Чайковски и хомофобията на руснаците

| от |

Руският гений Чайковски умира през ноември 1893-та. 120 години след смъртта му неговата сексуална ориентация разгорещява страстите в Русия: хомосексуалността му просто не се вписва в идеологическата схема, пише в свой материал Дойче веле.

В една студена и дъждовна ноемврийска нощ в Санкт Петербург няколко конски врпяга спират пред едно жилище недалеч от Ермитажа. Представители на градските власти сноват напред-назад, а в отсрещното кафене са насядали група репортери. Рано сутринта в 3:15 часа им съобщават новината: Чайковски е мъртъв.

Tchaikovsky

Николай Мамонов, един от лекарите на композитора, посочва като причина за настъпването на смъртта т.нар. „азиатска холера“ – инфекциозно заболяване, което през 19 век взема десетки хиляди жертви в Европа. Руският цар Александър Трети е сред първите, изказали съболезнования на близките на починалия, а Чайковски е погребан с държавни почести.

Холера или самоубийство?

Около смъртта на 54-годишния композитор обаче бързо се разпространяват всякакви слухове. Според един от тях, Чайковски толкова много се страхувал, че хомосексуалната му ориентация може да стане публично достояние, че решил да се самоубие. Друга версия гласи, че по нареждане на царя Чайковски е трябвало да изпие чаша вода, заразена с холера – един вид наказание заради хомосексуалната му връзка с член на царското семейство. Известни са и други теории за смъртта му, според които композиторът е бил отровен.

„Учудващо е, че тези теории продължават да се разказват и днес“, казва Валери Соколов, изследовател на живота и творчеството на Чайковски и автор на книга по темата. Той не вярва на нито една от версиите за убийство, респективно самоубийство. Той вижда причината за смъртта по-скоро в тежката умора на гениалния композитор, причинена от безбройните му концертни изпълнения и други професионални ангажименти. Премиерата на неговата Симфония N° 6 („Патетична“) например, която самият автор разглежда като завършек на своето творчество, му коства много сили. Соколов има обяснение и на въпроса как един представител на висшето общество като Чайковски е могъл да се зарази с холера? Според изследователя това е станало по време на негово пътуване до Нижни Новгород през лятото на 1893 година, когато отива на гости на брат си Анатолий, който като вицегубернатор на областта тогава е бил много активен в борбата срещу епидемията от холера.

„Когато днес чувам разни учени да твърдят, че хомосексуалността на Чайковски била измислица на някакви антипатриоти, ме напушва смях“, казва Полина Вайдман, директорка на музея на Чайковски в Клин, край Москва. Според нея е абсурдно да се отрича неговата хомосексуалност. В своите писма и дневници композиторът често споделя подробности за интимния си живот, за своите любови и разочарования.

През 70-те години на 19 век Чайковски става свидетел на това как много негови приятели се опитват да прикрият своята хомосексуална ориентация със сключването на брак. Той също решава да постъпи така и се жени за Антонина Милюкова – млада дама, която му пише любовни писма, и в която той вижда героинята на Пушкин от „Евгений Онегин“ – Татяна.

В по-зрелите си години Чайковски вече не крие своята хомосекуалност. Учените обаче изключват категорично възможността той да е бил преследван на тази основа, включително защото висшите кръгове на руското общество тогава са били доста толерантно настроени към хомосексуалните – за разлика от днешна Русия, в която темата за хомосексуалната ориентация на най-великия руски композитор очевидно е сериозен проблем.

tch

„Не заради това го обичаме!“

Наскоро дори президентът Владимир Путин взе отношение по темата. В едно телевизионно интервю той заяви следното: „Твърди се, че Чайковски е бил хомосексуален. Но ние не го обичаме заради това“, каза президентът. После руската преса поде кампания срещу очернянето на Чайковски, но междувременно загрижени майки вече бяха започнали да звънят по театрите, за да се осведомят дали представленията на „Лешникотрошачката“ не са забранени за момчета. В списъка с нелепите хомофобски прояви място намери и решението да бъдат спрени държавните дотации за филм, посветен на композитора.

Полина Вайдман и Валери Соколов гледат с насмешка на тази „юбилейна“ кампания. Същевременно те разкриват нещо друго и съвсем сензационно – учени били доказали, че обявеният за най-великия руски композитор на всички времена Пьотр Чайковски имал и германска жилка. Неговият дядо по майчина линия – Михаел Хайнрих Максимилиян Асие, който в началото на 19 век се заселил в Русия, имал баща французин и майка германка – Мария Кристина Елеонора Витих. Любимата детегледачка на малкия Пьотр – Фани Дюрбах, била от Елзас. Благодарение на нея още на възраст от 6 години малкият Чайковски говори свободно немски език.

 
 

adidas представи новите PureBoost

| от chronicle.bg |

adidas Running представи новите обувки adidas PureBOOST. Те са вдъхновени от бегачи и са създадени за бегачи.

PureBOOST има по-висока пета и прогресивно изваяна средна част на подметката BOOST, с по-широка предна част за оптимална опора по време на бягане при завой – перфектна за тичане в градска среда. Външната част на подметката също е проектирана, за да отговори на специфичните изисквания за бягане в града, с гума разположена в средната част на подметката за допълнителна стабилност и защита. Проектираната като еластична мрежа, външна част на подметката, осигурява превъзходно сцепление като в същото време позволява на стъпалото да си взаимодейства хармонично със средната част на подметката изработена от пяната BOOST.

DSCF9442_LR

Новата текстилна горна част е изключително адаптивна и влиза в синхрон с походката на бегача. Новата конструкция на двойно обгръщащия стъпалото език, осигурява подкрепа, но също така позволява на крака да се движи в хармония с горната част на обувката.

За разработването на продукти за бягане, adidas използва нашия научно-изследователски екип, който използва системата за тестване на продукти ARAMIS – технология за проследяване на движението, която позволява детайлен анализ на движението на тялото. Всичко това ни вдъхнови да проектираме обувка за бягане в града, отличаваща се с елементи, адаптиращи се към различните предизвикателства.

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.

 

 
 

Българското представление „Паякът“ заминава на американско турне

| от chronicle.bg |

Ако не сте гледали представлението „Паякът“ на режисьорската двойка Йордан Славейков и Димитър Касабов, сте пропуснали едно от значимите събития в българския театър през последното десетилетие.

Историята на сиамските близнаци Марта и МартинЕдно от най-награждаваните български театрални представления – „Паякът“, заминава на 20-дневно турне в Америка.

Презокеанската обиколка на „Паякът“ е по покана на няколко родни институции и организации в Америка – Българския културен център в Сиатъл със съдействието на Генералното Консулство на РБ в Лос Анджелис, BG Voice Chicago и BG Еvents NYC.

Пиесата е написана и режисирана от Йордан Славейков и Димитър Касабов. Актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова, които са тандем и в живота, изкусно влизат в кожата на брат и сестра, сиамски близнаци, непосредствено преди операция по разделянето им.

Преди американските дати постановката ще бъде показана на 20 януари, петък, на сцената на ТР „Сфумато“.

The-Spider-American-Poster-270872-500x0

Пътуването на „Паякът“ до Америка е своеобразно завръщане след като през лятото на 2013 г. проектът беше показана на престижната сцена на Бродуей в рамките на 17-тото издание на международния театрален фестивал New York International Fringe Festival.

Тогава актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова изиграха общо 5 представления със субтитри изиграха пред американска публика.

Пиесата беше отличена от американските театроведи и журналисти, като получи блестящи рецензии в изданията на New York Times и The Village Voice. Популярният нюйорски безплатен седмичник за култура и изкуство The Village Voice излъчи българската пиеса „Паякът” като най-добра сред 10 топ спектакъла, показани на най-големия мултиартистичен фестивал в Сверна Америка – New York International Fringe Festival. Играта на българските актьори  Пенко Господинов и Анастасия Лютова беше аплодирана и от журналистът Scott Heller в неделно издание на New York Times, където в пространствена рецензия обсипа със суперлативи българската постановка.

Заглавието се играе вече 6 години на българската сцена с над 65 представления. Има в портфолиото си номинация А’Аскеер 2011 за съвременна българска драматургия, номинация за “Полет в изкуството” 2012 от Фондация Стоян Камбарев. Награди за ней-добър театрален експеримент и за най-добра актриса на Анастасия Лютова от фестивал „Артокраина“ Санкт Петербург 2013, приз за най-добър театрален дует от театрален фестивал „Славянский венец“ – Москва 2013.

Какво каза един от режисьорите, Йордан Славейков, за предстоящото турне:

Това пътуване стана възможно благодарение на енергията на една българка, която живее отдавна в Америка – г-жа Елка Русков. Още преди  три години и половина тя прочела в New York Times рецензия за нас и си казала, че иска да се срещнем. През 2015-та тя дойде в София и гледа „Паякът“. Около една година организира това турне – свърза българските общности и българските културни институции зад граница. Тя направи мрежа от контакти, за да се случи това пътуване. В Чикаго, където живее значителна част от българската общност зад океана, вероятно ще имаме две представления – едно след друго.

Едновременно ще вървят субтитри на английски на всички места, за да може и местна публика да има възможност да ни гледа. В Ню Йорк билетите вече  чудесно се продават сред англоговорящи. Може би това се дължи на факта, че по някакъв начин сме познати в този град и че имаме имаме професионални и бизнес отношения с хората, които представляват театралната общност. Те с голяма радост канят свои приятели англоговорящи. В Ню Йорк публиката ще бъде минимум 50 на 50 – наши сънародници и американци с отношение към театъра.

Преди всичко искам да подчертая, че не отиваме в Америка, за да  умиляваме родната българска публика.

Отиваме да покажем една различна гледна точка на темата за отношенията в двойка. Опитахме се много критично и честно да сложим на масата проблемите в едно партньорство – в случая са брат и сестра, могат да бъдат и син-баща, майка-дъщеря и т.н..  Подходихме към тях честно и безкомпромисно, говорим за неизричани, непомислени, премълчавани неща.  За неща, за които обикновено не се говори, тъй като хората обичат да замитат боклука под килима и да се правят, че боклук няма.

 
 

Поемете дъх! Том Харди е в „Табу“

| от |

Том Харди е един от чудесните британски екземпляри, които Обединеното кралство е внесло в редиците на Холивуд за последните няколко години. До него гордо стоят Том Хидълстън, Бенедикт Къмбърбач, великолепният Хю Лори, Джак О`Конъл и още, и още, и още… Том Харди обаче е единственият сред тях, който може да предизвика у теб възбуда и страх едновременно. Той е като заешката дупка от Алиса – искаш да скочиш, защото знаеш, че ще е вълнуващо и същевременно се притесняваш какво ще намериш на дъното.

След година на мълчание, номинация за „Оскар“ – за „Завръщането“ – и поява само в два епизода на третия сезон на Peaky Blinders Харди прави мрачно завръщане в калния и свръхестествен сериал “Табу“.

Какво е „Табу“? Сериал, продуциран от Ридли Скот, самият Харди и сценаристът на Peaky Blinders Стивън Найт. Той е мрачна и мърлява история за отмъщението, примесена с древни африкански магии, подмолни британски чиновници и Уна Чаплин за разкош. Всички те позиционирани в стар Лондон.

Историята проследява Джеймс Дилейни – буквално завърнал се от мъртвите мъж, където са го пратили злите езици преди 10 години, чийто баща умира внезапно, а Джеймс се оказва единственият наследник на парче каменна земя, което група британски чиновници и политици желаят силно, за да решат набързо лека неуредица с правителството на САЩ и Канада.

Дилейни, изглеждащ точно толкова смахнат за хората, колкото и баща му приживе, не планира нито да дава, нито да продава купчината камъни, които му се падат по право. Към този основен казус и очевидно основен конфликт в сериала, който се точи и разточва във всичките 56 минути в началото, се добавят бързата смърт на бащата, за която синът вярва, че не е случайна и любовта към полу-сестра му, в чиято роля е грациозната Уна Чаплин.

„Табу“ има великолепна атмосфера. Лондон в началото на IXX век е мърляв, кален, пълен с курви, бардаци и отхвърлени деца. Кучетата ядат трупове, а хората се отдават на низки страсти с дебелани. Между всички тях Том Харди крачи класно, потънал в кал до колене, в компанията на хрътка и сложил на главата си голям цилиндър.

Към тази среда се добавят и африкански митове и легенди, тъй като персонажът на Харди е прекарал последните 10 години в Африка под опеката на вуду магьосници и страшни жени с боядисани лица, които го преследват в сънищата му в късните доби на нощта, и неговата химия с останалите персонажи – от Уна Чаплин до Франка Потенте, която е похотлива и долна съдържателка на публичен дом, наместил се удобно в един от имотите му.

Първи епизод на „Табу“ обаче не ти казва нищо повече. Той само те въвежда в мрачната магическа обстановка, която смята да разгърне пред зрителите си впоследствие. Той създава среда, която да те възбуди или поне да ти стане любопитно, поставя възлите на всички връзки, които смята да развърже нататък и ти казва да чакаш. Седмица след седмица той, в компанията на Харди, ще ти разкрива нови и нови тайни от мрачния свят, в който живи и мъртви се срещат, а британецът, като блюстител на правдата, ще раздаде правосъдие накрая.

„Табу“ е един от вълнуващите сериали този януари, спор няма. Той носи големи очаквания и дава големи заявки. Дали без участието на Том Харди – като продуцент, актьор и един от създателите на шоуто – щеше да е толкова любопитен? Едва ли. Но Харди е класната британска чаша чай, която всеки е редно да изпие в един момент. А осем мрачни и възбуждащи епизода, звучат като добра идея да го направите именно сега.