“Благодетелите“ на Куба

| от |

Първо Путин, а след това и Си Цзинпин – Русия и Китай задълбочават отношенията си с Куба. Двете големи държави обаче са далеч от мисълта да правят подаръци – те искат да печелят и да разширят влиянието си в региона, пише Дойче веле.

 

Китайският президент Си Цзинпин посети неотдавна Куба – и то не само столицата Хавана, а и „героичния“ Сантяго де Куба, където на 26 юли 1953 година избухна кубинската революция. Си Цзинпин обаче изобщо не отбеляза годишнината от кубинската революция, причината за посещението му бе доста по-прозаична – Китай иска да участва в разширяването на пристанището в Сантяго де Куба.

Социалистическото братство вече не играе никаква роля в китайската външна политика – става дума за суровини, търговия и геополитическо влияние. Както, впрочем, подхожда съвсем не само Китай. Съветският съюз в продължение на години подкрепяше Куба, но покрай разпада на Варшавския договор, колабира и кубинската външната търговия. В края на 90-те години пък ролята на платежоспособна опора бе поета от ръководената от Уго Чавес Венецуела, но междувременно самата тя е зависима от външна помощ.

Т.е. пътят за нови „меценати“ е чист. Куба, която е една от най-бедните страни в региона, има спешна нужда от външни инвестиции. По официални данни, средната заплата на един държавен служител възлиза на 15 евро. 90 процента от трудоспособното население работи в държавния сектор. Безработицата расте, има проблеми в снабдяването с хранителни продукти, а прогнозата за стопанския ръст през 2014 година е доста скромна – 1,4 процента. Валутните постъпления са главно на базата на износа на захар, тютюн и „медицински услуги“- лекари, които режимът изпраща в чужбина. Плахите реформи, инициирани от новия президент Раул Кастро, до момента не дават почти никакав резултат.

Русия се завръща

„Нищо чудно“, казва икономистът Елиас Амор. „Реформите са само прах в очите. Режимът на Кастро иска да печели време, докато се появи някой нов „меценат“, или поне източник на пари, който да осигури благосъстояние“, казва той. По време на визитата си преди две седмици руският президент Владимир Путин на бърза ръка опрости 90 процента от дълговете на Куба или 26 милиарда евро. Според Елиас Амор обаче това е само символичен акт, тъй като Куба никога не е възприемала Русия като кредитор и от десетилетия не е плащала вноските си по заемите.

Чрез активното си присъствие в Куба, Русия иска да дразни САЩ, смята политологът Гюнтер Майхолд. Кубинският адвокат и критик на режима Гомес Манцано споделя това мнение. „Русия разчита на неограничената подкрепа на Кастро срещу САЩ и Запада. И сметките ѝ излизат. Куба е изцяло на страната на Москва относно анексията на Крим и украинската криза“, казва той.

Куба обаче не може да изхранва населението си само с антиамериканските си обвързаности. И продължава да търси инвеститори. Последните 2,6 милиарда евро, които Куба дължи на Русия, трябва да бъдат използвани за инфраструктурни проекти на острова. Но времената на подаръците отминаха – Куба трябва сама да набави тези пари. Русия и Китай се изявяват по-скоро като инвеститори, отколкото като благодетели.

Големите планове на Бразилия и Китай

„Китайците са твърде прагматични, за да финансират властта на Кастро без нещо в замяна“, убеден е Гомес Манцано, според когото Китай залага по-скоро на бъдещото отваряне не страната в икономически план. В крайбрежието на Куба има 20 милиарда тона петролни залежи. Международни петролни концерни от Испания, Норвегия и Малайзия вече са започнали пробни сондажи. Към тях се присъединяват Китай, Русия и Бразилия. Въпреки това засега Куба не може да покрива и собственото си потребление.

Бразилия вече изгражда огромно пристанище в близост да Хавана на стойност 700 милиона евро. Китай пък влага десетократно повече в строежа на рафинерия. При посещението си в Куба Си Цзинпин обяви и нови инвестиции за разширяването на пристанището в Сантяго де Куба и за някои по-малки проекти. „Като голяма търговска сила, Китай се интересува от нови пристанища, където корабите ще могат да бъдат разтоварвани и товарени с нови стоки без да акостират в американски пристанища“, казва политологът Майхолд. Гомес Манзано отива още по-далеч. „Вероятно китайците се надяват в края на мандата си президентът Обама да отмени ембаргото. Тогава те ще могат да правят изгоден бизнес с Куба.“

Очертава ли се и историческо сближаване със САЩ?

Търговското ембарго съществува от над 50 години и забранява търговията на американски фирми с Куба. Но явно няма да продължи вечно. „Кубинците искат да установят отношения със САЩ, не искат повече да минават за сателит на Москва“, смята Майхолд.

Отмяната на ембаргото е опция и за американския президент Обама, който вече смекчи някои от санкциите. През 2012 година делегация на американския Конгрес посети Куба. А по време на траурната церемония за Нелсън Мандела, Барак Обама и Раул Кастро си подадоха ръце. Кастро заявил, че сближаването с Америка било възможно, но кубинската система оставала неприкосновена.

Така Раул Кастро потвърждава и наблюденията на Гомес Манцано. „В Куба има промени, но в най-добрия случай това са „реформички“ в икономически план. Изобщо не става дума за истинско отваряне на страната към света. А на хоризонта нов меценат не се задава“, заключава той.

 
 

Алкохолизмът засяга по-сериозно жените, отколкото мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Американски учени откриха доказателство, че алкохолизмът засяга по-сериозно системата за възнаграждение в мозъка на жените, отколкото на мъжете.

Системата за възнаграждение в мозъка се състои от амигдала и хипокампус, които утвърждават полезния опит и взимат участие в създаването на спомени и вземането на решения.

За изследването учените събраха 60 човека, възстановили се след дългогодишна алкохолна зависимост, като ги разделиха в групи по равно – 30 жени и 30 мъже. Те събраха и равна по численост група от доброволци без проблеми с алкохола. Участниците бивши алкохолици са спазвали режим на въздържание от 4 седмици до 38 години. Всички преминаха невропсихологични оценки и ядрено-магнитен резонанс, за да се отчетат промените в мозъчната структура.

Изследванията проведоха учените от болницата в Масачузетс и училището по медицина към Бостънския университет. Те установиха, че структурата на системата за възнаграждение в мозъка на жените алкохолички е по-голяма, отколкото при тези, които не страдат от зависимостта. В същото време същите структури са по-малки в главния мозък на мъжете алкохолици, в сравнение с тези, които не са алкохолно зависими.

Всяка година трезвеност се свързва с 1,8 % намаляване на размера на мозъчните вентрикули, което показва, че възстановяването на мозъка от вредите от алкохолизма е възможно.

„Откритията ни подсказват, че може да е полезно да вземем предвид половите различия при лечението на алкохолизма“, каза експертът Гордън Харис.

 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″:

 

 
 

Какъв небостъргач иска народът

| от |

Не може просто да дадеш нещо на народа, без да се съобразиш с народа. Не може например да отидеш на рожден ден на дете четвърти клас и да му подариш шише уиски. То не е приятелите ти, за които не ти дреме особено.

Така е и с небостъргача – не може да не го съобразиш с народа. Тази задача не е много комплексна.

Да започнем с основното – основите. Подпочвените води са част от националния ландшафт. Основите трябва да са така направени, че да издържат на тях. Поне първите 5-6 години, после да се килнат на една страна и сградата да се напука. Също така е важно да се напука от северната – ако се напука от източната или западната, ще грее слънце вътре, а ако е от южната, на обитаващите ще им духа топло от Африка.

Разбира се, небостъргачът трябва да е панелен. Това не е само за да гъделичкаме българина по традициите. Така и уайфаят от партера ще се хваща до последния етаж.

Външната облицовка най-добре да бъде направена от стъкло. По този начин сградата ще прилича на буркан. И то от 3-литровите, душманските. Независимо дали ще се живее в небостъргача, или ще се работи – статистически, в него най-вероятно ще се подвизават кисели краставички, които се мислят за царска туршия. Освен това през няколко етажа прозорците ще са в различен цвят, за да се създава илюзията, че хората са санирали. На някои прозорци ще се поставя антена на Булсатком. Задължително обаче на горния етаж, точно над нея, ще има чучур, от който тече вода, когато хората си мият пода. Апартаментите/офисите с цветни прозорци и антена ще са по-скъпи, защото санирането и кабелната създават впечатление на лукс и богатство.

Специална лелката ще чисти стълбището веднъж месечно. Да, малко е само един път в месеца, но толкова ще й отнема да изчисти от първия до последния етаж. Освен санитарни, лелката има и други задължения:

– да доукрасява небрежно нарисуваните пениси, очертавайки им глава и косми;

– да преправя надписите „ЦСКА“ на „ЩЕКА“ и „Левски“ на „Девойки“;

– да се уверява на всеки етаж, че нишата за пожарогасителя е празна;

– когато стигне до последния етаж, да пренарежда спринцовките по земята в нови, вълнуващи шарки.

Небостъргачът ще разполага с две кофи за боклук. Те ще са поставени там, където става най-голямо ехо, като ги изпразват с камиона в 3 през нощта.

Както знаем и сме виждали, новото строителство няма нужда да е красиво. Единственото нещо, сложено само за красота, ще са домофоните на входа. Ако благодарение на лош късмет, домофоните работят, попът, който освещава сградата, ще ги напръска със светена вода, за да дадат на късо. Освещаването като цяло ще продължи около 2 години. Попът трябва да освети всички детайли, защото дяволът бил там.

Небостъргачът няма да закрива Витоша. Защото ще е построен в „Люлин“. Хем да облагороди района, хем да пази сянка на Перник.

 
 

Половин ден на снимачната площадка на „Съдби на кръстопът“

| от Евелина Бонева |

Водена от чувството за самоунижение, значително превъзхождащо баналното чувство за самосъхранение, отивам да се снимам във видно българско риалити шоу. Ще играя добра сестра. Денят започва подобаващо: алармата ми звъни в 07.00, 07. 05, 07.10 и 07.15, което е най-късният час за ставане.

Събуждам се в 08.05 ч. Грабвам петте тоалета за снимките, правя кафе за колежката, която ще ми вдигне косата с фиби и излизам. Полагам кафето внимателно в отредената му дупка в автомобила и през целия път карам изключително внимателно, за да остане там, където му е мястото. Пристигам благополучно на уреченото място и само два от петте тоалета са залети обилно с кафе. 

Закъсняла съм с малко повече от 30 минути и вече целият екип ме мрази.

Оказва се,че няма гримьор и в рамките на една минута трябва да преглътна мисълта,че ще ме дават по телевизията с анемична кожа на циреи. Нищо, никой не е перфектен, а и камерата ме обича. На касетките от детството ми съм супер сладка. Положителната страна е,че художничката харесва тоалетите ми и ги нарича стилни.Самата тя се е барнала в  пищящо лилава риза в стил граф Дракула и островърхи обувки на платформа. Това малко ме обърква, но нямам време да разсъждавам върху стила си,тъй като ме набутват в една кола, заедно с екранната ми фамилия и потегляме към дестинацията на снимките.

При преобличането установявам, че чорапогащникът ми се е скъсал отдолу, но не мисля,че е фатално, тъй като се преобличам само пред десетина човека. Гримирам се сама, така че да изглеждам като добра сестра с лек дневен грим и приятно лице. Уви, бъркам си със спиралата в окото, то започва да тече, размазва молива и заприличвам на хибрид между Кийт Флинт и клоуна Pennywise.

Първата сцена минава добре. Момчето, което отговаря за микрофона, залепва жици по бедрото и гърдите ми, което ме кара да се чувствам едновременно опасна, сексапилна и с поставен Холтер за следене на сърдечния ритъм. Нещо като Салма Хайек и Пенелопе Крус в онзи филм, в който са каубойки.

Само с едно единствено неволно движение на ръката залепям малкото микрофонче в ъгъла на съседната маса и от него започва да се чува пищящ звук.

След като го сменят с друго микрофонче, вече съм готова да демонстрирам таланта си. Оказва се, че съм доста естествена и режисьорът изпитва видимо удоволствие да работи с мен. Докато за другите е достатъчен само един дубъл, с мен прави поне по пет. Очевидно му харесва повече време да съм пред камерата.

Държа се толкова естествено, че на сцена номер 2 минавам вместо пред, през оператора, за да стигна до бара, при което го блъскам и той почти изпуска камерата, което май го докарва до прединфарктно състояние.

Вече е ясно,че телевизията е едно от моите призвания и се чувствам съвсем натурално пред обектива на камерата.

Уви, след малко става също толкова ясно,че сервитьорството не е. Опитът да пренеса табла с две чаши портокалов сок завършва със спорен успех, две счупени чаши и петна от портокал до петната от кафе. Но пък в крайна сметка актьорите не са длъжни да владеят други умения, освен да актьорстват. Не си представям Мерил Стрийп или пък Къванч Татлъту да носят табли. Така че злополуката по никакъв начин няма да попречи на Холивудската ми кариера.

И понеже съдбата обича смелите, утре продължавам.