Босна пламна, Сараево гори

| от |

За Chronicle.bg от Сараево : Elvira Jukic, Denis Dzidic / BIRN, Balkan Insight

След всенародното недоволство вчера, при което протестиращи влязоха в сблъсъци с полицията, а правителствените сгради пламнаха, след десетките ранени и арестувани, босненските политици казаха, че разбират нещастието на обикновените босненци. Те заявиха, че симпатизират на икономическите неволи на хората, но осъдиха насилието : драматичните сцени на изгаряне на правителствени сгради, което принуди полицията с помощта на сълзотворен газ, водни оръдия и гумени куршуми да разпръсне хиляди гневни протестиращи от цялата страна в петък.

morning after protests 1

Хората демонстрираха в повече от 30 града в трети пореден ден, с най-значителни сблъсъци в столицата Сараево, която бе обхваната от облаци от тъмен дим и сълзотворен газ, след като протестиращи подпалиха президентството, сградата на кантоналното правителството и държавния архив.

Болницата в Сараево съобщи, че най-малко сто души са постъпили за лечение в петък, повечето от които полицаи, трима са тежко ранените.

Кантоналните правителствени сгради бяха подпалени в Мостар, Зеница и Тузла, където протестите срещу безработицата, корумпираните приватизации и тежкото икономическо положение в страната започнаха в сряда, на митинги, водени от работниците в няколко големи заводи, които фалираха, след като бяха продадени от държавата.

Отряди от анти-терористични полицаи изтласкаха протестиращите и поеха контрола на улиците на Сараево в късния следобед и привечер в петък. Според източници от полицията, са били задържани близо 100 души – десетки в Сараево, 20 в Зеница, десет в Мостар и осем в Тузла.

„Едно гражданско цунами“

Водещи политици осъдиха насилието, но някои казват, че симпатизират на недоволството на хората в страната, с 27.5 на сто безработица, страдаща от икономическа стагнация и политическа корупция, и все още усещаща последиците от войната 1992-95.

Президентът на босненско-хърватската федерация, една от двете политически единици в Босна, Живко Будимир, заяви, че „политиците чуха гласа на народа силно и ясно, но насилието трябва да спре.“

Неговото осъждане на сблъсъците и опожаряването на правителствени сгради беше повторено от представителите на Социалдемократическата партия Златко Лагумджия, и Партията на демократичното действие, Бакир Изетбегович.

„Нещастието на хората – което е разбираемо – бе яхнато от групи с различни цели, повечето деструктивни… Ние заставаме зад действията на полицията и ги призоваваме да си вършат работата и да защитава безопасността на държавните структури“, каза Лагумджия.

Изетбегович настоя, че босненските граждани ще страдат най-много от разрушаването на правителствени сгради.

„Институции, от които хората се нуждаят, са били унищожени. Хората искат промени в правителството, когато са недоволни, но ако изгори една сграда с актове за раждане и други документи, вредят най-много на себе си“, каза той.

Друг официален представител на Социалдемократическа партия и настоящ федерален министър-председател Нермин Никшич заяви пред медиите, че „не би трябвало да е проблем“, ако бъде помолен да подаде оставка.

Босненският министър на сигурността Фахрудин Радончи – и председател на Алианса за по-добро бъдеще каза, че протестите са в резултат на неуспеха да се спре престъпната приватизация и корупцията.

Все още не е ясно дали протестите ще продължат и в следващите дни. Един от инициаторите на оригиналните протестите в Тузла, Алдин Сиранович, призова хората да се съберат в центъра на града и да помогнат на общинските власти в почистването на отломките и развалините.

В национален мащаб протестите са без прецедент в страната.

Безредиците се разпространиха в по-голямата босненско-хърватската част на Босна в петък, като хиляди хора се събраха по улиците на 32 града, въпреки че прераснаха в насилие само в големите градски райони.

В северния град Бихач, стотици протестиращи хвърляха камъни и изгориха коли пред правителството на кантона, докато в Мостар демонстранти изгориха сградата на местното самоуправление, както и седалищата на двете водещи босненски и хърватски политически партии, Партията на демократичното действие и Хърватският демократичен съюз.

Мирните протести се състояха Междувременно в Баня Лука в населената от сърби Република Сръбска, където около 300 души преминаха в шествие през центъра на града.

Министър-председателят на Република Сръбска Желка Цвиянович заяви, че подкрепя протестите.

„Аз съм в подкрепа на всеки упражняващ своето демократично право. Това, което аз не мога да подкрепя са опити да се прехвърлят проблемите на нефункциониращата федерация към Република Сръбска „.

В резултат на сблъсъците, кантоналните правителства в Тузла и Зеница подадоха оставка, както и Mарио Сулента, министър на вътрешните работи в Мостар.

Медиите съобщават междувременно, че сръбският вицепремиер Александър Вучич ще се срещне с босненските сръбски политически лидери Милорад Додик и Младен Босич в неделя, за да обсъди кризата в Босна и Херцеговина.

Върховният международен служител в страната, върховният представител Валентин Инцко, също осъди насилието и призова политиците сложат край на кризата.

Продължаваме да следим темата.

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

HP ZBook 15u със значително подобрение на процесора

| от chronicle.bg |

 

HP обяви подобрение преносимата си работна станция HP ZBook 15u.

Тези, които сте имали досег до HP ZBook 15u, знаете, че със своя 15.6“ дисплей станцията е една добра комбинация от мобилност и стойност. С тегло от от 1.9кг. (4.18lbs)3 и 19.9 мм. дебелина, работната станция може да се похвали с висока производителност. Захранва се с новите седмо поколение Intel® Core™ i5 и i7 процесори4, с да 32 GB DDR4 памет5, професионална графична карта AMD FirePro™, 2TB2 дисково пространство, включително и по избор HP Z Turbo Drive G25, и FHD touch или UHD дисплей.

Батерията е с дълъг живот и се поддържа от HP Fast Charge, осигуряваща бързо презареждане до 50% от батерията само за 30 минути.

Мобилната работна станция ZBook 15u има обща системна надеждност, гарантирана от 120 000 часа тестване в HP’s Total Test Process и е проектирана да отговори на MIL-STD 810G стандартите. Потребителите могат да се възползват от Windows 10 Pro1 и богатите функции на ISV сертифицираната видео карта AMD FirePro™ 3D с 2GB видео памет, проектирана да работи с всички професионални приложения на преносимата работна станция ZBook 15u.

HP ZBook15u_Touch_G4_with_Hand_Solidworks

Тази мобилна работна станция е оборудвана с конфигурация, подсигуряваща висока сигурност и лесна управляемост, включително водещата в индустрията BIOS функция за защита – HP Sure Start Gen8, която следи състоянието на BIOS, възстановява платформата без намеса, връща BIOS до обичайното му състояние и предлага функционалност за централизирано управление.

Интегрираните Trusted Platform Module (TPM), Smart Card Reader и по избор Finger Print Reader5 осигуряват защита на данни, имейл и потребителски документи. HP ZBook 15u има множество портове включително USB 3.1 Gen 1 port, DisplayPort™ 1.2 и други.

Мобилната работна станция HP ZBook също така идва и с предварително инсталираната HP Remote Graphics Software за отдалечени работни групи, HP Performance Advisor за оптимална производителност и HP Velocity за по–надеждно и бързо сърфиране мрежата.

HP ZBook 15u е достъпно сега със стартова цена от €1,090 без ДДС.

 

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.