Босна най-накрая се обедини… срещу приватизациите

| от |

Жан-Арно Деран / Монд Дипломатик

Бедност, безработица, корупция, връзкарство, некомпетентна политическа класа. Почти двадесет години след края на войната желанието да се разрешат общите проблеми надделява над различията между общностите. След като дълго време клиентелистката система ги принуждаваше да мълчат, в началото на февруари 2014 г. гражданите на Босна и Херцеговина дадоха воля на негодуванието си и се опитват да прилагат пряка демокрация.

tuzla, 07062014

СПИМ вече цели двадесет години. Време е да се събудим!“ Призивът, скандиран пламенно от демонстрантите, които се събират всеки ден в градовете на Босна и Херцеговина, отразява невиждана досега мащабност на протестите.

Хипотезата за назряващо социално недоволство се появи отдавна. По официални данни безработицата сред активното население е над 40%, приватизациите доведоха единствено до разграбване на обществените блага, а държавата се управлява от несменяем и корумпиран политически елит. Въпреки това движението сякаш свари неподготвени както управляващата класа, така и западните дипломати, които държат Босна и Херцеговина в състояние на полупротекторат след подписването на Дейтънското мирно споразумение през 1995 г.

На 5 февруари т.г. 600 безработни се събраха пред сградата на местната администрация в Тузла. Към тях се присъединиха работници от приватизираните през последното десетилетие предприятия, които сега са в процес на ликвидация, както и обикновени граждани, сред които много младежи. Бяха издигнати две основни искания – ревизия на измамническите приватизации и оставка на отговорните за това политици.

В миналото Тузла, електорален бастион на Социалдемократическата партия (СДП), беше голям индустриален център. Този град със сто и петдесет хиляди жители успя дори по време на войната да съхрани „югославската“ култура на съвместно съжителство на различни национални общности. Междувременно държавните предприятия, в които работеше по-голямата част от населението, бяха разпродадени на безценица под контрола на Кантоналната агенция за приватизациите. През последните няколко месеца новите собственици на „Дита“, „Полихем“, „Гуминг“, „Конюх“ и „Аида“ продадоха активите си, спряха да плащат заплати, обявиха несъстоятелност и оставиха на произвола на съдбата хиляди работници, лишени от всякакви права.

Мълчанието на официалните медии

В Зеница, Мостар, Сараево, Приедор и Биелина, както и в малки градчета като Горни Вакъф-Ускоплие и Сребреница, движението постепенно се разрасна. На 7 февруари бяха подпалени сградите на местните администрации в Тузла и Зеница, както и на президентството в Сараево. В Тузла, епицентър на протестите, местните власти подадоха оставка на 7 февруари. Оттогава градът експериментира една форма на пряка демокрация чрез достъпен за всички пленум, който се провежда всяка вечер. Признат от властите като легитимна инстанция за преговори, този пленум разисква ревизирането на приватизациите и установяването на временно правителство. Временни ръководства има в Зеница, където местните власти също подадоха оставка, и в Сараево.

СДП и бошняшките националисти от Партията на демократичното действие се опитват да маневрират, като предлагат предсрочни избори. Парадоксалното в случая е, че те биха били в услуга на настоящите управници. В дейстителност, след края на войната в Босна и Херцеговина бяха създадени едни от най-сложните институции в света. Теоретично обединена, държавата всъщност е разделена на две части – (хърватско-бошняшка) Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска. Федерацията се състои от десет кантона, чиито правомощия (в образованието, икономиката, здравеопазването, вътрешния ред и правосъдието) надвишават тези на централната власт. В крайна сметка тази невероятна мозайка от институции блокира всеки опит за вземане на решение и възпрепятства промените, но пък гарантира приходите на прекомерната и безотговорна политическа класа.

Президентът на Република Сръбска Милорад Додик се опита да представи движението като „заплаха“ за общността. Официалните медии квалифицират протестиращите като „предатели“ или съзнателно не дават информация за народната мобилизация, тя почти не се отразява от обществената телевизия на Република Сръбска. И все пак демонстрации се провеждат в много градове в тази част на страната. Дори силните асоциации на бившите бойци осъждат „престъпленията, корупцията и шуробаджанащината“ и призовават Додик да подаде оставка.

„Смърт на национализма!“

ИСКАНЕТО за премахване на кантоните на Федерацията притеснява сериозно хърватските управници националисти, привързани към своите региони. Но в Мостар, основния град в Херцеговина, който е все така разделен на хърватски и бошняшки квартали, гражданите излязоха заедно на улицата за първи път след края на войната. Според изследователя Ведран Джихич„историите за етническа омраза са част от митологията на Дейтънска Босна, подхранвана от близките до режима медии, които са заинтересовани от запазването на статуквото“. По стените в страната се появи нов лозунг: „Смърт на национализма!“

От своя страна западната дипломация пази странно мълчание. Вярно е, че чрез върховния си представител в Босна и Херцеговина Валентин Инцко Европейският съюз играе ролята на гарант на Дейтънското споразумение, което демонстрантите поставят под въпрос. Инцко заяви, че Босна и Херцеговина е „в най-тежкото си състояние от края на войната“, и дори препоръча укрепване на военната мисия на EUFOR. В отговор протестиращите поискаха оставката му, а видни леви представители от Балканите и Европа призоваха „международната общност“ да „скъса всякакви връзки с националистическия политически елит в Босна и Херцеговина“.

Бунтът в Босна и Херцеговина се следи с интерес от съседните държави и особено от Сърбия, Хърватия и Черна гора, където се проведоха манифестации в знак на солидарност. Навсякъде икономическият преход и съпътстващите го приватизации доведоха до същите резултати, но Босна и Херцеговина е първата държава след разпадането на бивша Югославия, в която се надига толкова открито социален и антинационалистически бунт. „Балканската пролет“ може би все още не е започнала, но от началото на февруари 2014 г. се появиха предвестниците ѝ.

 
 

Актьори, които за малко да изпуснат велики роли

| от |

 Представете си „Терминатор“ без Арнолд Шварценегер или „Титаник“ без ди Каприо. Направихме галерия с актьори и актриси, който за малко да изпуснат иконичните си роли.

В историята често се ходи по много тънък лед. Освен разминавания и недоразумения, личните решения на хората често са причина за изпускане на прекрасни шансове. Дори за номинации за Оксар. В Холивуд актьори често правят мръсни номера, за да получат роля. Но когато отказват прекрасни възможности по собствено желание  – тогава е наистина озадачаваща ситуация.

Галерията ни ще ви покаже много известни лица, които за малко да изпуснат ролите на живота си. Тези, които ги направиха известни.

 
 

Помните ли тези сериали? А бихте ли ги гледали пак?

| от chronicle.bg |

В последните години телевизията направи бум в създаването на сериали.

Епизодите не отстъпват по качество на многомилиардни холивудски продукции, а зрителите им се умножават.

Имаше обаче и друго време в телевизионната история – времето на ситкомите.

Не че сега няма комедийни сериали като The Big Bang Theory („Теория за Големия взрив“). Преди 10-20 години обаче всички теми можеха да бъдат поставени на малкия екран през епизоди.

Повечето от тях днес изглеждат архаични и малко странни. Макар че наскоро стана ясно, че ще има нови епизоди от „Уил и Грейс“, колко от вас биха седнали да гледат сериала днес и то – след „Как се запознах с майка ви“ и „Модерно семейство“, които по съвсем различен начин гледат и на странните семейства, и на приятелствата.

Предлагаме ви в галерията списък със ситкоми, които може би не бихте гледали днес. Все пак обаче се надяваме, че помните поне най-знаковите от тях.

 
 

Норвегия строи единствения в света корабен тунел

| от chronicle.bg |

През последните години десетки моряци са изгубили живота си във водите, където се срещат Норвежко и Северно море.

Заради това крайбрежната агенция на Норвегия е решила да изкопае „корабен тунел“ – за да  създаде едно по-сигурно преминаване на търговските плавателни съдове.

По план съоръжението ще струва 272 милиона щатски долара.

Тунелът ще бъде с височина от 46 метра, 36 метра широк и дълъг една миля (1,6км). Норвежкият парламент е отделил един милиард норвежки крона за проекта „Национален план за транспорта за 2014-2023″. Очаква се строителство да започне през 2018г.

Корабите ще осъществяват достъп до тунела от север в Селе, с южен достъп чрез Молдфйорд. Това е най-тясното място на полуостров Стад. Настоящото предложение за тунела включва и мост в близост до южния достъп, така че пешеходците да могат да виждат корабите, които преминават.

Източник: The Verge

 
 

Мишел Пфайфър се появи на корицата на списание Interview

| от chronicle.bg |

Актрисата Мишел Пфайфър не е позирала за корицата на списание Interview от 1988 година.

Изглежда обаче сякаш изобщо не е минало толкова време, тъй като 58-годишната актриса изглежда прекрасно на априлската корица на списанието. Тя дава и интервю заедно с режисьора Дарън Аронофски, който стои зад филма „Mother!“ с нейно участие.

В интервюто за списанието тя разказва, че мрази да дава интервюта, защото се страхува, че е фалшива, а разговорът ще я разкрие.
Актрисата, номинирана три пъти за Оскар, разказва, че въпреки процъфтяващата си филмова кариера, няма зад гърба си официално обучение. Вместо това се е учила пред очите на целия свят.

„Чувствам се наистина у дома, когато съм на снимачната площадка“, казва актрисата. „По-балансирана съм, когато работя, наистина“, казва още тя.

В момента Пфайфър работи по три филмови проекта – „The Wizard of Lies” на HBO, “Mother!” на Ароновски и римейк на „Убийство в Ориент Експрес“.