Блумбърг: Европейските банки продължават да бъдат заплаха

Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува резултатите от новите стрес тестове на банките от ЕС с надеждата да убеди финансовите пазари, че банковата система вече е достатъчно силна да устои на нова криза.

Това последно действие е голямо подобрение в сравнение с предишни опити, на които се гледаше като на твърде леки, но все още не е достатъчно добро.

Стрес тестът се състои от две части. Първо се прави подробен преглед на кредитите, за да се види дали те са на стойността, посочена от банките. Установено е, че по-голямата част от 130-те разгледани банки са надценили активите си с общо 47,5 милиарда евро в края на миналата година. Втората част от теста е на базата на правилно оценените активи да се установи дали банките имат достатъчен капитал, за да издържат без проблем още една рецесия и шок на финансовите пазари. Резултатите показват, че 25 банки нямат този ресурс, а 13 от тях трябва да увеличат капитала си с 9,5 милиарда евро.

Това по-внимателно проучване беше полезно. Deutsche Bank AG увеличи капитала си с 8,5 милиарда евро през тази година, за да увеличи шансовете си за преминаване на стрес теста. Слабите институции като Banco Espirito Santo в Португалия и мрежата Volksbanken в Австрия, се преструктурират или затварят. Чрез укрепване на системата и повишение на доверието тестовете на ЕЦБ може да обърнат 2-годишния спад в кредитирането в частния сектор.

Проблемът е, че новите тестове са доста леки. Икономистите в швейцарския Център за управление на риска в Лозана, например, определиха капиталовия недостиг за само 37 банки в размер на 500 милиарда евро, за разлика от около 10 милиарда евро, отчетени от ЕЦБ за извадка от 130 банки. При тези по-строги тестове се използва метод, който имитира как пазарната стойност на собствения капитал се променя под стрес.

От една страна ЕЦБ има основателна причина да бъде строга. Тя трябва да пребори съмненията, породени от предишните неубедителни тестове. Освен това, на 4 ноември банката ще поеме надзора над банките в еврозоната, а всички висящи въпроси ще бъдат нейна отговорност. Ако банката бъде твърде строга, обаче, ударът по доверието може да тласне ЕС обратно към криза. Еврозоната започна да се възстановява от застоя и е на ръба на дефлацията. Един тревожен доклад за банките може да донесе повече щети, отколкото добро.

Процедурата на теста беше компрометирана. Беше използвана мярка за капитал, която зависи от оценката на банките за това до колко са рискови активите – възможност за подмяна на цифрите. Не са взети предвид замразяването на кредити и принудителната продажба на активи, които може да доведат до огромни загуби в лоши времена. В най-лошия случай се предвижда спад на производителността в еврозоната от само 1,4% през 2015 г. (през 2009 г. спадът бе в размер на 4,5%).

Най-тревожното нещо е, че еврозоната все още не може да се справи с нова банкова криза. Много правителства нямат фискалния капацитет да рекапитализират фалиращите банки. Новият банков съюз в Европа, който има за цел да прекъсне връзката между финансите на банките и националните правителства, ще има само 55 милиарда евро в спасителния си фонд. Има непълно споразумение за това как трябва да се подели тежестта при борбата със следващата финансова катастрофа.

Новите тестове са малка крачка напред. Те няма да разсеят страха, надвиснал над банковата система и икономиката на региона. /БГНЕС