Бжежински: Трите избора на Путин за Украйна

| от |

18650-3a176c21d2e29c4b4db9b84bce6cdb8d_1199x800_960_539

„Вашингтон пост“, Збигнев Бженински, съветник по националната сигурност на САЩ от 1977 до 1981 г.

Изминаха повече от три месеца от триумфалната реч на Владимир Путин пред руския парламент.

В нея той тържествуваше след военното завземане на Крим и тя изобилстваше от шовинистични чувства. Путин се отдаде на ентусиазма и явно не помисли за по-широките, дългосрочни стратегически последствия от това, което отприщи.

Три месеца по-късно, на фона на несигурността относно бъдещето на руско-украинските отношения и нарастващите международни разходи за Русия, Путин е изправен пред три основни избора:

1. Той може да започне помирение с Украйна, като прекрати атаката срещу нейния суверенитет и икономическо благосъстояние. Това ще изисква мъдрост и постоянство както от Русия, така и от Украйна и Запада. Подобно помирение трябва да включва прекратяване на руските усилия за дестабилизиране на Украйна отвътре, оттегляне на всяка заплаха за по-широка инвазия и някакъв вид разбирателство между Изтока и Запада, налагащо мълчаливо приемане от Русия на дългия път на Украйна към евентуално членство в ЕС. В същото време трябва да стане ясно, че Украйна не се стреми към и Западът не планира украинско членство в НАТО. Русия има основания да се чувства некомфортно от тази перспектива.

Освен това трябва да стане ясно, че Русия вече не очаква от Украйна да стане част от „Евразийския съюз“, който е прозрачно прикритие на пресътворяването на подобие на бившия СССР или на царистката империя. Това обаче не трябва да изключва руско-украинско търговско споразумение, тъй като и двете страни могат да се възползват от по-кооперативна търговия и финансови отношения.

Международната общност би могла да потвърди подкрепата си за този резултат и за възобновяването на по-нормални отношения със самата Русия, включително отмяна на санкции.

2. Путин може да продължи да подкрепя прикритата с тънко було интервенция за разстройване на живота в части на Украйна. Ако Русия продължи по този път, Западът ще трябва да предприеме трайно прилагане на санкции, съдържащи истинско наказание, които да покажат на Русия болезнените последствия от нарушаването на суверенитета на Украйна. Този злополучен изход вероятно ще донесе две страни с разбита икономика в Източна Европа – Украйна заради разрушителните действия на Русия, и самата Русия.

3. Путин може да нахлуе в Украйна, използвайки много по-големия военен потенциал на Русия. Но подобно действие не само ще предизвика ответна реакция от Запада, а също ще породи съпротива в Украйна. Ако тя е трайна и интензивна, страните членки на НАТО ще бъдат подложени на нарастващ натиск да подкрепят украинците под различна форма, което ще направи конфликта много по-скъп за агресора.

За Кремъл последствията от третата опция ще бъдат не само трайна враждебност от над 40-милионното население на Украйна, но и икономически и политически изолирана Русия, изправена пред все по-голяма възможност от вътрешни вълнения.

Очевидният правилен избор е да се намери формула за помирение, която трябва да включва прекратяване на използването на сила срещу Украйна от Русия. Кримският проблем ще остане неразрешен засега, но ще напомня трайно, че шовинистичния фанатизъм не е най-добрата отправна точка за разрешаване на сложни проблеми. Поради това действията на Путин са заплаха не само за Запада, но в крайна сметка и за самата Русия.