Борбата срещу ебола: кой както може

| от |

Извънредната среща на европейските здравни министри по проблема „ебола“ показа едно: всяка страна-членка избира сама как да се предпази от болестта. Колко ефективни са обаче планираните мерки? Репортаж на Дойче веле.

Страните-членки на ЕС трябва сами да решават как да се справят с ебола. И те го правят по различен начин. В Германия здравният министър предупреждава да не се изпада в истерия и вярва, че здравната система на страната е добре подготвена да се справи с вируса. Във Великобритания пък здравните служби въведоха на летищата Хийтроу и Гетуик и на гарата Сейнт Панкрас, където спира влакът Евростар. Франция пък планира на летището в Париж да мери температурата на пристигащите с Еър Франс пътници от Гвинея. Чехия също обяви подобни проверки. Експерти обаче са скептични относно смисъла на такива прегледи, защото инкубационният период на ебола продължава до три седмици. Правителствата в Европа обаче се стреснаха от случаите в САЩ и Испания и предпочитат да прилагат повече от необходимите мерки срещу ебола.

Помощ за Африка или самозащита на Европа?

Еврокомисията досега не е препоръчала на страните-членки да провеждат подобен контрол на летищата. Всяка държава трябва сама да реши какви мерки да предприеме. Онова, което обаче страните би трябвало да направят, е да дават медицински указания на пасажери, които идват от най-засегнатите райони. Пътниците от Западна Африка например биха могли да получат на летището телефонен номер, на който да се обадят, ако забележат у себе си симптоми на болестта. Освен това при съмнение за заразяване с ебола такива хора не би трябвало да отиват в спешния център, без преди това да предупредят болницата за намерението си, за да се избегне възможно предаване на висура.

Еврокомисията засега не говори за пандемия, тъй като ебола е разпространена само в няколко западноафрикански държави. Затова и европейската стратегия е ориентирана по-скоро към справянето с болестта в самата Западна Африка. ЕС като общност е обещал на засегнатите страни Гвинея, Сиера Леоне, Либерия и Нигерия финансова помощ, възлизаща на 180 милиона, а страните-членки ще отпуснат още 300 милиона. Тази помощ, по думите на германския здравен министър Херман Грьое, „в най-добрия смисъл на думата е необходима помощ за хората там, но и най-добрият начин за защита на населението в Европа“.

Европейски скептицизъм

Онова, на което ЕК особено държи, е строгият контрол на африканските летища, по терминалите за заминаващи. На аерогарите в Гвинея, Либерия и Сиера Леоне вече са въведени строги мерки. До този момент, по данни на Международния съюз на летищата (ACI) на преглед преди полет са били подложени около 36 000 души. Прегледът включва измерване на температурата и попълване на анкетна карта. На 77 пътници е бил отказан полет, но нито един от тях не е бил заразен с ебола, е станало ясно по-късно. В Европа обаче никой не иска да разчита на проведени в Западна Африка тестове. ЕС иска заедно със Световната здравна организация да провери „дали тези прегледи са ефективни и съответно да ги оптимира“, казва еврокомисарят по здравните въпроси Тонио Борг.

Различният подход на европейските страни към опасността от ебола зависи и от това, доколко дадена страна има транспортни връзки и отношения със засегнатите африкански държави. Така например Еър Франс продължава да извършва полети до Конакри в Гвинея. Брюкселските авиолинии пък обслужват както Конакри, така и либерийската столица Монровия. Мароканската компания Роял Еър изпълнява полети между Западна Африка и Европа през Мароко.

Липса на обща стратегия

Освен за оказването на финансова помощ, ЕК настоява също страните-членки да изпращат и войници в засегнатите западноафрикански държави. Великобритания например е обещала да изпрати 750 войници в бившата си колония Сиера Леоне. Като цяло обаче готовността сред страните-членки за подобни акции е доста слаба. Възможностите за евакуация на пациенти с ебола също са проблем.

Чуват се критични гласове, че Европа само се стреми сама да се предпази от болестта, а тежката ситуация в Западна Африка й е безразлична. Разбира се, ЕС отхвърля подобни нападки. Ясно е обаче едно: засега в Евросъюза става дума единствено за обмен на информация и за координиране на мерките в отделните страни, за да се предотврати разпространието на ебола, а не за обща стратегия за справяне с епидемията. Според Брис дьо ла Вин, оперативен ръководител на организацията „Лекари без граници“, това е недостатъчно. „Справянето с ебола е много бавно. Факторът „време“ е важен. Трябва да гледаме на борбата срещу ебола като на война. Нямаме време за губене“, казва Брис дьо ла Вин.

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:

По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:

Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.

 
 

Документален филм разкрива тайни за живота на Хийт Леджър

| от chronicle.bg |

Документален филм за Хийт Леджър ще разкрие неизвестни факти за личния му живот.

Актьорът почина през 2008 година на 28 години.

„I Am: Heath Ledger“ ще разказва за живота на звездата, като ще включва и интервюта на важни за него хора. Ще има нови детайли около кариерата на актьора и личния му живот. Все още не е обявено кои са ключовите лица, интервюирани във филма.

Хийт Леджър спечели сърцата на зрителите с „10 неща, които мразя в теб“, „Планината Броубек“, „Като рицарите“ и други. Превърна се в легенда с ролята си на Жокера в „Черният рицар“, което посмъртно му спечели награда на Академията.

хийт леджър

Филмът ще съдържа информация и за още един въпрос – причината за смъртта му. Официално става дума за инцидентна свръхдоза. Според някои обаче Хийт Леджър е станал жертва на мрачния си персонаж в „Черният рицар“.

Актьорът има дъщеря от актрисата Мишел Уилямс – Матилда. Момичето днес е на 11, но Уилямс много добре пази личния й живот.
„I Am: Heath Ledger“ ще се появи на екран по телевизионната мрежа Spike през май.

 
 

Плажовете, за които си мечтаем

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни настъпи астрономическата пролет, а след броени часове ще преминем към лятното часово време. Всичко това просто ни подсказва едно – сезонът „Отслабвам за лятото“ е приключен и отстъпва място на „Отслабвам за Коледа“.

Започваме да броим дните до момента, в който ще легнем на шезлонга с коктейл в ръка, пред нас прозрачно синьото море ще се слива с небето, а горещ бял пясък ще гали стъпалата ни.

Тъй и тъй е ден за размисъл, защо пък да не изберем плажа – мечта за следващата морска ваканция. Нашите предложения – в галерията горе.

 
 

Поглед зад кулисите на новия сезон на „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

Същите актьори, малко остарели, малко променени, малко по-зловещи от преди.

„Туин Пийкс“ се завръща 26 години след последния си епизод, за да ни разкаже още една порция от историята.

Зад епизодите стоят Дейвид Линч и Марк Фрост – оригиналното дуо, създало култовия сериал. „Туин Пийкс“ промени телевизията завинаги, залагайки различен метод за разказване на криминални истории.

Очаква се трети сезон да бъде на екран от 21 май и ще включва 18 епизода.

В тях ще участват както Кайл Маклоклан в ролята си на агент Дейл Купър, така и нови имена като Наоми Уотс, Тим Рот и Моника Белучи.

Entertainment Weekly представи серия от снимки, които показват героите на сериала 25 години по-късно. Сред тях са Дана Ашбрук, Медхен Еймик, Шерилин Фен, Уенди Роби и Шерил Лий.

Вижте ги в галерията.