“Чавес наш, който си на небесата“

| от |

„Чавес наш, който си на небесата“ – така се молят напоследък най-пламенните почитатели на покойния венецуелски президент Уго Чавес. И получават подкрепа от най-горе. Нашата коментаторка Ута Тоферн е ужасена, предава Дойче веле.

Първоначално си помислих, че става дума за някаква антиболиварска пропаганда. Противниците на социализма си служат понякога и с такива похвати. В крайна сметка обаче се оказа, че видеото, публикувано в интернет, не е фалшификат. На него се вижда как на конгрес на венецуелската Социалистическа партия една активистка произнася молитвата „Чавес наш, който си на небесата“. Не са фалшификат и възгласите „Viva Chavez“, които прозвучават след края на „молитвата“.

Човек не знае да плаче ли или да се смее. При това историята не свършва дотук. Католическата църква, естествено, реагира мигновено и апелира да се проявява уважение към основната молитва на всички християни – „Отче наш“. Тази реакция е напълно разбираема – за разлика от реакцията на новия венецуелски президент Николас Мадуро. Да, вярно е, че не му оставаше нищо друго, освен да подкрепи съпартийката си. Но да сравнява произведението ѝ с творчеството на носителя на Нобелова награда за литература Пабло Неруда и да заявява, че кардиналите били инквизитори – това вече определено не е в реда на нещата. Да не говорим, че дори държавните медии се хвърлиха да защитават стихоплетството на активистката, наричайки го „поезия“.

Чавес и Христос

Тази ирационалност ме смущава силно. И то най-вече поради факта, че никой във Венецуела не ѝ се присмива. Когато по време на предизборната кампания Мадуро тържествено съобщи, че духът на Чавес му се бил явил в образа на малко птиченце и го бил вдъхновил, човек можеше да си помисли, че това е просто една несполучлива метафора. Само че още тогава Мадуро определяше Чавес като „предводител, който олицетворява Христовите ценности“.

Сега вече Христос е май излишен. Покойният Чавес е напълно достатъчен за религиозното възвисяване на нацията, а боливарското движение е очевидно на път да се превърне в нещо като секта, със съответната доза фанатизъм и уклон към заговорническите теории. Когато във Венецуела нещо не върви, виновни са винаги другите – или местните опозиционери, или пък капиталистите в чужбина.

Масова психоза

Крайно обезпокояващо е, когато за политическия противник се говори като за враг. Когато обаче една идеология се изживява като единственото правилно учение, тогава вече става наистина страшно. Защото в една такава система всяка критика е равносилна на ерес, а смяната на режима се възприема едва ли не като апокалипсис.

Излишно е да казваме, че това няма нищо общо с демокрацията. Но аз като германка съм ужасена по-скоро от нещо друго – от подозрението, че някой съвсем умишлено потапя Венецуела в масова психоза и че новият президент Мадуро не е просто наивен вярващ, който се опитва да компенсира собствената си посредственост с обожествяването на Уго Чавес. Политическото ръководство на Венецуела инструментализира съвсем съзнателно религиозните чувства на хората и по този начин злоупотребява с духовните им потребности. Нека не забравяме, че подобни неща са се случвали и в Германия, но винаги в условията на свирепа диктатура.

 

 

 
 

Най-интересното от хип-хоп сцената на едно място

| от chronicle.bg |

Тази година започва много силно за хип-хоп сцената в България. След няколко ударни партита от началото на януари в края му идва моментът за кулминацията – Back To The Unity. Това е платформа, която събира в себе си есенцията на българската хип-хоп сцена.

За пореден път на една сцена ще се качат както утвърдени имена в жанра, така и обещаващи млади таланти. Това са Нокаут, X-Team, F.O., Stick Insect, Atila, 5 o’clock, Keranov & Jay, Feel, Secta, Splitkid, Homelesz, DIS, Logo5, So Called Crew, Sistah/187, DJ Akasha, Ума и Дума, F-act & vWhy, DJ Unkle Billy, МС Нема & Chibook, Mish Mash.

Това ще бъде осмото издание на Back To The Unity, като всяко следващо набира все повече скорост. Неслучайно си печели славата на едно от най-големите меропроприятия за хип-хоп в България. Традиционно това се превръща в мястото, където артистите се обединяват за качествена и неопетнена българска музика.

Back To The Unity ще се състои на 27 януари в Mixtape 5, а вратите отварят точно в 21.00 ч. Билети – на касите на Ticketlogic.

 
 

Трейлър на новата любовна история „The Discovery“

| от chronicle.bg |

Освен сериали, Netflix вече включва в портфолиото си и филми.

Днес на бял свят се появи първият трейлър на любовната история „The Discovery“ с Руни Мара и Джейсън Сийгъл.

Действието ще се развива в свят, в който задгробният живот е научно доказан, в резултат на което милиони хора започват да се самоубиват, за да стигнат „от другата страна“.

Режисьор е Чарли Макдауъл, а ето го и трейлъра:

The-Discovery-movie

 
 

Топ ролите на Кевин Костнър

| от chronicle.bg |

Знаете много добре кой е Кевин Костнър. Носител на „Сезар“, „Еми“, „Оскар“ и „Златен глобус“, номиниран е за по две награди „Сатурн“ и „Сателит“ и три награди на „БАФТА“.

Едно от най-големите имена в Холивуд, Костнър е познат по целия свят с участията си в легедарни филми като „Танцуващият с вълци“, „Недосегаемите“, „Воден свят“ и още.

Днес Костнър навършва 62 години (една чудесна актьорска възраст) и по случай този светъл холивудски празник, ви черпим в галерия с най-добрите му роли. Според нас. Чувствайте се свободни да ни нахулите, ако сме забравили някоя или да допълните в коментари вашите любими роли на този кино гигант.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.