Боят ли се украинците от гражданска война

| от |

Руският президент размаха призрака на гражданската война в Украйна, пише Дойче веле. Трик ли е това на Путин в играта му на котка и мишка със Запада или Източна Украйна наистина е застрашена от кървава разправа?

grande_carte_ukraine_V5-bg2-2-59a66

Операцията на украинските спецчасти срещу проруските сепаратисти в източните райони на страната засили реториката и от двете страни: заместник-началникът на Украинската служба за сигурност (контраразузнаването) Василий Крутов заплаши проруските милиции с унищожение, ако не сложат оръжие, а шефът на Съвета за национална сигурност и отбрана Андрей Парубий увери, че украинската армия е готова да защитава страната на фронта. В телефонен разговор с германската канцлерка Ангела Меркел руският президент Владимир Путин предупреди, че ескалацията в Украйна тласка страната към гражданска война. Веднага на помощ на Киев се притече Вашингтон, който категорично отхвърли вероятността за гражданска война в Украйна, която Путин така драматично описва.

Кой и защо налива масло в огъня?

Щефан Майстер от Европейския съвет за външните отношения се съмнява, че Путин е загрижен за Украйна. Точно обратното – чрез подкрепата си за проруските сили Москва всъщност допринася за развитието на конфликта. В този смисъл не само украинското правителство, но и Москва тласка Украйна към гражданска война, допълва той в интервю за ДВ. Майстер смята, че като размахва призрака на гражданската война в Украйна, Путин всъщност цели да налее още масло в огъня.

От седмици Русия се опитва да представи украинското правителство като неспособно да се справи с положението и да наложи ред в страната. По този начин Путин стреля и по ЕС, опитвайки се да засили натиска срещу Брюксел, казва Майстер. Според него Русия няма никакъв интерес от успокояване на обстановката в Украйна: „В Москва наричат това „контролирана дестабилизация“, чиято цел е да направят САЩ и ЕС склонни на компромиси, за да запази Русия своето силно влияние в Украйна“.

Колко голяма облаче наистина е опасността ситуацията в Източна Украйна да излезе извън контрол? Кореспондентът на ДВ Маркус Реер е пропътувал за някоко дни над 500 километра в размирните райони на Изток и не споделя драматичната оценка на Путин. „Никъде не забелязах големи вълнения сред народа, затова и не вярвам в пророкуванията за гражданска война“, казва той. Журналистът определя акциите на проруските сили по-скоро като малки островчета на напрежение сред нормалния делник на хората: „Само на няколко метра от окупираните от сепаратистите сгради животът си тече съвсем нормално и никой не мисли за бунт срещу централната власт в Киев“, казва кореспондентът. Неговите наблюдения показват още, че във вечерните часове в Донецк се събират не повече от две хиляди души, а в някои други градове – по няколкостотин или едва няколко десетки демонстранти.

Измамно спокойствие в Харков?

На 40 километра от руската граница е Харков. Там от няколко седмици насам има струпване на украински и руски танкове, насочени един срещу друг. В самия град обстановката е много по-спокойна от тази Донецк, но в атмосферата се усеща напрежение, казва за ДВ Марио Радемахер, преподавател в местния Педагогически университет в Харков. „Хората се чувстват несигурни, защото им е трудно да преценят дали Путин е решил да присъедини и района около Харков към руската сфера на влияние“, казва германският учен. От разговорите си с местни хора той е научил, че най-много ги притесняват икономическите измерения на кризата: безработицата в района расте, а много фабрики биват затваряни, включително защото Русия вече не изкупува продукцията им.

Увеличава се делът на хората, които нямат какво повече да губят, а това засилва гнева срещу украинските власти, защото те са неспособни да решат икономическите им проблеми. Много от тях преминават на страната на демонстрантите, вярвайки, че Русия ще им осигури по-високи заплати и пенсии. Сред т.нар. „сепаратисти“ има и много гневни миньори, останали без работа, след като Русия спря да изкупува въглищата, добивани от местните мини.

На този фон Марио Радемахер очаква ескалация на напрежението и в Харков. Вече се разпростаняват слухове, че в края на месеца се очакват бунтове и проруски демонстрации като тези в Донецк. „Много хора са стегнали куфарите си и са готови да напуснат града, ако в него навлязат руски войници или военизирани части без отличителни знаци“, уверява Радемахер. Експертът за Източна Европа Щефан Майстер също се опасява от разделение в украинското общество. Той смята, че Източна Украйна в много по-голяма степен от Крим е застрашена от сериозен обществен конфликт между проруски настроеното население и предимно младите местни хора, които по никакъв начин не желаят сближаване с Русия.

 

 
 

Строителен работник спечели 50 000 лева от билет „Златото на инките“

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

Късметлията Дюнями Садък от старозагорското село Габарево получи страхотен подарък от Лотария България. 56-годишният строителен работник спечели 50 000 лева, само със закупуването на един билет „Златото на инките“.

„Винаги съм вярвал, че когато имаш късмет и един билет е достатъчен. Аз съм живото доказателство затова“, споделя Дюнями.

Разказва, че е купил билета от хранителен магазин в родното си село, който изтрил веднага, а секунди по-късно продавачката потвърдила добрата вест.

„Първоначално онемях, но бързо дойдох на себе си. В този миг нямаше по-щастлив от мен!“, допълва той.

Щастливецът планира с част от парите да си купи малка къщичка, а с другата – ще отиде на почивка. Естествено, ще почерпи и близките си!

Платена публикация

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.

 
 

Алкохолизмът засяга по-сериозно жените, отколкото мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Американски учени откриха доказателство, че алкохолизмът засяга по-сериозно системата за възнаграждение в мозъка на жените, отколкото на мъжете.

Системата за възнаграждение в мозъка се състои от амигдала и хипокампус, които утвърждават полезния опит и взимат участие в създаването на спомени и вземането на решения.

За изследването учените събраха 60 човека, възстановили се след дългогодишна алкохолна зависимост, като ги разделиха в групи по равно – 30 жени и 30 мъже. Те събраха и равна по численост група от доброволци без проблеми с алкохола. Участниците бивши алкохолици са спазвали режим на въздържание от 4 седмици до 38 години. Всички преминаха невропсихологични оценки и ядрено-магнитен резонанс, за да се отчетат промените в мозъчната структура.

Изследванията проведоха учените от болницата в Масачузетс и училището по медицина към Бостънския университет. Те установиха, че структурата на системата за възнаграждение в мозъка на жените алкохолички е по-голяма, отколкото при тези, които не страдат от зависимостта. В същото време същите структури са по-малки в главния мозък на мъжете алкохолици, в сравнение с тези, които не са алкохолно зависими.

Всяка година трезвеност се свързва с 1,8 % намаляване на размера на мозъчните вентрикули, което показва, че възстановяването на мозъка от вредите от алкохолизма е възможно.

„Откритията ни подсказват, че може да е полезно да вземем предвид половите различия при лечението на алкохолизма“, каза експертът Гордън Харис.

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.