Бразилия и Русия са изправени пред големи проблеми

| от |

Инвеститорите на нововъзникващите пазари знаят колко бързо ситуацията може да се влоши. В средата на 90-те години Тайланд и Индонезия станаха известни като “азиатски тигри”. До 1997-а година те пострадаха от валутни кризи и трябваше да бъдат спасявани от МВФ. Близо 20 години по-късно две от членките на БРИК (Бразилия, Русия), които имат основен дял за световния икономически растеж, са близо до рецесия. Лошата комбинация от спад на валутите, висока инфлация и слаб растеж, пред която са изправени Бразилия и Русия, може да им доведе много лоша 2015-а година.

Преди година Джеймс Лорд от „Морган Стенли“ кръсти Бразилия, Индия, Индонезия, ЮАР и Турция “крехките пет”. Неговото опасение беше, че комбинацията от висока инфлация и големи дефицити по текущата сметка означава, че експортът е прекалено скъп. Валутите на тези държави бяха начело в списъка на Лорд за най-вероятните падащи. Четири от петте след това поевтиняха срещу долара, но шеста валута на нововъзникващ пазар, руската рубла, се обезцени много повече. На 5-и ноември Централната банка намали размера на скъпите и непродуктивни усилия в подкрепа на рублата и я остави да се търгува почти изцяло свободно.

Тези държави са с общи проблеми, по-специално инфлацията. Всяка от “петте крехки” има “двоен дефицит”. Недостиг по бюджетите, което означава, че дълговете им нарастват, а дупките по текущите сметки са зависими от вливащите се парични потоци от чужди валути. Техните перспективи обаче са различни. Индия и Индонезия изглеждат сигурни. Индийската рупия нараства след август срещу долара, а дефицитът в обществения сектор намалява. Индонезийската рупия е по-малко стабилна, обезцени се с 10% след края на август, но инфлацията стана умерена, а растежът силен.

Оставащите четири не се представят толкова добре. Южноафриканският ранд и турската лира най-вероятно ще падат допълнително, след като и двете все още съчетават големи дупки по текущите сметки заедно с висока инфлация. Все пак за икономистите в Претория и Анкара има лъч светлина. Цените на енергийните продукти спаднаха, което е голяма новина за Турция, тъй като петролът и природният газ се равняват на 60% от енергийните доставки, от които 90% са внос. В ЮАР стачките, които навредиха на експорта на минерали, спряха и икономиката би могла да нарасне с 2,5% през следващата година.

Бразилия и Русия обаче са наистина в лошо състояние. Най-големите нововъзникващи икономики след Китай заедно имат тежестта на Германия. И в двете държави валутата пада. Реалът удари нови дъна през ноември след данни, показали, че бюджетният дефицит е достигнал рекордни нива през септември. Рублата пада още по-бързо, по-евтина е с 27% за годината и с 10% за последния месец. И двете валути са изправени пред стагнация. Висока инфлация в съчетание с нива на растеж вероятно под 1% през тази година.

Част от проблемите идват от чужбина. Основните търговски партньори на Бразилия са или в забавен растеж като Китай, или в стагнация като еврозоната, или пропадат като Аржентина. Не само обемите на експорта спадат. Цените на продуктите, които Бразилия продава – желязна руда, каучукови продукти, захар, соя, се понижават заради нестабилното световно търсене. Русия усеща този спад също, тъй като цените на енергийните продукти се понижават. Тя е един от най-големите производители на петрол и природен газ. Нейните пет най-големи енергийни компании дават работа на почти 1 милион души. Износ на стойност 350 милиарда долара премина през тръбопроводите към Европа и Азия през 2013-а година. Когато обаче цената пада, печалбите за Турция са загуби за Русия.

Проблемите на Бразилия и Русия обаче си имат и домашни корени. След 1990-а Бразилия има склонност да се цели в основен излишък (преди плащанията на лихвите) от около 3% от БВП, достатъчно, за да се започне намаляване на дълговете. Дилма Русев обаче, която беше преизбрана за президент, влоши обществените финанси в Бразилия. През 2014-а харчовете се разшириха с двойно по-голям темп, отколкото постъпленията, въпреки еднократните печалби от продажбата на Либра, петролно поле и на 4G телекомите. Съотношението дълг към БВП в Бразилия нараства бързо.

Русия си нанесе дори по-сериозни рани. Инвазията на Владимир Путин в Украйна доведе до американски и европейски санкции, които постепенно се увеличават след налагането им през юли. Те ограничават достъпа на руски фирми до дълговия пазар в Америка. Също така те забраняват на американски фирми да продават оборудване или съвети на руските енергийни гиганти. Това пречи на западните петролни фирми да помагат на руските развити петролни и газови полета. Отговорът на Путин, вносни мита за западните продукти, доведе до покачване на вътрешните цени.

Възможно е лошото тепърва да предстои. Спадът на цените на суровините изглежда ще продължи. Междувременно, с цел да се ограничи инфлацията и да се спре обезценката на валутите, централните банки и в двете страни увеличиха лихвите миналия месец. В момента те са 11,25% в Бразилия и 9,5% в Русия. В същото време обезпокоените финансови министерства имат желание да увеличат счетоводните си баланси. В Бразилия покачването на данъците върху горивата се дебатира, а данъчните облекчения при покупките на леки автомобили може би ще изчезнат. В Русия правило, което ограничава бюджетния дефицит до 1% от БВП, може би ще изисква по-стриктна фискална политика.

Тази несигурност ще вреди. Банките могат да се окажат уязвими, тъй като съкращенията на разходите в обществената сфера ще поразят доходите, а високите лихви ще направят заемите трудни за обслужване. В Русия ситуацията е определено зле. Лошите кредити нарастват, а спестителите теглят рубли от банките.

Облигационните пазари могат да се окажат други важни точки. И двете държави имат големи резерви от чужда валута въпреки загубите от около 100 милиарда долара през последната година. Русия разполага с почти 370 милиарда долара. Тя обаче има и големи дългове в долари, които все по-трудно се обслужват при падането на рублата. Русия има да прави плащания от 90 милиарда долара през следващите шест месеца. Дори и оптимистите са на мнение, че ще е късмет руската икономика да нарасне през 2015-а. Песимистът вижда сриващи се валути, бедствия на пазара на облигации и дори бягство на банки.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.

 
 

Сериалите, които обичат да убиват

| от chronicle.bg |

Ако сте фенове на „Игра на тронове“ или „Живите мъртви“, вероятно сте свикнали да си взимате болезнено „довиждане“ с любимите ви персонажи. Модерната телевизия не се скъпи откъм зрелищна смърт на главни герои и сценаристите изобщо не се свенят да убиват ключови герои.

Хората от Latest Casino Bonuses са се потрудили, за да изчислят кои телевизионни сериали са пролели най-много кръв и по какъв начин.

tv-latestcasinobonuses.com-101016-433x650

Първенците в убийствата са „American horror story“ и „Game of Thrones“, което не е изненадващо, но това, което прави впечатление, е че най-големият брой смърти в AHS са причинени от изстрел с пистолет, а не от нещо свръхестествено.

overall-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

Като цяло, изстрелите с пистолет са най-честата причина за смърт в телевизията, следвани от раните от намушкване с нож и експлозиите.

Полът обаче също играе роля в това как телевизионните герои намират смъртта си: мъжете по-често умират от удушаване, удавяне или експлозия. Докато жените по-често биват изгаряни или умират от естествена смърт.

gender-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

А сега, вижте в галерията сериалите, които убиват най-много свои герои. Бррр.