Благо с гол, Бандата и Божинов играха при успех на Партизан

| от chronicle.bg |

Благой Георгиев вкара първия гол при победата на Рубин Казан с 2:0 у дома срещу Сион в среща от група „В“ на турнира Лига Европа.

Бившият български национал беше титуляр и остана на терана през всичките 90 минути на двубоя. В 72-ата минута Георгиев се разписа с удар от дистанция.

В 34-ата минута швейцарците останаха с 10 души на тежкия терен в Казан, след като Бирама Ндоейе получи втори жълт и съответно червен картон.

В последните секунди на двубоя резервата Динияр Биляледтинов асистира на Марко Девич и той реализира второто попадение в полза на руския отбор.

Иван Бандаловски беше титуляр за Партизан Белград при победата с 2:1 като гост срещу АЗ Алкмаар в мач от група „L“ на турнира Лига Европа.

Бандаловски беше на терена през целия двубой, а в 27-ата минута получи жълт картон.

Другият българин в сръбския отбор Валери Божинов остана резерва, като влезе в игра пет минути преди края на редовното време, заменяйки Никола Нинкович.

Давни Дос Сантос изведе АЗ напред в резултата три минути след почивката, но голове на Абубакар Омаро и Андрия Живкович в 65-ата и в 89-ата минути донесоха успеха в полза на сърбите.

След тази победа Партизан има актив от 9 точки на второ място в групата. В другата среща от тази група Атлетик Билбао победи с 3:2 като гост срещу Аугсбург и си осигури класиране за фазата на директните елиминации. Баските са с 12 точки на първа позиция.

Ливърпул, Тотнъм, Шалке и Лацио също спечелиха квоти за 1/16-финалите на турнира.

Ливърпул стигна до обрат и победа с 2:1 над Бордо благодарение на голове на Джеймс Милнър от дузпа в 38-та минута и Кристиян Бентеке в 45-ата. Пет минути преди попадението на Милнър, Анри Салве даде преднина гостите от Франция, които обаче не удържаха натиска.

Тотнъм надви с 1:0 Карабах с късен гол на английския национал Хари Кейн, който изкачи отбора си до върха в група „J“. Втори с три пункта пасив в отборът на Андерлехт, който се наложи с 2:0 над Монако и измести французите от тяхната позиция.

Италианският Лацио надви с 2:1 миналогодишния финалист Днипро и елиминира украинците от надпреварата. Римските „орли“ поведоха чрез Антонио Кандрева в четвъртата минута на срещата, а Бруно Гама изравни за Днипро в 65-ата.

Равенството обаче не се задържа дълго, защото само три минути по-късно Марко Пароло даде отново аванс на домакините, а Филип Джорджевич реши изхода от мача в добавеното време. Лацио е сигурен първенец в група „G“, a Сент Етиен спечели втората квота за елиминациите след равенство 1:1 в Розенборг.

Междувременно, Шалке и Спарта Прага излязоха от група „К“, след като германците надвиха с 1:0 АПОЕЛ Никозия, а чехите се наложиха със същия резултат срещу Астерас. Шалке има аванс от две точки срещу Спарта Прага, като в последния ден от груповата фаза лидерите в групата ще разменят своите противници.

 
 

Господин Брана, черпим те!

| от |

Известен като един от най-големите почитатели на Шекспир в наши дни, като един от мъжете, които могат да играят еднакво добре на сцена, на екран и в живота, Кенет Брана е много неща.

Роден в студена Ирландия, този прекрасен представител на седмото изкуство, има пет номинации за „Оскар“, включително по една за режисура и сценарий, пет за „Златен глобус“ и има в джоба си едно Еми и цели 4 награди БАФТА.

Когато е на 23 години, подобно на много хора на Острова, влюбени в Шекспир, Брана се присъединява към Royal Shakespeare Company, където участва в първата си главна роля – тази на Хенри V. А после прави и класиката – „Ромео и Жулиета“.

Благодарение на многообразните вариации и интерпретации на шекспировото творчество Кенет Брана е обявен за патрон на театъра от принц Чарлз, а няколко години по-късно пренася любовта си към британския драматург и на голям екран, като прави киноадаптация на „Много шум за нищо“. Което пък му носи първа номинация за „Златен глобус“, макар и не лична и поименна, в категория „най-добър комедия и мюзикъл“.

Оттам насетне Брана сигурно е един от малкото британски актьори и режисьори, които могат да се похвалят, че са адаптирали огромна част от творчеството на Шекспир, както на сцената, така и на екран. От „Хенри V“, през „Макбет“, до „Както ви харесва“, в богата му биография ще откриете почти всяко известно заглавие на драматурга, направено по различен начин на екран или сцена.

Кенет Брана работи в киното от 1981 година, като режисьорския си дебют прави 8 години по-късно и оттогава не се спира. Освен любимия му Шекспир е правил както комерсиални, така и по-бутикови филми. Някои добри, други лоши, но всички с отличителен белег на лека мелодраматичност, каквато всеки почитател на класическия театър носи в себе си.

Последно гледахме Кенет Брана в „Джак Райън: Теория на хаоса“, където освен, че играе основния злодей и режисира. А скоро очакваме и негова адаптация на „Убийство в Ориент Експрес“ по творба на друго известно британско бижу – мадам Агата Кристи. Там Брана режисира и играе основната роля – тази на известния Еркюл Поаро.

Кенет Брана е един от актьорите, които могат да правят еднакво добре кино, телевизия и театър и затова говорят част от последните му роли – в „Моята седмица с Мерилин“, „Операция Валкирия“ и „Рок радио“, както и режисьорските му неща – като последната „Пепеляшка“. В телевизията може да видите Брана в една доста различна светлина – като нещастния, затворен и тъжен инспектор Валандър в британската адаптация на шведското шоу. Там ви го препоръчваме горещо.

Както казахме в началото Кенет Брана е много неща. Освен това днес е рожденик, защото прави 56 години. А ние се черпим в негова чест с част от прекрасните му роли. Те са в галерията горе.  

 
 

Най-доброто в киното за 2016

| от |

Още една календарна година отмина или както ни казва Фейсбук, по забавно леймърски начин: „Хей, направи още една обиколка около слънцето“. Както това важи за всички нас, така то важи и за седмото изкуство.

На финала можем спокойно да кажем, че 2016-а беше лоша година в много аспекти. Политически, социален, музикален и за съжаление комерсиален. Без капка съмнение е факт, че 2016-а започна зле за комерсиалното кино (с премиери на филми като „Петата вълна“, „Баща в излишък“ и българският „11А“) и завърши още по-зле.

Много велики режисьори се завърнаха по местата си тази година – къде успешно, къде не. Много супергерои и злодеи стреляха, скачаха, умираха и се раждаха на голям екран. Много филми минаха под формата на големи очаквания и големи разочарования. Някои обаче, успяха да ни изненадат.

Киното имаше една лоша 2016 година, подобно на музиката, която загуби големи свои творци. Но като всяко изкуство и в него успяха да се промушат няколко добри заглавия. Ние сме избрали личния ни топ 15, плюс един бонус, на най-доброто в онова изкуство, което те оставя без дъх.

Най-доброто в киното за 2016-а е в галерията ни горе.

 
 

Боб Дилън тръгва на турне през пролетта

| от chronicle.bg |

Музикантът Боб Дилън няма да присъства на церемония по връчване на Нобеловите награди, която се състои днес в Стоххолм. Той обаче ще се завърне в Европа през 2017-а година за турне.

Музикантът ще посети Великобритания заедно с групата си през пролетта на следващата година. Шестневното му турне през май ще започне в Кардиф и ще продължи в Борнемут, Нотингам, Глазгоу, Ливърпул и Лондон.

Дилън издаде 27-ия си албум „Fallen Angels“ през май тази година.  Публикувани бяха също книгата му „Утъпканата пътека“ и книга с негови текстове на песни, озаглавена „Текстове на песни: 1961 – 2012″.

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“.