Боливия се променя

| от | |

ПЪТНИК, който се връща в Боливия след няколко години отсъствие и ходи бавно по стръмните улици на Ла Пас – град, увиснал над главоломни дерета на почти 4 хиляди метра височина, веднага е грабнат от промените. Вече ги няма просяците, нито амбулантните търговци, които сновяха по тротоарите. Личи си, че хората имат работа, че са по-добре облечени, че са в по-добро здраве. Столицата изглежда по-подредена, по-чиста, по-озеленена и има повече градини. Прави впечатление нарасналото строителство. Издигат се десетки нови, лъскави здания, умножили са се търговските центрове, един от тях има 18 киносалона, най-много в цяла Южна Америка. Но най-зрелищни са новите градски лифтове с технологии от бъдещето . Те кръстосват небето над града със своите разноцветни кабини, елегантни и ефирни като сапунени балони. Тихи и чисти, не замърсяват околната среда. Двата лифта, вече в движение, са червен и жълт. Третият, зелен, ще бъде пуснат през близките седмици. Така ще се създаде взаимносвързана градска транспортна мрежа от 11 км, най-дългата в света, която ще спестява два часа дневно на десетки хиляди жители на Ла Пас.

„Боливия се променя. Ево изпълнява обещанията си“, гласят някои улични плакати. И всеки го вижда със собствените си очи. Страната наистина се е променила. Много различна отпреди едно десетилетие, когато се считаше, че е най-бедната в Латинска Америка след Хаити. Повечето управници на Боливия, корумпирани и авторитарни, в миналото само молеха за заеми международните финансови органи, богатите западни държави и световните благотворителни организации. В същото време големите чужди компании ограбваха природните богатства и плащаха на държавата мизерни суми като по времето на колониализма.

Сравнително слабо населена (около 10 милиона жители) Боливия се разпростира на повече от един милион квадратни километра (близо десет пъти по-голяма от България – бел.прев.). Недрата ѝ са пълни с богатства: злато, калай, желязо, мед, цинк, волфрам, манган… Местността Салар де Уюни притежава най-големите резерви на калий и литий в света. Литият се смята за елемент на бъдещето. Засега Боливия получава най-много доходи от експлоатацията на горива. Тя притежава вторите по големина залежи от газ в Южна Америка и произвежда около 16 милиона барела нефт годишно.

Икономическият растеж на Боливия през последните 9 години, при управлението на Ево Моралес, е неимоверен – средно по 5% годишно. През 2013 г. БВП е нараснал с 6,8% , а през 2014 и 2015 г., според предвижданията на МВФ, ще се увеличи с повече от 5% и ще бъде най-високият в Латинска Америка. И при това с една ограничена и контролирана инфлация от 6%.

Жизненото равнище се е повишило два пъти. Обществените разходи въпреки мащабните социални програми също са под контрол, фискалните приходи са положителни – 2,6% излишък през 2014 г. И макар че износът главно на горива и полезни изкопаеми играе важна роля в това икономическо благоденствие, увеличението с 5,4% на вътрешното потребление е главният двигател на растежа. И още един невиждан в Боливия успех на министъра на икономиката Луис Арсе – валутните резерви на страната достигнаха 47% от БВП . За пръв път Боливия е начело в Латинска Америка по този показател, далеч пред Бразилия, Мексико или Аржентина. Ево Моралес посочи, че от страна с дълг, заложен в системата ѝ, Боливия вече може да отпуска заеми и четири страни от региона са се обърнали към правителството с искане за кредити…

В една страна, където повече от половината население е от индиански произход, Ево Моралес е първият през последните пет века индианец, който стана президент. Щом беше облечен във власт, този различен президент отхвърли неолибералния модел и го смени с нов „социално-икономически, комунитарен, производителен модел“. От май 2006 г. започна да национализира стратегическите сектори – горива, полезни изкопаеми, електричество, природни богатства, като гори, вода и т.н., които произвеждат излишъци. Инвестира част от тях в секторите, създаващи работни места, като индустрията, промишлеността, занаятчийството, транспорта, земеделието, жилищата, търговията и т.н. Друга част вложи в премахването на бедността чрез социалната си политика за образование и здравеопазване, повишение на заплатите на държавните чиновници, стимули за привличане на работа на отхвърлените – „боновете Хасинто“, „рентата достойнство“ , „боновете Хуана Асурдуи“  и политиката на субсидии.

Резултатите на този модел се изразяват не само с числата, изложени по-горе, но и с нещо съвсем явно – повече от един милион боливийци, или 10% от населението, излязоха от бедността. Държавният дълг, който представляваше 80% от БВП, спадна на 35%. Безработицата достига едва 3,2% – най-ниската в Латинска Америка, и това кара хиляди боливийски емигранти в Испания, Аржентина и Чили да се завръщат, привлечени от лекотата, с която намират работа и значителното повишение на жизнения стандарт.

Освен това Ево Моралес се е заел да изгради една истинска държава на мястото на почти виртуалната, която съществуваше доскоро. Трябва да признаем, че обширната и начупена боливийска география – високите Анди (една трета от територията), тропикът и тропическите гори на Амазонка (две трети) и 36 етноса с различни езици – не допринася за интеграцията и обединението. Но президентът Моралес е решен да осъществи това, което не се направи за два века независимост, и да приключи с разчленението на страната. Първо, като провъзгласи една нова конституция, приета на референдум, която установи за пръв път „многонационалната държава“ и призна правата на различните нации, съжителстващи на боливийска територия. И второ, като лансира големи обществени обекти – пътища, мостове, тунели и т.н., за да свърже отдалечени области, така че жителите им да се чувстват част от една обща държава. Това никога не е правено. Ето защо имаше сепаратизъм и много опити за разделяне на Боливия.

Днес всички тези успехи карат боливийците да се чувстват, може би за първи път, горди от самите себе си. Заради автентичната си култура и местните си езици. Заради валутата си, която всеки ден повишава стойността си спрямо долара. Горди затова, че имат най-бързото икономическо развитие и най-големите валутни резерви в Латинска Америка. Горди от своите технологични постижения, като мрежата от лифтове последно поколение, спътника „Тупак Катари“, държавната телевизия „Боливия ТВ“. На 12 октомври, в деня на президентските избори, този канал, ръководен от Густаво Портокареро, показа технологичното си съвършенство, свързвайки на живо и непрекъснато в продължение на 24 часа специалните си пратеници в 40 града по света – в Япония, Китай, Русия, Индия, Иран, Египет, Испания и т.н., където съотечествениците им в чужбина гласуваха за пръв път. Технически и човешки подвиг, който малко телевизионни канали в света могат да осъществят.

Тези икономически, социални и технологични постижения обясняват донякъде убедителната изборна победа на Ево Моралес и партията му „Движение към социализъм“. Емблема на борбата на индианските и местните народи в цял свят, Ево Моралес успя с тази нова победа да преодолее много предразсъдъци. Показа, че упражняването на властта не изхабява и че след 9 години на власт, ако се управлява добре, могат да се спечелят изборите. Доказа, че противно на твърденията на расистите и колониалистите, индианците могат да управляват и са най-добрите управници, откакто съществува Боливия. Доказа, че без корупция, с честност и ефикасност, Държавата може да бъде прекрасен администратор, а не постоянна катастрофа, както претендират неолибералите. И накрая доказа, че левицата на власт може да бъде ефикасна, да провежда политика на преразпределение на благата и да включва в живота отхвърлените и забравените, без да поставя под въпрос стабилността на икономиката.

За тази голяма изборна победа има също политически причини. Ево Моралес успя да разгроми идеологически главните си противници в лоното на предприемаческата каста в провинция Санта Крус, основен икономически двигател на страната. Тази група консерватори, която опита всичко срещу президента, от откъсване на провинцията до държавен преврат, накрая се предаде и се присъедини към президентския проект, като призна, че страната върви по пътя на развитието.

Победата в изборите наистина беше важна. Вицепрезидентът Алваро Гарсия Линера я обясни по следния начин: „Успяхме да интегрираме източната част на Боливия и да обединим страната, защото победихме политически и идеологически едно крайно консервативно ядро от фашизирани предприемачи расисти, които конспирираха и подготвяха държавен преврат. Те докараха въоръжени хора, за да откъснат източните части. Освен това през 9-те години на власт показахме на средната градска класа и на народните маси в Санта Крус, които бяха изпълнени с недоверие към нас, че подобряваме живота им, че уважаваме направеното в Санта Крус и нейните особености. Разбира се, ние сме едно социалистическо правителство, ръководено от индианци. Но искаме да подобрим живота на всички. Опълчихме се срещу чуждите петролни и електрически компании и ги ударихме, за да укрепим държавата с освободените ресурси и да помогнем на най-бедните, но без да накърняваме това, което притежават средните класи и предприемаческият сектор. Така събрахме правителството и Санта Крус. Не променихме държанието си, продължаваме да говорим и да правим това, което правихме през тези девет години. Те промениха държанието си спрямо нас. Оттам започна този нов етап на боливийския революционен процес – териториалното обединение и нашето идеологическо и политическо превъзходство. Те започват да разбират, че не сме им неприятели, че ако се заемат с икономиката, без да правят политика, ще е добре за тях. Но ако като корпорации се опитват да окупират структурите на държавата и искат да смесят политиката с икономиката, ще стане зле за тях.

Същото е с военните, които не трябва да упражняват социален и политически контрол, понеже контролират оръжията.“

В кабинета си в „Изгорелия дворец“, главният секретар на президентството Хуан Рамон Кинтана ми обясни същото с един лозунг: „Да разгромиш и да интегрираш“. „Не става въпрос да победиш противника и после да го изоставиш на съдбата му, с риск да започне – с чувство на унижение и злост на победен – да конспирира за нови опити за преврат. След като сме го победили, трябва да го привлечем, да му дадем възможност да участва в националния проект, където има място за всички, при условие че приемат и се подчиняват на политическото ръководство, произтекло от урните, т.е. Ево и Движението към социализъм.

А сега? Какво да правим с тази толкова убедителна победа? – продължи спокойно Хуан Рамон Кинтана . – Искаме да изкореним напълно крайната бедност, да осигурим за всички здраве, образование и достъп до основните услуги, да развием науката, технологията и знанието, да установим отговорна икономическа администрация, прозрачно публично управление, да разнообразим производството, да индустриализираме, да постигнем самоосигуряването си с храни, да уважаваме Майката Земя, да напреднем още в латиноамериканската интеграция, заедно с приятелите ни от Юга да укрепим МЕRCOSUR и да постигнем историческата си цел, да затворим отворената рана – да възстановим морския си суверенитет и излаза на море.“

От своя страна, президентът Моралес изрази желанието си Боливия да се превърне в „енергийното сърце на Южна Америка“, благодарение на огромния си потенциал от възобновяема енергия – хидроелектрическа, ветрогенераторна, геотермална, както и биомасата, извън горивата – петрол и газ. Към този потенциал ще се добави ядрената енергия от бъдещата атомна централа.

Боливия се променя, върви нагоре. И чудното ѝ превъплъщение ще има още да учудва света.

LE MONDE DIPLOMATIQUE

 

 
 

София Вергара – съдена от ембрионите си

| от chronicle.bg |

Звездата от „Модерно семейство“ София Вергара е съдена от…два замразени ембриона, които е заплодила заедно с бившия си партньор. 

Зародишите, наречени Ема и Исабела, са вписани в документите по съдебното дело.

Вергара се раздели с Ник Лоб през 2014 година, след като той вече веднъж се опита безуспешно да я съди за попечителството над ембрионите. Според новото дело обаче самите ембриони са били лишени от наследството, което им се полага според тръста, основан на тяхно име, защото Вергара отказва да им позволи да се развият и да бъдат родени, както първоначално е предвидено. Тръстът е създаден за тях в Луизиана, въпреки че ембрионите се намират в Калифорния. Лузиана е „пролайф“ щат и според законите му оплодена яйцеклетка е виждана като „юридическо лице“. В документите по делото фигурират имената на оплодените яйцеклетки, но не и на самия Лоб. Делото иска попечителството на зародишите да бъде дадено на Ник Лоб, който да им осигури раждане и живот.

София Вергара и Лоб преминаха пред инвитро процедура през 2013 година. Договорът, подписан от двамата тогава, постановява, че никой от тях не може да прави каквото и да е с ембрионите без съгласието на другия.

Адвокатите на Вергара подчертават, че тук дори не става дума за ембриони, а за оплодени яйцеклетки и единствената причина да бъде заведено делото е, за да намери как Ник Лоб да свързва името си с това на Вергара.

 
 

Мадона стана жена на годината според Billboard

| от chronicle.bg |

Поп-иконата Мадона спечели наградата за „Жена на годината“ на списание Billboard. Певицата определи като едно от най-големите предизвикателства пред себе си това да бъде добра майка.

„За мен винаги е било сериозно предизвикателство да бъда майка и същевременно певица“, каза тя, приемайки наградата.

58-годишната певица, която има четири деца, през март приключи световното си турне „Rebel Heart“, което включваше 82 концерта. Междувременно водеше съдебна битка с жившия си съпруг – режисьора Гай Ричи, за попечителството над 16-годишния им син Роко. Именно по време на турнето той пожела да живее при баща си в Лондон. По време на престоя си в британската столица синът на Мадона беше заловен с трева и прекара извстно време в ареста. Битката за попечителство приключи през септември.

Всяка година Billboard раздава наградите си на жени със значителен принос към музикалната индустрия, които са вдъхновение за други жени.

 
 

Най-надценените актьори на 2016 г.

| от chronicle.bg |

2016 година беше година, пълна с филми, продължения, римейк версии. Как се отрази обаче тя на актьорите? Истината е, че мнозина от тях получават повече, отколкото са си изработили. Е, това със сигурност се дължи на дългогодишния им труд в предходните десетилетия.

Все пак Forbes събира на едно място звездите, които са получили през последната година колосални суми, за участието си в незначителни роли или в слаби филми, в които се появяват в по-малко от 2000 кадъра. А

ко се съотнесе това към боксофис успеха на филма, може да се сметне колко са получили тези звезди спрямо финансовите приходи на продукцията. Сметките включват последните три роли на актьорите от до средата на тази година.

Ето и тези, които са „най-надценени“ по отношение на заплащане.

 
 

Бохемска рапсодия

| от Мирослав Николов |

Новият брой на списание auto motor und sport Bulgaria е на пазара от тази седмица, а ние ви представяме една от историите в него.

Апетитът идва с яденето – с успехите на всеки следващ свой модел Skoda набира самочувствие и демонстрира амбиции за завоюване на все по-предизвикателни пазарни територии. Първи впечатления от новия чешки SUV.

Всички знаеха, че появата на модел като Kodiaq e просто въпрос на време – в концерна Volkswagen със сигурност, а в средите на конкуренцията с опасението, че атаката на Skoda в SUV класа ще нанесе поредните трудно отстраними щети на пазарните си съперници. Затова в случая е неуместно да се говори за изненада като цяло, а новият чешки модел е на път да оправдае напълно както надеждите, така и опасенията.

Усещането зад волана на Kodiaq също не изненадва. Моделът напълно очаквано напомня поведението на своите братовчеди от VW и Seat, с които споделя технологичната платформа MQB, а в случая на Ateca дори и поточната линия. Приликите започват да избледняват още при първия поглед към внушителната физика на Kodiaq и свършват окончателно във вътрешното пространство, където моделът на Skoda превъзхожда значително Tiguan и Ateca и предлага усещане за простор, характерно за горния автомобилен клас. Но и това едва ли ще изненада тези, проследили през годините стратегията на модели като Octavia и Superb например.

Комфортна ходова част със система DCC

С дължината си от близо 4,7 метра Kodiaq излиза доста извън стандартните за компактния клас размери – Tiguan и Ateca са съответно 20 и 30 по-къси, а VW Touareg е само с 10 сантиметра по-дълъг от него. При тези дадености е напълно нормално да се очаква както гигантско багажно пространство (виж таблицата с техническите данни), така и наличие на седемместна версия на новия модел.
Внушителните размери определено се отразяват и на поведението на пътя на Kodiaq – при това в изцяло положителен смисъл по отношение на комфорта на возенето. Върховата бензинова версия със 180 к.с., DSG трансмисия и система за двойно предаване тежи около 1,7 тона и това личи в спокойния и невъзмутим маниер, с който Kodiaq се справя със завоите. В режимите Comfort и Normal на системата за контрол на окачването DCC все пак се усещат леки странични колебания на каросерията, които само засилват впечатлението за управление на голям, солиден автомобил у човека зад волана. При по-строга дисциплина върху работата на амортисьорите мекотата отстъпва, но за сметка на нея започват да се прокрадват леки сътресения при преминаване през груби неравности по платното. Кормилната уредба обаче върши работата си прецизно и невъзмутимо през цялото време. Системата за двойно предаване и серийно вградения при всички версии на модела XDS-диференциал разпределят въртящия момент по начин, който изключва негативно въздействие на силовия тракт върху управлението и едновременно с това гарантира много добро сцепление – както на път с нестабилна настилка, така и при по-динамичен стил на шофиране.

В интерес на истината, бензиновият турбоагрегат със 180 к.с. осигурява всички необходими за това предпоставки въпреки впечатляващите резмери и тегло на новия чешки модел. Голямата Skoda се ускорява без усилие до 100 км/ч в рамките на 8 секунди, реагира с желание на газта и не дразни с излишен шум и нервни изблици. И нищо чудно, защото двулитровата машина е сред най-доброто, което концернът Volkswagen може да предложи в момента. Подобно на почти идентичния като конструкция 2.0 TFSI на Audi, двигателят използва цикъла на Милър, при който съкратената чрез по-ранно затваряне на всмукателните клапани степен сгъстяване повишава ефективността на машината в режими на ниско и частично натоварване. Това на свой ред се отразява положително върху разхода на гориво – практически е напълно възможно да се движите прилично динамично с Kodiaq и да запазете средната консумация около осем литра. Принос в постигането на максимално хармонична и ефективна работа на силовия тракт определено има и седемстепенната трансмисия DSG, отличаваща се с бързи, но не и припрени действия. Синхронът между двигателя и предавателната кутия е на много високо ниво и личната намеса на водача в смяната на предавките е по-скоро въпрос на предпочитание, отколкото на необходимост.

Изобилие от електроника за подпомагане на водача

Необходимо е да се вгледате много внимателно в детайлите на интериора, за да се уверите, че тук все пак не става въпрос за представител на висшия клас – независимо от това какво ви внушават размерите на купето. Качеството на изпълнението е солидно, а използваните материали обещават да запазят добрия си вид дълго време. Ергономичната концепция на арматурното табло е близка до тази на другите актуални предложения на концерна Volkswagen. Централната роля е поверена на големия сензорен дисплей в центъра, от който могат да се управляват по-голямата част от функциите – с изключение на тези, съсредоточени върху волана и приборите в непосредственото зрително поле на водача. След първоначалния период на привикване със структурата и отделните менюта, на преден план излиза ясна логика, позволяваща на водача и неговия спътник да се справят без излишно мислене и взиране. Kodiaq предлага и друг вид облекчение в тази насока – човекът зад волана може да разчита на съдействието от страна на пълен арсенал от електронни системи от активното поддържане на лентата за движение до улесняването на маневрите с прикачен товар, а бордовата електроника включва серийно Apple Carplay, Android Auto и Mirrorlink.

В актуалния декемврийски брой на водещото месечно автомобилно списание в България ще откриете:

Audi A5 Coupe, BMW 420i Coupe, Mercedes C- Coupe – Новото поколение на А5 в първо съревнование с основните си опоненти.

Skoda Kodiaq – Апетитът идва с яденето – с успехите на всеки следващ свой модел Skoda набира самочувствие и демонстрира амбиции за завоюване на все по-предизвикателни пазарни територии. Първи впечатления от новия чешки SUV.

Бъдещето на BMW – Представяме ви повече подробности около плановете, които марката от Мюнхен крои за бъдещето.

Jaguar XK8 и Mercedes CL 500 – В представения през 1999 г. CL – купе версия на S-класата, Mercedes беше вложил повече високи технологии и електроника от когато и да било преди. Може ли много по-скромният на вид Jaguar XK8 да съперничи с него?

Audi Q5 – Първи километри зад волана на произвеждания в Мексико модел.

Porsche Panamera – Подлагаме новото издание на спортно-елегантната лимузина на първи подробен тест.

Fiat Tipo срещу Ford Focus, Kia Cee`d, Skoda Rapid Spaceback – В този тест Tipo участва с бензинов турбомотор и върхово оборудване, но е много по-евтин от познатите със своята достъпност съперници Ford Focus, Kia Cee’d und Skoda Rapid Spaceback. Предстои ни да изясним дали това ще го направи победител.

Opel Mokka X – Тест на основно обновения компактен кросоувър от Рюселсхайм.

Ssangyong Tivoli XLV – Първи километри с удължената версия на Ssangyong Tivoli.

Suzuki SX4 S-Cross – Първи впечатления от обновения Suzuki SX-4 S-Cross.

Peugeot 3008 – Новото поколение на Peugeot 3008 окончателно се самоопределя като SUV и се стреми към позиции в по-висок сегмент.

Технологии от Mercedes – На своя „Ден на технологиите“ Mercedes представи изцяло новата си гама от четири-, шест- и осемцилиндрови дизелови и бензинови агрегати, която е плод на три милиарда евро инвестиции само за развойна дейност.

Opel Insignia – Дали новият модел наистина е по-добър във всичко от своя предшественик?