Бомби, пенис, Ферхунда

| от | | |

Александър Николов

Възмутихте ли се? Има пенис в заглавието, което гарантира възмутено споделяне от поне 100 човека, без да са отворили тази статия. За четене не говорим. Мисля, че няма да е зле да се стартира кампания „Чети не само заглавието“. Поводите за днешните ми словоизлияния са много и всеки ден се появяват нови.

По света и у нас има десетки сайтове, които правят не-новини. Това са измислени истории, които нарочно звучат достатъчно нереално, за да няма объркване. И които редовно биват споделяни от десетки възмутени граждани. Във Франция тази седмица е на мода новината за Боингa на DHL, натоварен с Айфони от Китай за Лондон, който кацнал аварийно в Германия, защото китайския производител ги настроил да започнат да вибрират едновременно в деня на представянето, но от Apple отложили датата с един ден и за малко да стане много сериозна катастрофа. Смях се повече на коментарите, отколкото на самата статия. В България се цитира интервю на Сара Пейлин, която заплашвала милата ни родина с бомби. Не, че Сара Пейлин не би могла да каже подобно нещо, но дали някой се замисли каква ѝ е ролята на клетата женица в момента? Тя е бивш кандидат за вицепрезидент, неуспял. И толкова. Сега готви вкъщи и си има собствено тв шоу. Американският Кулеков с други думи. Ако утре Иван Кулеков заплаши с бомби Кот д’ Ивоар или Андора дали ще има същия ефект се чудя…

По-притеснителни обаче са не-новините, които са новини. И тук въпросът медиите ли са виновни или зрителите / читателите е с толкова ясен отговор, колкото този за кокошката и яйцето. Една е причината да пускаме новина за дупето на Дженифър Лопес между два анализа на Франс прес. Че дупето на Джей Ло ще събере повече четения от двата анализа и от още два, ако има и видео. Същата е причината Капитал да публикува материал за Кобилкина в Лайт притурката. Рекламодателите искат рейтинг. Затова има ВИП брадър, а не предаване на Иво Инджев. Но… все пак има някаква граница. И всяка медия си я поставя сама. И ако за ВИП брадър и новото предаване на Най Ло по bTV има ясно обяснение, то за факта, че новините на националните телевизии обърнаха повече внимание на пиянска свада в родно село, отколкото на войната срещу Ислямска държава, няма. А за съдържанието на сутрешните блокове още по-малко.

Тази седмица в. 24 часа направи интервю с един от шефовете на СМЕ, собственика на bTV. Там може и да има отговор на тези въпроси, но надали много хора са го чели, защото по-важна беше статията за онзи човек с пениса, дето потропвал по прозореца на бабата… Тя е най-споделяната и най-четената статия на вестника. Кой и защо я е пуснал е една тема, кой и защо я споделя е друга. Резултата обаче е един брой импресии, които ще цъфнат на бюрото на главния редактор и след това ще бъдат изпратени на рекламодателите. И там колонка ‘импресии с възмущение’ няма. И когато следващия път някой от журналистите във вестника каже на главния редактор „Дай едни 2000 лева за командировка до Виена / Будапеща / Копенхаген, че искам да правя интервю с шефа на CME / MTG  / Телеком Аустрия…“, главният редактор е в правото си да извади листа с импресиите и да каже: „Интервюто с … от миналата седмица, дето похарчи 1500 лева за командировка е четено 2000 пъти, статията за пениса, която сме препечатали от Струма има 25 000 посещения…“ Всеки сам за себе си може да отговори на въпроса защо е прочел и споделил едната статия вместо другата. Резултата е това, което имаме като медии. И виновна не е Венелина Гочева. И 24 часа е само конкретен пример.

Същото е с турските сериали. Има ги защото се гледат. Голяма част от българите имат кабелна телевизия с между 50 и 150 канала. Някои от тях може би са забравили как работи дистанционното. Спомням си как миналото лято имаше едни 150 хиляди, които не бяха разбрали, че bTV им е заменила сутрешния блок с „Изборът на Лара“. Няколко пъти по толкова са тези, които мразят Ферхунда, но нямат достатъчно воля или умения да преместят канала на National Geo или History. Или поне на FOX Life, Fox Crime, AXN или още поне 40 канала, които не въртят нищо приличащо дори отдалеч на Ферхунда.  Ако бяха по-малко може би рейтинга на турските сериали нямаше да е толкова висок и щяха да си ги дават само в специализирания канал Диема Фемили. Но ако е велика дума. И докато тези изречения започват с ако, ще получаваме това, което заслужаваме. Бомби, пенис, Ферхунда. Добро утро!

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Плажовете, за които си мечтаем

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни настъпи астрономическата пролет, а след броени часове ще преминем към лятното часово време. Всичко това просто ни подсказва едно – сезонът „Отслабвам за лятото“ е приключен и отстъпва място на „Отслабвам за Коледа“.

Започваме да броим дните до момента, в който ще легнем на шезлонга с коктейл в ръка, пред нас прозрачно синьото море ще се слива с небето, а горещ бял пясък ще гали стъпалата ни.

Тъй и тъй е ден за размисъл, защо пък да не изберем плажа – мечта за следващата морска ваканция. Нашите предложения – в галерията горе.

 
 

Gorillaz пускат нов албум през април

| от chronicle.bg |

Виртуалната група Gorillaz обяви, че новият им албум „Humanz“ ще излезе на 28 април, съобщава БТА.

 Те вече пуснаха клип и сингъл към него.

Бандата е експериментален проект на Деймън Олбърн, бивш певец на Blur, един от емблематичните състави на движението „брит поп“. Това ще бъде първи албум на Gorillaz  след 2011 година.

Групата също обяви, че днес ще изнесе концерт в Лондон за всички фенове, които предварително си бяха поръчали новия й албум. Тя направи дарение за „Белите каски“, които провеждат хуманитарни дейности в Сирия.

Gorillaz  представиха „Saturnz Barz“ – новия сингъл от предстоящата тава, в който има микс от рок, хип-хоп и реге. Клипът, както обичайно, бе с характерните им анимационни герои, които се озовават в къща, населена с духове.

В новия албум на Gorillaz са включени 14 парчета.

|

Gorillaz – Andromeda

 
 

Сиа без перука

| от chronicle.bg |

От Мадона до Лейди Гага, звездите са известни с всякакви екстравагантности.

Машината за хитове Сиа, която ни даде хитове като „Cheap Thrills“, е известна с това, че се появява на публични места с характерна перука.

сиа

 

Сиа обяснява перуката си така: „Нося я, за да мога да отида до магазина и да си купя маркуч, ако искам. Или ако ми се ходи до тоалетна, а не мога да намеря, мога просто да отбия от пътя, без хората да идват и да ме снимат.“

Певицата беше засечена на международното летище в Лос Анджелис без маскировката си. И разбира се, се случи точно това – дойдоха хора и я снимаха.