нито имаме наука, нито души са останали вече. А без знание какъв народ очаквате, че ще се бори за нещо? Аз поне съм лично песимист, но дано греша. Дано младото поколение погледне малко отвъд, а съм сигурен, че техния манталитет ще бъде различен, защото не са израснали по „онова време“.

Мойсей е водил евреите през пустинята цели 40 години, докато и последният, който си спомня робството не е умрял. Може би и при нас е нужно нещо такова да се случи, защото сме още много далеч от чистата и свята република.

Станислав Рангелов

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

 
 

Първи поглед към Марго Роби като Тоня Хардинг

| от chronicle.bg |

През март миналата година стана ясно, че Марго Роби ще влезе в ролята на лошото момиче на фигурното пързаляне Тоня Хардинг. Роби ще бъде в главната роля в биографичния филм „Аз, Тоня”.

След месеци на спекулации Марго Роби беше уловена в ролята си за предстоящия филм.

*EXCLUSIVE* Margot Robbie tranforms into Tonya Harding for "I, Tonya" **WEB MUST CALL FOR PRICING**

Големият скандал в кариерата на Хардинг е свързана с наемането на човек, който да рани в крака конкурентката й Нанси Кериган, за не може да се състезава на Зимната олимпиада през 1994 година. Лесно се доказва, че нападателят, намушкал Кериган по време на тренировка, е нает от бодигарда на Хардинг.

Филмът, посветен на фигуристката, ще излезе през 2018 година.

За ролята си Марго Роби носи деветдесетарски дънки, протези на лицето и костюм, с който тялото й да изглежда по-едро.

 
 

Двойката не е за Радев

| от Радостина Хлебарова |

Речта пред парламента по случай встъпването в длъжност бе първото сериозно политическо изпитание за г-н Радев.

Преди да поставяме оценки обаче, трябва да си зададем въпроса какво прави неговият екип през трите месеца между изборите и встъпването в длъжност. За самия Радев знаем – отиде на пленум на БСП, на опера и се разходи до Хитрино. Толкова.

Три месеца са достатъчно време за него и екипа му, за да напишат една смислена реч и той да я репетира, за да не остави впечатление за неувереност.

Това време бе достатъчно и да се прочете и осмисли конституцията и правомощията на президента, което очевидно не е направено, щом г-н Радев остави впечатлението, че не е съвсем наясно със собствените си, вече влезли в сила, правомощия, както и със съдържанието на Конституцията.

В допълнение, непознаването на политическия етикет и протокол, що се отнася до най-елементарните му аспекти – обръщението към патриарха и пропуска да поздрави мюфтията, са очевидни гафове. Те лесно могат да бъдат избегнати на цената на малко усилия, в името на онези 2,5 милиона гласоподаватели, които делегираха доверие на г-н Радев. Как да се обърнеш към някого е един от на-лесните въпроси, не е от онези сложните като например кой трябва да излезе пръв – кралицата или министър-председателя. Това са по-сложни въпроси, но г-н Радев ще се сблъска и с тях в най-скоро време. Какъв ще бъде резултатът, ако екипът му продължава да не си върши добре работата, е ясно.

Да сгрешиш не е порок, неговата грешка лесно може да бъде отдадена на напрежение, липса на опит в публичните изяви и пр. и лесно можеше да бъде подмината, ако бе последвала адекватна реакция.

Но реакцията на г-н Радев бе меко казано смехотворна. Той си изпусна нервите и показа неувереност и тревожност. Не гафът сам по себе си е проблема, а реакцията, с която той не заслужава уважение.

Какво са правили г-н Радев и екипа му през последните 3 месеца, не е много ясно, но това, което е съвсем очевидно, е какво не са правили. Не са се подготвили. А това време беше за това. Да се надяваме, че ще извадят поука и че насочат усилията си в подготовка, макар и закъсняла. Иначе лошо, ще се смеем, ама с криви усмивки.

Заслужава висока оценка фактът, че г-жа Радева е работила усилено по въпроса за стайлинга си и нейните усилия са се увенчали с успех.

Шестица за стилиста й и за това, че е следвала неговите/нейните съвети. Сега остава и някой да обясни на тази дама, че не тя е избрана за президент, а съпруга й. И да престане да го води под ръка като някое 6-годишно синче, което властната му майка го побутва в стаята за изпит със заплахата „Ще влезеш в това училище – иначе пердах и никакво колело!“

Госпожа Радева е добре да озаптява поривите си за собственическо и покровителствено поведение.

Поне в публичните прояви, пък какво прави тя по домашному с президента си е тяхна работа. Госпожата, макар и самозвано да се смята за PR, като такъв беше редно не само да коригира собственото си поведение (което в някаква степен направи като изтри фейсбук профила си с грубите си махленски изказвания), но и да помогне на съпруга си в подготовката за президентския пост. Нещо, което не се случи.

Засега оценката на работата на екипа на г-н Радев е двойка.

Можем да се надяваме и да бъдем оптимисти, че ще има прогрес. Иначе все едно сме избрали продавачка за министър. Възможно е да бъде добър министър, но е малко вероятно.

 
 

Ще видим нещо ново от LG

| от chronicle.bg |

Моделът G5 на LG – колкото и интересен да беше – се оказа провал. Сега компанията се опитва да се съвземе с друг емблематичен за марката телефон, който най-вероятно ще бъде показан на 26 февруари, ден преди Mobile World Congress в Барселона.

LG вече изпрати покани за събитието. Те не съдържат много информация – само дата и място. Но няколко неща сочат, че става въпрос за новия G6.

Поканата е с формата на телефон и на нея можем да прочетем мотото „See More, Play More“ (Виж повече, играй повече), което най-вероятно се отнася до новия дисплей на G6 – 18:9.

Освен дисплея, който официално беше потвърден от LG, G6 може да има Snapdragon 835 и 6GB RAM.

Носят се слухове, че LG ще пусне нов смарт часовник в Барселона, който ще бъде по-луксозен от стария LG G Watch R.

На Mobile World Congress изглежда ще бъде много интересен. Huawei, Motorola и Nokia също изпратиха покани за събития около тази дата, а се твърди, че  Samsung, HTC и няколко други компании ще покажат нови продукти.

 
 

Усмихващите инструкции за безопасен полет – Част 1: Qantas

| от chronicle.bg |

Инструктажът за безопасност преди полет често е досаден за пътниците. Много авиокомпании се опитват да разчупят рутинната процедура със свежи включвания и различни идеи, за да задържат вниманието на пътниците. Такова е и видеото на австралийците от Qantas.

Превозвачът пуска клипа през февруари 2016 г. и представя далечна Австралия като едно уникално място за посещение.

Приятелски настроени жители на Долната Земя и зашеметяващи гледки са част от демонстарациите за безопасност: