„Бомба“ във формата на кръст

| от |

Възпоменателният кръст на мястото, откъдето сръбски войници навремето са убивали цивилни в Сараево, е провокация, твърдят анализатори. Днес повече от всякога е необхдимо да не се разпалват наново етническите страсти. Репортаж на Дойче веле.

По време на войната в Босна хълмът Златище е една от крепостите на армията на Република Сръбска в района на бойните действия край Сараево. По време на 4-годишната обсада на града преданите сили на обвиняемия в Хагския военен трибунал Радован Караджич избиха около 10 000 души, повечето от които са цивилни. Много от тях са застреляни от снайперисти именно от това място на хълма Златище, където преди няколко дни беше поставен възпоменателен кръст в памет на повече от 6 500 убити в Сараево сърби. Председателят на „Съюза на логорашите“ на Република Сръбска Бранислав Дукич казва по този повод, че съюзът е изпълнил даденото си обещание за изграждане на кръст на хълма. „Издигнахме този паметник, за да го вижда Бог, да го виждат и съхраняват и сърбите“, заяви Дукич пред агенция СРНА.

Идеята за кръста има 6-годишна история. Още през 2008 година „Съюзът на логорашите“ обяви инициативата за изграждане на кръст на това място по примера на кръста край град Мостар. Първоначалната идея е била кръстът да е 26 метра висок и 18 метра широк и върху него да бъдат изписани имената на 5 800 загинали, отвлечени или безследно изчезнали сръбски войници и цивилни.

Провокация и подстрекателство към война

Възмутени граждани на Сараево определиха поставянето на кръст на хълма Златище като провокация. „Той е издигнат с цел да започне война“, казва жител на босненската столица. А друг допълва, че това е само една от поредицата сръбски провокации, каквато например беше изграждането на църква до мюсюлманските гробища в Поточари. „Така мислят около 90 на сто от хората в Сараево – не само боснеци, а също и сърби и хървати“, допълва друга местна жителка.

Политици от Република Сръбска, които подкрепиха издигането на възпоменателния кръст на хълма Златище, твърдят, че това е само временно решение. Според тях тепърва предстои изграждането на истински кръст на хълма. Заместник-председателят на Камарата на народите в босненския парламент Саша Кошарац заяви, че изобщо не го интересуват нито реакциите на Сараево, нито мнението на Върховния представител на международната общност за Босна и Херцеговина. „Това си е техен проблем“, казва Кошарац. Службата на Върховния представител излезе със съобщение, в което се казва, че „религиозните символи не могат да бъдат използвани за подклаждане на напрежение“. В този смисъл от компетентните органи се очаква по най-бързия начин да се погрижат за изпълнение на всички законови разпоредби, с цел да не бъде допуснато засилване на напрежението. Гражданските и религиозните общности трябва да работят за процеса на помирение, посочват още от Службата на Върховния представител.

Кой е разрешил това?

Тъй като възпоменателният кръст е издигнат в разгара на предизборната кампания, кметът на община Източен Стар Град и член на Сръбската демократическа партия (СДП) Бойо Гашановик определи инициативата като дело на Съюза на независимите социалдемократи (СНСД). „Това не може да е дело на сърбин. Необходимо е да се спазват законите. В случая процедурата предвижда съгласието на владиката, който трябва да благослови начинанието. Не може просто така за една нощ да вдигнеш кръст. Мен като кмет също никой не ме е питал за това, а общината не е издавала разрешение“, казва Гашановик. Според него начинът, по който кръстът е бил поставен на хълма, „не подхожда на сърбите“.

Журналистът от Сараево Сенад Пеканин смята, че поставянето на възпоменателния кръст на хълма Златище е „примитивна провокация“ на Милорад Додик. „Мисля, че най-добрият отговор на тази провокация е предложението на Младежкия форум на нашата партия: да се постави знакът „минус“ на някой от хълмовете край Сараево – като напомняне за безобразията, страданията и варварското отношение към миналото. Идеята е заимствана от казаното от гражданин на Мостар, който беше определил гигантския кръст над града като „един голям плюс за Мостар“. „Поставянето на кръст над Сараево е доказателството, че фашизмът е жив, а с нашата реакция ние показваме, че и духът от Сараево е жив“, казва Пеканин за ДВ.

„Кръстът на срама“

Главният редактор на седмичното електронно издание „Спектър“ Властимир Мийовик смята, че трябва да се намесят Върховният представител на международната общност Валентин Инцко и британските сили от ЮФОР и да премахнат този „Кръст на срама и провокацията“. „Много политици вероятно оправдават поставянето на кръста и тайно желаят тази бомба със закъснител да избухне. Милорад Додик се нуждае от тази „бомба“ във формата на кръст, особено сега, когато наближават изборите, на които сърбите би трябвало да го накажат за осемгодишното диктаторско управление в Република Сръбска“, казва Мийовик.

Държавната поземлена комисия на Босна и Херцеговина преди две години не одобри стартирането на проекта за изграждане на паметник на хълма Златище. Върховният представител Валентин Инцко призова за преразглеждане на решението от 2012 г., с което парцелът Златище е изваден от Държавния поземлен фонд и предаден за стопанисване на местните власти в Република Сръбска.

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

Рецепта за чипс от сладък картоф

| от chronicle.bg |

В днешната си рецепта Росица Гърджелийска предлага нещо здравословно като мезе за бирата.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

 

Нужни продукти:

3 сладки картофа
6-7 с.л. олио
1 с.л. сол
1/2 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. червен пипер

чипс от сладък картоф роси

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 150 градуса с вентилатор.

Разбъркайте олиото със солта, черния и червен пипер.

В няколко по-големи тави сложете фолио и го намажете с малко мазнина.

Нарежете картофите на тънки филии и ги подредете в тавите.

Намажете ги с олио и ги хвърлете във фурната за около час.

Внимавайте да не изгорят, ако трябва малко намалете фурната.

Имайте предвид, че ще станат хрупкави, когато изстинат.

Извадете ги, преместете ги върху решетка да изстинат и ги поднесете с ваш любим сос. Аз бих се спряла върху сос барбекю или крема сирене.

И не забравяйте да охладите бирата преди да поднесете мезето.

 

 
 

Съботна рецепта за еклери

| от chronicle.bg |

Ще ви прозвучи трудно… ще се изплашите… Но всъщност пареното тесто не се прави толкова трудно. Дори и да е без глутен. Както казва Роси – възможно е, а магията се намира в кухнята.

Всяка седмица Росица Гърджелийска ни предлага от своите рецепти за вкусотии, направени по нестандартен начин.

Роси работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога й www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето нейната рецепта за безглутенови еклери: 

Нужни продукти:

125 мл вода
125 мл пълномаслено мляко
110 гр масло
140 гр безглутеново брашно – комбинация картофено, тапиока и оризово
1 с.л. кафява захар
1/2 ч.л. сол
4-5 яйца
4 какаови зърна – обелени и счукани

Предложение за крем:

300 гр маскарпоне
1 с.л. кисело мляко
2/3 ч.ч. кафява захар
ликьор Амарето

Ще ви е нужен пош с голям кръгъл накрайник, за поставянето на крема  в еклерите.

еклери роси

Начин на приготвяне:

В средно голяма тенджера загрейте водата, млякото, маслото, захарта и солта и разбъркайте с дървена лъжица до пълно смесване.

Когато течността заври добре, наведнъж добавете брашното и започнете да бъркате много енергично до получаване на тесто, което да се отлепи от стените на тенджерата. Целия процес отнема секунди. След като се отдели от стените, продължете да бъркате още 20-30 секунди.

Прехвърлете тестото в купа и оставете да изстине леко, но трябва все пак да си остане доста топло.

Едно по едно започнете да добавяте четири яйца, като всяко яйце трябва да се поеме от тестото и то да стане еднородно, преди да се добави следващото. За първите две яйца може да използвате миксер, но след това продължете с дървена лъжица.

Тестото трябва да стане меко, но не течно и в никакъв случай твърдо. Може да ви се наложи да използвате част от петото яйце. Така че предварително си разбийте петото яйце и остатъка ще използвате за намазване на еклерите преди печене.

Прехвърлете тестото в пош с широк, кръгъл накрайник и се шприцоват топки с около 3 см диаметър върху хартия за печене или още по-добре – силиконова тавичка за печене.

Загладете повърхността с четка с остатъка от петото яйце, като действате внимателно, без натиск.
Поръсете със счуканите какаови зърна.

Пекат се на 200 градуса без вентилатор около 25 минути, в моята фурна стават за около 45 минути, като ги оставям вътре във фурната, след като съм я изключила, за да се изсушат още повече. Трябва да станат златисти като на снимките. Ако не са – продължете да ги печете.

Трябва напълно да изстинат върху решетка, преди да се напълнят с крем.

Разбийте маскарпонето с киселото мляко и малко по малко добавете захарта. Недейте да разбивате твърде дълго време, за да не се пресече.

Добавете ликьора, ванилия и каквито други аромати искате и внимателно разбъркайте с лъжица.

Напълнете еклерите със шприц. Внимание – пристрастяващи са!