Чайковски и хомофобията на руснаците

| от |

Руският гений Чайковски умира през ноември 1893-та. 120 години след смъртта му неговата сексуална ориентация разгорещява страстите в Русия: хомосексуалността му просто не се вписва в идеологическата схема, пише в свой материал Дойче веле.

В една студена и дъждовна ноемврийска нощ в Санкт Петербург няколко конски врпяга спират пред едно жилище недалеч от Ермитажа. Представители на градските власти сноват напред-назад, а в отсрещното кафене са насядали група репортери. Рано сутринта в 3:15 часа им съобщават новината: Чайковски е мъртъв.

Tchaikovsky

Николай Мамонов, един от лекарите на композитора, посочва като причина за настъпването на смъртта т.нар. „азиатска холера“ – инфекциозно заболяване, което през 19 век взема десетки хиляди жертви в Европа. Руският цар Александър Трети е сред първите, изказали съболезнования на близките на починалия, а Чайковски е погребан с държавни почести.

Холера или самоубийство?

Около смъртта на 54-годишния композитор обаче бързо се разпространяват всякакви слухове. Според един от тях, Чайковски толкова много се страхувал, че хомосексуалната му ориентация може да стане публично достояние, че решил да се самоубие. Друга версия гласи, че по нареждане на царя Чайковски е трябвало да изпие чаша вода, заразена с холера – един вид наказание заради хомосексуалната му връзка с член на царското семейство. Известни са и други теории за смъртта му, според които композиторът е бил отровен.

„Учудващо е, че тези теории продължават да се разказват и днес“, казва Валери Соколов, изследовател на живота и творчеството на Чайковски и автор на книга по темата. Той не вярва на нито една от версиите за убийство, респективно самоубийство. Той вижда причината за смъртта по-скоро в тежката умора на гениалния композитор, причинена от безбройните му концертни изпълнения и други професионални ангажименти. Премиерата на неговата Симфония N° 6 („Патетична“) например, която самият автор разглежда като завършек на своето творчество, му коства много сили. Соколов има обяснение и на въпроса как един представител на висшето общество като Чайковски е могъл да се зарази с холера? Според изследователя това е станало по време на негово пътуване до Нижни Новгород през лятото на 1893 година, когато отива на гости на брат си Анатолий, който като вицегубернатор на областта тогава е бил много активен в борбата срещу епидемията от холера.

„Когато днес чувам разни учени да твърдят, че хомосексуалността на Чайковски била измислица на някакви антипатриоти, ме напушва смях“, казва Полина Вайдман, директорка на музея на Чайковски в Клин, край Москва. Според нея е абсурдно да се отрича неговата хомосексуалност. В своите писма и дневници композиторът често споделя подробности за интимния си живот, за своите любови и разочарования.

През 70-те години на 19 век Чайковски става свидетел на това как много негови приятели се опитват да прикрият своята хомосексуална ориентация със сключването на брак. Той също решава да постъпи така и се жени за Антонина Милюкова – млада дама, която му пише любовни писма, и в която той вижда героинята на Пушкин от „Евгений Онегин“ – Татяна.

В по-зрелите си години Чайковски вече не крие своята хомосекуалност. Учените обаче изключват категорично възможността той да е бил преследван на тази основа, включително защото висшите кръгове на руското общество тогава са били доста толерантно настроени към хомосексуалните – за разлика от днешна Русия, в която темата за хомосексуалната ориентация на най-великия руски композитор очевидно е сериозен проблем.

tch

„Не заради това го обичаме!“

Наскоро дори президентът Владимир Путин взе отношение по темата. В едно телевизионно интервю той заяви следното: „Твърди се, че Чайковски е бил хомосексуален. Но ние не го обичаме заради това“, каза президентът. После руската преса поде кампания срещу очернянето на Чайковски, но междувременно загрижени майки вече бяха започнали да звънят по театрите, за да се осведомят дали представленията на „Лешникотрошачката“ не са забранени за момчета. В списъка с нелепите хомофобски прояви място намери и решението да бъдат спрени държавните дотации за филм, посветен на композитора.

Полина Вайдман и Валери Соколов гледат с насмешка на тази „юбилейна“ кампания. Същевременно те разкриват нещо друго и съвсем сензационно – учени били доказали, че обявеният за най-великия руски композитор на всички времена Пьотр Чайковски имал и германска жилка. Неговият дядо по майчина линия – Михаел Хайнрих Максимилиян Асие, който в началото на 19 век се заселил в Русия, имал баща французин и майка германка – Мария Кристина Елеонора Витих. Любимата детегледачка на малкия Пьотр – Фани Дюрбах, била от Елзас. Благодарение на нея още на възраст от 6 години малкият Чайковски говори свободно немски език.

 
 

Идеалното тяло за зимата

| от |

През лятото всеки иска плочки, буци по ръцете и нисък процент телесни мазнини. Зимно време хората искат чай, одеяло и да си пуснат нещо да мърмори по телевизията. Това е така, защото вън e майка си и баща си – поледици, виелици, студ. Земята толкова се е стегнала, че е време да сменят метрото с теснолинейка. За да сме резистентни на студа, трябва да имаме подходящо тяло – тяло, за което никой не говори. Зимно тяло. Това става по един-единствен начин – с диета.

Всякакви видове месо. Имам един приятел, който има един приятел, който казва, че не яде брано, а яде драно. Месото е основната суровина на живота. Ако сте веган – не знам. Веганите не отлитате ли на юг през зимата?

Картофи и тесто. Въглехидратите трябва да са като студентите – да влизат лесно и да излизат трудно.

Риба. В главите на хората рибата не е нито месо, нито картоф. Тя се сервира в два случая. Единият е, когато е празник, другият е, когато жена ви е решила, че вече няма място за нея в сърцето ви, защото то е затлачено от правилните ви кулинарни решения.

Подправки. Ползва се основно червен пипер. Начинът на прилагане е извънредно прост – взимате червен пипер и с него поръсвате едно парче сланина. По-късно нарежете сланината и наръсете обилно което и да е от предходните блюда със сланина.

Ако прекалите с подправките, блюдото ви може да стане разпадащо се, „рошаво“ и трудно за обхождане – като подхвърлян дюнер. Това, разбира се, не означава да не прекалявате, а да чукнете на всичко по 2-3 яйца за спойка. Белтъкът на яйцата дава протеините, необходими за оцеляване при лунарните условия на живот по спирките сутрин. Жълтъкът пък осигурява необходимия холестерол за онова сигнално червено лице и стягане в гърдите.

Зеле от типа „кисело“. Чувате ли от съседите нехарактерна дандания? Появяват ли им се неотложни ангажименти, когато искате да им отидете на гости? Шумът е заради такането на зелето, а неотложните ангажименти са, за да не отидете у тях да им изядете зелето.

Чесън. Познавам хора, които си купиха кола, за да могат да ядат чесън, без да пречат на тези в градския транспорт. Благородни хора. Благородни и здрави. Благородни, здрави и низвергнати от обществото.

Плодове и зеленчуци. Човек трябва не само да се храни добре, но и да бъде в красива обстановка. Ябълки, пиперки, гъби, орехи… Това са все неща, които изглеждат добре изсушени на масата. Все пак цяла зима ще седят на тая масата.

Течности

Не искам да говоря като реклама в интернет, но с помощта на тази диета ще постигнете желаното и нужно тяло. Грижете се за себе си, защото животът е кратък, особено ако не се грижите за себе си.

 
 

Рецепта за никулденски шаран

| от Chronicle.bg, по Webcafe.bg |

Днес празнуваме Никулден, празникът на свети Никола Мирликийски, покровител на моряците, рибарите и банкерите. По традиция на този ден се яде риба, имен ден празнуват Николай, Никола, Николина, Нина, Никол, Николинка, Кольо, Николета, Колю, Ненка, Ненко.

Свети Николай е един от светците на ранната християнска църква, живял през трети век в Патара, днешна Мала Азия. Той е почитан и от православни, и от католици. Мощите му се пазят в италианския град Бари.

През целия си живот Свети Никола помагал на страдащите, защитавал невинните, укрепвал слабите със словото на истината и вярата.

Яденето на риба на празника е свързано с Коледните пости, които забраняват ядене на месо, но разрешават рибата на празници и в някои по-леки дни от поста, както и заради връзката на свети Никола с морето и рибарите.

Според традицията се яде шаран във вид на рибник, но много хора предпочитат други риби, които да сложат на трапезата на празника.

По-случай празника ви предлагаме рецепта за приготвянето на шаран.

Необходими продукти:

1 шаран
200 гр. домати

За плънката:

2 глави лук
1 морков
1 целина
2 скилидки чесън
1/2 чаша ориз
150 грама стафиди, орехи
Девесил, розмарин, мащерка
Сол, черен пипер

Шаранът се почиства, измива и осолява.

Лукът и морковите се нарязват на ситно и се запържват до златисто, прибавя се почистеният ориз и подправките. Сместа се задушава с малко гореща вода. Шаранът се пълни с нея и се прихваща с клечки за зъби или се зашива с конец по стар тертип. Около рибата в тавата се поставят нарязаните на кубчета или смлени домати, овкусени със сол.

Поставете няколко резена лимон върху пълнения шаран и запечатайте с фолио. Пече се 2 часа във фурна на температура от 180 градуса.

Приятен апетит.

 
 

Досиетата CHR: Четирите хомосексуални „вещици“ от Сан Антонио

| от chronicle.bg |

Ужасен от начина на живот на група местни жени, американски съд праща в затвора четири латиноамериканки заради престъпление, което не са извършили. 15 години по-късно те са оневинени, благодарение на филм, който извежда на преден план ужасяващите причини за задържането им – хомофобия и откровена глупост.

Четворката от Сан Антонио попада в затвора заради противоречиви свидетелски показания и неверни „доказателства“ за физическо посегателство. Всичко това звучи като история за лов на вещици от XVII век, но се случва в края на XX век, когато страхът от сатанизъм и различна сексуалност държи в плен американската нация. Основното доказателство за вината им пред съда е фактът, че са лесбийки.

четворката от сан антонио

През 1994 година идва краят на продължила с години истерия за съдебно дело за сатанистки култ и сексъално насилие над деца в детска градина. Собствениците на дневен център за деца са обвинени в сексуално насилие, свързано със сатанистки култ. Носят се градски легенди за включването на животински жертвоприношения, кръвопускане и ритуални изнасилвания. След години, прекарани в ареста, Елизабет Рамирес, Касандра Ривера, Анна Васкез и Кристи Мейхю биват признати за виновни през 1998 година. Те са обвинени в групово изнасилване на двете малки племеннички на Рамирес – едната е на седем, а другата – на девет години.

Години по-късно бивш журналист и режисьорка се срещат, за да започнат снимките на филма „Southwest of Salem“ – филм, който проследява делото и осветлява слабите доказателства, на база които 4-те жени са хвърлени в затвора. Филмът проследява живота на жените – видеозаписи, интервюта със семействата, албуми със снимки. Ривера и Васкес живеят заедно и се грижат за децата на Ривера.

Деби Нейтън – журналист и писател, се свързва с Дебора Ешкенази с надеждата да направят нещо за арестуваната четворка. Първоначално идеята е за радиопоредаване, но след няколко срещи с жените в затвора, се появява идеята за филм, който съпътства битката им за свобода.

Животът на латиноамериканска лесбийка

Със сигурност това определение не е добро за жена, която живее в Тексас в средата на 90-те години. Оказва се много трудно за съда да намери съдебни заседатели, защото всички са пропити от хомофобия. Сред интервюираните за заседатели често се срещат реплики като: „Не се чувствам конфортно. Тя е лесбийка. Не се чувствам комфортно от това“.

“Би трябвало тези вещерски, ужасяващи жени да са правили онези неща с малките момиченца зад затворени врати, защото това правят лесбийките, нали?”, обобщава начина на мислене по темата Дебора Ешкенази. Прокурорът казва, че жените са си признали, че са хомосексуални – сякаш това признание е пряко доказателство за вината им. Инстиктивно хомосексуалността се приравнява на тормоз над деца и сатанистки ритуали.

Междувременно става ясно, че бащата на племенничките на Рамирес е бил обсебен от нея. Той й предложил брак, когато разбрал, че е бременна, но тя отказала. Следват обвиненията в сексуално насилие. От страх да не отнемат детето й, бременната в петия месец Рамирес оказва пълно съдействие на в;ластите. Тя отрича да е виновна за сексуалното насилие над деца и отказва споразумение с прокуратурата. Получава 37.5 години затвор.
Съдът разчита основно на показанията на децата, за да разпореди осъдителните присъди.

четворката от сан антонио

Една от племенничките на Рамирес вече е в своите 20 години и признава, че е излъгала. Разказва, че леля й и нейната сексуална ориентация са били голям проблем за семейството. Всичко това става ясно по време на снимките на филма „Southwest of Salem“. Момичето разказва, че е лъгало, защото родителите му не били съгласни с избора на Рамирес и начина й на живот. Така баща му спечелил и битката за попечителство, която водел. Медицинското лице, удостоверило насилието – д-р Нанси Келог, също признава, че доказателствата й за изнасилване били неверни. Въпреки че жените са на свобода от 2013 година, едва тази седмица Апелативният съд в тексас потвърди, че на фона на сегашните доказателства съдебните заседатели през 90-те години не биха дали осъдителна присъда на жените. И не само това – въпреки прекараните години в затвора, криминалното им досие ще бъде заличено, а четирите могат да получат милиони долари обезщетение от държавата, позволила животът им да бъде пропилян заради мизогиния и хомофобия.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”