Бразилия харчи, ФИФА печели

| от |

За Бразилия равносметката от Световното първенство е болезнена не само в спортно отношение. Държавата инвестира милиарди, а гигантските приходи от реклами и търговски права прибра ФИФА. За бразилците остава бедността, пише Дойче веле.

0,,17782967_303,00

По-рано Мария да Пеня Фонсека имала малко заведение за бързо хранене и живеела под наем в центъра на Бело Оризонте. Всичко вървяло добре, докато през 2010 не дошли багерите, за да разширят стадиона за целите на Световното първенство. След това вече нямало никакво място за Мария останалите около 150 улични търговци, на които не било разрешено да продават стоките си в двукилометровата „забранителна“ зона около стадиона. „ФИФА не е инвестирала и цент в строителството на съоръженията, но въпреки това определя правилата и прибира печалбите“, възмущава се Мария.

От близо четири години насам тя живее в предградията на Бело Оризонте, при свой приятел, който й отстъпил част от жилището си. „По-рано тук имаше къщи, които бяха разрушени, за да се построи новата автогара“, разказва Мария и допълва: „Първенството беше добър предлог за прогонването на хората“.

Макар че Бразилия е в икономически подем и милиони хора успяват да се издигнат в социално отношение, благосъстоянието е разпределено много неравномерно. Социалното напрежение е значително. Навсякъде се строи: нови пътища, летища, търговски центрове. Гигантът Бразилия се пробужда, но и помита мнозина, които не успват да вървят в крак с бурните промени. Аргемиро Алмейда, лидер на протестното движение срещу Световното първенство, смята, че към 250 000 души в Бразилия са пряко или косвено потърпевши от шампионата. И докато ФИФА и нейните спонсори трупат печалби, загубите се прехвърлят на онези, които и без това се борят за оцеляване, посочва Алмейда и обобщава: „Световното първенство е за сметка на най-бедните“.

Затова протестират и съмишлениците на Алмейда: Не срещу първенството или срещу футбола, а срещу комерсиализирания модел на шампионата, наложен от ФИФА. „При това се ограничава суверенитетът на Бразилия, а правата на хората се потъпкват“, твърди Алмейда. Той признава, че в началото е бил въодушевен от това, че родината му ще е домакин на Световното първенство, по-късно обаче му станало ясно, колко неоправдано висока е цената за това. Все повече хора трябвало да опразнят домовете си заради строителството на стадиони и инфраструктурни обекти. Бездомниците и уличните търговци все по-често ставали жертва на полицейско насилие. „Та нали центровете на градовете трябваше да бъдат прочистени за туристите от цял свят“, обяснява Алмейда.

Обществени контрасти

Тенденциите на обществено разслоение съществували и преди, но с първенството всичко се влошило още повече. Диалог между политиците и социалните движения така и не е имало, дори ръководителят на бразилската президентска канцелария Жилберто Карвальо призна наскоро: „Не информирахме населението по съответния начин и не го включихме достатъчно в плановете около първенството“. Всичко това породило негативни настроения.

Бразилският шампионат е най-скъпият за всички времена – близо три пъти по-скъп от проведеното през 2006 година първенство на света в Германия. Противниците на първенството като Алмейда са убедени, че тези осем милиарда евро, вложени в строителството на стадионите и прилежащата инфраструктура, бихи били много по-необходими за здравеопазването или образованието.

Или за изграждането на социални жилища, тъй като в Бразилия има остра нужда от жилища. Както разказва Мария да Пеня Фонсека – много бедни, които преди живеели върху някое парче свободна земя или между сградите в големите градове, междувременно са били прогонени от полицията. Основната цел: парцелите с добро разположение да се използват за изграждането на луксозни имоти.

Законите на страната принципно позволяват преселването на хора. Но засегнатите би трябвало да бъдат своевременно информирани за причините, налагащи подобна мярка, а и да им бъде предложено финансово обезщетение или жилище на друго място. Именно бедното население, което не е наясно с правата си, е най-често потърпевшо и се стига до принудителни изселвания.

Бившият маркетингов директор на ФИФА Гуидо Тоньони на свой ред посочва пред „Дойчландфунк“, че финансовата помощ, която се предоставя по линия на ФИФА на държавата-домакин, е „микроскопична“. В полза на държавата-домакин остава единствено „психологическият ефект“, но катастрофалната футболна загуба на бразилците до голяма степен го неутрализира. Тоньони е убеден, че и равносметката в икономически план ще е болезнена: държавата направи инвестиции за милиарди, които едва ли ще се изплатят някога. ФИФА обаче не се интересува от подобни неща.

 

 
 

Мат Дилън: Носталгия по 90-те

| от |

В средата на 90-те години седмото изкуство показва на света един от любимите си за онова време секс символи. Висок близо 2 метра, със специфично лице и плътен глас Мат Дилън е всичко онова, от което може да те е страх и същевременно да искаш да гледаш на голям екран. Той е харизматичен, талантлив и по един грубоват начин секси.

Най-големият си удар Дилън прави с тийн-класиката „Лудории“, която излиза през 1998 година. Той е на върха на славата в този момент. А там играе сексапилен учител, замесен в афера с млада, секси ученичка, която решава да го съди за изнасилване. Нищо в „Лудории“ не е такова, каквото изглежда. Филмът е чувствено лятно удоволствие, с привкус на мистерия, секс и топло време. А към Мат Дилън добавяме сексапилната компания на Денис Ричардс и Нев Кембъл. „Лудории“ също така може да се похвали и с една от най-приятните голи сцени, включващи гол мъжки член. И той принадлежи на Кевин Бейкън.

Година преди това излиза комедията „Няма скрито покрито“, в която Дилън има по-малка, но доста приятна роля. А година след това го гледаме в чудесната комедия „Ах, тази Мери“ на братята Фарели.

Чак през новото хилядолетие Мат Дилън прави и ролята, която се смята за най-добра в неговата кариера до момента – тази в „Сблъсъци“. Полицай Райън му носи номинация за „Оскар“, „Златен глобус“ и награда на БАФТА. Не пелечи нито една от тях, но нарежда името си до най-добрите за 2004 година.

Междувременно Дилън снима първия си режисьорски проект – Ghost Town, държи личния си живот настрана и леко се оттегля от киното. Мат се заравя в малки роли в сериали и по-треторазрядни продукции, докато брат му – Кевин Дилън започва да изпъква в ролята на Драма в продукцията на НВО „Антураж“.

Кевин замества Мат в светлината на прожекторите, но не може да го бие нито по осанка, нито по сексапил.

2015-а е годината, в която Дилън се завръща към комерсиалното и успешно седмо изкуство, но с телевизионен сериал. „Уейуърд Пайнс“ и неговият първи сезон бяха едно от добрите неща, които можеше да гледате на малък екран в тв сезона преди две години и Мат Дилън е една от причините това да е така.

Догодина този снажен мъж прави една от най-амбициозните си роли. Той ще е Джак Изкормвача. Но режисиран от датчанина Ларс фон Триер. Нищо, което Триер е направил не е оставило зрителите безразлични, а проектът The House That Jack Built е едно от заглавията, които е редно да очаквате през 2018-а. Дотогава, ви предлагаме приятна доза Мат Дилън, който вчера направи 53 години и е все така секси. В галерията горе.  

 
 

Страхотен актьорски състав в първия трейлър на „Song to Song”

| от chronicle.bg |

„Song to Song“ е новият проект на Терънс Малик, който е събрал в едно Райън Гослинг, Натали Портман, Майкъл Фасбендър и Руни Мара. Честно казано, дори във филма да се разказваше за война между лоши извънземни и генно модифицирани питекантропи, пак бихме го гледали, при този актьорски състав.

„Song to Song“ е съвременна любовна история, която се развива на фона на музикалната сцена в Остин, Тексас. Две отдалечени двойки – сценаристите Фей (Руни Мара) и BV (Райън Гослинг) и музикалния магнат Куук (Майкъл Фасбендър) и сервитьорката, която омайва (Натали Портман) – преследват успеха, по време на рокендрол, прелъстяване и предателство.

Преди да видите трейлъра, ще ви зарадваме с още нещо: оператор на филма (както ще забележите в трейлъра, ако познавате творчеството му), е не друг, а Еманюел Любецки („Завръщането“, „Бърдмен“, „Гравитация“, „Дървото на живота“, „Новият свят“ – също на Терънс Малик, и много др.)

А сега…трейлърът.

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

Рецепта за рулца от тиквички

| от Росица Гърджелийска |

Това е вкусна рецепта, подходяща както за вегетарианци, така и за месоядни. Причината – можете да добавите месо по желание. В противен случай може да се насладите на вкусотия, подходяща за по-топлото време. Неин автор е Росица Гърджелийска.

ТЯ работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нужните продукти за рулцата от тиквички: 

3 тиквички
1 голяма глава лук
250 гр гъби
250 гр доматена пасата
15 чери домати
чубрица
магданоз
1 ч.ч. настърган пармезан
сол и пипер
3 лъжици олио от гроздови семки

DSCN8100

Начин на приготвяне:

Нарежете тиквичките на дължина на тънки ленти, посолете ги обилно и ги оставете да се изцеждат около 30 минути.

През това време нарежете на ситно лука и гъбите, сложете ги в тиган с олиото и ги гответе, докато омекнат.

Добавете към тях доматената пасата и чери доматите и продължете да готвите, докато се сгъсти.

Добавете чубрицата, магданоза и сол и пипер на вкус.

Попийте лентите от тиквички с кухненска хартия, завийте ги в рулца и ги подредете в тавичка за печене.

Във всяко рулце сложете малко от соса и остатъка намажете отгоре. Поръсете с пармезан, хвърлете във фурната и изпечете до златисто.

Сервирайте горещо и накарайте всички да ахнат във възторг. (Разбира се, ако сте неудържимо месоядни, не се страхувайте да добавите бекон или малко телешка кайма)

DSCN8105