Близо 220 пробягани километра за три седмици в #4040caratrun

| от |

Разстоянието от София до Стара Загора в километри пробягаха за три седмици участниците в социалната инициатива #4040caratrun. От 29 септември, когато стартира надпреварата, до днес икономистът Владимир Каролев, пианистката Мария Каракушева, журналистът Константин Вълков, водещите от Дарик радио – Михаил Дюзев и БНТ – Сибина Григорова, маркетинг мениджърът на Opel за България Владимир Тодоров, както и изпълнителният директор на Carat Bulgaria – агенцията инициатор на социалната кампания – Мария Грашнова успяха да натрупат актив от близо 220 километра в бягане или средно по 31 км. на човек. Владимир Тодоров, Opel и пианистката Мария Каракушева засега си оспорват титлата с най-много пробягани километри.

#4040caratrun, чиято цел е да популяризира по-активното практикуване на спорт в България, продължава да увеличава своите съмишленици, които се включват както в бягането, така и в реализирането на предизвикателното начинание. Партньори на кампанията са Opel, Mtel, Дарик Радио, сайтовете WebCafe и Факти.

Всеки един от участниците в социалната кампания Carat Run разполага с пълна adidas-екипировка от Carat Bulgaria и специално мобилно устройство с пакет данни, предоставени от Mtel, с което се измерват и споделят пробяганите километри чрез хаштаг – #4040caratrun. Дарик радио продължава да отразява ежедневно техния статус и да информира за прогреса им. Кампанията продължава до 7 ноември, когато ще се разбере дали всеки от участниците е покрил първоначалното предизвикателство да пробяга поне 40 километра в разстояние на 40 дни.

Според проучване на Евробарометър, публикувано през март 2014 г., България е страната, в която най-рядко се практикува спорт под каквато и да било форма, като 78% от запитаните за отговорили, че никога не са спортували или играли някакъв вид спорт. След нас в топ 5 на неспортуващите държави остават Малта със 75%, Португалия – 64%, Румъния – 60% и Италия също със 60% негативни отговори. Проучването сред европейските страни сочи, че 59% от гражданите на ЕС никога или много рядко се занимават със спорт, като основните причини, които посочват за това са липсата на свободно време (42%) и на мотивация (20%). Резултатите от цялото изследване може да бъде намерено тук.

Повече за участниците:

Владимир Каролев: Управляващ съдружник в Балканска консултантска компания, която развива дейност в областта на корпоративните финанси и чуждестранните инвестиции.  Работил е в Института по Икономика и Организация на Металургията като научен сътрудник,  в KPMG Barents LLC като мениджър и старши мениджър, като Изпълнителен директор на инвестиционния фонд ECM-БППФ. Участвал е в икономическия екип на НДСВ. Бил е общински съветник от НДСВ в Столична община. Хобитата му са преходи по планините,  гмуркане, сноуборд и каране на мотор,. Женен, с две деца – момче и момиче.

Мария Каракушева: Един от най-добрите млади пианисти в света. Започва да свири на пиано малко преди да навърши 5 години, а на 12 изнася първия си самостоятелен концерт в зала „България“. Учи инструмента в Музикалната академия, където влиза сред първите в списъка. Завършва с пълно отличие. В момента, на 23 години, обмисля да запише още една магистратура – музикален мениджмънт. Работи по три големи собствени проекта – Classic In The House, Classic In The Jazz и най-новият Grace On Air.

Константин Вълков: Програмен директор на „Дарик радио“. Четири пъти специализира в Маастрихт и Брюксел по програми на Европейския журналистически център. Бил е политически кореспондент за България от 2001 до 2003 на базирания в Прага онлайн вестник Transitions Online. От 1996 до 2001 е интернет редактор в списание „Егоист“ . Редактор на списанието на British Airways от 2005 г. Бил е и програмен директор на „Ретро радио“. Специализира по програми на Deutche Welle. Участва в журналистически обучения на Reuters във Великобритания и Южна Африка. Женен с две деца.

Михаил Дюзев: журналист и радио водещ на сутрешния блок на националното Дарик Радио – „Дарик Кафе“ от 2008 г. Преди това, от 2001 г. представя новините на  Дарик. Водил е и рубриката „Хладнокръвно“ в предаването „Нека говорят…“ по телевизия БТВ. Завършил е Културология в Софийския университет. Журналистическият му път започва от несъществуващата вече телевизия „ДЕМО” като репортер и водещ на новини.

Сибина Григорова: Политолог по образование, журналист по професия и водещ на съботното сутрешно шоу на БНТ „Животът и други неща“.  Работила е като репортер в Медиапул, като журналист и редактор в Капитал, а от януари тази година (2014-та) е управител на Webcafe.bg. Интересува се  все по-малко от политика, и все по-вече от „другите неща“ Играе редовно тенис и всяка седмица тръгва на йога.

Владимир Тодоров: Маркетинг мениджър на Opel България. Завършил е УНСС с три степени – бакалавър по МИО, магистър и доктор по маркетинг. Заемал е позициите маркетинг и пиар мениджър за Шевролет България и за Хюндай България. Обича маркетинг, автомобили, музика, книги и спорт. Тича почти всеки ден от седемнадесет години. Играе футбол. Част е от футболния отбор на Opel SEE.

Мария Грашнова: Изпълнителен директор на Dentsu Aegis Network – България. Основният фокус на компанията е върху стратегическото и медийно проучване, планиране и купуване. Сред клиентите, които ползват нейните услуги са Mondelez, Mtel, General Motors, Софарма трейдинг, adidas, Mattel и др.

 

 
 

Здрав сън за по-добър сексуален живот

| от chronicle.bg |

Оказва се, че здравият сън е разковничето за по-добър сексуален живот при жените на средна възраст, сочи проучване, цитирано от британския „Индипендънт“. 

Учените са анализирали информация за 93 668 жени на възраст между 50 и 79 години. Те открили, че дамите, които спят по по-малко от седем-осем часа на нощ, са по-недоволни от сексуалния си живот в сравнение с тези, които спят по-дълго.

Изглежда, че недоспиването намалява вероятността жената да се чувства удовлетворена от преживяванията си в леглото.

Въпреки това никой не може да каже със сигурност защо недостигът на сън е свързан с неудовлетворение от секса.

Според д-р Джулиана Клинг това може да се дължи на следното: липсата на сън често води до трудност с концентрацията и други усложнения. Същевременно сексът до голяма степен зависи от мозъка и ако не сме способни да се фокусираме, резултатите от изследването намират своето обяснение.

Оказва се, че добрият сън има положителен ефект и за младите жени – колкото по-добре се наспиват, толкова по-силно сексуално желание изпитват на следващия ден.

 
 

Васил Иванов, Нова и „личните“ разговори с приятели

| от Любомир Аламанов* |

Нарочно не коментирах веднага ситуацията около Васил Иванов, Слави Трифонов, бТВ, Нова, оставки, пресконференции, обвинения и контраобвинения, и всичко, което видяхме, чухме и прочетохме по темата. Защото подобни случаи са наситени с много емоция, прекалено много емоция. И хората не могат да мислят рационално.

Не съм работил в телевизия, не мога да коментирам бизнес отношенията в този сектор. Работил съм известно време в комуникациите, ръководил съм хора, изнасял съм лекции пред студенти по ПР и журналистика, затова мисля, че мога да кажа нещо по тези теми.

Та, ето и редовните ми 21 точки:

1. Сред работещите и в бТВ, и в Нова ТВ, и в БНТ имам много приятели. И знам, че и в трите телевизии работят много, ама много качествени хора. Както и в много други медии. Това не трябва да се забравя!

2. Емоционалният изблик, на който станахме свидетели, е само крайна реакция на един процес. Процес по съсипване на медийния пазар и репутацията на медиите като 4-а власт. Емоционален изблик и от страна на преките участници, и от страна на страничните наблюдатели.

3. Все още се правят страхотни медийни продукти. Както разследващи, така и политически, така и развлекателни.

4. И все още хората по-често звънят на медии, когато имат проблеми, а не на институции. Ама това май е лошо за институциите.

5. Собствеността и финансирането на медиите е пълна тайна. За повечето. А това ги поставя в уязвимо положение. Разбираемо. „Битието определя съзнанието.“ Или патриотичното: „Раната прави борбата!“

6. Евросредствата съсипаха медийния пазар, както никой друг пазар. Темата е дълга, не е за тук. Само ще отбележа, че телевизиите и радиата потриваха доволно ръце, като се намери вратичка само те да получават директно пари по Оперативните програми. И не подкрепиха печатните медии в тяхното справедливо негодуване. Грешка.

7. Ефирните телевизии от десетилетия не споменават имена на марки и компании даже когато са допринесли изключително много за обществото ни. Също дълга тема. Но резултатът е, че хората масово са облъчвани с политика и катастрофи.

8. Политиците упражняват натиск върху медиите. Без съмнение. Още се помни случая, когато Бойко [Борисов] звънеше на главни редактори, за да му потвърдят, че не им звъни…

9. Има и скапани медии и журналисти. Които изнудват и изпълняват поръчки. От най-високо политическо ниво, до злобното: „Ако не ми дадеш реклама, ще напиша колко ти е скапан продуктът. Или как имаш мишка в магазина.“

10. Има и скапани политици/компании/агенции, които предлагат пари за рекламни публикации, но под формата на журналистически материали, и то за продукти или услуги, които са далеч от добрите.

11. На фона на горните точки, журналистите, които продължават да правят истинска журналистика, са герои. Категорично.

12. Знам каква е фрустрацията да работиш много и да не ти уважават труда. Бавно откачаш.

13. Знам какво е да си тръгнеш от някъде, където си го приемал за дом. И то толкова изпълнен с емоции, че сякаш ще се взривиш от вътре.

14. Знам и какво е някой да използва колегите за собствена полза. Дори и просто защото не е намерил друг начин за действие. Това е зле. Ако си мъж, справи се сам. Или с тези, които знаят какво правят и как те подкрепят. Всичко друго не е мъжко. Както ми каза скоро една приятелка, при бизнес разделите колегите са в лошата позиция на децата при развод. Хем не знаят съвсем точно какво става, хем трябва да вземат страна. И все някой ги използва по лош начин.

15. Знам какво е да искаш да излееш емоциите, да разкажеш, да обясниш, да покажеш на другия/другите какво е положението. Дори и само да се оправдаеш пред себе си, че май постъпваш правилно.

16. Знам какво е да искаш да дадеш информация, само защото знаеш, че другата страна ще те залее с помия. Но и знам как трябва да си наложиш да стискаш зъби. Защото не си като „ония“, „другите“, „бившите“. Стискаш зъби и това е.

17. Знам какво е като работодател да се налагам над служител. Защото знам повече от него. Защото нося по-голяма отговорност от него. Защото на финала, ако стане издънка, аз ще го отнеса.

18. Знам и какво е като работодател да се доверявам на екипа и да приемам техните предложения. Защото в днешния свят никой не може сам.

19. Конфликт на интереси има навсякъде. Роднинските отношения на Балканите все още са по-силни от прагматизма на бизнеса. Просто трябва да се внимава това да не пречи на работата. Защото ако излезе от контрол, всичко се скапва.

20. Все още не ми е ясно, етично ли е да се излъчват записани разговори или не? Защото ако журналисти записват журналисти, е неетично. Но ако записват други хора, то е „разследване“ и е етично. И какво трябва да се гледа – как са записани разговорите или какво е съдържанието им? Записът как един премиер спира проверка на фабриката на свой приятел, етичен ли е, защото показва как мафията превзема държавата или е неетичен, защото е незаконен?

21. Основните виновници за ситуацията са политиците и магистратите, които с написване на двусмислени закони, неспазването им, разрушаване на институциите, натиск върху медиите, съсипване на съдебната система и всичко друго, което си знаем, ни вкарват в режим да се изпокараме един с друг. А те си управляват отново и отново си поделят финансовите ресурси.

Ако има добра саморегулация, ако зрителите наложат високи изисквания, ако медиите намерят как да се откъснат от политическия натиск, след няколко месеца може да има развитие по случая и всичко да е ясно. Малко желание и малко смелост се иска. И много бачкане. Но може да стане. И май трябва. Защото оставането в миналото е безсмислено и неконструктивно. Каквото и да се е случило. Всеки трябва да намери начин да продължи напред. Защото не думите, с които ни замерят, ни определят какви сме. А нещата, които правим. Всеки ден. Без да спираме.

* Коментарът е публикуван в личния профил на Любомир Аламанов във Facebook и се препечатва в Chronicle.bg с разрешението на автора. Любомир Аламанов е PR-специалист с дългогодишен опит в предоставянето на консултантски услуги и изграждане на комуникационни стратегии; един от създателите на Българската асоциация на PR агенциите.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.