Боян Бенев : Десет човека, от които се възхищавам днес

| от | |

„Той е на 28 години. Израснал е в Англия и никога не се е явявал на интервю за работа. Не е имал началник. Има сериозен трудов опит и наградата „Най-успешен млад предприемач на Великобритания“ за 2007 година на списанието за бизнес и икономика Start Your Business Magazine. Автор е на три книги.“ Така от БНТ представиха Боян Бенев, когато стана водещ на „Неделя х 3″. Ние обаче решихме да потърсим кои са хората, на които се възхищава Боян. Ето какво се получи. (снимка: New Generation Arts)

1937904_10100362160536210_193623653_n

Отне ми много време да оформя този списък с тези десет души. Две неща отбелязвам – първото е причината, по която ми беше трудно, а второто е това, което обединява всички тези хора.

Имам огромен късмет да работя и общувам с много от тези хората. Съответно е трудно да отделиш приятели и познати и да говориш за тях отстрани. Избрал съм шестима приятели, за които да разкажа, въпреки че има още много, за които бих искал да го направя.

Това, което обединява всички е времето. Вдъхновяват ме не заради еднократно постижение, а защото са посветили живота си на нещо, което считат за важно. За това са нужни постоянство, самочувствие и смелост – качества, които много уважавам.

maxresdefault

Манол Пейков
Издател, Жанет45

Манол е една от основните причини да съм в България сега. Запознахме се случайно и работихме заедно покрай издаването на книгите ми. Не познавам друг човек като Манол, който може толкова силно да зарази хората около него с енергията си.

Вече години на ред упорито налага Жанет45 като водещото издателство за съвременна Българска литература. Те станаха известни с това, че са готови да взимат големи рискове с издаването на не-много познати чужди автори и така все повече да разширяват изгледа ни към света.

koz12-big

Яна Бюрер Тавание
Съосновател, Timeheroes.org

Трудно е да мислиш, че можеш да промениш статуквото. Трудно е да направиш първата стъпка към тази промяна и е още по-трудно да следваш тази мечта от години. Всички проекти, в които Яна участва и е участвала целят точно това.

Още по-впечатляващото е, че има резултат! www.TimeHeroes.org например е страхотен проект за платформа за доброволчество с вече над 11’000 участници и 400+ реализирани ‘мисии’.

news_76_3

Христо Tенчев
Основател, X S Software

Ако искате да намерите Български ‘предприемач’ в истинският смисъл на думата, мисля че няма много по-добри примери от Христо. Изградил бизнес на базата на личната си страст към компютърни игри още докато е бил в училище.

Днес X S е една успешна, водеща компания в сферата с много добра репутация из общността. Ще ми е интересно да видя какво следва.

540771_10150768738400944_530360320_n

Tим Гюбел (снимка Михаил Георгиев)
Основател, Fusion Embassy

Заедно със следващия в списъка, Тим е един от най-добрите ми приятели в България. Запознахме се случайно скоро след като пристигнах тук и от тогава се впечатлих на енергията, която има да прави нови неща.

Тим доказва, че с професионален подход може да се постигне много в музикалната индустрия тук и мисля, че е добър пример как могат да се случват нещата тук – особено за всички, които са, да кажем, скептични към нашата музикална индустрия.

 IMG_4924

Стив Кийл
Съосновател, Xentio

Възможно е да сте чували за Стив покрай видеото му за TEDxBG (http://www.ted.com/talks/steve_keil_a_manifesto_for_play_for_bulgaria_and_beyond.html) (с което не съм съгласен), но всъщност Стив е в България от десет години и успешно развива бизнес в ИКТ индустрията заедно с партньорите си.

Това което харесвам в него е, че е напълно свободен човек. Показва, че нищо не ‘трябва’ да е по даден начин и че винаги има друг поглед към нещата.

dimi-panica-1930-2011

Дими Паница

Общественик, Филантроп

Дими беше страхотен човек, който ми показа едно нещо над всичко – че не е наивно да мислиш, че можеш да промениш цяла държава. Показа, че заедно с визия трябва да има и последователна стратегия която навлиза дълбоко в детайли и разбира средата, която иска да промени. Дими остави не само поредица ключови успехи като Американският университет в Благоевград, но и един холистичен, цялостен подход за справяне на проблемите пред страната ни.

Добре Добрев
Дарител

Познат като ‘Дядо Добри’. Всеки ден минавам покрай Св. Седмочисленици и често виждам г-н Добрев пред църквата. Възхищавам се как може да се отдаде цял човешки живот на една кауза. Радвам се като виждам колко хора го спират на улицата и си говорят с него.

jose-mujica.si

Хосе Мухика
Президент, Уругвай

Твърде много политици и обществени лица се губят в егото и авторитета на позицията си, забравяйки, че това идва само и единствено от хората, за които работят. От страна на народа пък, често се забравя че това са само хора – по никакъв начин различни от другите освен това, че временно им е дадено доверието на населението. Президентът на Уругвай, Хосе Мухика ми напомня за тази мисъл, всеки път като се сетя за него.

Алфредо Мосер
Изобретател, бутилка лампа

За много от нас идеята за иновация и изобретение е нещо далечно и трудно. Алфредо Мосер изобрети и след това разпространи нещо, което чупи тази представа, а едновременно подобрява живота на милиони хора из целият свят.

Той изобрети една използвана пластмасова бутилка, пълна с вода и белина, поставена през ламариненият покрив на постройки без ток и осветление в най-бедните страни в света.

(http://www.bbc.co.uk/news/magazine-23536914)

Илиян Михов
Ректор, INSEAD

Проф. Михов е ректор на едно от водещите бизнес училища в света – INSEAD. Той е пример и символ за многото успели българи извън нашите граници. Не вярвам в това, че патриотизъм значи да си стоиш мирно в България. Мисля, че всеки може да е полезен за развитието на родината си независимо къде е, стига да има желание и възможност.

В последните няколко години се утвърдиха няколко хубави инициативи като Тук-Там например, които работят по изграждане на по-силна връзка между Българското общество в чужбина и  България. Много бих искал тези проекти да се подкрепят и развиват – всички инициативи които целят да подобрят обединението в всеки аспект са критично-важни за нас.

 
 

Turkish Airlines спечели награда за своя рекламна кампания

| от CHR Aero |

Turkish Airlines бе наградена с Gold Epica награда за своята кампания “Batman v. Superman”.

В блокбъстъра “Batman v. Superman” авиокомпанията прави поява със свой Boeing 777.

Идеята на рекламата е, че Turkish Airlines изпълнява полет между двата измислени града във филма- Готъм Сити и Метрополис.

Освен участие в самия филм, авиокомпанията предостави различни възможности на своите пътници да се запознаят с него, както и да надникнат в света на супергероите.

Авиокомпанията беше наградена в категория „Product & Brand Integration”, като тази кампания доведе до над 30 милиона гледания на рекламата в YouTube, както и над 125 милиона „media impressions”.

Epica Awards е основана през 1987 като това е единствената награда, която се определя от журналисти свързани с маркетинг и комуникационни заглавия.

 
 

Появи се невероятен акустичен кавър на „Издислав“. Чуйте го

| от chronicle.bg |

Първият опит за песен на английски на поп-фолк изпълнителя Фики Стораро предизвика вълна от шеги. Песента му „Is This Love“ беше успешно прекръстена на Издислав и намери специално място дори в новинарския блок на БНТ. Въпреки типичните чалга извивки на парчето, оказва се, че то може и да звучи добре.

Автор на чудесния кавър е Нели, която от 17-годишна поддържа свой YouTube канал, в който публикува видеа на кавъри.

Чуйте я.

 
 

Досиетата CHR: Четирите хомосексуални „вещици“ от Сан Антонио

| от chronicle.bg |

Ужасен от начина на живот на група местни жени, американски съд праща в затвора четири латиноамериканки заради престъпление, което не са извършили. 15 години по-късно те са оневинени, благодарение на филм, който извежда на преден план ужасяващите причини за задържането им – хомофобия и откровена глупост.

Четворката от Сан Антонио попада в затвора заради противоречиви свидетелски показания и неверни „доказателства“ за физическо посегателство. Всичко това звучи като история за лов на вещици от XVII век, но се случва в края на XX век, когато страхът от сатанизъм и различна сексуалност държи в плен американската нация. Основното доказателство за вината им пред съда е фактът, че са лесбийки.

четворката от сан антонио

През 1994 година идва краят на продължила с години истерия за съдебно дело за сатанистки култ и сексъално насилие над деца в детска градина. Собствениците на дневен център за деца са обвинени в сексуално насилие, свързано със сатанистки култ. Носят се градски легенди за включването на животински жертвоприношения, кръвопускане и ритуални изнасилвания. След години, прекарани в ареста, Елизабет Рамирес, Касандра Ривера, Анна Васкез и Кристи Мейхю биват признати за виновни през 1998 година. Те са обвинени в групово изнасилване на двете малки племеннички на Рамирес – едната е на седем, а другата – на девет години.

Години по-късно бивш журналист и режисьорка се срещат, за да започнат снимките на филма „Southwest of Salem“ – филм, който проследява делото и осветлява слабите доказателства, на база които 4-те жени са хвърлени в затвора. Филмът проследява живота на жените – видеозаписи, интервюта със семействата, албуми със снимки. Ривера и Васкес живеят заедно и се грижат за децата на Ривера.

Деби Нейтън – журналист и писател, се свързва с Дебора Ешкенази с надеждата да направят нещо за арестуваната четворка. Първоначално идеята е за радиопоредаване, но след няколко срещи с жените в затвора, се появява идеята за филм, който съпътства битката им за свобода.

Животът на латиноамериканска лесбийка

Със сигурност това определение не е добро за жена, която живее в Тексас в средата на 90-те години. Оказва се много трудно за съда да намери съдебни заседатели, защото всички са пропити от хомофобия. Сред интервюираните за заседатели често се срещат реплики като: „Не се чувствам конфортно. Тя е лесбийка. Не се чувствам комфортно от това“.

“Би трябвало тези вещерски, ужасяващи жени да са правили онези неща с малките момиченца зад затворени врати, защото това правят лесбийките, нали?”, обобщава начина на мислене по темата Дебора Ешкенази. Прокурорът казва, че жените са си признали, че са хомосексуални – сякаш това признание е пряко доказателство за вината им. Инстиктивно хомосексуалността се приравнява на тормоз над деца и сатанистки ритуали.

Междувременно става ясно, че бащата на племенничките на Рамирес е бил обсебен от нея. Той й предложил брак, когато разбрал, че е бременна, но тя отказала. Следват обвиненията в сексуално насилие. От страх да не отнемат детето й, бременната в петия месец Рамирес оказва пълно съдействие на в;ластите. Тя отрича да е виновна за сексуалното насилие над деца и отказва споразумение с прокуратурата. Получава 37.5 години затвор.
Съдът разчита основно на показанията на децата, за да разпореди осъдителните присъди.

четворката от сан антонио

Една от племенничките на Рамирес вече е в своите 20 години и признава, че е излъгала. Разказва, че леля й и нейната сексуална ориентация са били голям проблем за семейството. Всичко това става ясно по време на снимките на филма „Southwest of Salem“. Момичето разказва, че е лъгало, защото родителите му не били съгласни с избора на Рамирес и начина й на живот. Така баща му спечелил и битката за попечителство, която водел. Медицинското лице, удостоверило насилието – д-р Нанси Келог, също признава, че доказателствата й за изнасилване били неверни. Въпреки че жените са на свобода от 2013 година, едва тази седмица Апелативният съд в тексас потвърди, че на фона на сегашните доказателства съдебните заседатели през 90-те години не биха дали осъдителна присъда на жените. И не само това – въпреки прекараните години в затвора, криминалното им досие ще бъде заличено, а четирите могат да получат милиони долари обезщетение от държавата, позволила животът им да бъде пропилян заради мизогиния и хомофобия.

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“.