Британските националисти в подем

Управляващите във Великобритания се хвалят с напредъка на страната, но обикновените хора не усещат нищо от него. Напротив, мечтаят за друг живот. Точно това им обещават националистите от ЮКИП. И мнозина им хващат вяра… Репортаж на Дойче веле.

Подкрепата за Партията за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП) се е увеличила на 25%, което може да й осигури забележителните 128 депутати на парламентарните избори, съобщава неделното издание на „Дейли мейл“.
Ново проучване дава на партията рекордно висока подкрепа; според анализаторите, подобно представяне на изборите през май ще отнеме от консерваторите 100 депутатски места.

Силният подем на дяснопопулистката, еврофобска и антиимигрантска Партия за независимост на Обединеното кралство с нейния усмихнат и доволен лидер, е показателен за едно: за провала на политическата класа, която не само във Великобритания си затваря очите за проблемите на хората..

Управляващите тори гордо се бият в гърдите: 3,2% икономически растеж, челното място в Европа! Много британци обаче по нищо не усещат този напредък. Стандартът им на живот спада. Милиони работни места срещу минимална работна заплата, млади хора в работоспособна възраст, които вечно си остават само с едното практикантско място. 5 милиона британци чакат за социални жилища, а наемите не могат да бъдат платени без държавни помощи, които постоянно биват орязвани.

Заради бюджетния дефицит, разбира се. Държавата продължава да има годишни разходи, които са със 120 милиарда повече от приходите. Във Великобритания това е последица преди всичко от кризата на банките, които трябваше да бъдат спасени от данъкоплатците. И банките се отблагодариха на данъкоплатците, като отново плащат на своите мениджъри гигантски заплати и бонуси. Ножицата между бедни и богати се разтваря все повече, а на хоризонта не се вижда партия, която има намерение или поне някакъв план да се бори за повече справедливост.

Страх, игнорантност, политическа коректност

Статуквото се провали и в общественополитически смисъл. Вместо да се работи в посока на интеграцията на милиони имигранти от цял свят, нещата бяха оставени на произвола на съдбата. От страх, игнорантност и прекомерна политическа коректност. Последиците: радикализирани мюсюлмани участват в сирийско-иракския джихад, ислямисти успяха да проникнат в британски училища, над хиляда момичета бяха измъчвани години наред от пакистански групировки.

Чудно ли е, че повечето британци са отчаяни и се чувстват чужди в собствената си страна?! Гневът към политическата класа е огромен. Също толкова голямо е и наивното желание нещата да бъдат както преди, когато животът е изглеждал все още подреден и спокоен.

На лов за поддръжници

Именно такъв чист свят им предлага Партията за независимост на Обединеното кралство. Тя безпощадно назовава всички проблеми и хвърля въдицата си в размътената вода сред отчаяните и страхливите. Начело на партията – Найджъл Фараж, бивш брокер, възпитаник на частни колежи, който с успех се прави на човек от народа. Неговата програма е хаотична смесица от безсмислени, опасни и противоречиви обещания – от забраната за влизане в страната на болни от СПИН до спирането на разходите за защита на климата.

Най-важното изречение в идеологията на националистите е: Британия преди всичко – всичко ще е наред, ако си върнем страната, освободим я от европейската бюрокрация и обърнем гръб на ЕС. А това е твърде повърхностен отговор на сложните въпроси, в който обаче са готови да вярват все повече британци.

Успехът на ЮКИП се дължи не на последно място и на уестминстърския елит с неговата антиевропейска реторика и на самия ЕС с някои безсмислени негови норми. С поведението си те фактически само помагат на Фараж да постигне целта си.