“Благодетелите“ на Куба

| от |

Първо Путин, а след това и Си Цзинпин – Русия и Китай задълбочават отношенията си с Куба. Двете големи държави обаче са далеч от мисълта да правят подаръци – те искат да печелят и да разширят влиянието си в региона, пише Дойче веле.

 

Китайският президент Си Цзинпин посети неотдавна Куба – и то не само столицата Хавана, а и „героичния“ Сантяго де Куба, където на 26 юли 1953 година избухна кубинската революция. Си Цзинпин обаче изобщо не отбеляза годишнината от кубинската революция, причината за посещението му бе доста по-прозаична – Китай иска да участва в разширяването на пристанището в Сантяго де Куба.

Социалистическото братство вече не играе никаква роля в китайската външна политика – става дума за суровини, търговия и геополитическо влияние. Както, впрочем, подхожда съвсем не само Китай. Съветският съюз в продължение на години подкрепяше Куба, но покрай разпада на Варшавския договор, колабира и кубинската външната търговия. В края на 90-те години пък ролята на платежоспособна опора бе поета от ръководената от Уго Чавес Венецуела, но междувременно самата тя е зависима от външна помощ.

Т.е. пътят за нови „меценати“ е чист. Куба, която е една от най-бедните страни в региона, има спешна нужда от външни инвестиции. По официални данни, средната заплата на един държавен служител възлиза на 15 евро. 90 процента от трудоспособното население работи в държавния сектор. Безработицата расте, има проблеми в снабдяването с хранителни продукти, а прогнозата за стопанския ръст през 2014 година е доста скромна – 1,4 процента. Валутните постъпления са главно на базата на износа на захар, тютюн и „медицински услуги“- лекари, които режимът изпраща в чужбина. Плахите реформи, инициирани от новия президент Раул Кастро, до момента не дават почти никакав резултат.

Русия се завръща

„Нищо чудно“, казва икономистът Елиас Амор. „Реформите са само прах в очите. Режимът на Кастро иска да печели време, докато се появи някой нов „меценат“, или поне източник на пари, който да осигури благосъстояние“, казва той. По време на визитата си преди две седмици руският президент Владимир Путин на бърза ръка опрости 90 процента от дълговете на Куба или 26 милиарда евро. Според Елиас Амор обаче това е само символичен акт, тъй като Куба никога не е възприемала Русия като кредитор и от десетилетия не е плащала вноските си по заемите.

Чрез активното си присъствие в Куба, Русия иска да дразни САЩ, смята политологът Гюнтер Майхолд. Кубинският адвокат и критик на режима Гомес Манцано споделя това мнение. „Русия разчита на неограничената подкрепа на Кастро срещу САЩ и Запада. И сметките ѝ излизат. Куба е изцяло на страната на Москва относно анексията на Крим и украинската криза“, казва той.

Куба обаче не може да изхранва населението си само с антиамериканските си обвързаности. И продължава да търси инвеститори. Последните 2,6 милиарда евро, които Куба дължи на Русия, трябва да бъдат използвани за инфраструктурни проекти на острова. Но времената на подаръците отминаха – Куба трябва сама да набави тези пари. Русия и Китай се изявяват по-скоро като инвеститори, отколкото като благодетели.

Големите планове на Бразилия и Китай

„Китайците са твърде прагматични, за да финансират властта на Кастро без нещо в замяна“, убеден е Гомес Манцано, според когото Китай залага по-скоро на бъдещото отваряне не страната в икономически план. В крайбрежието на Куба има 20 милиарда тона петролни залежи. Международни петролни концерни от Испания, Норвегия и Малайзия вече са започнали пробни сондажи. Към тях се присъединяват Китай, Русия и Бразилия. Въпреки това засега Куба не може да покрива и собственото си потребление.

Бразилия вече изгражда огромно пристанище в близост да Хавана на стойност 700 милиона евро. Китай пък влага десетократно повече в строежа на рафинерия. При посещението си в Куба Си Цзинпин обяви и нови инвестиции за разширяването на пристанището в Сантяго де Куба и за някои по-малки проекти. „Като голяма търговска сила, Китай се интересува от нови пристанища, където корабите ще могат да бъдат разтоварвани и товарени с нови стоки без да акостират в американски пристанища“, казва политологът Майхолд. Гомес Манзано отива още по-далеч. „Вероятно китайците се надяват в края на мандата си президентът Обама да отмени ембаргото. Тогава те ще могат да правят изгоден бизнес с Куба.“

Очертава ли се и историческо сближаване със САЩ?

Търговското ембарго съществува от над 50 години и забранява търговията на американски фирми с Куба. Но явно няма да продължи вечно. „Кубинците искат да установят отношения със САЩ, не искат повече да минават за сателит на Москва“, смята Майхолд.

Отмяната на ембаргото е опция и за американския президент Обама, който вече смекчи някои от санкциите. През 2012 година делегация на американския Конгрес посети Куба. А по време на траурната церемония за Нелсън Мандела, Барак Обама и Раул Кастро си подадоха ръце. Кастро заявил, че сближаването с Америка било възможно, но кубинската система оставала неприкосновена.

Така Раул Кастро потвърждава и наблюденията на Гомес Манцано. „В Куба има промени, но в най-добрия случай това са „реформички“ в икономически план. Изобщо не става дума за истинско отваряне на страната към света. А на хоризонта нов меценат не се задава“, заключава той.

 
 

Мат Дилън: Носталгия по 90-те

| от |

В средата на 90-те години седмото изкуство показва на света един от любимите си за онова време секс символи. Висок близо 2 метра, със специфично лице и плътен глас Мат Дилън е всичко онова, от което може да те е страх и същевременно да искаш да гледаш на голям екран. Той е харизматичен, талантлив и по един грубоват начин секси.

Най-големият си удар Дилън прави с тийн-класиката „Лудории“, която излиза през 1998 година. Той е на върха на славата в този момент. А там играе сексапилен учител, замесен в афера с млада, секси ученичка, която решава да го съди за изнасилване. Нищо в „Лудории“ не е такова, каквото изглежда. Филмът е чувствено лятно удоволствие, с привкус на мистерия, секс и топло време. А към Мат Дилън добавяме сексапилната компания на Денис Ричардс и Нев Кембъл. „Лудории“ също така може да се похвали и с една от най-приятните голи сцени, включващи гол мъжки член. И той принадлежи на Кевин Бейкън.

Година преди това излиза комедията „Няма скрито покрито“, в която Дилън има по-малка, но доста приятна роля. А година след това го гледаме в чудесната комедия „Ах, тази Мери“ на братята Фарели.

Чак през новото хилядолетие Мат Дилън прави и ролята, която се смята за най-добра в неговата кариера до момента – тази в „Сблъсъци“. Полицай Райън му носи номинация за „Оскар“, „Златен глобус“ и награда на БАФТА. Не пелечи нито една от тях, но нарежда името си до най-добрите за 2004 година.

Междувременно Дилън снима първия си режисьорски проект – Ghost Town, държи личния си живот настрана и леко се оттегля от киното. Мат се заравя в малки роли в сериали и по-треторазрядни продукции, докато брат му – Кевин Дилън започва да изпъква в ролята на Драма в продукцията на НВО „Антураж“.

Кевин замества Мат в светлината на прожекторите, но не може да го бие нито по осанка, нито по сексапил.

2015-а е годината, в която Дилън се завръща към комерсиалното и успешно седмо изкуство, но с телевизионен сериал. „Уейуърд Пайнс“ и неговият първи сезон бяха едно от добрите неща, които можеше да гледате на малък екран в тв сезона преди две години и Мат Дилън е една от причините това да е така.

Догодина този снажен мъж прави една от най-амбициозните си роли. Той ще е Джак Изкормвача. Но режисиран от датчанина Ларс фон Триер. Нищо, което Триер е направил не е оставило зрителите безразлични, а проектът The House That Jack Built е едно от заглавията, които е редно да очаквате през 2018-а. Дотогава, ви предлагаме приятна доза Мат Дилън, който вчера направи 53 години и е все така секси. В галерията горе.  

 
 

„Т2 Трейнспотинг“: 8 момента в качествени дози

| от |

„Т2 Трейнспотинг“ удря кината с хероиновия си юмрук и 20 годишна пауза, която е натрупала сладко-горчива носталгия и дори малко романтичен поглед към този чудесен наркотичен епос.

Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби се завръщат на голям екран, за да продължат историята там, където тя е спряла преди много време. Все едно си натиснал пауза и си превъртял времето. Усещането от „Т2 Трейнспотинг“ е именно такова.

Епичен, сюрреалистичен, дълбокомислен, унищожителен… „Трейнспотинг“ като цяло е филм, който е оформил самосъзнанието на безброй хора у нас и по света. Монолози, тоалетни, псувни, наркотици, фантазии и тотално обмисленото унищожаване на живота, като такъв, са онези неща, които придават своята уникална краска на този величествен филм и го държат високо горе вече толкова време.

20 години са дълъг период за появата на едно продължение, но както казват американците: but here we are! Точно както е планирано в главата на откачалника Ървин Уелш в романа продължение на „Трейнспотинг“ – „Порно“. 20 години по-късно четирима уникално прападнали младежи се събират отново в Единбург, за да разкажат своята простичка философия за живота.

Но „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“, макар да има всички нужни опорни точки в себе си. Все пак той е изменил леко на Уелшовата идея за продължение и е направил своя версия на събитията с единбургската четворка. Тя не е по-лоша, просто е по-различна.

Истерията, наркотиците и абстракното виждане, са примесени с една лека нотка на носталгичност по отминалото време и отминалите грехове. Но не се безпокойте, Рентън, Sick Boy, Спъд и Бегби са ги заместили с нови.

„Т2 Трейнспотинг“ е достойно продължение на своята първа част.

Макар това да е филм, който да няма нужда от продължение, защото е казал достатъчно на онези, които са успели да го чуят, той получава такова. И ние го препоръчваме за гледане.

Междувременно ви предлагаме осем от най-добрите, надрусани, сантиментални и насищащи момента от втория филм. Без спойлери. Приятно гмуркане в най-добрата кинотоалента този месец. В галерията горе.   

 
 

Този път „Оскар“-ите дискриминират актьорите по възраст

| от chronicle.bg, по БТА |

Американската киноакадемия, учредила „Оскар“-ите, беше обвинена за това, че дискриминира актьорите по възраст, като звездите над 60-годишна възраст рядко са удостоявани със златните статуетки.

Порталът се позовава на най-ново изследване на сътрудниците на университета в Южна Калифорния. Те установили, че от 25-те номинирани филма за „Оскар“-и през последните три години, главният актьор в тях е бил над 60-годишен само два пъти. И в двата случая номинации получил Майкъл Кийтън.

По данни на изследването едва в 22,3 процента от споменатите филми играели и в главни роли възрастни жени.

През месец януари тази година световноизвестният режисьор Джеймс Камерън разкритикува Американската киноакадемия заради нейното предубеждение към масовата култура, припомня сайтът Дедлайн.

 
 

Вижте първия трейлър на „Възвишение“ по романа на Милен Русков

| от chronicle.bg |

Ако не сте чели романа на Милен Русков „Възвишение“, сте пропуснали едно от събитията в съвременната българска литература и е добре да поправите пропуска.

През 2012г. писателят е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Творбата проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

А скоро ще можем да гледаме и кино версията на „Възвишение“ с Александър Алексиев ( „Откраднат живот“), и кукления актьор Стоян Дойчев  в главните роли.

От днес вече има и трейлър. Вижте го: