Чайковски и хомофобията на руснаците

| от |

Руският гений Чайковски умира през ноември 1893-та. 120 години след смъртта му неговата сексуална ориентация разгорещява страстите в Русия: хомосексуалността му просто не се вписва в идеологическата схема, пише в свой материал Дойче веле.

В една студена и дъждовна ноемврийска нощ в Санкт Петербург няколко конски врпяга спират пред едно жилище недалеч от Ермитажа. Представители на градските власти сноват напред-назад, а в отсрещното кафене са насядали група репортери. Рано сутринта в 3:15 часа им съобщават новината: Чайковски е мъртъв.

Tchaikovsky

Николай Мамонов, един от лекарите на композитора, посочва като причина за настъпването на смъртта т.нар. „азиатска холера“ – инфекциозно заболяване, което през 19 век взема десетки хиляди жертви в Европа. Руският цар Александър Трети е сред първите, изказали съболезнования на близките на починалия, а Чайковски е погребан с държавни почести.

Холера или самоубийство?

Около смъртта на 54-годишния композитор обаче бързо се разпространяват всякакви слухове. Според един от тях, Чайковски толкова много се страхувал, че хомосексуалната му ориентация може да стане публично достояние, че решил да се самоубие. Друга версия гласи, че по нареждане на царя Чайковски е трябвало да изпие чаша вода, заразена с холера – един вид наказание заради хомосексуалната му връзка с член на царското семейство. Известни са и други теории за смъртта му, според които композиторът е бил отровен.

„Учудващо е, че тези теории продължават да се разказват и днес“, казва Валери Соколов, изследовател на живота и творчеството на Чайковски и автор на книга по темата. Той не вярва на нито една от версиите за убийство, респективно самоубийство. Той вижда причината за смъртта по-скоро в тежката умора на гениалния композитор, причинена от безбройните му концертни изпълнения и други професионални ангажименти. Премиерата на неговата Симфония N° 6 („Патетична“) например, която самият автор разглежда като завършек на своето творчество, му коства много сили. Соколов има обяснение и на въпроса как един представител на висшето общество като Чайковски е могъл да се зарази с холера? Според изследователя това е станало по време на негово пътуване до Нижни Новгород през лятото на 1893 година, когато отива на гости на брат си Анатолий, който като вицегубернатор на областта тогава е бил много активен в борбата срещу епидемията от холера.

„Когато днес чувам разни учени да твърдят, че хомосексуалността на Чайковски била измислица на някакви антипатриоти, ме напушва смях“, казва Полина Вайдман, директорка на музея на Чайковски в Клин, край Москва. Според нея е абсурдно да се отрича неговата хомосексуалност. В своите писма и дневници композиторът често споделя подробности за интимния си живот, за своите любови и разочарования.

През 70-те години на 19 век Чайковски става свидетел на това как много негови приятели се опитват да прикрият своята хомосексуална ориентация със сключването на брак. Той също решава да постъпи така и се жени за Антонина Милюкова – млада дама, която му пише любовни писма, и в която той вижда героинята на Пушкин от „Евгений Онегин“ – Татяна.

В по-зрелите си години Чайковски вече не крие своята хомосекуалност. Учените обаче изключват категорично възможността той да е бил преследван на тази основа, включително защото висшите кръгове на руското общество тогава са били доста толерантно настроени към хомосексуалните – за разлика от днешна Русия, в която темата за хомосексуалната ориентация на най-великия руски композитор очевидно е сериозен проблем.

tch

„Не заради това го обичаме!“

Наскоро дори президентът Владимир Путин взе отношение по темата. В едно телевизионно интервю той заяви следното: „Твърди се, че Чайковски е бил хомосексуален. Но ние не го обичаме заради това“, каза президентът. После руската преса поде кампания срещу очернянето на Чайковски, но междувременно загрижени майки вече бяха започнали да звънят по театрите, за да се осведомят дали представленията на „Лешникотрошачката“ не са забранени за момчета. В списъка с нелепите хомофобски прояви място намери и решението да бъдат спрени държавните дотации за филм, посветен на композитора.

Полина Вайдман и Валери Соколов гледат с насмешка на тази „юбилейна“ кампания. Същевременно те разкриват нещо друго и съвсем сензационно – учени били доказали, че обявеният за най-великия руски композитор на всички времена Пьотр Чайковски имал и германска жилка. Неговият дядо по майчина линия – Михаел Хайнрих Максимилиян Асие, който в началото на 19 век се заселил в Русия, имал баща французин и майка германка – Мария Кристина Елеонора Витих. Любимата детегледачка на малкия Пьотр – Фани Дюрбах, била от Елзас. Благодарение на нея още на възраст от 6 години малкият Чайковски говори свободно немски език.

 
 

Какво да направите, ако не можете да заспите

| от chronicle.bg |

Добрият сън е жизнено важен за здравето. Недостигът на сън може да е свързано диабет, болести на сърцето, затлъстяване, дори депресия.

Ако спите зле, това може да ви влияе не по-малко вредно от това да се храните зле или да не тренирате.

На всички обаче се е случвало събуждането в 3 през нощта, след което заспиването отново изглежда невъзможно. Какво да правим тогава?

Първо, добре е да знаете, че не сте сами. Около 10 процента от населението страда от хронична инсомния, което означава, че тези хора имат проблем със съня от повече от три месеца. 30 процента от населението страдат от някаква форма на инсомния.

А какъв е номерът, с който можете да се приспите отново? Оказва се, че не е трудно. Просто станете от леглото, отидете в друга част на жилището си, която е тъмна и тиха и се върнете в леглото, когато отново ви се доспи. Например преместете се в хола на дивана, вземете си възглавница и се завийте се с одеяло.
Защо? Защото, ако останете в леглото, започвате да усещате напрежение от нуждата да заспите и мислейки защо не можете да заспите отново, всъщност се разсънвате заради производството на хормони, свързани със стреса, учестено сърцебиене и общо безпокойство. Така заспиването става невъзможно. Промяната на средата може да помогне да намалите това напрежение и така да ви се доспи отново.

 
 

Tesla с първа зарядна станция у нас

| от chronicle.bg |

Иновативната компания Tesla планира отварянето на първата си зарядна станция в България. Тя ще бъде разположена в Пловдив, става ясно от карта, публикувана на сайта на компанията. Към момента няма информация за датата, към която ще бъде изградена станцията.

Станциите в България е част от коридора, който Tesla изгражда за връзка между Западна Европа с Турция. Supercharger коридорът започва от Загреб и ще минава през България към Одрин.

На 24 април от компанията обявиха, че превръщат зареждането на автомобилите в дори по-голям приоритет, защото вярват, че е важно за тях и за мисията им зареждането да бъде удобно. По тази причина през 2017 година Tesla увеличава двойно мрежата си от зарядни станции, така че шофьорите да не трябва да чакат дълго за зареждане.

Според идеята използването на Sueprcharcher гарантира, че за 30-минутно зареждане ще имате достатъчно заряд, за да стигнете до дестинацията си или до следващата станция. Всички нови модели на Tesla – Model S и Model X, идват със стандартна Sueprcharcher технология. Благодарение на това зареждане, автомобилът може само за 30 минути да получи заряд до 120 kW, което се равнява на над 270 км разстояние.

Все пак най-удобният начин за зарежане е у дома – включвате колата си да се зарежда вечерта и до сутринта ще сте готови за пътуване.

 
 

Кучетата „се заразяват“ от лошото настроение на собствениците си

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета по ветеринарна медицина във Виена установиха, че кучетата „се заразяват“ от емоционални звуци, които чуват от хора или свои събратя.

Емоционалното заразяване е основен компонент на съчувствието. То е характерно за различни животински видове – от примати до гризачи.

Учените са работили с 53 възрастни кучета от различни породи и собствениците им. Те са направили експеримента в две стаи – едната с високоговорител, скрит в дървена кутия. По него пускали различни аудиостимули. За позитивен човешки звук използвали смях, а за негативен – плач. За кучешки звуци използвали игрив лай и вой от изолация. Контролно ветеринарите пускали и неемоционални звуци – говор, дъжд, ромон на листа.

Сравнявайки позитивни и негативни звуци на кучета и хора, участвалите в експериментите животни са показали с поведението си силна реакция и негативно емоционално състояние, след като са чули негативните звуци. Те са реагирали най-остро с вцепеняване на нещастието на събратята си

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев