Бразилската афера на Сименс

| от |

Все по-силно се размирисва в аферата с метрополитените в Бразилия и Сао Пауло. И все повече политици попадат в полезрението на следователите. Нищо добро не вещае скандлът и за германския концерн Сименс, предава Дойче веле.

В тайна банкова сметка на Адилсон Примо в Люксембург са били преведени 6 милиона евро. За да бъдат проучени информациите за съмнителни банкови транзакции след напускането от него на шефския пост в Сименс, бившият директор за Бразилия на концерна трябва да разкрие всички движения по банковите си сметки. Това реши бразилски съд. През октомври 2011 г. Примо беше уволнен от Сименс след като вътрешно разследване установи въпросните парични трансфери в Люксембург, извършени през 2007 година. Притежателка на банковата сметка е компания, в която Примо има участие.

20110801180106

Името на бившия шеф на Сименс-Бразилия изскочи в хода на друго разследване за раздавани подкупи срещу договори за разширяване на метрото в столицата Бразилия. Не е ясно, дали Примо е пряко замесен в тази корупционна афера. Засега той не е обвиняем.

Междувременно аферата все повече заприличва на вътрешнополитически спектакъл, предизвикал безпрецедентна криза между управляващата Работническа партия и опозиционната Социалдеморатическа партия PSDB. Всичко се основава на два анонимни документа, които вече са предадени на полицията, съдържащи имена на политици от различни партии, и най-много от PSDB, замесени в афери с подкупи. Предполага се, че тези документи са били предоставени на властите от бившия мениджър в Сименс-Бразилия Евертон Райнхаймер, работил в компанията до 2007 година. Според някои информации сега той се е поставил в услуга на властите и им сътрудничи. Самият Райнхаймер отрича да е автор на списъците с имената на корумпираните политици.

Министърът-„манипулатор“

cardozo

За раздухването на скандала опозицията вини правосъдния министър Жозе Едуардо Кардозо от управляващата Работническа партия, получил въпросните анонимни писания от свой съпартиец. От PSDB обвиняват Кардозо, че е предал на следствието фалшива информация с цел да дискредитира политическите си противници. Според опозицията управляващите се опитват да отклонят общественото внимание от друг голям корупционен скандал с раздаването на подкупи от първото правителство на бившия президент Лула да Силва. По-рано през годината редица политици от Работническата партия получиха ефективни присъди по това корупционно дело, наречено от медиите в Бразилия „Процесът на века“. Социадемократическата опозиция внесе жалба срещу Кардозо в етичната комисия и поиска неговата оставка. Той отхвърли обвиненията и обеща да заведе дело за клевета.

Допълнителен заряд в спора между двете основни партии внасят предстоящите догодина избори за президент и губернатори. Тогава се очаква да започне и процесът за сключването на таен картел между германския концерн Сименс, френския Alstom, испанския CAF и канадския Bombardier. Те са подозирани, че са договорили помежду си цените на сделките за метрополитените в Сао Пауло и столицата Бразилия. Германският концерн сам подаде сигнал за съществуването на картела за да се предпази от съдебно преследване по случая.

В по-новата си фирмена история Сименс на няколко пъти беше замесван в корупционни афери. През есента на 2006 година избухна скандалът около плащаните от фирмата огромни подкупи. Тогава беше сменено цялото фирмено ръководство, а концернът трябваше да плати глоба от 201 млн. евро. През януари 2007 година фирмата понесе още един тежък удар – заради тайни договорки на цени тя беше санкционирана от Брюксел със сумата от 400 млн. евро.

 
 

Ryanair използва гафа от „Оскар“-ите, за да си направи реклама

| от chronicle.bg |

Нискотарифният превозвач Ryanair използва грешката с обявяването на победителя на „Оскар“-ите в категорията за най-добър филм, за да си направи реклама.

Компанията пусна в Туитър снимка от церемонията с текст:  „Сгрешили сте името? Предлагаме 24-часови гратисни периоди да поправите малки грешки. Така няма да бъдете оставени в La La Land“.

 
 

Рецепта за кокосови гофрети

| от Росица Гърджелийска |

Роси успява да осъществи мечтата на мнозина, които страдат от различни алергии – тя успява да създаде гофрети без глутен, без лактоза и без ядки. Тайната – банани.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нейната рецепта за кокосови гофрети.

 

Нужни продукти:

3 банана;
4 яйца;
1/3 ч.ч. кокосово брашно;
2 щипки бакпулвер;
олио за гофретника.

Начин на приготвяне:

Загрейте гофретника.
Блиндирайте бананите, яйцата и кокосовото брашно.
Оставете на престои 10 мин. и блиндирайте пак.
Добавете бакпулвера и разбъркайте добре.
Намазнете добре гофретника, изсипете черпак от сместа в него и го затворете.
Гответе няколко минутки и след това бавно започнете да отваряте гофретника. Ако гофретата е готова, би трябвало да се отвори лесно и да не залепне.

Прекрасни са сервирани с вишни и кокосови стърготини.

гофрети роси

 
 

Оскари 2017: Филм на Pixar – предпочетен пред „Сляпата Вайша“ на Тео Ушев

| от chronicle.bg |

Теодор Ушев не беше избран да получи „Оскар“ за късометражния си анимационен филм „Сляпата Вайша“.

Работещият в Канада български аниматор се състезаваше с още 4 заглавия за престижното отличие, но на церемонията тази нощ беше награден Piper на хитовото студио Pixar.

„Сляпата Вайша“, разказващ за момиче, което нe може да живее в настоящето, защото с едното си око гледа в миналото, а с другото в бъдещето, направи премиерата си на „Берлинале“ през миналата година и вече има над 20 награди – включително на възрастното и детското жури на международния фестивал за анимация в Анеси, „Сребърен Пегас“ от фестивала „Аниматор“ в полския град Познан, и голямата награда за анимация на най-стария щатски фестивал в Чикаго.

„Сляпата Вайша“ е базиран на разказ на Георги Господинов, а Теодор Ушев ще продължи сътрудничеството си с писателя, включително по пълнометражна анимация по романа „Физика на тъгата“.

Вижте и кои са другите победители. 

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.