Боливия се променя

| от | |

ПЪТНИК, който се връща в Боливия след няколко години отсъствие и ходи бавно по стръмните улици на Ла Пас – град, увиснал над главоломни дерета на почти 4 хиляди метра височина, веднага е грабнат от промените. Вече ги няма просяците, нито амбулантните търговци, които сновяха по тротоарите. Личи си, че хората имат работа, че са по-добре облечени, че са в по-добро здраве. Столицата изглежда по-подредена, по-чиста, по-озеленена и има повече градини. Прави впечатление нарасналото строителство. Издигат се десетки нови, лъскави здания, умножили са се търговските центрове, един от тях има 18 киносалона, най-много в цяла Южна Америка. Но най-зрелищни са новите градски лифтове с технологии от бъдещето . Те кръстосват небето над града със своите разноцветни кабини, елегантни и ефирни като сапунени балони. Тихи и чисти, не замърсяват околната среда. Двата лифта, вече в движение, са червен и жълт. Третият, зелен, ще бъде пуснат през близките седмици. Така ще се създаде взаимносвързана градска транспортна мрежа от 11 км, най-дългата в света, която ще спестява два часа дневно на десетки хиляди жители на Ла Пас.

„Боливия се променя. Ево изпълнява обещанията си“, гласят някои улични плакати. И всеки го вижда със собствените си очи. Страната наистина се е променила. Много различна отпреди едно десетилетие, когато се считаше, че е най-бедната в Латинска Америка след Хаити. Повечето управници на Боливия, корумпирани и авторитарни, в миналото само молеха за заеми международните финансови органи, богатите западни държави и световните благотворителни организации. В същото време големите чужди компании ограбваха природните богатства и плащаха на държавата мизерни суми като по времето на колониализма.

Сравнително слабо населена (около 10 милиона жители) Боливия се разпростира на повече от един милион квадратни километра (близо десет пъти по-голяма от България – бел.прев.). Недрата ѝ са пълни с богатства: злато, калай, желязо, мед, цинк, волфрам, манган… Местността Салар де Уюни притежава най-големите резерви на калий и литий в света. Литият се смята за елемент на бъдещето. Засега Боливия получава най-много доходи от експлоатацията на горива. Тя притежава вторите по големина залежи от газ в Южна Америка и произвежда около 16 милиона барела нефт годишно.

Икономическият растеж на Боливия през последните 9 години, при управлението на Ево Моралес, е неимоверен – средно по 5% годишно. През 2013 г. БВП е нараснал с 6,8% , а през 2014 и 2015 г., според предвижданията на МВФ, ще се увеличи с повече от 5% и ще бъде най-високият в Латинска Америка. И при това с една ограничена и контролирана инфлация от 6%.

Жизненото равнище се е повишило два пъти. Обществените разходи въпреки мащабните социални програми също са под контрол, фискалните приходи са положителни – 2,6% излишък през 2014 г. И макар че износът главно на горива и полезни изкопаеми играе важна роля в това икономическо благоденствие, увеличението с 5,4% на вътрешното потребление е главният двигател на растежа. И още един невиждан в Боливия успех на министъра на икономиката Луис Арсе – валутните резерви на страната достигнаха 47% от БВП . За пръв път Боливия е начело в Латинска Америка по този показател, далеч пред Бразилия, Мексико или Аржентина. Ево Моралес посочи, че от страна с дълг, заложен в системата ѝ, Боливия вече може да отпуска заеми и четири страни от региона са се обърнали към правителството с искане за кредити…

В една страна, където повече от половината население е от индиански произход, Ево Моралес е първият през последните пет века индианец, който стана президент. Щом беше облечен във власт, този различен президент отхвърли неолибералния модел и го смени с нов „социално-икономически, комунитарен, производителен модел“. От май 2006 г. започна да национализира стратегическите сектори – горива, полезни изкопаеми, електричество, природни богатства, като гори, вода и т.н., които произвеждат излишъци. Инвестира част от тях в секторите, създаващи работни места, като индустрията, промишлеността, занаятчийството, транспорта, земеделието, жилищата, търговията и т.н. Друга част вложи в премахването на бедността чрез социалната си политика за образование и здравеопазване, повишение на заплатите на държавните чиновници, стимули за привличане на работа на отхвърлените – „боновете Хасинто“, „рентата достойнство“ , „боновете Хуана Асурдуи“  и политиката на субсидии.

Резултатите на този модел се изразяват не само с числата, изложени по-горе, но и с нещо съвсем явно – повече от един милион боливийци, или 10% от населението, излязоха от бедността. Държавният дълг, който представляваше 80% от БВП, спадна на 35%. Безработицата достига едва 3,2% – най-ниската в Латинска Америка, и това кара хиляди боливийски емигранти в Испания, Аржентина и Чили да се завръщат, привлечени от лекотата, с която намират работа и значителното повишение на жизнения стандарт.

Освен това Ево Моралес се е заел да изгради една истинска държава на мястото на почти виртуалната, която съществуваше доскоро. Трябва да признаем, че обширната и начупена боливийска география – високите Анди (една трета от територията), тропикът и тропическите гори на Амазонка (две трети) и 36 етноса с различни езици – не допринася за интеграцията и обединението. Но президентът Моралес е решен да осъществи това, което не се направи за два века независимост, и да приключи с разчленението на страната. Първо, като провъзгласи една нова конституция, приета на референдум, която установи за пръв път „многонационалната държава“ и призна правата на различните нации, съжителстващи на боливийска територия. И второ, като лансира големи обществени обекти – пътища, мостове, тунели и т.н., за да свърже отдалечени области, така че жителите им да се чувстват част от една обща държава. Това никога не е правено. Ето защо имаше сепаратизъм и много опити за разделяне на Боливия.

Днес всички тези успехи карат боливийците да се чувстват, може би за първи път, горди от самите себе си. Заради автентичната си култура и местните си езици. Заради валутата си, която всеки ден повишава стойността си спрямо долара. Горди затова, че имат най-бързото икономическо развитие и най-големите валутни резерви в Латинска Америка. Горди от своите технологични постижения, като мрежата от лифтове последно поколение, спътника „Тупак Катари“, държавната телевизия „Боливия ТВ“. На 12 октомври, в деня на президентските избори, този канал, ръководен от Густаво Портокареро, показа технологичното си съвършенство, свързвайки на живо и непрекъснато в продължение на 24 часа специалните си пратеници в 40 града по света – в Япония, Китай, Русия, Индия, Иран, Египет, Испания и т.н., където съотечествениците им в чужбина гласуваха за пръв път. Технически и човешки подвиг, който малко телевизионни канали в света могат да осъществят.

Тези икономически, социални и технологични постижения обясняват донякъде убедителната изборна победа на Ево Моралес и партията му „Движение към социализъм“. Емблема на борбата на индианските и местните народи в цял свят, Ево Моралес успя с тази нова победа да преодолее много предразсъдъци. Показа, че упражняването на властта не изхабява и че след 9 години на власт, ако се управлява добре, могат да се спечелят изборите. Доказа, че противно на твърденията на расистите и колониалистите, индианците могат да управляват и са най-добрите управници, откакто съществува Боливия. Доказа, че без корупция, с честност и ефикасност, Държавата може да бъде прекрасен администратор, а не постоянна катастрофа, както претендират неолибералите. И накрая доказа, че левицата на власт може да бъде ефикасна, да провежда политика на преразпределение на благата и да включва в живота отхвърлените и забравените, без да поставя под въпрос стабилността на икономиката.

За тази голяма изборна победа има също политически причини. Ево Моралес успя да разгроми идеологически главните си противници в лоното на предприемаческата каста в провинция Санта Крус, основен икономически двигател на страната. Тази група консерватори, която опита всичко срещу президента, от откъсване на провинцията до държавен преврат, накрая се предаде и се присъедини към президентския проект, като призна, че страната върви по пътя на развитието.

Победата в изборите наистина беше важна. Вицепрезидентът Алваро Гарсия Линера я обясни по следния начин: „Успяхме да интегрираме източната част на Боливия и да обединим страната, защото победихме политически и идеологически едно крайно консервативно ядро от фашизирани предприемачи расисти, които конспирираха и подготвяха държавен преврат. Те докараха въоръжени хора, за да откъснат източните части. Освен това през 9-те години на власт показахме на средната градска класа и на народните маси в Санта Крус, които бяха изпълнени с недоверие към нас, че подобряваме живота им, че уважаваме направеното в Санта Крус и нейните особености. Разбира се, ние сме едно социалистическо правителство, ръководено от индианци. Но искаме да подобрим живота на всички. Опълчихме се срещу чуждите петролни и електрически компании и ги ударихме, за да укрепим държавата с освободените ресурси и да помогнем на най-бедните, но без да накърняваме това, което притежават средните класи и предприемаческият сектор. Така събрахме правителството и Санта Крус. Не променихме държанието си, продължаваме да говорим и да правим това, което правихме през тези девет години. Те промениха държанието си спрямо нас. Оттам започна този нов етап на боливийския революционен процес – териториалното обединение и нашето идеологическо и политическо превъзходство. Те започват да разбират, че не сме им неприятели, че ако се заемат с икономиката, без да правят политика, ще е добре за тях. Но ако като корпорации се опитват да окупират структурите на държавата и искат да смесят политиката с икономиката, ще стане зле за тях.

Същото е с военните, които не трябва да упражняват социален и политически контрол, понеже контролират оръжията.“

В кабинета си в „Изгорелия дворец“, главният секретар на президентството Хуан Рамон Кинтана ми обясни същото с един лозунг: „Да разгромиш и да интегрираш“. „Не става въпрос да победиш противника и после да го изоставиш на съдбата му, с риск да започне – с чувство на унижение и злост на победен – да конспирира за нови опити за преврат. След като сме го победили, трябва да го привлечем, да му дадем възможност да участва в националния проект, където има място за всички, при условие че приемат и се подчиняват на политическото ръководство, произтекло от урните, т.е. Ево и Движението към социализъм.

А сега? Какво да правим с тази толкова убедителна победа? – продължи спокойно Хуан Рамон Кинтана . – Искаме да изкореним напълно крайната бедност, да осигурим за всички здраве, образование и достъп до основните услуги, да развием науката, технологията и знанието, да установим отговорна икономическа администрация, прозрачно публично управление, да разнообразим производството, да индустриализираме, да постигнем самоосигуряването си с храни, да уважаваме Майката Земя, да напреднем още в латиноамериканската интеграция, заедно с приятелите ни от Юга да укрепим МЕRCOSUR и да постигнем историческата си цел, да затворим отворената рана – да възстановим морския си суверенитет и излаза на море.“

От своя страна, президентът Моралес изрази желанието си Боливия да се превърне в „енергийното сърце на Южна Америка“, благодарение на огромния си потенциал от възобновяема енергия – хидроелектрическа, ветрогенераторна, геотермална, както и биомасата, извън горивата – петрол и газ. Към този потенциал ще се добави ядрената енергия от бъдещата атомна централа.

Боливия се променя, върви нагоре. И чудното ѝ превъплъщение ще има още да учудва света.

LE MONDE DIPLOMATIQUE

 

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.  

 
 

Крис Прат вече има звезда на Алеята на славата

| от chronicle.bg |

Звездата от екшъни Крис Прат получи звезда на Холивудската алея на славата, съобщи БТА.

Прат дойде на церемонията заедно със съпругата си Ана Фарис и сина им Джак.

„Имах добри родители, които ме възпитаха да почитам другите – каза 37-годишният актьор. – Не бяхме богати, но в семейството ни винаги имаше много любов. Аз съм вярващ и смятам, че някои неща са дар от Бога.“

Сред присъстващите на церемонията знаменитости бяха Зоуи Салдана, Дейв Батиста и Майкъл Рукър, които му партнират в сагата „Пазители на галактиката“.

Прат благодари на режисьора Джеймс Гън, който му повери главна роля в „Пазители на галактиката“ и на студиата „Марвел“, филиала на „Дисни“, задето даде шанс на дебеличък по онова време актьор, който до този момент бе известен най-вече с ролята си в сериала „Паркове и отдих“.

Впоследствие Прат се превърна в търсен в Холивуд екшън актьор. Сред по-известните филми, в които се е снимал, са също „Враг номер едно“, „Джурасик свят“, „Великолепната седморка“, „Пасажери“.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

Българският сателит BulgariaSat-1 се подготвя за излитане в космоса

| от chronicle.bg |

Първият български геостационарен комуникационен сателит BulgariaSat-1 приключи успешно всички основни процедури по монтажа и тестването от компанията Space Systems/Loral (SSL) в Пало Алто, Калифорния. В момента се извършва подготовка за транспортирането на сателита до площадката за изстрелване в Кейп Канаверал, съобщиха от компанията България Сат, цитирани от БТА.

Когато бъде изстрелян, сателитът ще бъде позициониран в орбита на 36 000 км над Земята, осигурявайки директно до домовете телевизионни и комуникационни услуги на Балканите и в други европейски региони.

Преди да започнат подготовката по транспортирането, инженерите на SSL и България Сат са направили финални проверки на BulgariaSat-1, включително тест, предназначен да симулира разгръщането на слънчевите панели на сателита в среда с нулева гравитация, финална интеграция и проверка на антените на сателита, както и няколко други важни теста, които гарантират, че сателитът ще работи безупречно през предвидения полезен живот.

За целите на транспортирането до стартовата площадка в Кейп Канаверал, Флорида, сателитът ще бъде опакован в специален контейнер, в контролирана среда, който гарантира, че въздухът около него е свободен от частици и че температурата и влажността вътре в контейнера са регулирани.

Когато сателитът пристигне на стартовата площадка, екипите на SSL, SpaceX и България Сат ще работят заедно, за да го интегрират към ракетата-носител Falcon 9 на компанията SpaceX, и да го заредят с гориво.

След като бъде изстрелян от ракетата носител Falcon 9 до геостационарната трансферна орбита, сателитът ще използва своите двигатели, за да достигне до Българската позиция на геостационарната орбита. В рамките на 30 дни след изстрелването, сателитът ще е в оперативна готовност да излъчва голям брой и с високо качество ТВ програми за крайните потребители, информират от компанията.