Боян Петров: Благодаря на всички българи, които ми пишеха

| от |

„По време на експедицията водех електронен дневник и там съм си направил пълен списък на хората по имена. Искам да благодаря на всички, които ми пишеха смс-и, имейли. Чувствах огромна енергия от всички тях. Те ми дадоха увереност, че този момент ще го доведа до край“, заяви Боян Петров, предаде репортер на БГНЕС.

Той бе избран за „Спортист на месеца“ в анкетата на Пресклуб „България“. След като получи наградата си, Петров даде първа пресконференция след изкачването на Броуд пик и К2.

„Природата беше с нас. Българите спечелихме уважението на всички в базовия лагер. За всички върхове имах съмнение, че може и да не ми стигнат силите. Тръгвайки, гледайки пред мен човек, се мобилизирах двойно и го задминавах. Ставах по 2-3 часа след тях, тръгвах със закъснение и ги задминавах. За мен те бяха цели. Нямаше един, който да можеше да ме стигне. Явно моят организъм работи добре 7-8 000 метра. На К2 не познавахме само последните 400 метра, които се оказаха доста трудни – ледени. „Гърлото на бутилката“ се казва и то бе замразено. Пълна тъмница. Трудно разбираш кое е правилното въже, което трябва да хванеш. Горе на върха не успях да се насладя, да се огледам, да разбера къде съм. Имаше моменти, в които се криех, защото вятърът носеше едни снежни парчета. После по снимките видях какво е станало. После, гледайки надолу не можеш да разбереш къде е облак и къде е земя. В Лагер 4 се отпуснах вече“, припомни си Петров.

„Често се случва да съжителстваш със смъртта. Да си заедно с починали. През 2009-та спах в палатка на един испанец, който бе изчезнал по трасето. Тогава имах някакви халюцинации. Този път по-спокойна ми беше обстановката. При такива смъртни случаи гледаш просто да не се психираш. Имах огромно желание да се кача. Водеше ме едно вътрешно усещане. Влизах в ритъм, в който ходех 10-12 часа без спиране. В момента имам фобия от ледени цепнатини. През 2009 година пропаднах в 12 метрова“, добави още Петров. / БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени за Боян Петров: Благодаря на всички българи, които ми пишеха