Борисов смени 24 областни управители

| от |

Правителството на Бойко Борисов смени днес 24 областни управители, предаде репортер на БГНЕС.

На постовете си остават управителите на областите Пловдив, Варна, Хасково и Силистра.

Начело на областната администрация в Русе се завръща Стефко Бурджиев, който оглавяваше областта по времето на първия кабинет „Борисов“, но правителството на Пламен Орешарски го смени.

Областната администрация в София поема Веселин Пенев, магистър по социална и юридическа психология от Софийския университет, който се занимава се с консултантска дейност. Пенев е и зам.-председателят на Народната партия „Свобода и достойнство“ с лидер Корман Исмаилов.

Администрацията на София-област ще бъде ръководена от Росица Тодорова. Тя е директор на НУ „Христо Ботев“ в Годеч. Била е заместник-областен управител на София-област.

В Благоевград постът ще заеме юристът Бисер Михайлов. Заемал е длъжността заместник-областен управител в периода 2009 – 2013 г.

Начело на областната управа в Бургас застава Вълчо Чолаков, магистър по право от Бургаския свободен университет. Член е на Бургаската адвокатска колегия и е общински съветник от 2007 г.

Пенчо Пенчев става областен управител на Велико Търново. Той е заемал същата длъжност в периода 2009-2013 г. Избран за народен представител в 43-ото Народно събрание.

Постът в област Видин ще бъде зает от Момчил Станков. Той е магистър по право, адвокат, от 2008 г. е общински съветник.

Малина Николова е новият областен управител на Враца. Дълги години тя е директор на НУ „Иван Вазов“ в града, председател на Общинския съвет във Враца от м. май 2013 г.

Областната управа в Габрово поема Николай Сираков, председател на местния Общински съвет. В периода 2010-2011 г. е кмет на общината.

Постът в Добрич ще бъде поет от Маргарита Новоселска. Тя е магистър по медицина от ВМИ – Варна и по здравен мениджмънт от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. От 2006 г. до сега е управител на ЦПЗ „Д-р П.Станчев“ – Добрич.

Областен управител на Кърджали става икономистът Илия Илиев, който се занимава с частен бизнес. Общински съветник е от 2011 г.

Новият областен управител на Кюстендил е Виктор Янев, в момента заместник-кмет на община Кюстендил. Той е магистър по спортен мениджмънт, има специализации по „Управление на администрацията“ и „Европейска административна практика“.

Мадлена Бояджиева-Ничева е назначена за областен управител на Ловеч. Тя е председател на Общинския съвет в Тетевен. Преди това е била управител на МБАЛ „Д-р А. Пешев“ в града.

Ивайло Петров поема ръководството на областната администрация в Монтана. Той е бил на същия пост в периода 2009-2013 г.

Областен управител на Пазарджик става Трендафил Величков. Дълги години е работил като журналист, телевизионен водещ, продуцент и редактор на публицистични предавания.

Народният представител Ирена Соколова ще застане начело на областната администрация в Перник.

Ралица Добрева става областен управител на Плевен. Дългогодишен служител е в системата на МЗХ, до август 2013 г. е била директор на Областната дирекция „Земеделие“ в Плевен.

Областен управител на Разград ще бъде икономистът Петър Василев. От 2008 г. е заместник-директор на РЗОК в града.

Юристът Димитър Сяров става областен управител на Сливен. Адвокат към местната адвокатска колегия, юрисконсулт в Регионалния инспекторат по образованието.

Областен управител на Смолян е Недялко Славов. Завършил е икономика във ВИУ – Варна. Бил е заместник-областен управител, а след това – народен представител в 41-ото Народно събрание. В момента се занимава с частен бизнес.

Георги Ранов е областен управител на Стара Загора. Има две магистратури от Миннногеоложкия университет в София. Работи в частната сфера и е общински съветник от 2011 г.

Областната администрация в Търговище ще бъде оглавена от икономиста Светлин Бонев, чиято професионална кариера е свързана със сферата на телекомуникациите.

Начело на област Шумен застава Донка Иванова. Тя е завършила руска филология и е специализирала педагогика. Била е заместник-кмет, общински съветник, народен представител. Директор е на СОУ „Сава Доброплодни“ в Шумен.

Димитър Иванов е областен управител на Ямбол. В областната администрация е работил от 2009 г. първоначално като заместник-областен, а след това и като областен управител. Депутат е в 42-ото Народно събрание. /БГНЕС

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.

 
 

Новият Jaguar XF Sportbrake загатва за себе си

| от chronicle.bg |

Jaguar повдигна завесата новия XF Sportbrake от централния корт на Уимбълдън.

По-малко от 70 дни преди началото на световния тенис турнир Уимбълдън 2017, тревната площ на комплекса All England Tennis Club се превърна в платно за очертанията на динамичната спортна комби версия на Jaguar XF. Прочутите бели линии на игрището се трансформираха пред експертните погледи на Иън Калъм, директор по дизайна в Jaguar, и на ландшафт мениджъра на Уимбълдън Нийл Стъбли.

XF Sportbrake ще се присъедини към редиците на носителите на награди XF автомобили в спортните салони на Jaguar след премиерата му през лятото.

Jaguar е официален партньор на турнира Уимбълдън 2017, който ще се проведе от 3-и до 16-и юли 2017 г.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.